Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53 04.03.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурор Константин Тачев,
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 151 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр)
вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по
исковата молба на М.Г.Х., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в З. в
гр.Стара Загора, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.74,
ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ са предявени два обективно
съединени иска за присъждане в полза на Х. на обезщетение както следва: иск за
сумата от 2700лв. срещу Министерство на правосъдието /МП/, представляваща
обезщетение за претърпени през периода 10.08.2008г. до 01.06.2009г.
неимуществени вреди - негативни емоционални изживявания и психични
състояния следствие от осъществена
спрямо ищеца непряка дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на
хранителен режим, съобразен с религиозните вярвания на Х., установена с Решение
№ 383/ 25.09.2018г. на КЗД, постановено по преписка № 230/ 2011г. и иск за
сумата от 7 400лв. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/,
представляваща за обезщетение за претърпени през периода 01.06.2009г. до
10.08.2011г. неимуществени вреди - негативни емоционални изживявания и психични
следствие от осъществена спрямо ищеца непряка дискриминация по признак
„религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим, съобразен с религиозните
вярвания на Х., установена с Решение № 383/ 25.09.2018г. на КЗД, постановено по
преписка № 230/ 2011г.
В исковата молба и допълненията към нея се твърди, че от
2002г. ищецът изтърпявал наказание „доживотен затвор без замяна” в З. гр.Стара
Загора, като през периода от 10.08.2008г. до 10.08.2011г. предоставяната му от
администрацията на З. храна не е била съобразявана с изповядваната от Х.
религия „ислям”. В тази връзка ищецът поддържа, че бил третиран по-неблагоприятно по признак
„религия“ в нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр. Позовава се на влязло в сила на
16.10.2018 г. решение на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ №383 от
25.09.2018 г., постановено във връзка с образувано административно производство
по преписка №230/2011 г. на комисията. С решението КЗД, на основание чл. 65, т.
1 от ЗЗДискр е установила, че за периода от 10.08.2008г. до 10.08.2011г.
началникът на З. в гр. Стара Загора е осъществил непряка дискриминация по
признак „религия“, по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр спрямо Х., като не му
е осигурил хранителен режим, съобразно религиозните му убеждения. Твърдението
на ищеца е, че от осъществяваната спрямо него непряка дискриминация /установена
по-късно с цитираното решение на КЗД/ е претърпял през визирания период /10.08.2008г до
10.08.2011г./ неимуществени вреди - негативни състояния и изживявания, като
описва чувства на пренебрегнатост, отхвърляне, потиснатост и пр.
В открито съдебно заседание, представляван от пълномощника
си адв. С. ***, ищецът поддържа изцяло исковата молба, като моли исковете да
бъдат уважени. В представените по делото молби и писмени становища се излагат
подробни съображения по основателността и допустимостта на исковете.
Ответниците - Министерство на
правосъдието и Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, чрез
пълномощника си по делото – юриск. П., оспорват изцяло предявените искова.
Направено е възражение за недопустимост на предявения срещу ГДИН иск поради
наличието на влязло в сила съдебно решение по административно дело № 558/ 2014
г., по описа на АС-Стара Загора, с което със силата на присъдено нещо са
признати от съда за незаконосъобразни бездействията на администрацията на З.
гр.Стара Загора да бъде осигурена на М.Г.Х. храна, съобразно изповядваната от
него религия „ислям“, припокриващи се като факти с установеното от КЗД
дискриминационно деяние. Изразява се становище, че след като Х. е избрал
процесуалния ред – чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е упражнил с исковата си молба по
адм.дело № 558 по описа за 2014г. на Административен съд – Стара Загора правото
си на иск за обезщетения на вредите, произтекли от непредоставянето от
затворническата администрация на храна, несъдържаща свинско месо, и е вече
обезщетен, не може да търси отново обезщетение за тях по настоящото дело. При
условия на евентуалност се поддържа и становище за неоснователност на иска, по
съображения, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Моли
съда да отхвърли предявените искове и да бъде присъдено в полза на ответниците
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че искът е
неоснователен, поради факта, че спорните обстоятелства са били предмет на друго
административно дело по описа на Административен съд-Стара Загора, като
претенцията на ищеца е изцяло удовлетворена.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, приложено е и влязлото в сила решение № 383 от 25.09.2018
г. на КЗД.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите
и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С представеното по настоящото
съдебно производство Решение № 383 от 25.09.2018 г., постановено във връзка с
образувано административно производство по преписка №230/2011 г. на Комисията
за защита от дискриминация е безспорно установено, че за периода от 10.08.2008 г. до 10.08.2011 г.
началникът на З. в гр. Стара Загора е осъществил непряка дискриминация по
признак „религия“, по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр, спрямо Х., като не му
е осигурил хранителен режим, съобразно религиозните му убеждения. Решението е
постановено на основание чл. 65, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 47, т. 4 от
ЗЗДискр в инициирано производство по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. В
мотивите си комисията, съобразявайки се с аргументацията на ЕСПЧ в рамките на
решение от 07.12.2010 г. по дело Я. с/у Полша, както и с указанията на
Административен съд – София-град в решение № 3775 от 04.06.2013г., последното
имащо за предмет бездействието на администрацията в З. в гр. Стара Загора, е
приела, че жалбоподателят е бил поставен в по-неблагоприятно положение на
основата на признака „религия“ чрез приложението на привидно неутралната
практика, чрез която се предоставя еднаква храна на всички затворници. Тази
практика е поставила Х., изповядващ различни от всеобщо възприетите религиозни
принципи, свързани със спазването на определена диета, в по-неблагоприятно
положение в сравнение с лишените от свобода, които изповядват религия или
следват определен канон, който не съдържа правила относно определен хранителен
режим. Комисията се позовава също и на Европейските правила за затворите,
приети от Комитета на министрите на СЕ, чиито т.22.1 регламентира, че на
затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид, тяхната
възраст, здравословно и физическо състояние, религия и естеството на
извършваната работа. В заключение КЗД приема за безспорно установено наличието
на непряка дискриминация по признак „религия“, осъществявана спрямо М.Х. от
началника на З. в гр. Стара Загора. Решението е влязло в сила на 16.10.2018г.,
видно от изрично направеното удостоверяване от КЗД /л.78 по делото/.
Между страните не съществува
спор, че през процесния период от 10.08.2008г. до 10.08.2011г. ищецът М.Г.Х. е
изтърпявал наказание в З. гр. Стара Загора, като в отделни дни от този
период е бил извън З., във връзка с
конвоирането му за присъствие на съдебни заседания. При първоначалното
постъпване в З., в изготвения за ищеца доклад, се сочи, че същият се е
определил, като християнин. С молба вх. № 58 от 30.07.2008г., л. св. Х. изрично
уведомил Началника на З. гр. Стара Загора, че изповядва религията ислям,
определя се като мюсюлманин и тази религия не му позволява да консумира свинско
месо и продукти; поискал е дневният порцион храна да бъде съобразен с това –
последните факти анализирани и съобразени от КЗД. Обстоятелството, че храната
на лишените от свобода в З. в гр. Стара Загора, включително храната на Х., през
исковия период не е била съобразявана с изискването на религията „ислям“ за
съдържанието й, като от нея не са били изключвани, нито заменяни, предвидените
свински продукт, не е спорно.
От представеното по делото Решение № 292 от 19.01.2016 г., поправено и допълнено
с Решение № 75/ 28.03.2019г., постановено по адм. д. № 558/ 2014 г. по описа на
Административен съд-Стара Загора, се установява, че по предявен от М.Г.Х. иск с
правно основани чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Главна дирекция изпълнение на
наказанията е била осъдена да заплати на
ищеца сумата от 4 200,00 /четири хиляди и двеста/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на З. гр.Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на храна
без свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната от ищеца религия
„ислям“ за периода 01.07.2008г. – 01.07.2013г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата,
отхвърляйки иска за горницата над тази сума до претендираната такава –
13000лв., като неоснователен и недоказан.
С Решение №
15961 от 22.12.2017 г., постановено по адм. д. № 5034/ 2016 г. по описа на ВАС
първоинстанционното решение в отменено в частта, в която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на М.Г.Х. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени за периода 01.07.2008г. – 01.07.2013г. от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. гр.Стара Загора,
изразяващо се в неосигуряване на храна без свинско месо и свински продукти
съобразно изповядваната от ищеца религия „ислям“, за разликата над
3 430лв. до присъдения размер от 4 200лв. и вместо него е постановено
друго, с което е отхвърлен предявения от МГ.Х. иск срещу ГДИН за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени за периода 01.07.2008г. – 31.05.2009г. от
незаконосъобразно бездействие на
администрацията на З. гр.Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на храна
без свинско месо и свински продукти съобразно изповядваната от ищеца религия
„ислям“, за сумата от 770 лв. Решението на първоинстанционния съд е оставено в
сила в останалата му част /т.е. за присъденото обезщетение в размер на
3 430лв. за претърпените от ищеца вреди от твърдяното и установено като
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, за периода 01.06.2009г
– 01.07.2013г./. Касационната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на
чл. 205 от АПК, регламентираща изискването исковете да се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са последвали
вреди, ГДИН не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за
вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ преди да
бъде обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 1.06.2009г. с влизането
в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. За
периода от 01.07.2008г. до 31.05.2009г. ГДИН е била административно звено в МП,
поради което отговорността за вреди, причинени през този период, следва да носи
институцията, която е юридическо лице. Обстоятелството, че към момента на
предявяване на иска за обезщетение за вреди ГДИН вече е със статут на ЮЛ, не
обуславя легитимацията й на ответник по делото при положение, че длъжностните
лица, от чиито бездействия се претендират вредите, са били от състава на администрацията
на друга, съществуваща и в момента институция, със статут на юридическо лице
/МП/.
По делото е
представено и Решение № 73 от 07.05.2015 г. по адм. д. № 287/ 2013г. по
описа на Административен съд-Стара Загора, постановено по разгледан иск от М.Х.
с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
против ГДИН за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10090.00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
неравно третиране на ищеца от страна на затворническата администрация,
определено като нарушение на чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗЗДиср., в
периода от 05.08.2008г. до 05.08.2011г. Със съдебното решение частично е уважен
предявения иск, като ГДИН е осъдена да заплати на М.Г.Х. сумата от 3800.00 лв.,
представляваща обезщетение от претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. в гр. Стара Загора,
съставляващо нарушение на чл.4, ал.3, вр. с ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в
неосигуряване в периода 01.06.2009г. – 05.08.2011г. на храна, от която да са
изключени свинско месо и свински продукти съобразно изискванията на
изповядваната от ищеца религия, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.06.2013г., като е отхвърлена исковата претенция за периода
05.08.2008г. до 31.05.2009г. с мотива, че до 01.06.2009г. ГДИН е само
административно звено към МП, поради което не може да бъде ангажирана
отговорността й за твърдяното нарушение на антидискриминационното
законодателство. С последвало Решение № 8583 от 04.07.2017г., постановено по
адм. д. № 7679 по описа на ВАС за 2015 г. цитираното решение на Старозагорския
административен съд е било обезсилено в частта му, в която е осъдена ГДИН да
заплати обезщетение на Х. за периода 01.06.2009г. до 05.08.2011г. в размер на
3800.00 лв. и е прекратено съдебното производство в тази му част, по
съображения, че компетентни да установяват
неравно третиране, съобразно нормите на ЗЗДискр, са КЗД и гражданският съд.
Изложени са мотиви, че административният съд не е компетентен да се произнесе
за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, уреждащи
равенство в третирането, а може да постанови решение в случаите, когато са
предявени искове за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия
и бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи форма на
дискриминация /чл.74, ал.2 ЗЗДискр/, като произнасянето му ще е допустимо само
при наличието на акт на Комисията за защита от дискриминация.
За установяване характера и
интензитета на претърпените неимуществени вреди в процесния период, по искане
на ищеца, по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства.
В показанията си св.Е.К.Е.
заявява, че през периода от 10.08.2008г. до 11.01.2011г. е забелязал появата у
ищеца на силни и интензивни негативни чувства – чувствал се е отхвърлен,
отритнат, низвергнат, пренебрегнат, чувствал се е като „човек втора ръка“.
Според свидетеля това се е дължало на обстоятелството, че Х. многократно е
искал от Началника на З. гр.Стара Загора да му осигури хранителен режим съответен
с изповядваната религия „ислям“, изрично забраняваща консумацията на свинско
месо и свински продукти, но това му е било отказвано. Заявява, че Х. е подавал
многобройни жалби и молби до началника на З. и дори е прилагал копие на меню от
Софийския затвор, където за мюсюлманите бил осигурен хранителен режим според
вярата им.
Св.П.Й.С. заявява, че през
периода 11.01.2011 г. до 10.08.2011г. е забелязал, че ищецът се чувства
„отритнат, отхвърлен, пренебрегнат низвергнат, изолиран и потиснат“, като
изброените „негативни чувства, емоции и състояния“ са били породени от това, че
за същия период спрямо М.Х. е била осъществявана дискриминация от началника на З.
гр. Стара Загора, като същият е отказвал да му осигури хранителен режим
съобразно религиозните му вярвания. Свидетелят твърди, че описаните от него
негативни чувства и състояния са били силни и интензивни, с трайно отражение
във времето през целия сочен период. Според свидетеля осъществяваната от
началника на З. гр. Стара Загора за периода 11.01.2011г. - 10.08.2011г.
дискриминация се е изразявала в отказ да се осигури на Х. безплатна храна, която се полага на лишените
от свобода съобразно ежедневната им хранителна дажба по Таблица-1, без свинско
месо и свински продукти, тъй като ищецът и спазвал стриктно заложената в корана
забрана да не консумира свинско месо и свински продукти и по този начин да може
спокойно да изповядва религията ислям. Заявява, че през процесния период М.Х. е
показвал на началника на З. решения във връзка с дискриминация, които са били
постановени по отношение на други лишени от свобода от съдилищата, но въпреки
това началникът отново е отказвал на ищеца да му осигури исканата храна, като
му е казвал, че в З. гр.Стара Загора са третирани по еднакъв начин и не им се
осигурявала храна съобразно религиозните убеждения, поради което нямало
дискриминация. Свидетелят заяви, че изповядва религията „ислям“ и през сочения
период на него също не е била осигурявана храна, съобразно религията, за което
мисли, че има „такова дело“.
Съдът кредитира свидетелските
показания в частта им относно непосредствено възприетите от свидетелите факти и
не ги възприема относно изразените от тях преценки.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
По допустимостта на исковете.
Предявените в случая два
обективно съединени иска са с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, вр. чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и
процесуалният ред за тяхното разглеждане е този Глава
единадесета АПК /чл. 203-чл.207/.
Приключилото административно
производство пред КЗД, с влязъл в сила административен акт по чл.65 от ЗЗДискр.
– Решение № 383 от 25.09.2018г., с който е установен правопораждащият претендираното право
на обезщетение акт на дискриминация спрямо ищеца, обуславя процесуална допустимост
на предявените искове. Същите са насочени срещу надлежни ответници. По
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, отговорността на
държавата за вредите, причинени от незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица, следва да се носи от държавния орган – юридическо лице, с
който длъжностното лице – пряк причинител на вредата, се намира в трудови или
служебни правоотношения и което юридическо лице се явява надлежния ответник по
иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая се претендират вреди от
установена по надлежния ред непряка дискриминация, осъществена от Началника на З.
гр.Стара Загора за периода от 10.08.2008г. до 10.08.2011г. Съгласно чл. 12, ал.1
от ЗИНЗС /Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009
г./, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е на бюджетна издръжка. Затворите и областните служби "Изпълнение
на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията". Посоченото
правно основание, ведно с фактите изложени от ищеца в исковата молба, сочат на
извода, че ответникът в производството - ГДИН при Министерство на правосъдието,
е юридическото лице, което следва да репарира вреди, при евентуална доказаност
на исковата претенция, за периода от 01.06.2009 г. до 10.08.2011г., съотв. по
отношение на него се констатира регламентирано изискващата се пасивна
процесуална легитимация. Ответникът
Министерство на правосъдието, съобразно чл. 19 от ЗИН
/отм./, осъществява общото ръководство на местата за лишаване от
свобода и контролът върху тяхната дейност. Затворите, поправителните домове и
следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", но според чл. 19а ал.1 от с.з., прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която съобразно ал.2 е
само административно звено в Министерството на правосъдието. С оглед изложената регламентация Министерство
на правосъдието е пасивно легитимиран ответник по иска за периода от
10.08.2008г. до 01.06.2009г.
Не може да бъде споделено
направеното от пълномощника на ответника възражение за наличие на процесуална
пречка по см. н ачл.299 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, за
разглеждане на предявените от М.Х. искове, обосновано с наличието на влезли в
сила съдебни актове по адм.дело № 287/ 2013г. и адм.д. № 558/ 2013г., и двете
по описа на Административен съд – Стара Загора, с които се твърди, че заявеният
по настоящото дело спор е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Действително Решение № 73 от
07.05.2015г., постановено по адв. Д. № 287/ 2013г. в частта му, в която е
отхвърлен като неоснователен предявения от М.Г.Х. иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. гр.Стара
Загора, съставляващо нарушение на чл.4, ал.3 вр. с ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо
се в неосигуряване в периода 05.08.2008г. – 31.05.2009г. на храна, несъдържаща
свинско месо и продукти съобразно изповядваната от ищеца религия, е влязло в
законна сила /с Определение от 12.07.2016г. по адм.дело № 7679/ 2015г. по описа
на ВАС, влязло в сила на 07.11.2016г., касационната жалба на Х. е била оставена
без разглеждане и производството по делото е било прекратено в тази му част/, но
това не представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на
настоящия иск срещу Министерство на правосъдието, доколкото ответник по адм.дело № 287/ 2013г. по описа
на Административен съд-Стара Загора е била Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и следователно по отношение на МП това съдебно решение не се ползва
със сила на присъдено нещо.
Относно позоваването на
Решение № 292 от 19.01.2016 г., постановено по
адм. д. № 558/ 2014 г. на Старозагорския административен съд, следва да
се каже, че предметът на настоящото производство
е установяване на вида и размера на вредите и причинната им връзка с
конкретното нарушение на антидискриминационното законодателство, вече
установено от КЗД. Доколкото обаче присъденото с Решение № 292 от 19.01.2016 г., поправено и допълнено с Решение № 75/
28.03.2019г. по адм. д. № 558/ 2014г. обезщетение не е за вреди поради нарушаване на забраната
за дискриминация /независимо, че деянието, установено като дискриминационно –
неосигуряване на хранителен режим, съобразен с религиозните вярвания на М.Х.,
съвпада с незаконосъобразната административна дейност, предмет на адм.дело №
558/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора/, то се налага извода, че настоящият иск не
представлява втора по ред претенция между същите страни, на същото основание и
за същото искане.
Ето защо съдът приема, че
предявените срещу МП и ГДИН искове за обезщетение за вреди от установена спрямо
ищеца дискриминация, като предявени от лице с правен интерес и срещу надлежни
ответници, са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са и
частично основателни.
От
обстоятелствената част на исковата молба е видно, че проявена спрямо ищеца
непряка дискриминация по признак „религия“, намерила израз в не осигуряването
от Началника на З. гр.Стара Загора на хранителен режим, съобразен с
религиозните вярвания на Х., представлява фактическото основание за предявените
срещу ответниците искове за обезвреда. Нормативният акт, уреждащ въпросите на
дискриминацията и защитата срещу актове на дискриминация е Законът за защита от
дискриминация, като в чл.74 от с.з. е регламентиран процесуалният ред за защита
срещу вредоносни актове на дискриминация. В процесния случай, доколкото
твърдяните вреди се основават на установена дискриминация, осъществена от
началника на З. гр.Стара Загора /длъжностно лице на държавата/, приложима е
хипотезата на ал.2 на чл.74 ЗЗДискр. В съответствие с тази правна норма, когато
вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия
на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда
на Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
/ЗОДОВ/.
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.
Следователно в настоящото исково
производство по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1 ЗОДОВ и чл.74, ал.2 от
ЗЗДискр., за да бъде ангажиране отговорността на държавата за вреди, следва да
бъде установено наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Осъществена
спрямо ищеца дискриминация; 2. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 3. Пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
осъществената дискриминация и настъпилия вредоносен резултат.
В случая първата предпоставка
е безспорно установена – налице е влязъл в сила акт на Комисията за защита от
дискриминация /Решение № 383 от 25.09.2018г., постановено по преписка №
230/2011г. на КЗД/, установяващ, че в периода 10.08.2008г. – 10.08.2011г.
началникът на З. в гр.Стара Загора е осъществил непряка дискриминация по
признак „религия“ по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. спрямо ищеца М.Г.Х.,
като не му е осигурил хранителен режим, съобразен с религиозните му вярвания.
Съдът е обвързан от
констатациите и изводите, съдържащи се в решението на КЗД, поради което не се
следва повторно установяване в хода на настоящото производство осъществена ли е
дискриминация спрямо ищеца, а се преценява единствено има ли причинени на
пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното
нарушение и какъв е размера на обезщетението.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства съдът приема за установени твърдените от ищеца
неимуществени вреди - преживени негативни чувства, емоции и състояния на
пренебрегнатост, потиснатост, отритнатост. Същите тези субективните емоции,
които се претендират като преживени от ищеца, представляват
емоционално-психически и мисловни процеси за наличието на които съдът следва да
съди от житейския опит и законите на логиката, но най-вече от обективните
показатели, съпътстващи тези субективни емоции. Без съмнение установеното с
решението на КЗД дискриминационно поведение спрямо М.Х. логически е достатъчно
да обоснове увреждане, свързано с търпяни негативни емоции, които по естеството си представляват
неимуществени вреди.
На следващо място, съдът
намира, че е налице и последната предпоставка за основателност на исковата
претенция, а именно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между
нанесената емоционална вреда на ищеца и прогласеното за противоправно
/дискриминационно/ поведение на длъжностното лице, представлявано от двамата
ответници в настоящото производство, но в значително по-малък размер от
твърдяния. И двамата свидетели в показанията си сочат, че в претендираният от
ищеца период за обезвреда, същият се е чувствал отхвърлен, изолиран,
пренебрегнат и потиснат, като причина за това му негативно емоционално
състояние било дискриминационното отношение на началника на З. в гр.Стара
Загора във връзка с осигуряване на
хранителен режим, съобразен с изповядваната от Х. религия. Съдът кредитира
показанията на свидетелите в тази им част, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви.
С
оглед изложеното съдът приема, че са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.74, ал.2 във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявените от М.Г.Х. искове срещу
Министерство на правосъдието и срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, се явяват доказани по основание.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1
от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на
всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
дискриминационното деяние се е отразило на увреденото лице и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията
на свидетелите, не се установи ищецът да е преживял стрес и безпокойство в
степен, която да е довела до изпадането му в пълна изолация, депресия или друго
психическо заболяване, налагащо амбулаторно медикаментозно или стационарно
лечение. Липсват конкретни доказателства за влошено здравословно и психическо
състояние в резултат на дискриминационното отношение на началника на З.
гр.Стара Загора. Съдът не възприема твърденията на св.К. и св.С., че
преживените от ищеца негативни чувства и състояния са били силни и интензивни,
с трайно отражение във времето, тъй като в тази
си част показанията представляват субективно мнение на свидетелите, което не е
обосновано с посочване на конкретни факти и обстоятелства от поведението на
ищеца като външно проявление и обективен израз на сочените интензивни вътрешните
изживявания на Х..
В случая, като се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.4, ал.1 вр. с
ал.3 от ЗЗДискр; периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е
бил поставен в условия на непряка дискриминация по признак „религия“, като не
му е бил осигуряван хранителен режим съобразен с религиозните му вярвания/;
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, без конкретно увреждане на здравето, както и това, че все пак и
независимо от различното правно третиране и квалификация на фактите, от които
ищецът черпи права, за част от периода - от 31.05.2009 г. до 10.08.2011 г., му
е присъдено обезщетение по адм. дело № 558/ 2014 г., по предявен на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск срещу ГДИН, за
причинени неимуществени вреди, поради бездействието на администрацията на З. в
гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на подходяща храна, съобразена
с изповядваната от лицето религия, настоящият съдебен състав приема, че искът
срещу Министерство на правосъдието следва да бъде уважен при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 10.08.2008г. до
31.05.2009г. в размер на 330лв., като в останалата си част до сумата от
2 700лв. искът следва да бъде отхвърлен, а исковата претенция срещу ГДИН
следва да бъде уважена при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.06.2009г. до 10.08.2011г., в размер на
200лв., като
в останалата си част до сумата от 7400.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Върху
присъдените суми ответниците дължат законна лихва за забава, считано от датата
на предявяване на иска - 08.03.2019г, до окончателното изплащане на главницата.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.74, ал. 2
от ЗЗДискр, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Министерство
на правосъдието на Република България да заплати на М.Г.Х., изтърпяващ
наказание в З. в гр. Стара Загора, сумата от 330.00лв. /триста и тридесет
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
осъществена спрямо ищеца непряка
дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим
съобразен с религиозните му вярвания, за периода от 10.08.2008г. до
31.05.2009г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
08.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Г.Х. против Министерство на правосъдието
на Република България в останалата му част до 2 700лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на М.Г.Х., изтърпяващ
наказание в З. в гр. Стара Загора, сумата от 200.00лв. /двеста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
осъществена спрямо ищеца непряка
дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим
съобразен с религиозните му вярвания, за периода от 01.06.2009г. до
10.08.2011г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
08.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Г.Х. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 7
400лв., като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: