№ 109
гр. К., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102710 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „**********“,
вписано в търговския със седалище и адрес на управление: област С.
(столица), община С., гр. С., п.к. ****, район „*****“, ул. „********“ *****
против Т. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. ********** ********** с
правно основание: чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена на иска: 1675,71 лв.
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че на
******** г. между „**********“ ООД /Кредитор/ и Т. С. С., ЕГН **********
/Кредитополучател/ бил сключен Договор за кредит с № *********, с който
ответницата се задължила да върне заемната сума в размер на 2020,04лв. /две
хиляди и двадесет лева и четири стотинки/ на 11 равни погасителни вноски, в
размер на 183,64 лева, които включвали: главница в размер на 79,24лв.,
договорна лихва в размер на 27,12 лв., сумата от 45,45 лв., за Експресно
обслужване, както и сумата от 31,83лв., представляваща месечна вноска за
доброволен пакет „Бързо разглеждане”.
Размерът на общото дължимо по Договор за кредит с № mах_
*********** бил 2020,04 лв. Твърди, че Т. С. С., ЕГН ********** не
заплатила дължимата към Договора за кредит сума към „**********“ ООД.
Претендираната сума била в размер на 1675,71лв., както следва: главница -
839,37лв /осемстотин тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, за
периода от 20.12.2021 г. - 83,60 лв. до 20.08.2022 г. - 103,55лв.; договорна
лихва -115,06лв за периода от 20.12.2021г. - 22,76 лв. до 20.08.2022 г.;
експресно обслужване - 409,05лв. за периода от 20.12.2021г. до 20.08.2022 г.;
бързо разглеждане - 269,21лв. за периода от 20.12.2021 до 20.08.2022 -
31,83лв.
Законна лихва - 43,02лв,
Сочи, че по повод подадено заявление на *********. до Районен съд
К. било образувано ч.гр.дело № **** по описа на съда за 2022г. и била
1
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
„**********“ ООД .
Моли съда със сила на присъдено нещо да установи съществуването
на вземането, което „**********” ООД има към ответника Т. С. С., ЕГН
**********. Освен претендираната сума в размер 1675,71лв. /хиляда
шестстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/, както и
законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на дължимата сума, моли съда да им присъди и разноските по
делото, както и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство в
размер на 150,00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
За насроченото съдебно заседание страните са били редовно призовани.
Ищцовото дружество не изпраща представил, и не депозира писмено
становище. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-
К., същото е образувано по подадено на 12.08.2022 г. от ищцовата страна
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу
длъжника Т. С. С.. По същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на ищцовото
дружество 1675,71 лв. – главница; законната лихва върху главницата от
12.08.2022 г. до изплащане на вземането; 108,51 лв. разноски по делото, от
които: 33,51 лева държавна такса и 75,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Безспорно се установява, че заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
установителен иск по чл. 422 ГПК за вземането си като довнесе дължимата
държавна такса. Указал му е, че ако в едномесечния срок предяви против
длъжника иск за установяване съществуването на вземането, в този срок
следва да представи и писмени доказателства по ч.гр.д. ****/2022 по описа на
РС-К. за предявеният иск, в противен случай заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена. Съобщението на съда е получено от кредитора на 12.12.2023
г.
Видно от ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-К., доказателства за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК не са представени и с Определение №
****/******* г. съдът е обезсилил издадената по ч.гр.д.№ ****/2022 г. по
описа на РС-К. Заповед № ****/******* г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника Т. С. С.. Прекратил е
производството по делото.
Видно от делото, исковата молба по чл. 422 ГПК е депозирана в съда на
18.11.2022 г. Образувано е настоящото гр.д. 2710/2022 г. по описа на РС-К..
2
Представени са писмени доказателства: Договор за кредит с №
*********/******** г.; Общи условия към Договор за кредит ; СЕФ.
Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на
положителен установителен иск с развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – К. и издадена в хода на
същото в полза на ищеца срещу ответницата заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Установителният иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането
му срещу длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за
изпълнение. Тази обвързаност с предходно развилото се заповедно
производство обуславя и специалните предпоставки за допустимостта на
иска, а именно: да е издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на
предявения иск, да е подадено в срок възражение от длъжника, респ. да се
касае за осъществена процедура по връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
искът да е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Същевременно, исковият съд в производството по чл. 422 ГПК е длъжен да
извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките, обуславящи
допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и задължителните
за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. ****/2022 г. по описа на РС-
К., съобщението с указанията на районния съд за предявяване на
установителен иск в едномесечния срок и довнасяне на съответната
държавна такса, е надлежно връчено на заявителя на 24.10.2022 г. Указано е
на заявителя, че при не представяне на доказателства за предявения от него
иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
С Определение от ******* г. по описа на Районен съд - К., на основание
чл. 415, ал. 5 от ГПК е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Същото не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 20.12.2022 г.
По силата на чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът е задължен да укаже на молителя,
че същият може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
когато заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК. За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за
изпълнение по чл. 415, ал. 2 ГПК съдът следи служебно, но проверката се
разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства
за предявяване на иска в срока.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в
тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед
предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение,
същият следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за
предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба.
"Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2
ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова
3
молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно
предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със
заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й,
така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано
исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба
в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и
същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е
достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415 ГПК. Съдът
не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет,
съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да
събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното
производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му
доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни /в този см. е
Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 736/2009 г., I т.о., ТК;
Определение № 374 от 27.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 325/2010 г., II т. о.,
ТК; Определение № 536/31.07.2012 г. на ВКС, III г.о. по ч.гр. д. № 251/2012
г./.
Законодателят е предвидил изрично обезсилване на Заповед за
изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал. 5 ГПК, ако заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Предвид гореизложеното искът по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора, разноски по делото не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**********“, вписано в търговския със
седалище и адрес на управление: област С. (столица), община С., гр. С., п.к.
****, район „*****“, ул. „********“ ***** против Т. С. С., ЕГН ********** с
адрес: гр. К., ул. ********** ********** иск с правно основание: чл. 422, ал.
1 от ГПК и цена на иска: 1675,71 лв. като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4