РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-25 състав, в закрито заседание
на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов гр. д. № 8678 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца С.К. за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в решението по делото, като ищецът
счита, че доколкото е малолетен (на 13 години) в диспозитива
на решението не следва да бъде отразено само неговото име, а вместо това да се
включи уточнение, че решението е постановено по отношение на Н.К. в качеството
ѝ на майка и законен представител на ищеца С.К..
Ответникът З. „Д.ж.и з.“ АД не изразява становище
по искането.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страна по делото е
лицето от чието име или срещу когото се води делото. Следователно страна по
гражданското дело е лицето, което е носител на претендираните
права и задължения.
Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен
е този, който е правоспособен по материалното право, а съгласно
чл. 1 ЗЛС всяко лице, от момента на раждането си, придобива
способността да бъде носител на права и задължения. Възможността на едно лице
да бъде носител на материални и на процесуални права и задължения представлява
неговата правоспособност. Едно физическо лице е правоспособно от раждането си,
дори и да е още малолетно. Поради това малолетните лица могат да са носители на
права и задължения, а когато тези права и задължения са предмет на делото, те
са и страни по делото. Съответно тези лица могат да са носители и на
процесуални права и задължения.
Обстоятелството, че съгласно чл. 28, ал. 4 ГПК (в
съответствие и с общото правило на чл. 3 ЗЛС) малолетните лица, какъвто е и
ищецът, се представляват от своите родили, които извършват вместо тях и от
тяхно име процесуални действия по делото, не променя кое лице е носител на
материалните права, предмет на делото, съответно и кое лице е страна по делото,
нито на кое лице принадлежат упражняваните по делото процесуални права.
Представителят на страната (дори и да законен такъв) не заменя страната. Именно
поради тази причина според чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК решението на съда трябва да
съдържа имената на страните, а не на техните представители, тъй като съдебният
акт трябва да сочи до чии права и задължения се отнася, а не кое лице е
представлявало страната по делото.
По тези съображения следва да се приеме, че
непосочването на законния представител на ищеца не представлява очевидна
фактическа грешка.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.А.К. за поправка на очевидна фактическа грешка в
решението по делото чрез посочване, че решението е постановено по отношение на Н.М.К.
в качеството ѝ на майка и законен представител на ищеца С.А.К..
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: