РЕШЕНИЕ
№836/18.11.2021г., гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………..............като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №127 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от Г.Д.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-1600-**********-091-001/01.10.2018г., потвърден с Решение №735/21.12.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив, поправено с Решение №735/17.01.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с който допълнително са установени задължения в общ размер от 40 060, 87 лв , от които : Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 2012г. до 2016г., вкл. в размер на 17 623 лв – главница и 7332, 85 лв – лихва; вноски за ДОО за самоосигурияващо се лице за периода 2012г. и 2013г. в размер 5613,92 лв – главница и 2704,84 лв – лихва; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за периода 2012г. до 2016г. в размер 4830, 71 лв – главица и 1955,55 лв – лихва.
Жалбоподателят счита РА за незаконосъобразен и необоснован, поради немотивирането му, постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и принципи на данъчния процес, в противоречие с материалния закон и събраните в хода на ревизията доказателства.
Твърди, че при определяне на задълженията недопустимо са смесени два напълно различни по смисъл и предназначение начина на облагане. В тази връзка излага съображения, че констатираното несъответствие между разходи и доходи за всяка една от годините, обхванати от ревизирания период /недостиг на парични средства/ неправилно е определено като доход, подлежащ на облагане по реда чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. За такова несъответствие бил приложим редът за облагане по чл.122 и сл. от ДОПК, а в случая ревизията не била проведен по този специален ред.
Наред с горното, жалбоподателят твърди, че не е налице твърдяното от ревизиращите органи несъответствие между размера на доходите му и извършените от него разходи през ревизирания период. Този извод бил направен без да се изследват всички, имащи значение за изследване на имущественото му състояние обстоятелства, а твърденията на ревизиращия орган били противоречиви като извършената съпоставка между приходи и разходи не отразявала обективно фактите. Твърди, че през ревизирания период, а и преди това, не е извършвал съществени разходи за придобиване на недвижими имоти и движими вещи, вкл. няма разходи за придобиване на превозни средства. Относно визираните в таблицата на стр.2 от РД превозни средства сочи, че не са негово притежание, а са собственост на дружеството „МГ-М.“ ЕООД. Сочи също, че не е извършвал и разходи за екскурзии и луксозни почивки, както и разходи за СМР на притежваните от него имоти. Извършените от него разходи се ограничавали до размера на внесените парични средства в касата на „МГ-М.“ ЕООД, с конкретизиране по години, на което дружество бил едноличен собственик. В хода на ревизията, както и при извършените преди това ПУФО на него и на дружеството „МГ-М.“ ЕООД, относно произхода на тези средства било установено, че са от негови лични средства , както и от заеми от трети лица като било прието, че са реално получени. В хода на ревизията представил и разпечатки от банкови сметки и движението по същите , но ревизиращият орган не извършил обстоен анализ по тях. Наличността по банковите сметки била включена в касовия паричен поток към началото и съответно към края на годината, без да е изследвано дали има извършени касови операции по тези сметки или става дума за безкасови такива.
Жалбоподателят оспорва приетата за начално салдо в брой за 2012г. сума в размер на 5000 лв. Сочи, че в нито едно от двете отправени към него искания за представяне на документи и писмени обяснения не е било формулирано искане за посочване на налични в брой парични средства. Доколкото ревизията не била проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, за което да е надлежно уведомен, не бил и задължен да декларира всички доходи и приходи. Сочи, че има над 40 години трудов стаж и към момента, макар и пенсионер, е реализирал доходи. Подробно описва доходите си от възнаграждения в долари и евро, получени във връзка полаган труд при командировки в чужбина, организирани от „Хранинвест“ – Стара Загора, както и от „МГ-М.“ ЕООД. Тези възнаграждения били изплащани по банков път в сметките му в Булбанк и бившата Хеброс банк, и били на значителна стойност, поради което сумата, с която реално разполагал към 01.01.2012г. била не по-малко от 60 000 лв. Жалбоподателят излага и подробни съображения относно неправилното определяне на салдата на наличните парични средства по притежаваните от него през ревизирания период банкови сметки. Твърди също, че не е извършен анализ на движението по тези сметки. Доводи за допуснати нарушения при установяване на наличностите по банковите сметки и движенията по тях изложил и пред горестоящия орган, като ги подкрепил и с доказателства, но последният единствено констатирал, че такива доказателства се прилагат и без да извърши преценка на същите, приел, че констатациите на ревизиращия орган са правилни и законосъобразни.
Жалбоподателят оспорва и допълнително определените му задължения за ДОО и здравни осигуровки /ЗО/ за самоосигуряващо се лице. Позовавайки се на чл.40, ал.5 от ЗЗО твърди, че те са незаконосъобразно установени. Сочи, че през целия ревизиран период се е осигурявал, вкл. и здравно на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО като самоосигуряващо се лице, поради което липсва основание да му бъдат допълнително установявани ЗОВ, както и вноски за ДОО.
По подробно изложените в жалбата и в писмени бележки от процесуален представител съображения се иска отмяна на РА. Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, в депозирана чрез процесуален представител молба, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случай на отмяна на РА, моли да се приложи разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002618002062-020-001/10.04.2018г. , издадена от Й.Т.М. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, е възложено да се извърши ревизия на Г.Д.М., с адрес *** с обхват на задълженията: 1. данък върху годишната данъчна основа по чл.17 по ЗДДФЛ ; 2. ДОО за осигуряващи се и 3. здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г.
Със ЗВР е определен ревизиращият екип, ръководителят на ревизията, както и срокът за извършването ѝ – три месеца от връчване на ЗВР. За ръководител на ревизията е определен Е. С.Ц. – гл.инспектор по приходите. ЗВР е издадена като електронен документ, подписан с електронен подпис и е връчена електронно на ревизираното лице на 19.04.2018г. , видно от приложената разписка (л.1 от преписката/ л.843 от делото ).
Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16002618002062-020-002/19.07.2018г. е определен нов срок за завършването ѝ до 20.08.2018г., което е в рамките на тримесечния срок по чл.114 ал.1 от ДОПК. Заповедта е издадена от Й.Т.М. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив. ЗИЗВР е издадена като електронен документ, подписан с електронен подпис и е връчена електронно на ревизираното лице на 13.08.2018г. , видно от приложената разписка (л. 5 от преписката/л.839 от делото).
В хода на ревизионното производство до ревизираното лице са изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице: №Р-16002618002062-040-001/25.04.2018г. , връчено електронно на 26.04.2018г.; №Р-16002618002062-040-002/23.07.2018г., връчено на 13.08.2018г. По исканията от задълженото лице са представени писмо с вх. №ВхК -10098/09.05.2018г. , съотв. писмо с вх.№ 17315/20.08.2018г., ведно с документи по опис. /Приложение №1 и №2 към РД/.
Отправено е Искане за предоставяне на документи, сведения, писмени обяснения от трети лица №Р-16002618002062-041-001/23.07.2018г. до Община Минерални бани, по което са представени документи , заведени с № ВхК – 16562/07.08.2018г. в ТД на НАП Пловдив, Офис Стара Загора / /Приложение №3 към РД/.
С Протокол №1432603/20.08.2018г. към доказателствата по ревизионното производство са приобщени Протокол №П-16002617142985-073-001/19.02.2018г. от ПУФО, ведно с приложенията към него. /Приложение №4 към РД ; л.119-768 от делото/.
На 03.09.2018г. е изготвен Ревизионен доклад (РД) № 16002618002062-092-001, връчен на дружеството на 04.09.2018г.
Видно от същия, в частта по ЗДДФЛ е установено следното по години:
2012г.
За ревизирания период не е установено придобито движимо и недвижимо имущество и няма нарастване на имущественото състояние на лицето. Не са установени декларирани от лицето разходи за издръжка на домакинството. Проверяваното лице не е представило или не разполага с документи за извършените разходи за издръжка и живот, и техният размер не може да бъде установен и доказан документално. Констатирани са разходи по фактури за телекомуникационни услуги и по фактура за закупуване на благородни метали. Констатирани са и получени парични средства съгласно договор за заем, като е посочено, че в хода на ПУФО, приключила с Протокол №П-16002617142985-073-001/19.02.2018г. е извършена насрещна проверка на лицето, предоставило паричния заем, при което е установен и доказан произходът на средствата. Посочен е размерът на направените осигурителни вноски от ревизираното лице /РЛ/ като самоосигуряващо се в качеството му на собственик и управител на „МГ-М.“ ЕООД. Описани са направените от лицето парични вноски в дружеството съобразно представени доказателства, присъединени към ревизионното производство с Протокол №1432603/20.08.2018г. Отразено е, че по отправените искания за представяне на документи и писмени обяснения, РЛ не е посочило налични парични средства в брой по години за ревизирания период, поради което ревизията приема за начално салдо в брой за 2012г. сумата от 5000 лв. След извършена съпоставка между доходи и разходи за 2012г. при така приетото начално салдо, е установен недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 5879,54 лв. Посочено е, че за 2012г. лицето няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Направен е извод, че са налице предпоставките по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ. Посочено е, че след извършен анализ на относимите към задълженото лице /ЗЛ/ обстоятелства по чл.35, т.2 от ЗДДФЛ, установеният недостиг на парични средства, представляващ облагаем доход на РЛ с недоказан произход за 2012г. е в размер на 5879,54 лв. Въз основа на видовете доходи за 2012г. , описани в табличен вид, са определени годишна данъчна основа за доходи по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 4186,22 лв и обща годишна данъчна основа в размер на 4186,22 лв, върху която е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на в размер на 418, 62 лв. На основание чл.48, ал.8 от ЗДДФЛ е определен дължим за довнасяне данък в размер на 418, 00 лв. За установения за 2012г. невнесен данък е посочено, че на основание чл.1, т.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175 от ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ се дължи лихва в размер на 227,25 лв за периода от 01.05.2013г. до 03.09.2018г. /съгласно лихвен лист – Приложение №5 към РД/
2013г.
Лицето не е декларирало налични парични средства в брой. Установено е придобиване на недвижим имот като е посочено, че същият се явява нарастване на имущественото състояние на лицето. Същевременно е направена констатация, че през периода не е установено придобиване на недвижимо имущество и няма нарастване на имущественото състояние на лицето. Не са установени декларирани от лицето разходи за издръжка на домакинството. Проверяваното лице не е представило или не разполага с документи за извършените разходи за издръжка и живот, и техният размер не може да бъде установен и доказан документално. Констатирани са разходи по фактури за телекомуникационни услуги и по фактура за нотариални услуги. Посочен е размерът на направените осигурителни вноски от РЛ като самоосигуряващо се в качеството му на собственик и управител на „МГ-М.“ ЕООД. След извършена съпоставка между доходи и разходи за 2013г. при приети налични средства в брой в началото на данъчния период 0,00 лв, е установен недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 4793,18 лв. Посочено е, че за 2013г. лицето няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Направен е извод, че са налице предпоставките по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ. Посочено е също, че след извършен анализ на относимите към ЗЛ обстоятелства по чл.35, т.2 от ЗДДФЛ, установеният недостиг на парични средства, представляващ облагаем доход на РЛ с недоказан произход за 2013г. е в размер на 4793,18 лв. Въз основа на видовете доходи за 2013г. , са определени годишна данъчна основа за доходи по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 3316,46 лв и обща годишна данъчна основа в размер на 3316,46 лв, върху която е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на в размер на 331, 65 лв. На основание чл.48, ал.8 от ЗДДФЛ е определен дължим за довнасяне данък в размер на 331, 00 лв. За установения за 2013г. невнесен данък е посочено, че на основание чл.1, т.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175 от ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ се дължи лихва за закъснение в размер на 146,34 лв за периода от 01.05.2014г. до 03.08.2018г. /съгласно лихвен лист – Приложение №5 към РД/
2014г.
Лицето не е декларирало налични парични средства в брой. През периода не е установено придобиване на недвижимо имущество и няма нарастване на имущественото състояние на лицето. Не са установени декларирани от лицето разходи за издръжка на домакинството. Проверяваното лице не е представило или не разполага с документи за извършените разходи за издръжка и живот, и техният размер не може да бъде установен и доказан документално. Констатирани са разходи по фактури за телекомуникационни услуги. Констатирани са и получени парични средства съгласно договори за заем, като е посочено, че в хода на ПУФО, приключила с Протокол №П-16002617142985-073-001/19.02.2018г. е извършена насрещна проверка на лицата, предоставили паричните заеми, при което е установен и доказан произходът на средствата. Посочен е размерът на направените осигурителни вноски от РЛ като самоосигуряващо се в качеството му на собственик и управител на „МГ-М.“ ЕООД. Описани са направените от лицето парични вноски в дружеството съобразно представени доказателства, присъединени към ревизионното производство с Протокол №1432603/20.08.2018г. Посочени са и върнатите от ЗЛ през 2014г. парични средства по договори за заем извън ревизирания период. След съпоставка между доходи и разходи за 2014г. , с направено отбелязване, че при извършването й са включени и доходите на лицето от получена пенсия, при приети налични средства в брой в началото на данъчния период 0.00 лв, е установен недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 35 716,57 лв. Посочено е, че за 2014г. лицето няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Направен е извод, че са налице предпоставките по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ. Посочено е, че след извършен анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства по чл.35, т.2 от ЗДДФЛ, установеният недостиг на парични средства, представляващ облагаем доход на РЛ с недоказан произход за 2014г. е в размер на 35 716,57 лв. Въз основа на видовете доходи за 2014г. , са определени годишна данъчна основа за доходи по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 33 412,57 лв и обща годишна данъчна основа в размер 33 412,57 лв, върху която е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на в размер на 3341,26 лв. На основание чл.48, ал.8 от ЗДДФЛ е определен дължим за довнасяне данък в размер на 3341, 00 лв. За установения за 2014г. невнесен данък е посочено, че на основание чл.1, т.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175 от ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ се дължи лихва за закъснение в размер на 1134,81 лв за периода от 01.05.2015г. до 03.08.2018г. /съгласно лихвен лист – Приложение №5 към РД/.
2015г.
Лицето не е декларирало налични парични средства в брой. През периода не е установено придобиване на недвижимо имущество и няма нарастване на имущественото състояние на лицето. Не са установени декларирани от лицето разходи за издръжка на домакинството. Проверяваното лице не е представило или не разполага с документи за извършените разходи за издръжка и живот, и техният размер не може да бъде установен и доказан документално. Констатирани са разходи по фактури по фактури за телекомуникационни услуги. Посочен е размерът на направените здравно- осигурителни вноски ЗОВ от РЛ като самоосигуряващо се в качеството му на собственик и управител на „МГ-М.“ ЕООД. Описани са направените от лицето парични вноски в дружеството съобразно представени доказателства, присъединени към ревизионното производство с Протокол №1432603/20.08.2018г. След съпоставка между доходи и разходи за 2014г. , с направено отбелязване, че при извършването й са включени и доходите на лицето от получена пенсия за съответната година, при приети налични средства в брой в началото на данъчния период 0.00 лв, е установен недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 7610,65 лв. Посочено е, че за 2015г. лицето няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Направен е извод, че са налице предпоставките по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ. Посочено е, че след извършен анализ на относимите към ЗЛ обстоятелства по чл.35, т.2 от ЗДДФЛ, установеният недостиг на парични средства, представляващ облагаем доход на РЛ с недоказан произход за 2015г. е в размер на 7610,65 лв. Въз основа на видовете доходи за 2015г. , са определени годишна данъчна основа за доходи по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 7001,80 лв и обща годишна данъчна основа в размер на 7001,80 лв, върху която е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на в размер на 700,18 лв. На основание чл.48, ал.8 от ЗДДФЛ е определен дължим за довнасяне данък в размер на 700, 00 лв. За установения за 2015г. невнесен данък е посочено, че на основание чл.1, т.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175 от ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ се дължи лихва за закъснение в размер на 166,51 лв за периода от 01.05.2016г. до 03.09.2018г. /съгласно лихвен лист – Приложение №5 към РД/.
2016г.
Лицето не е декларирало налични парични средства в брой. През периода не е установено придобиване на недвижимо имущество и няма нарастване на имущественото състояние на лицето. Не са установени декларирани от лицето разходи за издръжка на домакинството. Проверяваното лице не е представило или не разполага с документи за извършените разходи за издръжка и живот, и техният размер не може да бъде установен и доказан документално. Констатирани са разходи по фактура за услуга. Констатирани са и получени парични средства съгласно договор за заем, като е посочено, че в хода на ПУФО, приключила с Протокол №П-16002617142985-073-001/19.02.2018г. е извършена насрещна проверка на лицето, предоставило паричния заем, при което е установен и доказан произходът на средствата. Посочен е размерът на направените осигурителни вноски от РЛ като самоосигуряващо се в качеството му на собственик и управител на „МГ-М.“ ЕООД. Описани са направените от лицето парични вноски в дружеството съобразно представени доказателства, присъединени към ревизионното производство с Протокол №1432603/20.08.2018г. След съпоставка между доходи и разходи за 2016г. , с направено отбелязване, че при извършването й са включени и доходите на лицето от получена пенсия за съответната година, при приети налични средства в брой в началото на данъчния период 0.00 лв, е установен недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 7554,35 лв. Посочено е, че за 2016г. лицето няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Направен е извод, че са налице предпоставките по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ. Посочено е, че след извършен анализ на относимите към ЗЛ обстоятелства по чл.35, т.2 от ЗДДФЛ, установеният недостиг на парични средства, представляващ облагаем доход на РЛ с недоказан произход за 2016г. е в размер на 8627,87 лв. Въз основа на видовете доходи за 2016г. , са определени годишна данъчна основа за доходи по чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ в размер на 6950,00 лв и обща годишна данъчна основа в размер на 6950,00 лв, върху която е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на в размер на 695,00 лв. На основание чл.48, ал.8 от ЗДДФЛ е определен дължим за довнасяне данък в размер на 695, 00 лв. За установения за 2016г. невнесен данък е посочено, че на основание чл.1, т.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175 от ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ се дължи лихва за закъснение в размер на 94,80 лв за периода от 01.05.2017г. до 03.09.2018г. /съгласно лихвен лист – Приложение №5 към РД/.
В частта по КСО във връзка с установен облагаем доход, за който е прието , че е с недоказан произход, за 2012г. са определени за довнасяне осигурителни вноски за ДОО в размер на 149,44 лв, ведно с лихва в размер на 81,12 лв. Размерът на вноските за ДОО е изчислен съобразно чл.6, ал.1, т.1 и т.4 от КСО върху общия годишен размер осигурителния доход, определен на основание чл.6, ал.8 от КСО /в съответната й редакция/.
За 2013г. не са определени за довнасяне осигурителни вноски за ДОО, поради това, че установеният облагаем доход, за който е прието , че е с недоказан произход не надхвърля минималния размер на осигурителния доход за същата година.
За 2014г., 2015г. и 2016г. е прието, че ЗЛ не дължи осигурителни вноски за ДОО, тъй като считано от 02.09.2013г. е пенсионер и дължи само вноски за здравно осигуряване в качеството си на самоосигуряващо се лице.
В частта по ЗЗО във връзка с установени облагаеми доходи за ревизирания период, за които е прието , че са с недоказан произход, са определени за довнасяне вноски за здравно осигуряване /ЗОВ/, ведно с лихви по чл.106 от ЗЗО. Размерът на ЗОВ е изчислен съобразно чл.40, ал.1, т.2 от ЗОО върху общия годишен размер осигурителния доход, определен на основание чл.6, ал.8 от КСО /в съответната й редакция/ и е както следва :
- за 2012г. – 67,16 лв, ведно с лихва в размер 36,46 лв за периода от 01.05.2013г. до 03.08.2018г.
- за 2013г. не са определени за довнасяне ЗОВ, поради това, че установеният облагаем доход, за който е прието , че е с недоказан произход не надхвърля минималния размер на осигурителния доход за същата година.
- за 2014г. – 1900, 80 лв, ведно с лихва в размер 645,58 лв за периода от 01.05.2015г. до 03.08.2018г.
- за 2015г. – 205,65 лв, ведно с лихва в размер 48,91 лв за периода от 01.05.2016г. до 03.08.2018г.
- за 2016г. – 201,15 лв, ведно с лихва в размер 27,44 лв за периода от 01.05.2013г. до 03.08.2018г.
РД е връчен на ревизираното лице електронно на 04.09.2019г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК , Г.М. е депозирал възражение с вх.№К-19255/17.09.2018г. срещу РД като е приложил и документи – извлечения от банкови сметки в Юнион банк и Банка ДСК, както и таблици /парични потоци/ с коригирани наличности на парични средства в началото и в края на всяка година от ревизирания период.
Издаден е Ревизионен акт /РА/ № Р-1600-**********-091-001/01.10.2018г. В РА е посочено, че са взети предвид допълнително представените с възражението от 17.09.2018г. доказателства с отбелязването, че липсват такива за движението на парични средства по банковите сметки за 2013г.
Определени са нови парични потоци , при което за 2012г. е установени недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 15 218,85 лв.
За 2013г., след коригирана техническа грешка относно крайното салдо за налични парични средства в банкови сметки, е установени недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 124 753,36 лв.
За 2014г. е установени недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 35 716,57 лв. /идентично с РД/.
За 2015г. е установени недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 7610,65 лв. /идентично с РД/.
За 2016г. е установени недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи със сума в размер от 7554,35 /идентично с РД/.
Въз основа на новите парични потоци, при споделяне на изводите в РД , че са налице предпоставките по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, е определен за довнасяне данък по чл.48 от ЗДДФЛ както следва:
- за 2012г. – в размер на 1111.00 лв
- за 2013г. – в размер на 11 776.00 лв
- за 2014г. – в размер на 3341.00 лв
- за 2015г. – в размер на 700.00 лв
- за 2016г. – в размер на 695.00 лв
Посочено е, че на основание чл.1, т.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175 от ДОПК и чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ се дължи лихва за закъснение в размер, посочен в приложена към РА таблица.
В частта по КСО във връзка с установен облагаем доход от 15 218.85 лв, за който е прието , че е с недоказан произход, за 2012г. са определени за довнасяне осигурителни вноски за ДОО в размер на 1811,77 лв, ведно с лихви за просрочие в размер, посочен в приложена таблица.
За 2013г., във връзка с установен облагаем доход от 124 753.36 лв, за който е прието , че е с недоказан произход, са определени за довнасяне осигурителни вноски за ДОО в размер на 3802,08 лв, ведно с лихви за просрочие в размер, посочен в приложена таблица.
За 2014г., 2015г. и 2016г. е прието, че ЗЛ не дължи осигурителни вноски за ДОО, тъй като считано от 02.09.2013г. е пенсионер и дължи само вноски за здравно осигуряване в качеството си на самоосигуряващо се лице.
В частта по ЗЗО във връзка с установени облагаеми доходи за ревизирания период, за които е прието , че са с недоказан произход, са определени за довнасяне ЗОВ, ведно с лихви по чл.106 от ЗЗО. Посочено е, че размерът на ЗОВ е изчислен съобразно чл.40, ал.1, т.2 от ЗОО върху общия годишен размер осигурителния доход, определен на основание чл.6, ал.8 от КСО /в съответната й редакция/ и според отразеното в РА е както следва :
- за 2012г. – 814,31 лв
- за 2013г. – 1708.80 лв
- за 2014г. – 1900, 80 лв
- за 2015г. – 205,65 лв
- за 2016г. – 201,15 лв.
Размерът на начислените лихви за просрочие е посочен в таблица.
РА е връчен електронно на дружеството на 03.10.2018г. (л.76)
На 17.10.2018г. от Г.Д.М. е подадена жалба срещу РА. Жалбата е депозирана чрез ТД на НАП- Пловдив, офис Стара Загора, където е заведена с вх.№21513 от същата дата. С писмо от 21.10.2018г. жалбата е изпратена на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, където е постъпила на 24.10.2018г.
Издадено е Решение №735/21.12.2018г. , с което Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив е потвърдил РА.
Решението е връчено на Г. М. на 07.01.2019г. по електронен път (л.12).
На 17.01.2019г. е издадено Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №735/21.12.2018г. Поправката касае посоченото на ред 3 в таблиците на стр.1-2 и на стр.7 задължение за ДЗПО – УПФ за 2014г., каквото не е било установявано. Решението е връчено на Г. М. на 18.01.2019г. по електронен път (л.9).
Жалбата срещу потвърдения РА е подадена чрез Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив на 21.01.2019г. , видно от пощенското клеймо на приложения плик (л.7).
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В изпълнение на задача №1 вещото лице е обследвало банковите сметки на жалбоподателя, които са били активни през ревизирания период 2012г. – 2016г. , а именно: банкови сметки в Юнион банк ЕАД с правприемник ПИБ АД, с дата на миграция 01.03.2014г. и в Инвест Банк АД, които посочва в таблица с отразени дати на откриване и закриване. В табличен вид вещото лице посочва началните и крайни салда поотделно за всяка сметка и сумарно за всяка календарна година от ревизирания период. В табличен вид вещото лице представя обобщени движения по банковите сметки на жалбоподателя за всяка от годините от ревизирания период по видове операции. Разбивка на движенията по всяка от банковите сметки с уточнения за вида на банковите операции по години вещото лице представя в таблици – приложение №1 към заключението.
В изпълнение на задача №2, вещото лице след извършена проверка на място в счетоводството на дружеството „МГ-М.“ ЕООД, констатира, че за периода 1997г-2008г. жалбоподателят е получил от командировки в чужбина общо 44 274.00 щ.д., съотв. 81 551.54 лв, а от командировки в страната – 1509.90 лв. РКО за изплащане на тези суми са представени по делото като вещото лице е установило, че сумите са намерили счетоводно отражение т.е. сумите са осчетоводени и изплатени.
В изпълнение на задача №3 вещото лице прави съпоставка на приходите и разходите на жалбоподателя в два варианта.
При първия вариант съпоставката е изготвена на база приети от административния орган налични парични средства от 5000 лв в началото на ревизирания период 01.01.2012г. и съобразно представените по делото банкови извлечения. За всяка от годините, обхванати от ревизията вещото лице констатира разлики в приетото от проверяващите начално салдо - налични парични средства по банкови сметки, както и в посочените като наличност суми в края на периода. Разликите за всяка от ревизираните години вещото лице посочва в таблици. При така изготвената съпоставка на приходите и разходите за ревизирания период /с верни начални и крайни салда по банкови сметки /вещото лице констатира недостиг на парични средства, както следва :
- за 2012г. – 9 350.81 лв
- за 2013г. - 54 851.48 лв
- за 2014г. – 33 846.56 лв
- за 2015г. – 7 207.09 лв
- за 2016г. – 7562.05 лв.
При втория вариант съпоставката на приходите и разходите на РЛ е изготвена съобразно поставения въпрос , а именно при приемане на налични парични средства в брой към 01.01.2012г. в размер на 60 000 лв , както и 10 000.00 лв – възстановени на Г.М. от касата на „МГ-М.“ ЕООД - за 2013г. При тези условия вещото лице посочва, че резултата при съпоставката на приходите и разходите търпи промяна за 2012г., 2013г., и 2014г., за останалите години не се наблюдава разлика. Получените разлики за посочените три години вещото лице отразява в таблици.
В изпълнение на задача №4 вещото лице посочва констатирания недостиг на парични средства за всяка от годините от ревизирания период, съобразно двата варианта на изготвената съпоставка на приходите и разходите на РЛ.
В изпълнение на задача №5 вещото лице посочва размера на задълженията при констатиран недостиг на парични средства. При констатирания такъв след приемане на налични парични средства в брой към 01.01.2012г. в размер на 60 000 лв , както и 10 000.00 лв – възстановени суми за 2013г., вещото лице посочва, че за 2012г. и 2013г. РЛ не дължи данък и осигурителни вноски, като за 2014г., 2015г. и 2016г. не дължи вноски за ДОО, а само вноски за здравно осигуряване.
При
констатирания в този вариант недостиг на парични средства за 2014г., 2015г. и
2016г. вещото лице изчислява дължимите суми за довнасяне за ЗО в размер , както
следва : за 2014г. - 2240.69 лв ; за 2015г. – 173,37 лв и за 2016г. – 201.76
лв. Изчислява и дължимия за тези години данък по чл.17 от ЗДДФЛ : за 2014г. – 3120.67 лв ; за 2015г. – 553,05 лв и за 2016г. – 695.70
лв.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си като изрично уточнява, че при определяне на началните и крайни салда по банковите сметки е ползвала банковите извлечения, съдържащи се в преписката на НАП. Дава и допълнителни разяснения.
Заключението е прието при оспорване от страна на ответника.
По искане на жалбоподателя е назначена допълнителна ССчЕ.
В изпълнение на задача №1 вещото лице изследва движението по банкови сметки на жалбоподателя – в МКБ Юнионбанк с правоприемник ПИБ АД за периода от 10.04.2006г. до 27.05.2013г. и в ТБ Хеброс банк с правоприемник Уникредит Булбанк АД, разкрита на 13.09.1999г. и закрита на 09.07.2013г.
В изпълнение на задача №2 вещото лице след проверка в счетоводството на „МГ-М.“ ЕООД посочва, че са налице първични счетоводни документи – РКО, въз съгласно които на Г.М. са възстановени от касата на дружеството парични средства в общ размер 346 056.44 лв.
Визираните от вещото лице и ползвани при изготвяне на допълнителното заключение банкови извлечения, банкови суифти, мемориални ордери, РКО и нареждания-разписки за изтеглени суми, както и получената информация от ПИБ АД, са приети като доказателства по делото.
Заключението по допълнителната ССчЕ е прието при оспорване от страна на ответника.
По делото е представен и приет като доказателство Протокол №П- 16002617056847-073-001/20.07.2017г. от извършена на „МГ-М.“ ЕООД проверка за установяване на факти и обстоятелства относно осъществяваната от дружеството дейност, обекти, извършени доставки през 2017г. В същия се съдържат констатации относно парични средства, предоставени на дружеството от Г.М. както в ревизирания период, така и в предходен период.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, насочена е срещу РА, потвърден от решаващия орган, който от своя страна се е произнесъл в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
РА изхожда от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК - Й.Т.М. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив - възложител на ревизията и Е.С.Ц. – гл. инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията съгласно ЗВР №Р-16002618002062-020-001/10.04.2018г.
РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120 ал.1 от ДОПК и е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи. Неразделна част от същия е РД, издаден в 14-дневния срок по чл.117 ал.1 от ДОПК , като ревизията е завършила в рамките на максималния 5 – месечен срок по чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК. РА е издаден в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК - в 14-дневния срок от подаване на възражението по РД .
Предвид гореизложеното не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и продължаване на ревизията.
Съдът счита, че потвърденият от решаващия орган РА е издаден в несъответствие с материалния закон.
С оспорения РА в частта по ЗДДФЛ за всяка от годините от ревизирания период е установен недостиг на парични средства като извършените разходи надвишават получените доходи. Прието е, че разликата между разходи и приходи, представлява доход с недоказан произход и са налице предпоставките на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, като тази сума е включена при формиране на годишната данъчна основа. Подходът при изчисляване на последната е чрез формиране на парични потоци за всяка от годините от ревизирания период и изчисляване на недостига на средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е
брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички
други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на ЗКПО.
Цитираната разпоредба има предвид конкретен източник на средства, непопадащ в
останалите хипотези на подоходното облагане. Посоченото от органите по
приходите несъответствие не е такъв конкретен източник на доход, респ. не се
обхваща от разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
В случая в ревизионния акт не се съдържат констатации относно наличие на такива източници. Такива не се сочат и в решението на Директора на Дирекция ОДОП-Пловдив. Поради обстоятелството, че в случая такъв конкретен източник на доход липсва, то констатираното превишаване на разходи над приходите на ревизираното лице може да формира облагаема данъчна основа на основание презумпцията на чл. 123 ДОПК. Самото несъответствие не се презюмира в материалния закон като доход, подлежащ на облагане. В тази връзка тезата, развита от решаващия орган, че разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ обхваща и доходи с неустановен източник не може да бъде споделена. Именно поради липса на презюмиране от материалния закон несъответствието между разходи и приходи да се възприема като доход, подлежащ на облагане, това несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 ДОПК и то ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза. В случая не е доказано, нито се твърди наличен доход от конкретен източник, а ревизията е проведена по общия ред. На практика с РА са обложени разходи, а не доходи на лицето, а последното е недопустимо по аргумент от чл. 2 ЗДДФЛ.
Предвид гореизложеното, незаконосъобразно е определена данъчна основа за доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, което обуславя извод за отмяна на ревизионния акт само на това основание.
Относно определените задължения за ДОО, както и задълженията за ЗОВ и прилежащите лихви за забава, следва да се посочи, че са функция на данъчните основи, определени за нуждите за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответните години. След като не е налице облагаем доход, който да е и осигурителен доход на ревизираното лице, за последното не е възникнало и задължението за заплащането им.
Освен това ревизията не е проведена по реда на чл. 124а във вр. с чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което и не се презюмира осигурителен доход, във връзка с който да се дължат ЗОВ, вкл. и в хипотезата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
При тези обстоятелства незаконосъобразно и в несъответствие с приложимия материален закон с процесния РА са определени и оспорените задължения за ДОО, както и задълженията за ЗОВ , ведно с прилежащите им лихви за забава, поради което процесният РА е незаконосъобразен и тези му части.
По изложените съображения оспореният РА следва да се отмени.
С оглед изхода на производството, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същите възлизат общо в размер на 2932.40 лв, съгласно представен списък , от които: 10 лв – внесена държавна такса, 1800 лв – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и 1122.40 лв – внесена сума за възнаграждение на вещо лице по основна и допълнителна СИЕ. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не споделя, доколкото същото е съобразено с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. и е в размер, близък до минималния предвиден в същата такъв.
Водим от горното и на основание чл. 160 и 161, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-1600-**********-091-001/01.10.2018г., потвърден с Решение №735/21.12.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– гр.Пловдив, поправено с Решение №735/17.01.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с който допълнително са установени задължения в общ размер от 40 060, 87 лв , от които : Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 2012г. до 2016г., вкл. в размер на 17 623 лв – главница и 7332, 85 лв – лихва; вноски за ДОО за самоосигурияващо се лице за периода 2012г. и 2013г. в размер 5613,92 лв – главница и 2704,84 лв – лихва; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за периода 2012г. до 2016г. в размер 4830, 71 лв – главица и 1955,55 лв – лихва.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на от Г.Д.М. ***, направените по делото разноски в размер 1703.60 (хиляда седемстотин и три лева и шестдесет стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия