Определение по дело №407/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 354
Дата: 20 август 2020 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20205000500407
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 407

 

Гр. Пловдив,  20.08.2020  г.

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,  трети граждански състав в закрито заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                                                       Величка Белева

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно гражданско дело № 407 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 782, постановено в закрито съдебно заседание на 8.06.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив  по гр.д. № 620/2020 г., с което е върната исковата молба с вх. № 9652/26.03.2020 г. от „Б. Д…“ЕАД-гр.С., по която е образувано гр.д. 620/2020 г. на ОС-Пловдив, и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят „Б. …ЕАД-гр.С. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба от 10.07.2020 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

         На 20.12.2019 г. е подадена в съда искова молба от „Б. Д…“ЕАД-гр.С. против А. М. П., с която на основание чл. 422,ал.1 от ГПК се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника П. наличието на задължение към банката, произтичащо от предсрочна изискуемост на сключен договор за кредит за текущо потребление от 1.12.2016 г. в размер на 32 605,45 лв., от която сума 27 515,64 лв. главница по договор за кредит от 1.12.2016 г. (ведно със законна лихва от 14.09.2018 г.), 4 486,73 лв. договорна лихва за периода от 21.06.2017 г. до 13.09.2018 г., 483,08 лв. санкционираща лихва за периода от 10.07.2018 г. до 13.09.2018 г. и 120 лв. такса „разходи при изискуем кредит“. Поискано е да бъде изискано за прилагане ч.гр.д. 1474/2018 г. на РС-Карлово, в производството по което е издадена заповедта за изпълнение. Делото е изискано с разпореждане от 27.12.2019 г. и е изпратено с писмо от 3.01.2020 г. От намиращата се по това дело заповед № 812/24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е видно, че тя е издадена именно за сумите, които ищецът е посочил в исковата си молба при предявяването на установителния иск с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК.

         С разпореждане от 18.03.2020 г. окръжният съд преценява, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, като на ищеца се укаже да изложи фактически твърдения относно сумата 4 483,73 лв. и сумата 483,08 лв. – какво представляват, на какво основание се претендират, начин на формиране на посочения размер, да посочи брой на месечните вноски съгласно договора и размер на месечната вноска, да конкретизира кога е правено погасяване на месечни вноски, какъв е размерът на погасена част от кредита и какъв е размерът на непогасения остатък, да посочи дали и кога кредитополучателят е уведомен за намерението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Даден е едноседмичен срок на ищеца от получаване на препис от разпореждането за изпълнение на указанията на съда. Съобщението е получено от банката-ищец на 18.05.2020 г. и с молба, изпратена на 26.05.2020 г., е поискано да бъде продължен срока за отстраняване на нередовностите. С разпореждане от 28.05.2020 г. окръжният съд е продължил срока с една седмица, считано от 26.05.2020 г.

         На 8.06.2020 г. окръжният съд е постановил обжалваното нега определение, с което е установил, че продълженият срок е изтекъл без ищецът да изпълни указанията на съда, поради което продължават да са налице констатираните нередовности на исковата молба, подробно описани в мотивната част на разпореждането от 18.03.2020 г. Затова съдът е преценил, че исковата молба на основание чл. 129,ал.3 от ГПК следва да бъде върната, а производството по делото следва да се прекрати.

         За определението на съда от 8.06.2020 г. ищецът е уведомен на 1.07.2020 г. и на 8.07.2020 г. подава (изпраща по пощата) частната жалба до апелативния съд, получена в съда на 10.07.2020 г. с вх. № 19 397. С нея жалбоподателят твърди, че за размера на вземането банката е представила подробни извлечения от заемната сметка, от която се виждат периодът и начинът на погасяване на кредита през целия му срок, като размерът на остатъка по непогасеното вземане е надлежно отразен в приложения документ по чл. 417 от ГПК - извлечение от счетоводните книги, което съдържа достатъчно информация за претендираното вземане (длъжник, основание за възникване на вземането, размер на главницата, размер и период на лихвата). Посочва, че в исковата молба е поискано назначаване на ССЕ, както и изискване на заповедното дело. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за разглеждане на иска.

         Съгласно разпоредбата на чл. 127,ал.1,т.4 и т.5  от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането. В случая в исковата молба от 20.12.2019 г. ясно се посочени както обстоятелствата, на които се основава искът, така и в какво се състои искането, респективно, какво представлява исковата сума и как тя е формирана. Ясно е казано, че са претендира да се установи дължимост на сумата 4 486,73 лв. за договорна лихва по договора за кредит за периода 21.06.2017 г.-13.09.2018 г. и на сумата 483,08 лв. за санкционираща лихва за периода 10.07.2018 г.-13.09.2018 г., поради което няма основание да се иска от съда ищецът да посочва тези суми какво представляват, на какво основание се претендират, както и начин на формиране на посочения размер.  Няма следователно нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК. Останалите разяснения, посочени в разпореждането от 18.03.2020 г., които съдът изисква от ищеца - да посочи брой на месечните вноски съгласно договора и размер на месечната вноска, да конкретизира кога е правено погасяване на месечни вноски, какъв е размерът на погасена част от кредита и какъв е размерът на непогасения остатък, да посочи дали и кога кредитополучателят е уведомен за намерението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем – не се явяват обстоятелства по смисъла на чл. 127,ал.1,т.4 от ГПК, поради което, ако съдът счита, че те следва да бъдат изяснени по делото, може да предприеме съответни действия за това съгласно чл. 143,ал.1 от ГПК при изясняването на фактическата страна спора, както и  да даде указания съгласно чл. 145 от ГПК, респективно, да даде възможност на страните да ангажират доказателства. Установява се следователно, че е неправилна преценката на окръжния съд, направена с обжалваното определение от 8.06.2020 г., че са налице нередовности на исковата молба, които не са били отстранени от ищеца, поради което са налице основания за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129,ал.3 от ГПК. Частната жалба е основателна, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, като делото се върне на окръжния съд за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И     :

 

ОТМЕНЯ определение № 782, постановено в закрито съдебно заседание на 8.06.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив  по гр.д. № 620/2020 г., с което е върната исковата молба с вх. № 9652/26.03.2020 г. от „. Д…“ЕАД-гр.С., по която е образувано гр.д. 620/2020 г. на ОС-Пловдив, и е прекратено производството по делото.

         Връща делото на същия съд и състав за предприемане на съответните съдопроизводствени действия.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: (1)                                 

 

               (2)