МОТИВИ:
ЯРП е предявила обвинение против Д.М.С. *** за престъпление
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и за три престъпления по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК.
Преди
даване ход на делото свидетелят И.И.Д., пострадал от
деянието по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, предяви
против подсъдимия граждански иск за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 880.03
лева, и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 12 000 лева.
Пострадалият
от деянието по чл.144, ал.3 от НК Ж.Д. предяви против подсъдимия граждански иск
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 5000 лева. Всяка от исковите суми се
претендира, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
В с.з.
свидетелите С.П. и И.П. направиха устна молба да бъдат конституирани в
качеството на частни обвинители.
Съдът намери предявените искове за допустими и
ги прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, като
конституира свидетелите Д. и Д. в качеството на граждански ищци, а С.П. и И.П. а с оглед направеното искане по чл.77 НПК и в
качеството на частни обвинители.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа обвиненията против подсъдимия така, както са предявени,
като счита, че фактическата обстановка е доказана по несъмнен начин. Пледира за престъплението по чл.129, ал.2 вр.
ал.1 от НК на подсъдимия да му се наложи наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода, а за всяко от престъпленията по чл.144, ал.3 от НК да му
се наложи наказание от по осем месеца лишаване от свобода. Пледира за прилагане
разпоредбата на чл.23 от НК и определяне на общо наказание в размер на най-тежкото
от тях, като изпълнението му бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от три години. Гражданските искове намира за основателни и доказани и
счита, че претенцията на гр. ищец Д. за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди следва да бъде уважена до размера, установен от заключението
на вещото лице, изготвило назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Гр. ищци и ч. обвинители чрез повереника си поддържат
обвиненията против подсъдимия наред с прокурора. Намират ги за безспорно
доказани от събрания по делото доказателствения
материал. Пледира за уважаване на предявения граждански иск за имуществени
вреди от И.Д. до размера установен от заключението на вещото лице, изготвило
назначената съдебно-счетоводна експертиза, а за неимуществени вреди да се уважи
съобразно разпоредбите на чл.51 и чл.52 от ЗЗД., което правило да бъде
приложено и по отношение предявения граждански иск от Ж.Д.
за престъплението по чл.144, ал.3 от НК.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно
заседание и с упълномощени защитници. Не се признава за виновен по предявените
му обвинения. Чрез редовно упълномощените си защитници – адвокати застъпва
становище за недоказаност на обвиненията
и пледира да бъде признат за невиновен по предявените обвинения, а гражданските
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
С., и свидетелите Г.С., С. и И. П. се познавали се
отдавна и до инцидента поддържали нормални отношения.
На
23.12.2012 год. П. се намирали в стопанисвания
от тяхната фирма ресторант „Каприз”, находящ се в гр.Ямбол на
ул. „Индустриална”, като заведението е
било пълно.
По същото
време подсъдимият С. организирал почерпка за Коледните празници за служителите си от фирма
„Маргарита“ на която присъствали и свидетелите Г.С. и С.М.. Почерпката се състояла
в столовата
на базата на дружеството на подсъдимия, находяща се в
гр. Ямбол в местността „Ормана”.
Около
23.00 часа част от празнуващите в базата на подсъдимия, сред които свидетелите М. и С.,
решили да продължат празника в ресторанта на П. Първи в
ресторанта пристигнали С. и М.. Установили, че няма свободни места. Св. П.
станала от служебната маса, за да освободи място докато ги устроят, а С. седнал
на служебната маса при собственика св. П. и служителите на ресторанта - свидетелите
Ж.Д., И.Д. и А.А.. След като били настанени на
самостоятелна маса, св. С. повикал обслужващата ги сервитьорката - свидетелката С.П., и й казал да изпрати на масата
им най-едрото момче от охранителите на заведението. П. предала думите му на св. П.,
който изпратил при новопристигналите св. Ат. А. – съвместяващ функции по охрана и настаняване на клиенти в заведението.
Пристигайки до масата на С., А. се навел към него, при което С. го хванал за дрехата и го притеглил надолу към себе си. Свидетелите П., Д. и Д. видели случващото се и, тъй като
С. и М. видимо били употребили алкохол, решили, че в заведението назрява
конфликт и се намесили, за го да предотвратят. П. подканил С. и М. да напуснат,
след което с Д., Д. и А. ги придружил до изхода и ги
извел навън. Там П. наредил на охранителите А., Д. и Д. да влязат вътре,
а той останал отвън, за да
се разбере със С.. Казал му да си отива и да не идва повече в заведението. С.
се ядосал от отношението на П. и двамата се скарали. След това П. също влязъл в
ресторанта, а Д. останал до вратата на заведението, за да се увери, че
конфликтът е приключил. С. бил ядосан и афектиран от случилото се и след като П.
влязъл в ресторанта провел разговор по мобилния си телефон. След приключване на
разговора се обърнал към М. с думите „Сега ще видят какво ще
стане”. Малко след това, около полунощ
на 24.12.2012 г., пред ресторанта дошъл подсъдимият
Д.М.С..
След като разбрал, че приятелят му е изгонен от заведението, същият се ядосал и
заедно с Г.С. и С.М. се отправил към вътрешността на заведението да потърси
сметка от св. П.. Междувременно, св. Д. видял, че тримата влизат в ресторанта и
предупредил Ж.Д. по телефона. Св.
П. също ги забелязал и решил да ги пресрещне, за да се разберат навън и да не
смущават посетителите. Затова, се отправил към тях, следван от свидетелите Ж.Д.
и А.. Тъй като подсъдимият бил видимо ядосан и афектиран, и говорел на висок
тон, П. го помолил да излязат навън. Пред ресторанта, подсъдимият започнал да обижда охранителите, крещял и да настоявал П.
да му обясни защо са се отнесли със С. по този начин. Тогава излязла и свидетелката С.П., която
се опитала да успокои подсъдимия, като го помолила да се приберат по
домовете си и да се върнат
на следващия ден да се
разберат. В това време, около 00.04 часа на 24.12.2012г., пред
ресторанта пристигнали останалите свидетели от компанията на подсъдимия - П.И., З.Д., В.Е. и М.М., насочили се към лицата
пред ресторанта, като същевременно някои от тях започнали да вадят от ръкавите
си метални тръби, а св. Д. започнал да крещи, че са дошли да убиват. Тогава подсъдимият
С. нанесъл няколко удара в лицето на П., при което последният паднал на земята,
където Г. С. го пробол с нож в областта на лявата мишнична ямка. Виждайки
случващото се, охранителите на заведението – св. Д., Д.
и А., се насочили към новопристигналите и между лицата от двете групи започнал
бой, при който всеки от участващите нанасял безразборни удари на лица от другата
група. В суматохата подсъдимият също бил ударен в областта на главата, при
което му била причинена разкъсно-контузна рана в челната област с оток и
кръвонасядане около нея. В един момент пострадалият Д. паднал на земята, при
което подс. С. взел една метална тръба и със сила нанесъл няколко удара с
тръбата в областта на гърба и кръста на Д., като в резултат от ударите на
подсъдимия на постр. Д. било причинено счупване на левите напречни
израстъци на ІІІ,
ІV и V поясен прешлен. От последния удар Д.
почувствал силна пронизваща болка. Видял колегите си Ж.Д. и А.А., притиснати от група лица от обкръжението на подсъдимия,
които им нанасяли удари. Помолен от тях за помощ, И.Д. се изправил, взел
металнлен синджир от загражденията на паркинга и нанесъл удар на едно от лицата
в крака. П. също се намесили. П. успял да вземе тръбата от подсъдимия, а П.
продължавала да го моли да се прибират по домовете си. Междувременно състоянието на св. Д. се
влошило, а на място пристигнали екипи на ЦСМП – Ямбол и на РУП – Ямбол, сред
които свидетелите И.К., П.Х., Т.Т., Е.И., Д.Р. и Й.К.. Конфликтът бил прекратен, а постр. Д. бил
отведен за оказване на медицинска помощ. Виждайки пристигането на полицаите, по-голяма част от
свидетелите от обкръжението на подсъдимия напуснали мястото.
Постр. Д. бил откаран в МБАЛ „Св. Пантелеймон”, където бил прегледан и
освободен. В първия месец след инцидента бил трудноподвижен и не бил в
състояние да се обгрижва сам. За периода от 24.12.2012г. до 06.05.2013г.,
включително, Д. не бил трудоспособен, бил в отпуск по болест и получавал
обезщетение за временна нетрудоспособност, като разликата между брутното му
трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност за този
период възлиза на 440,20 лева.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно
медицинска експертиза се установява, че на И.Д. е причинено счупване на III, IV и V поясен прешлен на
гръбначния стълб, което представлява трайно затруднение движението на снагата и
при благоприятно протичане на оздравителните процеси това затруднение ще
продължи около 5-6 месеца.
Видно от
заключението на вещите лица, изготвили тройната комплексна съдебномедицинска
експертиза Д. е получил счупвания на
напречните израстъци на ІІ, ІІІ, ІV и V поясни прешлени, които се дължат на
удари с твърд тъп предмет с цилиндрична форма, с широчина не по-голяма от 1,5 см и дължина по-голяма
от 17 см,
нанесени в областта на лявата поясна половина на гърба. Експертите са категорични,
че това счупване е довело до трайно
затрудняване движенията на снагата на пострадалия Д.. Вещите лица сочат като
първопричина за получените счупвания нанесените три удара с твърд тъп предмет с
цилиндрична форма в лявата поясна половина на гърба,
където са установили три ивечести кръвонасядания
с блед център.
Видно от
назначената в с. з. съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че разликата между нетното трудово възнаграждние получавано от
гражданския ищец И.Д. и обезщетението получено от него за ползван отпуск
по болест за периода 24.12.2012 год. – 06.05.2013 год. е в размер на 440,20 лв.
От
назначената в ДП видеотехническа експертиза се
установява, че представения за изследване DVD-R16x марка HP съдържа две папки с файлове с имена „C.“ и „F.“.
От
назначената в с.з. видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза се установява, че записът
на диска DVD-R HP съгласно данните за дата и час е за интервала от
време 23:29 на 23.12.2012 год. до 00:30 часа на 24.12.2012 год. Не са
установени следи от манипулация върху записаната информация. Качеството на фидеофайловете не позволява отграничаване
на голяма част от лицевите черти на заснетите лица. Изледван
е и 1 бр. СД с надпис „V. 52x700“ с пълен запис от
охранителните камери за времето от 23:00 часа на 23.12.2012 год. до 01:00 часа
на 24.12.2012 год. При прегледа на фидеофайловете
съдържащи се в него се установява че същите са идентични по съдържание ,
наименование и времетраене с видеофайловете на диска DVD-R HP.
Към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил реабилитиран
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И.Д.,
С.П.И.П., Ж. Д., А. А.,
С.П. и С.А., Б.П. и Г.Г. дадени по време на съдебното
следствие, от показанията на свидетелите И.К., П.С., П.Х., Т.Т., Е.И., Д.Р., В.В., Й.К. и Д.Г., дадени по време на съдебното следствие и
от показанията им дадени по време на досъдебното производство пред орган на ДП
в частта им, в която бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2
от НПК, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените
съдебномедицинска, комплексна съдебномедицинска, съдебно-счетоводна, техническа
и лицево-идентификационна експертиза и показанията им пред съда, както и от
писмените и от веществените доказателства по делото, които, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви
и се кредитират изцяло от съда, отчасти от показанията на свидетелите П.И., Г.С.,
С.М., З.Д., В.Е., М.М. и П.П..
Съдът не
даде вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите С., М., П.И., Зл. Д., М.,
Е. и П. в частта им , че при посещението си в ресторант „Каприз” на инкриминираната
дата са били безпричинно нападнати от собственика и от охраната на заведението,
защото в тази им част се опровергават от показанията на свидетелите П., П., Д., Д., Ат. А. и П., които се
оценят като достоверни, тъй като са
логични, обясняват в пълнота причината за възникването на конликта, не влизат в
противоречие помежду си, а преценени в
съвкупност с останалите гласни доказателства, кореспондират с показанията на
свидетелите С.А., Е.И. , Т. Т., Р., К., С., К. и Х., и освен това, намират
опора в заключенията на вещите лица, изготвили назначените съдебномедицинска и
комплексна съдебномедицивска експертиза, относно механизма на причиняване на
уврежданията на постр. Д..
Докато показанията на свидетелите П.,
Д., Ж.Д. и С.П. са логични и взаимно допълващи се относно обстоятелството какво
се е случило, след като Г.С. и С.М. са влезли в заведението, то показанията на
последните двама са взаимно противоречащи се. Свидетелят С. заявява, че след
като били настанени на маса всичко било нормално и в един момент вижда „С.М. да
го влачат – И. собственика и един от охраната да влачат С. към изхода. Тръгнах
след тях.“ Свидетелят М. обяснява този период от време с думите „ Управителката дойде, наведе се към
Г.С. и в този момент , И. собственика на
заведението бяха на служебната маса, стана, дойде и го хвана за врата.“ Показанията
на С. и М. , че са им нанасяни удари в лицето след като са изкарани от
заведението от И.П. се опровергават, като от показанията на Д., Д., И.П., А.А., така и от
показанията на свидетеля Б.П., който след като е извикан от Г.С., отива на
място и го вижда да слиза от такси, заедно с подсъдимия С. и непознато за него
момче. Забелязал е че подсъдимия С. и непознатото момче са с кръв по главата ,
а Г.С. се оплакал само, че го болят ребрата. По изложените мотиви съдът не
кредитира и показанията свидетеля П.П., който
заявява, че след като пристигнал пред ресторанта е заварил Г.С. с разбита уста
и разкървавена, както и на свидетеля В.Е. в тази им част „На С. устата разбита,
лицето на С. зачервено“. В противоречие с останалите показания са и тези на
свидетеля П.И., който пък заявява, че след като пристигнал пред заведението от
разговор с Г.С. е разбрал, че И. „каспара“ / частния
тъжител И.Д./ ги е бил и ги е изхвърлил навън.
Съдът приема като напълно
достоверни, като дадени от свидетели незаинтересовани от изхода на делото
показанията на свидетелят С.А., който
вижда, как един от клиентите/Г.С./ е хванал управителя на заведението за яката,
нещо се караше, така и с показанията на отзовалите се първи на сигнала за
сбиване полицаи – свидетелят Е.И., който сочи, че непосредствено след инцидента
пострадалата П. обяснила, че „другата група ги е нападнала”, и св. Т., според
когото, също непосредствено след инцидента, подсъдимият му споделил причината
за възникване на конфликта – обстоятелството, че му се обадил неговият приятел
Г. С. и му казал, че са го набили в заведението и не искали да го обслужват.
Свидетелят К.“положението беше успокоено, когато ние отидохме, единствения,
който говореше на по-висок тон с обиди и реплики беше Г.С., тъй като се
оплакваше, че бил ударен с верига в корема“.
Показанията на С., че е удрян в
лицето се опровергават и от показанията на свидетелят С., който го е приел в
сградата на РУ – Ямбол, където С. се е оплакал и му е показал синина на корема.
Фактът, че именно подсъдимия Д.М.С.
е нанесъл ударите с металната тръба по гърба на гражданския ищец И.Д. се
доказва от показанията на И.Д. „видях как Д. ми взима тръбата, усещам удари с
твърд предмет в гърба ми, опитвах се да се изправя но пак падах от ударите в гърба от тръбата и така 4-5 пъти“.
Свидетелката С.П. „ Видях Д., държеше една тръба и удряше И.Д.. И. лежеше по
очи на кантара“. Свидетелят И.П.: „ Отидох при кантара и виждам как Д. зверски
нанася удари 4-5 удара с една тръба, около 1м.-1,20 м. по гърба на И.Д.. И.
беше паднал на кантара.“
Свидетелят Ж.Д.:“ След като излязох,
видях как Д. налагаше зверски с една тръба колегата ми И.. Удари го 3-4 пъти.
Свидетелят Д.Г. в показанията си
дадени в хода на досъдебното производство/л. 213-215/ и прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК заявява „В този момент чух, че започнаха да
се карат помежду си и видях, че Д. взе един метален кол/тръба/ от оградата и с
него започна да нанася удари в гърба на И.Д../
Тези свидетели са категорични както
по отношение на обстоятелството, че именно подсъдимият е нанесъл ударите с
метална тръба в гърба на И.Д. и това е станало в момент, в който последният е
бил паднал на земята, така и по отношение поведението на подсъдимия след
пристигането му пред ресторанта и за състоянието в което се намирал.
Показанията на свидетелят Г.Г., съдът приема за достоверни, но предвид, че същия не е
очевидец на случилото се взеха предвид дотолкова, доколкото допринасят за
всестранното изясняване на делото от фактическа страна.
Според вещото лице, изготвило назначената
лицево-идентификационна експертиза, поради ниската резолюция на заснемащото
устройство, качеството на видеофайловете от охранителните камери пред ресторант
„Каприз”, където се е развил инцидента, не позволява отграничаване на голяма
част от лицевите черти на заснетите лица, и респ. заснетите лица не са годни за
лицева идентификация, а само за евеннтуално разпознаване. Независимо от това, на записите от охранителните
камери, които бяха приобщени към доказателствения материал по съответния ред
чрез възпроизвеждане съдържанието им, ясно се вижда, че на 24.12.2012г. в 00:06
часа лице с физически данни, сходни с тези на подсъдимия, нанася удари с
предмет, наподобяващ метална тръба, с посочените от вещите лица - медици
характеристики, в областта на гърба и кръста на постр. Д. и то по начина,
описан както от самия пострадал, така и от други очевидци – св. П., П., Д.. Механизма на причиняване телесните увреждания на
пострадалия и техния автор се подкрепят и от горепосочените веществени
доказателства, което е още един довод в полза на извода за тяхната
достоверност.
От показанията на свидетелят В.В. обслужващ района
и познаващ се служебно с подсъдимия и свидетелите П. се установява, че след като е изгледал записа
от охранителната камера , която е пред входа на заведението е забелязал как „Д.С.
влиза в заведението. След това видях лице, което не познавам да излиза от
заведението. Същото лице в последствие се върна с някакъв предмет в ръка. След
това стана сборичкване с това лице и Д. който беше ударен от него с предмета,
който мога да оприлича с тръба. След
това друго лице хвана въпросното лице с тръбата и го събори на земята. След
това Д.С. взе въпросния предмет в ръце и нанесе удар на лицето, което го
държеше преди това, в областта на гърба.“
От
разпита на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза
се установява, че при И.Д. има счупени четири напречни израстъци, което не може
да се получи без външно увреждане в тази област, т.е. това е станало от удари
които са нанесени в тази област. В заключението на експертизата вещите лица са
идентифицирали и предмета с който са нанесени ударите – твърд тъп предмет с
цилиндрична форма и широчина не по-голяма от 1,5 см. И дължина по-голяма от 17
см. Съдът кредитира напълно заключението назначената по делото тройна
комплексна съдебно-медицинска експертиза като научно обоснована и дадена от
вещи лица с богат професионален опит в тази сфера.
Съвкупната преценка на
показанията на св. Д., П., П., Д. и Ат. А. с
горепосочените гласни, а и с веществените доказателства по делото, както и със
заключенията на вещите лица, изготвили назначените съдебномесицинска и
комплексна съдебномедицинска експертиза, видеотехническа
и лицево идентификационна експертиза води до единствено възможния извод относно
авторството на деянието от страна на подсъдимия и идва да покаже, че
обясненията му и показанията на свидетелите Д., С., М., И., Е., М. и П., че самите
те са били нападнати безпричинно от собственика и от охраната на заведението, не
отговарят на действителността.
Освен изолирани, показанията на тази
група свидетели са и нелогични, тъй като разкриват необяснимо и житейски
неоправдано поведение на св. П. да предизвиква скандали и да нанася побой в
препълненото си заведение в навечерието на Коледа. Няма логика и в действията
на Д., И., Е., М. и П. по напускане на
мястото при пристигането на служителите на полицията , ако действително те са
били обект на нападение от страна на служители на ресторанта.
Съдът в настоящия си състав не
споделя доводите на защитата на подсъдимия за противоречие между назначените
съдебно медицинска експертиза с в.л. д-р Ч. и комплексна тройна съдебно
медицинска експертиза относно броя на счупените поясни прешлени. В
обстоятелствената част на експертизата на д—р Ч. в раздел II 1.“данни от
предварителните сведения“ вещото лице е записало Видно от представения лист за
преглед на пациент в спешно отделение с амб.№ *** е
бил прегледан от д-р Н. със следната окончателна клинична диагноза f-ra processi
transverse L 3,4, 5. Представя и ренгенови снимки със скенограма от КАТ
на която се вижда, че се касае за счупване на левите напречни израстъци на III, IV и V поясни прешлени. В заключението на
съдебномедицинската експертиза д-р Ч. пише „Счупването на III, IV и V поясни прешлени на гръбначния стълб са причинили
трайно затрудняване на движението на снагата.
Съдът не споделя доводите на
защитата на подсъдимия и че при изготвяне на тройната комплексна
съдебно-медицинска експертиза не е ясно вещите лица каква документация са
използвали. Същата е подробно описана в обстоятелствената част на експертизата-
съдебномедицинско удостоверение № ***/12 год., лист за преглед на пациент в
спешно отделение № ***/24.12.2012 год.,
допълнителен лист за преглед № ***, медицинска бележка № ***/24.12.2012 год. и
№***/24.12.2012 год., КТ изследвания на Д. на 24 и 27.12.2012 год., извършена
контролна лицева рентгенография на прешлените от лумбосакралния
дял на гръбначния стълб на 24.01.2015 год. и резултати от прегледа в
отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.“ гр. Пловдив на 24.01.2015
год.
Това, как вещите лица по тройната
съдебномедицинска експертиза установяват, че е счупен и II- ри поясен прешлен същите
обясняват в показанията си в с.з. на 17.11.2017 год.
Неоснователни са и доводите на
защитата, че подсъдимия С. е дествал при условията на
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК - за да защити себе си или
другиго от непосредствено противоправно нападение на
пострадалия Д.. Дори да се приеме, че пострадалият е реализирал предшестващо
нападателно поведение по отношение на подсъдимия или друго лице, то към момента
на нанасяне на ударите по тялото на пострадалия след събарянето му на земята,
нападението е било отблъснато окончателно, поради което и действията на
подсъдимия не могат да бъдат определени като защитни и целящи да отблъснат
нападението, за да обосноват обществената полезност на извършеното и да дадат
основание за постановяване на оправдателна присъда.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Както от обективна, така и
от субективна страна, с деянието си подсъдимият Д.М.С. е осъществил състава на престъплението
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
24.12.2012г около 00.06 часа
в гр. Ямбол на ул. „Индустриална“ пред ресторант „Каприз“,чрез нанасяне на
удари с метална тръба в областта на тялото и гърба
на И.И. *** е причинил на същия средна
телесна повреда изразяваща се в трайно затрудняване движенията на снагата
на Д., а именно контузия на гръбначния
стълб със счупване на левите
напречни участъци на ІІІ ,ІV ,V - поясен прешлен, с продължителност на затруднението около 5-6 месеца, при благоприятно протичане на оздравителните
процеси.
От
обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или
системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното
функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление, като за
квалифициране на деянието по чл. 129 ал.1 НК е необходимо увреждането на
организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на
зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на движението на крайниците,
снагата или врата, на функциите на половите органи, без причиняване на
детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или други части
на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват
в черепната, гръдната и коремната кухина.
В
конкретния случай по безспорен начин се установява, че Д. е претърпяла увреждания, характеризиращи ги
като средна телесна повреда, тъй като счупването на левите напречни израстъци
на III, IV и
Vпоясни
прешлена е довело до трайно затрудняване на движението
на снагата, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
вр. с ал.1 от НК.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия
телесно увреждание. По делото безспорно е
установено,че това е станало в резултата
на нанесените удари с металната тръба в гърба на Д..
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че с действията си ще причини на Д. телесни увреждания със значителен
интензитет и пряко е целял настъпването
на този вредоносен резултат, предвид
броя на ударите , силата на нанасянето им и насочеността им – с метална тръба, и пряко е целял настъпването на този вредоносен
резултат.
Предвид
изложеното, съдът заключи, че подсъдимият действително е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр.
ал.1 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен по този текст от
НК.
Съдът намери, че подсъдимия С. не е извършил трите престъпления по по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за
които му е предявено обвинение.
На подсъдимия са предявени три обвинения по чл.144, ал.3 от НК, според
които това е станало на 24.12.2012 год. около 00:20 часа в гр. Ямбол, ул. „Индустриална“, пред
ресторант „Каприз“.
Съдът в настоящия си състав счита, че подсъдимият С. не е извършил от
обективна и субективна страна съставите на престъпления по чл.144, ал.3 от НК
спрямо Ж.Д.д., С.К.П. и и И.А.П..
От изгледаните в с.з. записи от охранителните камери се вижда, че
служителите на РУ- Ямбол пристигат пред ресторант „Каприз“ в 00:13:40 часа. От
показанията на полицейските служители И.К., П.С., П.Х., Т.Т.,
Е.И., Д.Р. и Й.К., , дадени пред друг
състав на съда в с.з. на 09.04.2014 год.
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК е видно, че в тяхно
присъствие, след пристигането им на местопроизшествието подсъдимият С. не е
отправял закани.
По изложените мотиви съдът призна подсъдимия Д.М.С. за невиновен в
извършването на предявените му три
обвинения за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.129, ал.2
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. В тази
законова рамка съдът му наложи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. При определяне конкретния
размер на наказанието от една страна съдът взе предвид чистото съдебно минало и
изминалия дълъг период от извършване на престъплението до налагане на
наказанието. От друга страна, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи неприкосновеността на
човешкото здраве и степента на засягането им, характера и тежестта на
причиненото увреждане, начина на
причиняване на увреждането – чрез нанасяне на няколко последователни силни
удара с метална тръба в областта на гърба на пострадалия, в момент, в който
последният е паднал по очи на земята, проявената упорита престъпна воля и безогледна
агресия към личността му. В същото време съдът намери, че изброените смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, за да обусловят приложението на чл.55 от НК
и че така определено по вид и размер, наложеното наказание е необходимо и достатъчно да окаже
необходимото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, както върху
самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Съдът
намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
наложително да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК го отложи от
изтърпяване за изпитателен срок от три години.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ.
Основанието
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45
и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.129, ал.1 от НК представлява противоправно
деяния, което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения, подсъдимият
беше признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.129 от НК, съдът
намери гражданските искове за доказани по основание. По категоричен начин е
доказано както наличието на вредоносен резултат, така и наличието на причинна
връзка с поведението на подсъдимия. Затова съдът намери, че в случая
действително са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската
отговорност на подс. С..
Искът на
гр. ищец Д. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 880.03 лева, представляващи разликата между БТВ на пострадалия и
полученото от същия обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
24.12.2012г. до 06.05.2013г., включително, съдът намери за доказан до
размера от 440, 20 лв., съобразно заключението на вещото лице, изготвило
назначената в с.з. съдебно-икономическа
експертиза, поради което го уважи до този размер, и ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 24.12.2012г., до окончателното изплащане на
сумата, като иска за разликата от уважения размер до претендирания
от 880,03 лв. и за законна лихва от 23.12. до 24.12.2012 год. отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По
отношение размера на обезщетението за причинени от деянието неимуществени вреди
е приложима и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост.
При определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред
които характерът и начина на извършване на деянието, причинените морални
страдания, начина на причиняване, тяхната продължителност и др. Поради това,
имайки предвид обстоятелствата, свързани с начина на извършване на деянието – итензитета на нанесените удари, характера на причиненото телесно увреждане,
довело както до затрудняване движенията
на снагата на пострадалия, така и до допълнителни вредни последици, свързани с
изпитване на болка за цял живот при определени движения (наличие на псевдоартроза, поради навлизане на меки тъкани), преживените
от последния значителни физически и морални страдания и болки, стреса от
преживяното и свързаните с това отрицателни душевни преживявания, както и сравнително продължителния оздравителен период от
5-6 месеца, съдът уважи претенцията му за присъждане на
обезщетение за причинени
неимуществени вреди по справедливост до размера от
10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 24.12.2012
г. до окончателното
й изплащане като искът в останалата
му част до претендирания
размер от 12 000 лева и за законна лихва от 23.12. до 24.12.2012 год. отхвърли.,
като неоснователен.
Поради
факта, че подсъдимия С. бе оправдан по предявеното обвинение по чл.144, ал.3 от НК съдът отхвърли, като неоснователен и недоказан предявения от него граждански
иск за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
ПО ВЪПРОСА
ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Поради незначителната стойност на вещите, приложени като веществени доказателство
по делото – метална тръба и 2 бр. компакт диск на основание чл.301, ал.1, т.11 от
НПК съдът постанови след влизане в сила на присъдата
същите да бъдат
унищожени по реда на ПАС.
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен , на основание
чл.189, ал.3 от НПК същият беше осъден да заплати на гражданския ищец И.Д.
направените разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 1100 лева
по НОХД № ***/14 в размер на 600 лв. и по настоящото в размер на 500 лв.
Подсъдимия
С. бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 2303,88 лв., както
и ДТ върху уважения размер на гражданския иск в размер на 417,61 лв. в приход
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС и 419л80 лв. в приход на републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати на НБПП –
София сумата от 130 лева, представляващи разходи за служебна защита по време на
досъдебното производство.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: