РЕШЕНИЕ
№ 5259
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210309 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Н. Н., с адрес гр. София, чрез адв. М. П., с адрес гр.
София, ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, срещу наказателно постановление № 340373/2018
от 14.08.2018 г., издадено от заместник-кмета на Столична община ЕВГ. И. КР., с което на
жалбоподателката на основание чл. 48 от Наредба за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/ е
наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.
чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 НРУПОГТТСО.
В жалбата се прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Изложени са подробни съображения в насока незаконосъобразността на издадените АУАН
и наказателно постановление, в това число липса на компетентност на актосъставителя,
липса на посочване на време, място и обстоятелства, при които е осъществено нарушението,
и липса на посочване на индивидуализиращите белези на актосъставителя и свидетеля по
съставяне на АУАН. Твърди се, че в АУАН липсва положен подпис на жалбоподателката,
като съответното обстоятелство не е удостоверено по надлежния начин. Като нарушение е
изтъкнато и че наказващият орган не е посочил доказателствата, въз основа на които приема
нарушението за доказано, както и се твърди, че е налице противоречие между посочените в
АУАН и НП основания на нормативните разпоредби, които се сочат като нарушени.
Оспорва се връчването на НП, предвид което се застъпва, че жалбата е депозирана в срок.
По изложените съображения в съвкупност е направено искане НП да бъде отменено.
Алтернативно са наведени доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28
ЗАНН.
За проведеното на 08.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателката и адв. П. не се явяват, а въззиваемата страна се представлява
от юрк. ВЛ..
1
По делото е депозирано становище от адв. П., съгласно което не възразява да бъде
даден ход в негово отсъствие, поддържа жалбата и прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В дадения ход по същество юрк. ВЛ. оспорва жалбата и пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено, предвид безспорното установяване факта на извършване
на нарушението от страна на Н. и липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП. Моли да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата следва да се приме като депозирана в законоустановения срок, предвид
липсата на доказателства относно момента на връчване на атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателката и липсата на доказателства относно наличието на
основания за връчването му по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Подадена е от надлежно
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, при което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 19.07.2018 г. около 19:10 ч. жалбоподателката М. Н. пътувала в автобус № 305
/инвент. № 3102/ на градския транспорт в гр. София. След спирка хотел ***, посока ***,
свидетелката А. В., контрольор по редовността на пътниците към „Център за градска
мобилност“ /ЦГМ/, заедно със свои колеги, извършила проверка по редовността на
пътниците в превозното средство. По време на проверката В. констатирала, че Н. пътува без
редовен превозен документ.
Контролните органи предложили на жалбоподателката да закупи карта за еднократно
пътуване на нередовен пътник, но същата отказала. При това и след установяване на
самоличността й по представен документ за самоличност, свид. В. й съставила АУАН за
това, че пътува в превозното средство без превозен документ и отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците - нарушение
съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията
на Столична община. Жалбоподателката подписала съставения АУАН, който й бил
надлежно предявен и връчен.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, на 14.08.2018 г. било
издадено атакуваното НП № 340373/14.08.2018 г., с което на основание чл. 48
НРУПОГТТСО заместник-кметът на Столична община наложил на Н. глоба в размер на 50
/петдесет/ лв. за извършеното нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал. 1 и чл.
47, ал. 1 НРУПОГТТСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните в
хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
както следва: гласни - показанията на свидетелката А. В., и писмени - заповед № СОА16-
РД09-1060/04.08.2016 г.; заповед № СОА18-РД03-456/10.05.2018 г. и заповед № СОА18-
РД15-4780/09.05.2018 г.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелката В..
С оглед изминалия значителен период от време, същата няма конкретен спомен относно
процесния случай, което се явява житейски обосновано и логично, но потвърждава, че
положените в АУАН подписи за актосъставител са нейните, и потвърждава описаните
фактически констатации, включително относно съставомерните обстоятелства. При това,
преценявайки показанията й като обективни, достоверни и лишени от заинтересованост,
2
съдът ги кредитира и прие за доказани съответните фактически положения.
Материалната компетентност на заместник-кмета на Столична община по издаване на
атакуваното наказателно постановление следва от приложената заповед № СОА16-РД09-
1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община, а компетентността на свид. В. по съставяне
на АУАН следва съгласно длъжностното й качество и възложените й по силата на заповед
№ СОА18-РД03-456/10.05.2018 г. правомощия. Възраженията в жалбата досежно липса на
компетентност на последната са неоснователни, предвид обстоятелството, че е изрично
оправомощена по силата на цитираната заповед.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
материално и териториално компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма,
при спазване на установения ред и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. И в двата акта времето, мястото и обстоятелствата по извършване на
нарушението са посочени по идентичен начин, и е налице съответствие между фактическото
описание и правната квалификация, при което отговарят на критериите за
законосъобразност, заложени съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
АУАН е издаден от надлежно оправомощен за това служител на „ЦГМ“ ЕАД - свид. А.
В., притежаваща установените съгласно разпоредбите на чл. 45 - чл. 47 НРУПОГТТСО
правомощия. Съгласно чл. 48, ал. 1 НРУПОГТТСО на следващо място, въз основа
съставените актове за установяване на административни нарушения, кметът на Столична
община или определен от него заместник-кмет издават наказателни постановления.
Във връзка с упълномощаването на заместник-кмета на СтО ЕВГ. КР. по делото е
приобщена заповед № СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община.
Съответното правомощие на заместник-кмета произтича по силата на чл. 47, ал. 1, б. „а“
ЗАНН вр. чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА вр. чл. 48, ал. 1 НРУПОГТТСО. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, административни наказания могат да налагат
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да
контролират тяхното изпълнение. Ал. 2 на този нормативен акт от своя страна предвижда
възможност ръководителите по буква „а“ да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или
постановление на Министерския съвет. Именно такава възможност - за издаване на НП от
кмета на общината или от негов заместник, е предвидена в чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, съгласно
която наказателни постановления за нарушения на наредби на общинския съвет /каквато
наредба е процесната/, се издават от кмета на общината или негов заместник.
Нарушението, макар лаконично, е ясно описано в АУАН и НП, като словесното му
описание съвпада с дадената правна квалификация. Посочените разпоредби на чл. 18, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата се намират във взаимна връзка, предвид което настоящият
състав намира, че изброяването им не представлява процесуално нарушение и не води до
объркване на жалбоподателката. В АУАН и НП са описани всички елементи от фактическия
състав на нарушението, като изрично е посочено, че Н. е пътувала без редовен превозен
документ и е отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольора по
редовността на пътниците. Наред с това, съставеният АУАН й е връчен надлежно, което е
видно от положения от нейна страна подпис. Предвид това твърдението в жалбата в обратна
насока - че подпис не е положен, обективно не кореспондира с приобщените по делото
материали. Наличието на допуснати процесуални нарушения, в каквато насока е
поддържаното от страна на процесуалния представител на жалбоподателката становище,
също не се констатира, доколкото актосъставителят и свидетелят по съставяне на АУАН са
надлежно индивидуализирани, а непосочването в НП на доказателствата, въз основа на
които нарушението е установено, не е от категорията пропуски, обуславящи
3
незаконосъобразността му в процесуален аспект.
Предвид изложеното съдът прецени, че съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП, които да представляват формални основания за
отмяна на санкционния акт, не са допуснати.
Въз основа установената фактическа обстановка, съдебният състав прие за доказано, че
М. Н. е осъществила вмененото й нарушение от обективна страна, доколкото на процесните
дата, час и място е пътувала в автобус № 305 /инвент. № 3102/ на градския транспорт в гр.
София без редовен превозен документ, като наред с това е отказала да закупи карта за
еднократно пътуване на нередовен пътник, продавана от контрольорите по редовността на
пътниците, когато такава й е била предложена. С това свое поведение виновно е извършила
вмененото й нарушение. Форма на вината се явява прекият умисъл, доколкото е съзнавала,
че пътува без редовен превозен документ и следва да закупи карта за еднократно пътуване,
но въпреки това е извършила нарушението, отказвайки да го направи.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НРУПОГТТСО, превоз на пътници с обществения градски
транспорт се извършва срещу редовен превозен документ. Според чл. 10 от Наредбата,
картата или електронната карта за еднократно пътуване е редовен превозен документ, а чл.
11, ал. 1 предвижда, че и абонаментната карта или абонаментната електронна карта също е
такъв документ.
В настоящия случай жалбоподателката Н. е пътувала в превозно средство от
обществения транспорт на Столична община без билет или друг превозен документ. С това
си поведение не е изпълнила задълженията, визирани в чл. 18, ал. 1, т. 1, , т. 2 и т. 3 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията
на Столична община, според които, при пътуване с превозните средства на обществения
градски транспорт, пътниците са длъжни да спазват разпоредбите на настоящата наредба,
както и: 1. да притежават редовен превозен документ при превоза и при слизането си в
района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; 2. да
предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност при поискване; 3.
при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слязат от превозното средство на
следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Съгласно чл. 46, ал. 1 НРУПОГТТСО, при констатиран от длъжностно лице -
контрольор по редовността на пътниците, случай на пътуване без редовен превозен
документ или с нередовен превозен документ, пътникът закупува карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Чл. 47, ал. 1
НРУПОГТТСО постановява, че при констатиран от длъжностно лице - контрольор по
редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ или с
нередовен превозен документ…, и отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, длъжностното лице по контрола
съставя акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН. Т.е., съставът
на вмененото на жалбоподателката административно нарушение включва не само
пътуването без редовен превозен документ, но и отказа да закупи продавана и предложена
от контрольора по редовността на пътниците карта за еднократно пътуване, които елементи
от обективната страна на нарушението се установиха безспорно в настоящото производство.
Касае се за сложен фактически състав, а не за отделни нарушения.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че с ДВ бр. 9 от 26.01.2017 г., в сила от
30.01.2017 г., ЗМСМА е изменен, с което в правомощията на Общинските съвети
законодателят е включил и правото да определят условията и реда за пътуване по
маршрутите на обществения градски транспорт на територията на съответната община /т. 25
4
на чл. 21 от ЗМСМА, нова/, поради което нормите на НРУПОГТТСО не противоречат и на
чл. 10 и чл. 12 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Напротив, с изменението на
визираните законови разпоредби, законовата делегация е регламентирана по надлежния
законодателен ред.
Тъй като е пътувала в превозно средство от обществения транспорт на СтО без
превозен документ и е отказала да закупи продаваната от контрольора карта за еднократно
пътуване, от обективна страна жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение.
Съгласно чл. 49 НРУПОГТТСО, за всяко, установено по реда на чл. 47 от тази наредба
нарушение, се налага глоба в размер на 50 лв.
Административнонаказващият орган правилно е определил санкцията за
осъщественото нарушение в посочения фиксиран размер от 50 /петдесет/ лв., поради което
наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН не
се констатираха, доколкото в хода на проведеното съдебно следствие не се установиха
обстоятелства, които да занижават обществената опасност на процесното нарушение, в
сравнение с типичното проявление на нарушенията от съответния вид. Предвид това съдът
прецени и съответното възражение като неоснователно.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила. Основания за
отмяната или изменението му не се констатират. Поради това следва да бъде потвърдено, а
жалбата срещу него - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Столична община, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на
чл. 63д ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 340373/2018 от 14.08.2018 г.,
издадено от заместник-кмета на Столична община ЕВГ. КР. срещу М. Н. Н. за извършено
нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 НРУПОГТТСО, за
което на основание чл. 48 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/, й е наложена глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*********“ № 24, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Столична община сума в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6