№ 260033 / 17.2.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е         

гр.МОНТАНА            

17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:             

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело №2062 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „К. Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление г. р. К. с. у. П. №10, представлявано от управителя Р. Х. В., чрез пълномощника юрисконсулт И. Т. срещу А.В.А. xxx по осъдителен иск с посочено правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че на 15.12.2015г. между „4.” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.” и отв. А.В.А. е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Твърди се, че ответникът е заявил да му бъде отпусната сума в размер на 200.00 лева, при заявяване и на услугата за експресно разглеждане на кандидатурата, като кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 14.01.2016г. На 15.12.2015г., съгласно заявката, сумата е отпусната чрез паричен превод посредством Изипей АД. Към датата на падежа, 14.01.2016г., ответникът е следвало да заплати сумата от 200.00 лева главница, 41.27 лева такса експресно разглеждане и 6.73 лева лихва за периода на отпускане на кредита.

С настъпването на падежа по договора, 14.01.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, кредитора начислява наказателна лихва. На длъжника са изпратени три броя напомнителни писма, съдържащи информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, но въпреки отправените покани ответникът не погасил вземанията.

Поддържа се, че на 23.11.2018г. между „4.” ЕООД, в качеството на цедент, сключва с „К. Б.” ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер от 570.32 лева, от които главница в размер на 200.00 лева, наказателна лихва от 292.32 лева, 41.27 лева такса експресно разглеждане, 6.73 лева лихва за периода на отпускане на кредита и такси за събиране на вземането в размер на 30.00 лева.

Заявява, че съгласно даденото му пълномощно от цедента и в изпълнение на чл.99, ал.3 ЗЗД, е изпратил уведомление за цесията чрез писмо, което е върнато с отбелязване „непотърсено”. Прилага към исковата молба уведомление за извършената цесия за връчване на ответника.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати единствено сумата от 200.00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №********** от 15.12.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В условията на евентуалност и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200.00 лева, която е получил без правно основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноските по делото.

Заявява искане за събиране на допълнителни доказателства. Прилага писмени доказателства и моли да бъдат приети. 

Ответникът А.В.А. xxx, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове.

Извън срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът прилага молба, в която поддържа, че е постигнато споразумение с кредитора за разсрочване на задължението, както и че на 30.09.2020г. е внесъл по сметката на ищеца сумата от 200 лева, за което обстоятелство прилага платежен документ.

Моли производството по делото да бъде прекратено поради изплащане на главницата по кредита.

Доказателствата по делото са писмени.

СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1 ЗЗД.

На 15.12.2015г. между „4.” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.” и отв. А.В.А. е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР, като ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 200 лева. Установи се, чу кредитът е отпуснат за срок от 30 дни, с падежна дата 14.01.2016г., като сумата е предадена на кредитополучателя посредством Изипей на 15.12.2015г.

Договорът за кредит, който представлява разновидност на договора за заем, който договор е реален и за да се приеме, че е породил действието си, е необходимо реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя. С предаването на сумата е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което заемателя поема задължение да върне заетата сума.

Установи се също така, че с настъпването на падежа по договора, 14.01.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, кредитора начислява наказателна лихва. На длъжника са изпратени три броя напомнителни писма, съдържащи информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, но въпреки отправените покани ответникът не погасил вземанията.

На 23.11.2018г. между „4.” ЕООД, в качеството на цедент, и „К. Б.” ЕООД, в качеството на цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата, на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер от 570.32 лева, от които главница в размер на 200.00 лева, наказателна лихва от 292.32 лева, 41.27 лева такса експресно разглеждане, 6.73 лева лихва за периода на отпускане на кредита и такси за събиране на вземането в размер на 30.00 лева.

Ищецът, съгласно даденото му пълномощно от цедента и в изпълнение на чл.99, ал.3 ЗЗД, е изпратил уведомление за цесията чрез писмо, което е върнато с отбелязване „непотърсено”. Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, което заедно с исковата молба и приложенията към нея е връчено на ответника.

Ответникът А.В.А., след подаване на исковата молба, на 30.09.2020г. е внесъл по сметката на ищеца сумата от 200 лева, представляваща главницата по кредита. Приложената вносна бележка е приобщена към доказателствата по делото, неоспорена от страните. С горното плащане ответникът е заплатил на ищеца сумата по исковата претенция в размер на 200 лева.

С оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следните изводи:

Налице е възникнало облигационно правоотношение между страните по повод сключен договор за кредит № ********** от 15.12.2015г., породил своето действие с предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, за което са налице надлежни писмени доказателства. С подписването на договора се е породило задължение за заемателя да върне заетата сума. На датата на падежа ответникът не е погасил дължимите суми, поради което е изпаднал в забава.

Поведението му съставлява неизпълнение на договорно задължение, като по този начин е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С оглед процесуалното поведение на ответника, относно подадената от него молба и извършено доброволно плащане на сумата от 200 лева, представляваща главница по кредита, същият по същество признава иска.

Плащането е извършено от ответника след подаване на исковата молба, на 30.09.2020 година, а исковата молба е предявена на 28.09.2020г.

Съдът намира, че независимо от погасяването на дължимата главница, ответникът дължи законна лихва върху главницата от датата на подаване исковата молба и разноските по делото по следните съображения:

Исковата молба е подадена в РС Монтана на 28.09.2020г., а ответникът е извършил плащане на 30.09.2020г.

С оглед на горното обстоятелство – извършване на плащане след датата на падежа, след като кредиторът е подал исковата си молба, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.09.2020г., датата, на която е подадена исковата молба до датата на извършеното плащане, 30.09.2020г.

По горните съображения, съдът намира, че претенцията на ищеца следва да се отхвърли поради извършено плащане на исковата сума от страна на ответника в течение на производството.  

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото в размер на 50.00 лева ДТ и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 ГПК.  

Водим от горното, Районният съд

 

 

Р       Е       Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К. Б.” ЕООД ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление г. р. К. с. у. П. №10, представлявано от управителя Р. Х. В., иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ЗЗД против А.В.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx за сумата от 200.00 лева главница, представляваща главница по Договор за кредит № **********/15.12.2015г. изцяло, поради извършено плащане.

ОСЪЖДА А.В.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.” ЕООД ЕИК:  xxxx  , законната лихва за забавено плащане върху главницата, считано от 28.09.2020г. до 30.09.2020г., както и разноските в производството в размер на сумата от 200.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: