О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../21.12.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Диана
Стоянова
търговско дело № 1183 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от Д.Г.Я. срещу К.Д.Я..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
С оглед редовността
на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените
искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са
относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на
разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание
чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е
образувано по предявен от Д.Г.Я. срещу К.Д.Я.
иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено, че
ищцата не е дължи на ответника сумата от 30 000лв., представляваща вземане
придобито по силата на договор за цесия от 10.11.2017г., сключен между „Елинор”
ЕООД, гр.Варна и К.Д.Я., чието принудително събиране представлява част от
предмета на изп.д.№2373/2016г. на ЧСИ Илиана Станчева
Николова, с рег.№712 и район на действие района на ВОС, образувано въз основа
на изпълнителен лист по влязло в сила решение по т.д.№1708/2014г. на ВОС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В
исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по изп.д.№2373/2016г.
на ЧСИ Илиана Станчева Николова, с рег.№712 и район на действие района на ВОС,
което е образувано въз основа на издаден в полза на „Елинор“ ЕООД изпълнителен
лист по влязло в сила решение по т.д.№1708/2014г. на ВОС, за сумите, както
следва: 120 000лв., дължима главница по договор за кредит от 06.12.2006г.,
сключен между К.Д.Я. и „ОББ“ АД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия
от 11.04.2014г., сключен между „ОББ“ АД и „Елинор“ ЕООД, ведно със законната
лихва от 29.09.2014г. до окончателното плащане на сумата; 69 000лв., част
от дължима главница в размер на 71 828,04лв. по договор за кредит от
11.12.2007г., сключен между К.Д.Я. и „ОББ“
АД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 11.04.2014г. между „ОББ“
АД и „Елинор“ ЕООД, ведно със законната лихва от 29.09.2014г. до окончателното
плащане на сумата, както и на сумата от 14 890.37лв., разноски в
производството по т.д.№1708/2014г. на ВОС.
Твърди
се, че процесните договори за кредит са сключени по
време на брака на страните по делото, прекратен с влязло в сила на 19.03.2009г.
съдебно решение. Сумите по договорите за кредит са усвоени за семейни нужди,
като този спор е разрешен с влязлото в сила решение по т.д.№1708/2014г. на ВОС
и не може да бъде преразглеждан в настоящото производство. Още повече, че между
страните по делото са водени и други дела – г.д.№12565/2010г. на ВРС, 18-ти
състав и г.д.№2746/2012г. на ВОС, по които са били предявени искове с правно
основание чл.127 от ЗЗД за присъждане на част от вноските дължими от ищцата, но
платени от ответника като солидарен длъжник.
С
договор за прехвърляне на вземания от 10.11.2017г., сключен между К.Я. ***
ответникът е придобил част от вземанията, за които е образувано изп.д.№2373/2016г. в размер на 30 000лв. и е направил
искане за присъединяването му като взискател в
изпълнителното производство.
Твърди
се, че К.Я. е солидарно задължен за удовлетворяване на вземанията по изп.д.№2373/2016г., тъй като взискателят
„Елинор” ООД черпи права от сключения с „ОББ” АД договор за цесия, с който
банката е прехвърлила всички вземания срещу солидарните длъжници
по договорите за кредит, страни в настоящото производство. Именно с предвид
качеството длъжник на ответника К.Я., с факта на придобиване на вземането на
„Елинор” ООД в размер на 30 000лв. е настъпило сливане на качеството му на
кредитор и длъжник, поради което е налице погасяване на вземанията до цедирания към него размер, на основание чл.124, ал.3 от ЗЗД
и ответникът не се легитимира като титуляр на изпълняемо
право.
Предвид
изложеното е налице интерес от предявяване на иска за приемане за установено,
че ищцата не дължи на ответника сумата от 30000лв.
По делото е постъпил отговор от ответника К.Д.Я. в срока
по чл.367 от ГПК.
Оспорва предявения
иск като неоснователен. Посочва се, дори и да е настъпило сливане на качествата
на кредитор и длъжник в лицето на ответника, то това при пасивна солидарност не
може да доведе до погасяване на цялата част на задължението. По отношение на
частта от вземането по изпълнителния лист, съставляващо обезщетение за забава,
както и начисляването след това обезщетение за забава на ищцата по
изпълнителното дело се прави възражение за изтекла погасителна давност спрямо
ответника преди договора за цесия, поради което и сливане на качествата по
отношение на тази част не е настъпило. Излага се, че забавата на ищцата при
изпълнение на задължението и формиране на задължението за обезщетение на
кредитора, но провежда действие спрямо ответника на основание чл.126, ал.3 от ЗЗД, поради което последният не е солидарно отговорен, нито задължен към
кредитора за тази част на задължението на ищцата.
На последно място се
посочва, че е изключена възможността длъжникът по изпълнителния титул да
оспорва дължимостта на сумата с твърдения , които
стоят извън вътрешните отношения на солидарните длъжници.
По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
По
делото е постъпила допълнителна искова
молба, в която посочва, че частта на ответника от задължението към „Елинор“
ЕООД съществено надхвърля стойността на вземането, прехвърлено му с процесния договор. Излага се, че с на 17.04.2014г. ответникът
Я. е уведомен от „ОББ“ АД за извършената цесия в полза на „Елинор“ ЕООД, като
му е посочено, че следва да погасява задълженията си към цесионера.
На 15.05.2014г. ответникът е получил от цесионера
уведомление за размера на дължимите суми и обявяване на вземанията за
предсрочно изискуеми. До настоящия момент ищцата твърди, че не са й известни да
са извършвани плащания от страна на ответника по изпълнителното дело или
доброволно на цесионера. Посочва се, че възражението,
че ответникът не отговаря към цесионера за мораторно обезщетение поради погасяването му по давност е безефектно, тъй като към 07.11.2017г./три дни/ преди
сключване на процесния договор за цесия размерът на
задължението по изпълнителното дело е: 103346.42лв. главница, 11723.49лв. лихви
/начислени след 29.04.2016г./ и 6379.71лв., такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди
се, че ищцата е изпълнила по – голяма част от задължението, която следва за нея
от солидарността, а именно 143778.02лв. /включващо главници, лихви и разноски/,
от които 7045.49лв. събрана чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата,
124841.40лв., от осребряването на ½ ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор №10135.2554.154.12, собственост на ищцата, 11891.13лв.
от осребряването на ½ ид.ч. на ищцата от имот
с идентификатор №10135.2554.154.3.28 /гараж/.
В срока за
допълнителен отговор е депозиран такъв от ответника. Посочва
се, че наведените нови твърдения в допълнителната искова молба се прави опит да
се измени недопустимо предявения иск. Повторно се излагат същите съображения досежно солидарността и отношенията между солидарните длъжници. Допълнително е посочено, че разноските за
водените дела във всички случаи са единствено лично задължение на страната,
която е станала причина за предявяване на иск срещу нея, поради което другите солидарни
длъжници не носят отговорност.
По
въведените нови твърдения се излага, че ответникът е погасил цялата част от
главницата по задължението, която не е присъдена по частичния иск на кредитора
срещу ищцата. Тази част е в размер на 30750 лв. Извън това, той е погасил към
момента общо част от главницата в размер на 55 817.00 лв., чрез наемните
вноски за имот, отдаден под наем, които са били изплащани директно на
кредитора.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата,
че носи доказателствената тежест да докаже, че с влязло в сила решение е
осъдена да заплати на „Елинор“ ЕООД процесните суми,
които произтичат от договори за кредит, включени по време на брака на страните
/солидарни длъжници/, че по посоченото решение е бил
издаден изпълнителен лист и въз основа, на който е образувано посоченото
изпълнително дело, че по него ищцата е заплатила общо сумата от 143778.02лв. /чрез удръжки и
осребряване на собствени имоти/, че след изпълнението и разпределението на
сумите остатъкът по дълга е този посочен в допълнителната искова молба, че по
силата на договор за цесия ответникът, който е и солидарен длъжник спрямо
вземанията на „Елинор“ ЕООД е придобил от посоченото дружество част от вземането
по изпълнителния лист в размер на 30000.00лв.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ответника, че носи доказателствената тежест да установи, положителните факти,
на които се позовава, а именно, какъв е размерът на задълженията по всеки един
договор за кредит, кога и с какви суми е извършил плащания за погасяването на
тези задължения спрямо съответния кредитор/цесионер,
какъв е остатъчния дълг след извършените погашения към датата на цесията и към
датата на исковата молба .
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не
са налице факти, по отношение, на които ищецът не сочи доказателства.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на
ответника, че не сочи доказателства за следните факти: какъв е размерът на задълженията по всеки един договор за кредит,
кога и с какви суми е извършил плащания за погасяването на тези задължения спрямо
съответния кредитор/цесионер, какъв е остатъчния дълг
след извършените погашения към датата на цесията и към датата на исковата молба.
Не са налице предварителните
въпроси, по които съдът да се произнася.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Съдът не намира за
необходимо да бъдат изискани оригиналите или заверени преписи от документите
посочени в допълнителната искова молба на л.109, тъй като същите са представени
от ищцата и не е необходимо изискването им в оригинал.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 28.01.2019г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните като им се връчи копие от настоящото определение, на ищцата да се
връчи препис от допълнителния отговор.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата с правно основание
чл.190 от ГПК да бъдат изискани от ответника оригиналите или заверени преписи
от документите посочени в допълнителната искова молба на л.109: писмо от „ОББ“
АД от 16.04.2014г., писмо от „Елинор“ ЕООД, връчено на 15.05.2014г., нотариална
покана рег. №5840 на нотариус Шарабански, ведно с
разписка за връчването й.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/