РЕШЕНИЕ

№ ...122

гр. Самоков, 14.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 334 по описа на същия съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В.Б.П. *** е предявил срещу С.М.Ф. *** иск за прекратяване на сключения между тях брак чрез развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ответницата.

Искът е предявен на 01.06.2017 г. пред Софийския районен съд с искова молба, подписана от адв. В.Я. като пълномощник на ищеца. Сочи се в исковата молба, че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 26.06.2015 г. в гр. Самоков, че от брака си страните нямат родени деца, както и че първоначално страните живеели съвместно в гр. София, впоследствие в гр. Самоков, а след фактическата им раздяла ищецът живеел в жилището на адреса му, посочен в исковата молба. Още при сключване на брака здравословното състояние на ищеца не било добро, а впоследствие се е влошило, като той претърпял хирургически операции и бил настанен на лечение в лечебно заведение. На 07.12.2016 г. на ищеца била направена радикална нефректомия, поради тумор на бъбрека. Ищецът разполагал с достатъчно средства, за да посрещне разходите по лечението си. Двете му пълнолетни деца по това време били в чужбина и единственият му близък човек била ответницата. Същата не полагала необходимите грижи за здравето му след влошаване на здравословното му състояние, като в исковата молба са изтъкнати като нейни брачни провинения: системен отказ да полага нужните за ищеца грижи, системен отказ да осигурява нужните за това средства и нецелево разходване на собствените на ищеца средства от банковата му сметка. Поради тези обстоятелства, изтъкнати в исковата молба като брачни провинения на ответницата, бракът между страните бил дълбоко и непоправимо разстроен, което обосновава искането за неговото прекратяване чрез развод по вина на ответницата.

На 02.06.2017 г. ищецът починал. С молба от 04.10.2017 г. децата на ищеца – Г.  В.П. - Р. и Б.В.П. заявили пред Софийския районен съд, че желаят образуваното по делото производство да продължи и в тази връзка са направили редица доказателствени искания в тази молба. Същите са конституирани като ищци по делото от Софийския районен съд преди изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Самоков.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е направила възражение за местна неподсъдност на делото на Софийски районен съд, по повод на което делото е изпратено на РС – Самоков по подсъдност.

В отговора на исковата молба са оспорени твърденията в исковата молба за осъществени от ответницата брачни провинения спрямо ищеца и са развити подробни съображения и твърдения за грижите, които ответницата е полагала за ищеца от момента, в който здравословното му състояние се е влошило до смъртта му.

Пред РС – Самоков новоконституираните ищци се представляват от пълномощниците си адв. Ю. С. и адв. М. И., които заявяват, че поддържат искането на ищците за продължаване на производството по делото по иска за развод, предявен от наследодателя им.

Ответницата лично и чрез пълномощника си адв. М. М. заявява, че поддържа становището си за недопустимост и неоснователност на иска, изразено в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, като развитието на производството след смъртта на първоначалния ищец В.Б.П. в хода на делото има своето правно основание в разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от СК, вр. чл. 327 от ГПК.

Първоначалният конститутивен иск за развод, трансформиран в установителен иск по чл. 52, ал. 2 от СК на заявилите искане производството да продължи призовани към наследяване низходящи на починалия ищец, е допустим.

Изтъкнатите от ответницата в отговора на исковата молба и в с. з. на 23.07.2018 г. възражения за недостатъци в съдържанието на пълномощното, дадено от първоначалния ищец за адв. В. Я. за предявяване на иска, които според становището на пълномощника на ответницата опорочавали процесуалното действие по предявяване на иска и то непоправимо (поради смъртта на ищеца на следващия ден) и така се отразявали на допустимостта на производството, поради процесуалното им естество са обсъдени в с. з. на 23.07.2018 г. и съдът е оставил без уважение искането на ответницата за прекратяване на производството по съображения, които не намира никакво основание да ревизира понастоящем.

Синтезирано и в само в допълнение следва да се посочи, че съпругът упражнява правото си на прекратяване на брака чрез иск за развод въз основа на лична морална преценка дали да предяви такъв иск, поради което действителното наличие на такава преценка в достатъчна степен е гарантирано от закона (чл. 34, ал. 2 от ГПК) чрез изискването упълномощаването да създава представителна власт за пълномощника да предяви не какъв да е, а именно иск за развод. Това изискване в случая е спазено, видно от обсъжданото пълномощно, дадено от първоначалния ищец за адв. Я. и приложено към исковата молба. Съображенията на ответницата, че след като исковата молба е основана на изтъкнати в нея брачни провинения на ответницата и с нея е отправено искане за произнасяне по вината й за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, то в пълномощното за адв. Я. следвало да му бъде учредена представителна власт за искане до съда за произнасяне относно вината и то на посочени в пълномощното конкретни брачни провинения на ответницата като основания на иска, не съответстват на закона. Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК искането за произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е факултативно и самото то не представлява иск за развод, а брачните провинения на другия съпруг, обосновали това искане, следва по принцип да се изчерпят не с исковата молба, а до приключване на устните състезания в особеното исково производство по брачни дела съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 1 от ГПК, като за процесуалните действия по упражняване на тези процесуални и материално-правни възможности законът не изисква изрично пълномощно. И ако с оглед конкретиката на случая установеният в чл. 322, ал. 1 от ГПК принцип на процесуална консумпция е ограничен с оглед чл. 327, ал. 3 от ГПК поради смъртта на ищеца в хода на делото, това не може да представлява аргумент, обосноваващ извод, че приживе ищецът е следвало изрично да упълномощи адвокат с представителна власт да предяви иска за развод на конкретно посочени в пълномощното брачни провинения, съставляващи фактически основания на иска. Разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ГПК е в достатъчна степен защитна за преживелия ответник в производство, продължено по искане на призованите към наследяване изходящи или родители на починалия ищец, но тя не създава особени изисквания, различни от правилото на чл. 34, ал. 2 от ГПК (което в случая е спазено) към учредяване на представителна власт за предявяването му приживе от ищеца.

На следващо място, неоснователно е възражението срещу допустимостта на иска, маркирано в отговора на исковата молба и развито в хода на делото, че при учредяване на представителна власт за адв. Я.да предяви иска за развод срещу ответницата, ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си. Не е спорно, че до смъртта си първоначалният ищец не е бил поставян под запрещение. Поради това и по аргумент от чл. 319 от ГПК той е имал пълна дееспособност да предяви, лично или чрез извършено от него упълномощаване, иск за развод срещу ответницата. Ако пък пълномощното за предявяване на иск за развод бъде разгледано като гражданско-правно едностранно волеизявление на първоначалния ищец и ако към датата на упълномощаването той не е могъл да разбира смисъла и значението на това, което извършва и да предвижда последиците от него (в какъвто смисъл е заключението по комплексната съдебно-почеркова и медицинска експертиза при отговор на въпрос трети, л. 15 от заключението, прието в с. з. на 15.06.2020 г.), това би съставлявало основание за унищожаемост на пълномощното (чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД). С оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД обаче такава унищожаемост не може да се релевира, тъй като съдържанието на пълномощното, което е напълно стандартно, не представлява доказателство за недееспособност на упълномощителя, нито спрямо последния до смъртта му е поискано поставяне под запрещение, а съвсем отделен, но не по-малко значим е въпросът, че възражение или конститутивен иск за унищожаване на пълномощното на това основание не са предявени.

Макар и допустим по изложените по-горе съображения, искът е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ГПК съдът се произнася само по посоченото в исковата молба като основание за прекратяване на брака виновно поведение на ответницата. В случая в исковата молба са изложени твърдения, че брачните провинения на ответницата се изразяват в това, че тя системно отказвала да полага грижите, нужни на първоначалния ищец след влошаване на здравословното му състояние и че системно отказвала да осигурява необходимите за това средства, както и че нецелево разходвала собствените му средства от банковата му сметка.

Установява се от показанията на свидетелите Д. Г. и Л. В. (разпитани в с. з. на 17.12.2018 г.), че в последните няколко години от съвместния им живот първоначалният ищец и ответницата живеели заедно в гр. Самоков и че след влошаване на здравословното състояние на ищеца той бил на легло, а ответницата полагала ежедневните грижи за него и ангажирала жена, която да се грижи за него по 3-4 часа дневно, докато самата тя е на работа и не си е у дома. Отделно от това свидетелят Г. сочи, че съпрузите живеели много добре в гр. Самоков в приятно и добре отоплено (газифицирано) тристайно жилище, в което винаги имало храна и плодове, като първоначалният ищец разчитал за всичко на ответницата и поради това отказал предложението на дъщеря си да замине при нея в САЩ – казал, че „без С. не мърда никъде“. Също така тези свидетели посочват, че по повод операции на първоначалния ищец в гр. София той бил транспортиран от и до гр. Самоков с частна линейка, наемана от ответницата, като св. В. помагал при качването на ищеца в линейката в един от случаите. Свидетелят Г. посещавал жилището на съпрузите често по различни поводи – за частични ремонти и за да помага на първоначалния ищец да става до количката. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като логични, непосредствени, безпротиворечиви, взаимодопълващи се и неопровергани от други доказателства по делото, при липса дори на индиции за възможна заинтересуваност на някой от тях в полза на ответницата или във вреда на ищците.

Не е спорно по делото, че по това време децата на първоначалния ищец – настоящите ищци Г.П. - Р. и Б.П. живеели извън страната. Според показанията на свидетелката Л. П., дадени в с. з. на 17.12.2018 г., дъщерята на първоначалния ищец пристигнала в България през м. декември 2016 г. и останала за около 2 месеца, като през цялото това време се грижела за баща си – била с него в болницата, взела го вкъщи, довела рехабилитатор и го водела на изследвания, а за втори път тя пристигнала в България през м. май 2017 г. – т. е. непосредствено преди смъртта на баща й.

Видно е обаче от заключението на в. л. д-р Д.Н. по съдебно-медицинската експертиза, прието в с. з. на 20.05.2019 г., което съдът кредитира като обективно и обосновано, както и от медицинската документация, изследвана от експертизата, че при първоначалния ищец са се проявили редица тежки заболявания и това е станало още преди дъщеря му да пристигне първия път в България за около 2 месеца. Първоначалният ищец е страдал от бъбречен карцином, по повод който му е извършена десностранна нефректомия; от първична двустранна гонартроза, с по-тежко засягане на дясната става; от хипертонична болест на сърцето, без сърдечна недостатъчност; от неинсулинозависим захарен диабет; от язва на стомаха; от гастродуоденит, рефлукс езофагит; от колит, полип на сигмата; от чернодробна цироза с вирусна генеза /хепатит „С”/; от мозъчно-съдова болест и от киста на левия бъбрек. Още при първата му хоспитализация на 02.11.2016 г. се установяват данни за увредено общо здравословно състояние на първоначалния ищец, с множество системни заболявания, като особено тежко и застрашаващо живота е било раковото заболяване на десния му бъбрек. За периода от 02.11.2016 г. до 19.05.2017 г. той е хоспитализиран 7 пъти; след операцията по ендопротезиране на дясното коляно състоянието му се влошава прогресивно, като след хоспитализацията на 19.05.2017 г. е изписан с минимално подобрение. Посочено е в заключението, че след диагностициране на стомашно-чревните заболявания първоначалният ищец е хоспитализиран, необходимите изследвания, лечение и специални грижи са проведени в лечебното заведение и той е изписан с указание за хигиенно-диетичен режим и терапия за основните заболявания; след диагностициране на раковото заболяване на десния бъбрек е проведено необходимото оперативно лечение по отстраняването на тумора и засегнатия орган, а необходимите изследвания, лечение и специални грижи са проведени в лечебното заведение, като болният е изписан с указание за хигиенно-диетичен режим; след диагностициране на двустранната първична гонартроза, с по-тежко засягане на дясната става, е проведено оперативно лечение по протезиране на дясната коленна става, а необходимите изследвания, лечение и специални грижи са проведени в лечебното заведение; коленната протеза е закупена от пациента, тъй като разходите по този вид протези не се покриват от здравната каса; болният е изписан с предписано лечение за профилактика на дълбоката тромбоза, с указание за двигателен режим и рехабилитация.

Вещото лице посочва също така в заключението си, че от наличните материали по делото не може да се направи извод за неизвършени медицински дейности по отношение на този пациент, както и какви грижи извън тези в болничните заведения, са били прилагани. При подробната защита на заключението си в с. з. на 20.05.2019 г. вещото лице посочва, че тежките установени у първоначалния ищец заболявания – чернодробната цироза, неинсулинозависимия захарен диабет и бъбречния карцином пряко са застрашавали живота му, като поотделно и в тяхната съвкупност по естеството им те водят до смърт и съвременното ниво на медицината не е в състояние да избегне този изход, а само може да овладее симптомите, да намали тежестта на оплакванията и да удължи живота, като рехабилитацията при такива заболявания може единствено и само да подпомогне съществуването на пациента (т. нар. „подобряване качеството на живот”).

Поради това съдът намира, че основните изследвания, лечение и специални грижи, от които първоначалният ищец се е нуждаел във връзка с множеството свои заболявания, е следвало да бъдат и са били проведени в болнични заведения при общо седемте му хоспитализации в периода 02.11.2016 г. – 19.05.2017 г. От житейска гледна точка обаче е ноторно известно и не е необходимо да бъде подробно аргументирано, че провеждането на хоспитализация на пациент с такива заболявания е свързано с необходимото съдействие на негови близки за осъществяване на предварителни изследвания и прегледи, за транспорт, за закупуване на съпътстващи хоспитализацията храни, консумативи и медикаменти, както и за последваща домашна адаптация, обгрижване и подходящ хигиенно-диетичен режим. Поради това грижата за човек с такива по брой и вид заболявания е ежедневна, а никак не е пресилено да се каже – и ежечасна, и изисква немалко средства за разходи, които невинаги могат да бъдат документално обосновани и често на пръв поглед дори нямат пряка връзка с грижата за болния.

В по-голямата част от общия период от повече от 6 месеца и половина, в който са проведени отделните хоспитализации на първоначалния ищец (от 02.11.2016 г. до 19.05.2017 г.) пълнолетните му деца му са били извън България и фактът, че не се касае за една, а за общо седем такива хоспитализации, е красноречив, че не друг, а ответницата е имала основна активна роля в полагане на грижите за него в примерно (а не изчерпателно) изтъкнатите по-горе аспекти. Ето защо от показанията на св. П. може да се направи извод, че при посещенията си в България ищцата П. - Р. е имала поведение, насочено към изпълнение на синовния й дълг, но това изобщо не означава, че ответницата системно е отказвала да се грижи за съпруга си и да осигурява средства за това. До известна степен е житейски разбираемо отношенията между ищцата П. - Р. и ответницата да са били хладни (предвид обстоятелството, че първата е дъщеря от първия брак на първоначалния ищец), както и тези отношения да са били белязани от недоразумения, размяна на реплики и скарвания (предвид напрегнатата житейска ситуация около усложненията в заболяванията на първоначалния ищец), но това съвсем не означава, че ответницата е отказвала (още по-малко – системно) да полага грижи за съпруга си и да осигурява необходимите за това средства – такива доказателства по делото не са събрани. Показанията на св. П. за отношенията между първоначалния ищец и ответницата, освен че са основно производни и непроверими чрез анализ на други доказателства (свидетелката сочи, че чула от П. - Р. за намерение на баща й да се разведе), са и твърде уклончиви и неясни за малкото факти, които сочи да е възприела лично от първоначалния ищец. Достатъчно е да се посочи, че от една страна св. П. заявява пред съда, че първоначалният ищец не е споделял пред нея подробности за личните си отношения с жена си, а от друга страна свидетелката изтъква, че пред нея той споделил, че е разочарован и се чувства пренебрегнат, изоставен и обиден, защото не е получил грижата, която е очаквал.

Преди всичко, когато един възрастен човек бива сполетян от различни болести и страда от тях и от различните им усложнения, са разбираеми склонността му към униние и субективният му стремеж да търси причините за страданието си, включително и у поведението на близките му и тези усещания могат да доведат и до желанието му за развод. Това са субективни усещания, иначе казано – факти от душевния мир на човека и не съставляват доказателство за противобрачно поведение на другия съпруг.

По-съществено обаче е друго – въпросът, на който не дават отговор показанията на св. П. и който в случая е твърде съществен предвид обстоятелството, че в периода на проявление на тежките заболявания на първоначалния ищец и двете му пълнолетни деца са живеели извън страната, е – от кого е бил той разочарован, обиден и изоставен и от кого е очаквал той грижа, която не е получил. Във всеки случай от показанията на св. П.не се установява по категоричен начин тези негови думи да са се отнасяли за ответницата и за нейно конкретно поведение. Нерядко човек е склонен да отправя по-строг морален укор към децата си, отколкото към съпругата си, особено ако е тежко болен, а децата му живеят свой собствен живот в чужди държави, или ако установява, че те търсят друг да ги замести в грижите за него (св. П. сочи, че дъщерята на първоначалния ищец питала ответницата дали може да си вземе отпуск, но тъй като последната не взела такъв, дъщерята останала да се грижи за баща си, в крайна сметка най-късно до края на м. февруари 2017 г., когато си заминала за САЩ). Не е правно или житейски укоримо, че ответницата не е ползвала отпуск докато дъщерята на съпруга й е била в България (това може и да е било невъзможно), а същественото е, че след отпътуването на ищцата П. - Р. през февруари 2017 г. до м. май същата година никой друг освен ответницата не се е грижил за съпруга й. И на последно място, следва да се отбележи, че писмените доказателства на л. 78 и 98 от делото пред РС – Самоков (макар и неподписани и приложени в неофициален превод), сочещи, че към 30.01.2017 г., респ. през м. май 2017 г. ищцата Г.П. – Р. е била лицето, което основно се е грижело за първоначалния ищец, са съставени с цел разрешаване на отпуск за тази ищца по местоработата й в САЩ и в настоящото производство не могат да са солидна доказателствена основа за установяване на изложените в тях обстоятелства.

В обобщение, от анализираната дотук доказателствена съвкупност се установява, че в периода от м. ноември 2016 г. до м. май 2017 г. при първоначалният ищец са се проявили тежки нелечими системни заболявания, при които основната извънболнична грижа е могла да бъде само палиативна – за т. нар. „подобряване качеството на живот”, което представлява евфемизъм на отлагане във времето на смъртния изход от тези заболявания. В полагането на тези грижи ответницата е участвала активно, като в някои части от този период за първоначалния ищец се е грижела ищцата П. – Р., изпълнявайки нравствен, синовен дълг при престоя си в България. Нито от житейска гледна точка може априорно да се приеме, нито доказателствата по делото обосновават юридически извод, че в този период (а и в предишни периоди) ответницата е отказвала да полага грижите, нужни на първоначалния ищец след влошаване на здравословното му състояние и че е отказвала да осигурява необходимите за това средства. Още по-малко се установява ответницата да е вършила това системно, както се твърди в исковата молба.

Твърденията за третото релевирано в исковата молба брачно провинение на ответницата – нецелево разходване на собствените на ищеца парични средства от банковата му сметка, съдът също намира за неоснователни и недоказани. Преди всичко следва да се отбележи, че при липсата на каквито и да било твърдения в исковата молба за конкретни нецелеви разходи, извършени от ответницата със средства от банковата сметка на първоначалния ищец и с оглед установеното (както ще се посочи по-долу) обстоятелство, че ответницата е теглила парични суми от тази сметка в брой, установяването по експертен път на начина на разходване на теглените от нея суми (каквито доказателствени искания са направили новоконституираните ищци) е обективно невъзможно. В конкретния случай евентуалното нецелево разходване от ответницата на суми от банковата сметка на първоначалния ищец би могло да се докаже с други доказателствени средства, но такива не са ангажирани, а събраните доказателства не налагат такъв извод.

С писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на първоначалния ищец, извършена с рег. № 873 от 22.12.2016 г. от А.П.,*** действие съдебния район на РС – София, той е упълномощил ответницата да го представлява пред всички банки на територията на Република България с право да открива и закрива от негово име и за негова сметка банкови сметки, както и да тегли, внася и да се разпорежда с паричните средства по тях без ограничение, както и в частност да го представлява пред „Първа инвестиционна банка” АД като извършва от негово име всички правни и фактически действия във връзка с получаване на пенсията му като за целта подава, представя, подписва и получава необходимите за това документи, включително с право да открие банкова сметка, ***нсия и другите плащания за помощи и други, както и да подаде заявление за издаване на дебитна карта към съответната сметка, да получи картата и съпътстващия я ПИН код.

Подписът на пълномощното за упълномощител е положен от първоначалния ищец и за това обстоятелство съдът кредитира заключението по комплексната съдебно-почеркова и медицинска експертиза, прието в с. з. на 15.06.2020 г., което е обосновано с конкретните обстоятелства, установени от показанията на свидетелите А.П. и П. В. относно болничната обстановка, в която пред св. П. като нотариус първоначалният ищец е положил подпис на пълномощното (в легло, без стабилна опора за ръцете), както и с влошеното му общо здравословно състояние и възрастта му, снижили прецизността на фината зрителна и двигателна моторика и довели до забавяне темпа на писане и до нарушение в координацията на движенията. Заключението по първоначалната съдебно-графическа експертиза, прието в с. з. на 01.04.2019 г., според което подписът на пълномощното не е положен от първоначалния ищец, не отчита в достатъчна степен тези обстоятелства, поради което съдът не го кредитира. Предвид обстоятелството, че в с. з. на 15.10.2018 г. е открито производство по оспорване истинността на това пълномощно, на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2, изр. първо от ГПК съдът следва с диспозитива на решението да признае, че оспорването на истинността на този документ, в частта му относно автентичността на подписа на първоначалния ищец за „упълномощител”, е недоказано. 

С това пълномощно първоначалният ищец не е установил никакви ограничения в представителната власт на ответницата откъм цел на извършваните от нея разпореждания от негово име и за негова сметка със средства от банковите му сметки. Видно е от справката от „Първа инвестиционна банка” АД (вж. л. 623-627 от делото), че в периода от датата на упълномощаването й от първоначалния ищец до смъртта му ответницата е теглила суми от сметката основно в рамките на получаваната от него месечна пенсия, която е била в размер 910 лв. (вж. писмо от НОИ на л. 575 от делото). Първоначалният ищец и ответницата са били съпрузи, поради което в отношенията им не е било разумно да се очаква, а и не следва от пълномощното, ответницата да отчита пред него за какво е похарчен всеки лев от изтеглените суми. Това е така, защото освен разходи за грижи за първоначалния ищец предвид здравословното му състояние, семейството безусловно е имало и други общи битови разходи за храна, отопление, осветление, комуникации, поддръжка на дома и други подобни, а от показанията на свидетелите Г. и В. се установява, че съпрузите са поддържали нормален стандарт на живот, т. е. отникъде не следва извод, че въпреки тегленето на пенсията на ищеца битът на съпрузите е бил занемарен и че тези средства са изразходвани „нецелево” - за някакви специални лични нужди на ответницата (за екскурзии, покупка на луксозни вещи, дарения в полза на трети лица и прочие).

Единствената по-голяма сума, която е изтеглила ответницата в периода на действие на даденото й пълномощно, е сумата 5000 лв., изтеглена от нея на каса на 06.04.2017 г. Тази дата предхожда с няколко дни хоспитализацията на първоначалния ищец в МБАЛ „П.” ООД, където, след диагностициране на двустранната първична гонартроза, с по-тежко засягане на дясната става, е проведено оперативно лечение по протезиране на дясната му коленна става (вж. представената от това лечебно заведение медицинска документация – л. 190-236 от делото). Разходите по това лечение не са се поемали от здравната каса (както е посочено в заключението на д-р Д. Н. по съдебно-медицинската експертиза) и са заплатени в брой от първоначалния ищец – общо сумата 3250 лв. по приложените фактури на л. 235 и 236 от делото. Логично е това лечение на първоначалния ищец да е обусловило и необходимост от извършване на други разходи, макар те да са недокументирани (за транспорт от гр. Самоков до гр. София и обратно, за медикаменти, консумативи и помощни средства), а за разходи в следоперативния период ответницата е представила документи с първоначалния отговор на исковата молба (вж. л. 108-109 от делото пред Софийския районен съд). Ето защо съдът намира, че сумата 5000 лв. не е била неадекватна спрямо общите разходи за лечението на първоначалния ищец в МБАЛ „П.” ООД и за следоперативния период и че съвкупността от установени по делото конкретни фактически обстоятелства не обосновава извод така изтеглената от ответницата сума да е била изразходвана за други нужди, различни от тези на ищеца във връзка с тази негова хоспитализация. В тази връзка следва да се отбележи, че по това време настоящата ищца П. - Р. не е била в България и не се установява  – нито от справката от „Първа инвестиционна банка” АД, нито от други доказателства тя да е предоставила на баща си средства за тази операция, дори напротив – в близък период от време преди изтеглянето на сумата 5000 лв. по сметката са постъпили дарения от трети лица на обща стойност 3530 лв. (вж. л. 624-625 от делото). Ето защо съдът намира, че твърденията в исковата молба за нецелево разходване от страна на ответницата на средства на първоначалния ищец от банковата му сметка, не намират опора в доказателствения материал, поради което са неоснователни.

В обобщение, от събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване ответницата да е осъществила каквото и да било от противобрачните провинения, посочени в исковата молба, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ГПК искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от ответницата искане, новоконституираните ищци следва да й заплатят направените разноски в производството в общ размер 1500 лв., от които 700 лв. представляват общ размер на внесените депозити за възнаграждения на вещи лица по комплексната съдебно-почеркова и медицинска експертиза и 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Отговорността на съдебни разноски не е солидарна, поради което всеки от новоконституираните ищци следва да бъде осъден да заплати поотделно на ответницата по 750 лв. за разноските по делото.  Внесената от ответницата сума от 100 лв. с платежен документ на л. 480 от делото като депозит във връзка с призоваване на свидетел не е изплатена до настоящия момент на този свидетел и ищците не следва да носят отговорност за такива разноски.  

 Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 52, ал. 2 от СК, предявен по реда на чл. 327, ал. 1 от ГПК от Г.В.П. - Р., ЕГН ********** и Б.В.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, .., срещу С.М.Ф., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване, че бракът, сключен с акт за граждански брак № 39/26.06.2015 г. на Община Самоков между В.Б.П., ЕГН ********** (починал на 02.06.2017 г.) и С.М.Ф. е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на преживялата съпруга.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването от Г.В.П. - Р. и Б.В.П., на истинността на пълномощно от В.Б.П., с нотариална заверка на подписа му, извършена с рег. № 873/22.12.2016 г. от А.П.,*** действие съдебния район на РС – София, относно автентичността на подписа на В.Б.П. за упълномощител.

ОСЪЖДА Г.В.П. - Р., ЕГН **********, с адрес ***, .., да заплати на С.М.Ф., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата 750 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА Б.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, .., да заплати на С.М.Ф., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата 750 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: