Номер 34516.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Разград
На 05.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Секретар:ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200572 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от Л. И. Е. с. Каменар, обл. Разград против наказателно постановление
№ 17-000681 от 16.06.2020 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с
което за нарушение на чл. 62, ал.1, във връзка с чл. 61, ал.1 от КТ, на жалбоподателя на
основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на
1 500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за
незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2020г. около 11.15ч. в с Каменар, общ. Лозница била извършена проверка
по документи за изясняване на обстоятелства свързани с трудови правоотношение на лица,
наемани от Л. И. Е. . Проверката била извършена въз основа на докладна записка и
констативен протокол от полицейски служители. На тази база било установено, че предния
ден -19.03.2020г. около 15.10ч. в обект нива, находяща се в местност „Яса Козу“ в
землището на с. Каменар, общ. Лозница, в непосредствена близост до ул. ********** №7,
експлоатиран от Л. И. Е. , лицето Х. С. А. осъществявала трудова дейност за сметка и в
полза на Л. И. Е. в качеството му на физическо лице, характерна за длъжността „общ
работник в селското стопанство“ – садяла лук в условията на пълно работно време – 8 часа,
като на посочената дата 19.03.2020г. същата работела в обекта с работно време от 08:00
1
часа до 17:00 часа, с договорено с Левен Емилианов трудово възнаграждение от по 20 лв
дневно. В този смисъл Х.А. попълнила декларация. Прието било, че лицето Х.А. е
престирала работната си сила в полза жалбоподателя, без възникналите по повод на това
отношения да са уредени като трудови. Прието е, че така е нарушен чл. 62, ал.1, във връзка с
чл. 61, ал.1 от КТ. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1500 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.
По делото е разпитана като свидетел А. М. – актосъставител. Сочи, че нарушението
било установено основно по данни от полицията. На следващия ден говорили с лицето Х.А.
в кметството и последната попълнила декларация по КТ. Копие, от същата декларация е
приложено и видно от същото Х. Ахмед е посочила, че е на работа от 19.03.2020г. , работно
време от 08.00 до 17.00 часа, посочена длъжност „работник“, посочено е, че получава
възнаграждение 20 лв /уточнено „1 ден“/, посочени са почивни дни. Разпитан е като
свидетел и полицейския служител В. Б., който сочи, че установили около десетина лица
работещи на нивата на жалбоподателя, който бил кмет на с. Каменар. Лицата обяснили, че
до обед работели към кметството, а след обед отишли на нивата. Майката и бащата на
жалбоподателя също работели на нивата. Разпитана е и св. Х.А. /посочената в акта/, както и
Н. М. /също работела на нивата същия ден/, които сочат, че са роднини с жалбоподателя и
затова отишли на нивата да му помогнат. Садели лук. Били там само този следобед по
негова молба, а преди обед работели друга работа към кметството. Всички били роднини, а и
някои комшии на жалбоподателя. Не били уговаряли плащане, но накрая жалбоподателят
им бил дал по 20 лв. Представили им декларациите попълнени и те ги подписали, без да
разберат какво подписват.
С оглед тези данни съдът намира, че по делото не се доказва, че действително става дума
за наемане на лица по трудово правоотношение. Всъщност крайно пресилено е в такава
ситуация да се визира такова правоотношение. Очевидно близки на жалбоподателя са
отишли да му помогнат в рамките на един следобед. Последното е неоспоримо, а и самият
характер на работата явно не изисква по трайна ангажираност. В този смисъл попълнените
декларации от работещите на нивата, без да се коментира въпросът как са попълвани, явно
не могат да бъдат база за реални фактически изводи. Очевидно е несериозно в този случай
да се говори за установено работно време, за изпълнявана длъжност, за почивни дни. Явно
не може да става дума и за предварително уговорено възнаграждение. Дефинициите на КТ
наистина имат широк обхват, но все пак не изключват и разграничения, когато се
разглеждат подобни случаи. А разглежданият случай просто сочи на оказана моментна
помощ и не може да се определя като трудово правоотношение. В този смисъл съдът
намира, че не е налице съставомерно деяние от страна на жалбоподателя и е крайно
пресилено същият да се определя като „работодател“ по смисъла на КТ. Дори и да се
поддържа осъществяване на състав от формална страна, то случаят би бил крайно
малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК /никакви общественоопасни последици/,
поради което е и явно незаконосъобразно ангажирането на административнонаказателна
2
отговорност конкретно в този случай.
Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-000681 от 16.06.2020 г. на Директора на
дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62, ал.1, във връзка
с чл. 61, ал.1 от КТ, на жалбоподателя Л. И. Е. с. Каменар, обл. Разград на основание чл. 414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3