№ 1450
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900799 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.248 ГПК.
С решение №318/25.07.2022г. по т.дело 799/2021г. на ВОС, съдът е отхвърлил изцяло
предявените от ищеца ВГ-4 ЕООД, София, срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, Варна, искове: за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумите: 98 018.35 лева, дължими като цена за произведена и доставена, но неплатена
ел.енергия за месец октомври 2018г., на основание чл.79 ЗЗД, ведно с обезщетение за
забавено изпълнение размер 29 051.61 лева, изчислено върху посочената главница, за
периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 16.11.2021г. както и законната лихва
върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане; сумата от 147 694.62
лева, дължима цена за доставена, но незаплатена ел.енергия за месец ноември 2018г,. ведно
с обезщетение за забавено плащане в размер на 43 774.97 лева, изчислено върху тази
главница, за периода 16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законната лихва от
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно този резултат съдът е присъдил сторените по делото разноски на страната,
направила това искане и представила списък по чл.80 ГПК ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД,
до размера от 9 500 лева от общо претендирано адв.възнаграждение в размер на 11 328 лева
с ДДС. За да намали размера на претендираните разноски съдът е намерил за основателно
възражението на насрещната страна за прекомерност на адв.възнаграждение като намалил
същото на основание чл.78, ал.5 ГПК и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на МРАВ. Съдът
е изложил изрично аргументите си за намаляване на възнаграждението на
проц.представител.
С молбата по чл.248 ГПК, страната претендира присъждане на пълния претендиран
размер на възнаграждението за адв.помощ в размер на 11328 лева с ДДС, тъй като по
отделните искове възнагражденията на пълномощника били уговорени в минималния
размер по цит.Наредба. Повдигнат е въпроса за определяне на материалния интерес по
делото, спрямо който се изчислява дължимото на страната адв.възнаграждение и разноски.
Твърди се, че присъдения по делото хонорар е под минималните размери по Наредбата,
определени съгласно интереса по отделните обективно кумулативно съединени претенции.
В срока за становище по молбата с правно основание чл.248 ГПК, изтекъл на
21.09.2022г., не е постъпило становище от насрещната страна ВГ- 4 ЕООД.
Съдът намира молбата за допустима – подадена от легитимирана страна, чрез
1
надлежно упълномощения процесуален представител, в срока по чл.248 ГПК и при
представен списък по чл.80 ГПК от ответното дружество.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че поставеният за решаване правен спор е
за начина на определяне на материалния интерес, спрямо който се определя размерът на
адв.възнаграждение по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за МРАВ вр.чл.78, ал.5 ГПК. При
определяне на интереса първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.7 от
Наредба №1/2004г., така и направеното възражение за прекомерност на възнаграждението.
Въз основа на горното, съдът намира, че не са налице основания за промяна на
изчисленото по посочения по-горе начин, възнаграждение на ответника. Налице е уважено
възражение за прекомерност, при което съдът съобразява правната и фактическа сложност
на спора, а от друга страна про сумиране на материалния интерес по всички искове
присъденото от съда не попада под минималните размери по чл.7, ал.2, т.5 ГПК, а
надхвъврля минимума от 7900 лева. Съдът споделя практиката по чл.274, ал.3 ГПК,
обективирана в определение №29/20.01.2020г. по т.дело 2982/2019г. на Второ т.о. на ВКС
както и преобладаващата практика на ВнАС, съгласно която приложимата разпоредба за
определяне на минимален размер на адв.възнаграждение в случая е чл.7, ал.2 от Наредба
№1/2004г. за МРАВ, тъй като предявените искове са очевидно оценяеми. Възнаграждението
за проесуално представителствно, защита и съдействия по дела с определен интерес се
изчислява на база на интереса по конкретното дело, а когато са предявени в обективно
кумулативно съединяване няколко оценяеми иска, интересът, върху който се определя
минималния размер по Наредбата е сборът от цената на всички искове /както е сторил и
първ.съд/. Поради изложеното, съдът намира молбата по чл.248 ГПК за неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, Варна, подадена по т.дело 799/2021г. на ВОС, ТО, на 15.08.2022г., с искане за
присъждане в увеличен размер на сторените от ответното дружество разноски, на основание
чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1 седмичен срок от
връчване препис от същото на страната пред ВнАС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2