Решение по дело №1982/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 599
Дата: 5 декември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20185220201982
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към АНД №1982/2018 г.:

Срещу П.Д.Д. *** е започнато наказателно производство затова, че на 10.11.2017 г. в гр.Пазарджик, в сградата на с-р Пътна полиция при ОД МВР Пазарджик, пред орган на власт - орган на Министерството на вътрешните работи е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която се дава по силата на чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е заявил, че на 21.06.2017 г. е забравил СУМПС с №********* в таксиметров автомобил в курортен комплекс „Слънчев бряг“ - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка районна прокуратура е приела с Постановление от 23.11.2018 година, че по отношение на подсъдимия П.Д.Д. за извършеното от него престъпление са налице основанията за прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.

В съдебно заседание подсъдимият П.Д. не се явява.

Защитникът поддържа становище, че следва да се наложи наказание при условията на чл.78а от НК в минимален размер.

Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа становище, че по отношение на подсъдимата следва да се приложи чл.78а от НК.

Пазарджишкият районен съд,  като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 13.06.2017 г. подсъдимият П.Д. успешно издържал изпит и придобил правоспособност за управление на МПС категория „В". Въз основа на това му било издадено и СУМПС № ********* съответно и контролен талон към него, валидни до 20.06.2027 г..

На 10.11.2017 г. подсъдимият се явил в с-р Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик, където се водел на отчет като водач и заявил пред служителите, че пътувайки в таксиметров автомобил в к.к. „Слънчев бряг“, забравил шофьорската си книжка в него. Поинтересувал се за процедурата, която следвало да бъде изпълнена с оглед издаване на дубликат на СУМПС.

На същата дата пред служител в с-р Пътна Полиция- системен оператор свидетелката Вангелия Павлова, подал нужния набор от документи за издаване дубликат на СУМПС. Измежду тях била и декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, която по силата на чл.8, ал.2 от ЗБЛД следвало да се попълни като се впишат факти и обстоятелства по изгубването на документа. Подсъдимият Д. собственоръчно вписал в тази декларация, че на дата 21.06.2017 г. бил забравил издаденото му предходния ден СУМПС в такси в к.к. „Слънчев бряг“. Собственоръчно се подписал на декларацията като преди това бил запознат с отговорността по чл.313, ал. 1 от НК.

На 23.11.2017 г. на подсъдимия било издадено ново СУМПС с №*********, което и получил на дата 30.11.2017 г.

На 24.05.2018 г. свидетелите Г.П. и В.П.-*** работили на територията на гр.Пещера, като осъществявали контрол по безопасност на движението. Около 12.30 часа на ул."...." спрели за проверка л.а. „....“ с ДК …., управляван от подсъдимия Д.. При проверка документите на водача, полицейските служители забелязали, че съшият има странно поведение, поради което го изпробвали с техническо средство „Дрегер Друг чек“ за употреба на наркотични вещества. От извършената проба се установило, че същият управлявал автомобила под въздействието на марихуана  канабис). Пред свидетелите П. и П. подсъдимият представил СУМПС с №*********, което преди това бил обявил за изгубено.

Срещу подсъдимия Д. било образувано бързо производство в гр.Пещера за престъпление по чл.343б, ал.З от НК, по което бил осъден. Едновременно с това при обработването на съставения от полицейските служители АУАН, служител в с-р „ПП“ констатирал, че СУМПС с №********* било обявено за изгубено и в следствие на това невалидно, а към настоящия момент валидното СУМПС следвало да е с №*********. С оглед на така констатираното била уведомена РП Пазарджик и образувано настоящото досъдебно производство.

По делото е изискана и приложена и справка за нарушител/водач, от която е видно, че подсъдимият П.Д. след дата 30.11.2017 г. е имал издадено валидно СУМПС с №*********, а предходното е било обявено за невалиден документ на база направено от него заявление.

С цел установяване дали ръкописният текст и подписът положени в декларацията по чл.17 ал.1 от ПИБЛД са изпълнени от подсъдимия Д. е била изготвена и съдебно-криминалистична експертиза на почерк и подпис. От заключението на вещото лице е видно, че подписът положен в Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД е бил положен от подсъдимия П.Д., а също така и ръкописният текст е бил изписан от него.

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите Г.П., В.П., С.С., заключението на почерковата експертиза, както и писмените доказателства приложени към делото и прочетени по реда на чл.378, ал.2 във връзка с чл.283 от НПК.

Въпросната декларация съгласно чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД задължително се подава при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ в срок до три дни в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи. В същата подателят е задължен да декларира, че  за вписването на неверни данни в тази декларация носи наказателна отговорност.

В този смисъл част от състава на престъплението е осъществен, а именно че по изрична законова разпоредба, подсъдимият е задължен да удостовери истината в подаваната пред ОД на МВР гр.Пазарджик декларация.

Не е спорно по делото обстоятелството, че декларацията е подписана и подадена от подсъдимия Д.. Следователно същият е употребил документа, като доказателство за удостоверите в нея обстоятелства.

Безспорно е, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство №********* не е изгубено, тъй като го е представил при последваща проверка. Следователно декларираното от подсъдимия обстоятелство, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС е невярно.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие, че подсъдимият П.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.313, ал.1 от НК, като на 10.11.2017 г. в гр.Пазарджик, в сградата на с-р Пътна полиция при ОД МВР Пазарджик, пред орган на власт - орган на Министерството на вътрешните работи е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която се дава по силата на чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е заявил, че на 21.06.2017 г. е забравил СУМПС с №********* в таксиметров автомобил в курортен комплекс „Слънчев бряг“.

Подсъдимият е действала умишлено, като е съзнавали всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д. за извършеното престъпление, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, като висока. Това е престъпление, засягащо обществените отношения свързани правилното функциониране на държавния и обществения апарат.

При определяне обществената опасност на подсъдимата съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са положителни.

Разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият П.Д. не е осъждан към датата на извършване на деянието.

Същият е осъден със споразумение по НОХД №133/2018 г. по описа на Районен съд Пещера, влязло в сила на 25.05.2018 г., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Подсъдимият на е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същите на административно наказание глоба.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало и положителните характеристични данни.

В този смисъл съдът на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи П.Д.Д. от наказателна отговорност за престъплението по чл.313, ал.1 от НК и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

При определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.Д. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 130,64 лева, от които 110,64 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пловдив, 20 лв. платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: