Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037 15.10.2020 година град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд въззивен граждански състав
На тридесети септември
Две хиляди и двадесета
година
В открито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета
Серафимова
2.Тодор Хаджиев
Секретар:П.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№638 по описа на съда за
2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по въззивно по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №64/10.04.2020г.,постановено
по гр.д.№563/2019г. Районен съд-Харманли: ОТХВЪРЛЯ предявеня от „Профи Кредит
България“ЕООД-гр.София против И.А.Т.,
иск по чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане
в полза на „Профи Кредит България“ЕООД срещу длъжника И.А.Т., произтичащо от Договор за потребителски кредит №*** в размер
на 1 159,18лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението,за които суми е издадена Заповед №180/03.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№332 по описа на РС-Харманли за
2019г.,като неоснователен.
Недоволен от
така постановеното решение е останал въззивникът „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София,който
чрез упълномощения юрисконсулт го обжалва с
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановяване в
нарушение на материалния закон,в противоречие с установената съдебна практика и с европейското
законодателство. Възразява се срещу извода на първоинстанционния съд, че в
случая не се установявало надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, като се поддържа
,че т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е неприложима,тъй като кредиторът не е
банкова институция.Счита,че стопанската активност на финансовите институции не
е подчинена на Закона за кредитните институции и респективно чл.60 ал.2.
Допълнително са изложени съображения в условията на евентуалност,като се
твърди,че тъй като последната погасителна вноска по договора е с падеж
16.04.2019г. и към момента целия погасителен план е изтекъл ,то задължението на
ответника е изискуемо в пълния си
претендиран размер .В тази връзка прави искане да бъде присъден сбора от
непогасените вноски с настъпил падеж,до момента на приключване на устните
състезания.В жалбата се цитира и съдебна практика по отделните доводи,касаещи
неправилността на изводите на първоинстанционния съд. С оглед наведените в
жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което да се уважи предявеният иск, като се претендират и направените по делото
разноски.
В по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от
въззиваемия И.А.Т.,чрез
назначения особен представител адв. Й.Х.,с
който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.Прави
се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Харманли.
Хасковският окръжен съд след обсъждане доводите на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба
е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от активно легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично
основателна.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от „Профи
Кредит България“ ЕООД против И.А.Т., за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
договор за потребителски кредит № ***
сумата в размер на 1159,18лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за която сума по
ч.гр.д.№332/2019г. на РС – Харманли е издадена заповед № 180/03.04.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото са
събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.
Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се
оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се
споделя. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо
да се обсъди следното:
Основният спор
по делото е съсредоточен върху въпроса дали длъжникът е бил надлежно уведомен
за предсрочната изискуемост на кредита,тъй
като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК той вече е бил в
забава към кредитора си ,според твърденията на ищеца и с оглед представените
писмени доказателства.
По делото е представено искане за отпускане на
потребителски кредит от ответника,както
и Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити,както и самия Договор за потребителски кредит № ***г. Видно от него
същия е сключен между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД-гр.София и ответника И.А.Т.
за сумата от 500лв. за срок от 11 месеца.Сумата в размер на 454,39лв. е преведена по банков път по сметка на ответника,като по
делото в тази връзка е представено и преводно нареждане/документ за кредитен
превод № *** с банкова референция ***./.След като е получил сума по договора за
кредит и не е погасил нито една от договорените
погасителни вноски, съдът счита,че ответникът по принцип дължи връщане на
сумата по договора за потребителски кредит,като нейния размер зависи от това
дали е доказана предсрочната изискуемост.Съгласно погасителния план към Договора за потребителски кредит крайната
падежна дата на заема е 16.04.2019г.,а
твърденията на ищеца са,че е настъпила
предсрочна изискуемост на 28.08.2018г.
За да се
позове на настъпила предсрочна изискуемост ищецът следва да докаже,че още преди
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК,т.е. в случая
преди 29.03.2019г. е уведомил ответника за този факт.В случая кредиторът и настоящ
въззивник, претендира изпълнение на задължението си за уведомяване като сочи, че изявлението на кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита е
достигнало до длъжника ,чрез изпратено
уведомително писмо с дата 29.08.2018г. Първоинстанционният съд правилно е
отхвърлил тази хипотеза на уведомяване, доколкото в представеното по делото
такова писмо не е ясно дали същото е било връчено на длъжника и ако да по какъв начин е станало това.
Съгласно ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК
на ВКС е допустимо при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,ако предсрочната изискуемост
не е било обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ.Предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо,въпреки,че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.Няма
причина това тълкувателно разрешение да се прилага само и единствено по
договорите за банков кредит,но не и по
тези договори за кредит,сключени с небанкова финансова институция,какъвто е
регистриран и ищеца по делото.Както в заявлението по чл.410 от ГПК,така и в
депозираната пред РС-Харманли искова молба ищецът претендира да се приеме за установено по отношение на
ответника,че в негова полза съществува вземане в размер на 1 159,18лв.,като видно от представените по делото
писмени доказателства,посочената сума включва освен главница по договор за
потребителски кредит,така и лихви и такси за допълнителен пакет услуги. Безспорно
е също,че на ответника е преведена сумата в размер на 454,39лв. по банков път
по посочена от него сметка и тази сума е получена.
Имайки
предвид представения по делото
погасителен план съдът счита,че предявения иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК следва да се уважи до размера на реално получената от ответника главница по
договора за банков кредит 454,39лв.,тъй
като именно в този размер безспорно е
установено по делото съществуването на вземането на ищеца,заявител в заповедното производство.На
ищеца не следва да се присъжда сума съответстваща на падежиралите вноски до датата на приключване
на съдебното дирене,съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение,тъй като
ищеца не претендира такива вноски в петитума на исковата молба,а претендира
обща сума по договора за кредит в размер на
1159,18лв., за която се
установява,че освен главница включва лихви и такси.В подкрепа на този извод на
съда е и факта,че по делото ищецът представя погасителен план ,в който в
посочения общ размер на всяка месечна вноска са включени суми и по закупен пакет от допълнителни услуги. Подписаното
споразумение за възнаграждение за пакет допълнителни услуги води до
несъразмерно оскъпяване на отпуснатия кредит в общ размер на 500лв. При съпоставянето на претендирания размер на възнаграждението по допълнителния пакет услуги-550,40лв. е
видно,че същия надвишава сумата по
кредита.Допълнителния пакет попада в обхвата на неравноправни клаузи по смисъла
на чл.143 от ЗЗП.
В този ред на мисли настоящият съдебен състав намира предявения иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за основателен и доказан за сумата от 454,39лв.,ведно със законната
лихва,считано от 29.03.2019г. до
окончателното изплащане на главницата,за която сума е издадена Заповед
№180/03.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по
ч.гр.д.№332/2019г. на РС-Харманли,а в останалата част до пълния предявен размер
от 1159,18лв. иска ще следва да се отхвърли.При тези данни по
делото обжалваното решение на РС-Харманли ще следва да се отмени като
неправилно,в частта,в която е отхвърлен иска по чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от
454,39лв.,ведно със законната лихва,считано от
29.03.2019г. до окончателното изплащане,за която сума е издадена Заповед
№180/03.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по
ч.гр.д.№332/2019г. на РС-Харманли и вместо него да се постанови ново по
същество,с което иска да се уважи за посочената главница и законна лихва.В
останалата обжалвана част решението като валидно,допустимо и правилно ще следва
да се потвърди.
Предвид уважения размер на предявената
установителна претенция на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 30лв. ,а за
настоящето производство разноски в общ размер на 241,56лв.,от които 141,56лв.- направени разноски за ДТ и
възнаграждение за особен представител ,както и юристконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. за двете инстанции.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №64/10.04.2020г.,постановено по
гр.д.№563/2019г. на Районен съд-Харманли,в
частта,в която се отхвърля предявения от „Профи Кредит
България“ЕООД-гр.София против И.А.Т. иск
по чл.422 ал.1 от ГПК за признаване на
установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ЕООД
срещу длъжника И.А.Т.,произтичащо от Договор
за потребителски кредит № *** в размер на
454,39лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението,за
които суми е издадена Заповед №180/03.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№332 по описа на РС-Харманли за
2019г.,като неоснователен,вместо което постановява:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.Т., ЕГН **********
***,на основание чл.422 ал.1 от ГПК,че в полза на „Профи Кредит България“ЕООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, *** съществува
вземане в размер на 454,39лв.,ведно
със законната лихва считано от
29.03.2019г.,за която сума е издадена Заповед №180/03.04.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№332/2019г. по описа на
РС-Харманли .
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
И.А.Т., ЕГН ********** *** заплати на „Профи Кредит
България“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, *** направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№332/2019г. по описа на
РС-Харманли в размер на 30лв.
ОСЪЖДА И.А.Т.,
ЕГН ********** *** заплати на „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София, *** направените разноски в настоящето
производство в общ размер на 241,56лв.,от които
141,56лв.- направени разноски за ДТ и възнаграждение за особен представител
,както и юристконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.