Присъда по дело №129/2019 на Районен съд - Червен бряг

                                                                          П Р И С Ъ Д А

№

                                                   гр.Червен бряг, 27.09.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежкият районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Маргарита Русанова и с участието на прокурора Мария Вълчева  като разгледа докладваното от съдията Николова  НОХД № 129 по описа за 2019 година на Червенобрежкия районен съд,  въз основа на данните по делото и закона

 

                                                           П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

Признава подсъдимия Ц.А.Б., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 18.04.2019 г. в гр. Койнаре, обл. Плевен, на ул. „М.С.“ пречил на орган на властта – П.И.П. – младши полицейски инспектор при РУМВР – Червен бряг, да изпълни задълженията си по осъществяване на контрол за безопасност на движението, като напуснал мястото на проверката – ул. „М.С.“, пред дом №115 в гр. Койнаре и заминал с лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ***в неизвестна посока – престъпление по чл.270 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 270 ал.1,  вр. чл. 54 от НК  го осъжда на наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата по сметка на Районен съд – Червен бряг.

            Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред Плевенски окръжен съд.             

                 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

МОТИВИ ПО НОХД №129/2019г. по описа на Районен съд Червен бряг

 

Районна прокуратура – Червен бряг, е повдигнала обвинение срещу  Ц.А.Б. с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан, за това, че на 18.04.2019 г. в гр. Койнаре, обл. Плевен, на ул. „М.С.“ пречил на орган на властта – П.И.П. – младши полицейски инспектор при РУМВР – Червен бряг, да изпълни задълженията си по осъществяване на контрол за безопасност на движението, като напуснал мястото на проверката – ул. „М.С.“, пред дом №115 в гр. Койнаре и заминал с лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ***в неизвестна посока – престъпление по чл.270 ал.1 от НК.

             Представителят на Районна прокуратура Червен бряг моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.270, ал.1 НК  като му бъде определено наказание Глоба в размер от 1000 до 1500 лв.

Подсъдимият, лично и с упълномощен защитник адв.Ц.А. ***, молят съда да признае подсъдимия за невиновен в повдигнатото обвинение.

Съдът като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства прие за установени следните фактически обстоятелства:

Ц.А.Б. е с ЕГН **********. Роден е на *** ***, обл. П, ул. “И” №**. Българин е. Български гражданин е. Със средно образование е. Не е женен. Работи. Осъждан е за престъпления от общ характер.

С определение по НОХД 763/2014г. по описа на ОС - Плевен Ц.А.Б. е осъден за престъпление по чл.142 ал.2 т.3 и 5 вр. чл. 142 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК за деяние извършено в периода 20.04.-21.04.2014г. като му е наложено наказание три години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 години. Определението е влязло в сила на 3.09.2014г.

            С присъда по НОХД 246/2015г. по описа на РС Червен бряг Б. е осъден за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за деяние извършено на 27.03.2015г., като му било наложено наказание „Пробация“ по чл.42а ал.1 т.1 и 2 за срок от 1 година. Присъдата влязла в сила на 28.12.2015г.

            На 18.04.2019г. в гр. Койнаре, обл. Плевен, подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил на ул. „М.С.“ пред дом №115. В автомобила на задната седалка се намирали две деца и жена на около 45-50 години, с неустановена самоличност.

 По същото време и място  се провеждала специализирана полицейска операция по план с рег.№374р-4622/18.04.2019г. Участие в операцията взели и  служителите на РУ Червен бряг- младши полицейски инспектори П.И.П., Г.В.Т. и П.М.А.. Около 15.25 часа свидетелите се намирали в гр. Койнаре на ул. „М.С.“ и осъществявали служебните си задължения по безопасност на пътното движение.

При движението на лекия автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ***от село Глава в посока към контролния пост на служителите на МВР, моторното превозно средство било спряно за проверка от св.П.. Към свидетеля П. се приближили колегата му П.А., а Г.В. останал на разстояние около 7-8 метра в близост до служебния автомобил. При приближаване на служителите на МВР към лекия автомобил Мерцедес П. и А. установили, че водач на автомобила е подсъдимия Ц.А.Б. ***, когото свидетеля П.П. служебно познавал по повод досъдебно производство от 2014г. за престъпление по чл. 142 от НК. Свидетеля П. се представил на подсъдимия и поискал документи за проверка. При извършената проверка се установило, че Б. има свидетелство за управление на МПС и всички други изискуеми документи, но на задната седалка на автомобила се возели две деца без обезопасителни столчета и колани, както и жена на възраст около 45-50 години. Свидетеля П. попитал подсъдимия защо децата не са в столчета, а последният отговорил, че живее на 300 метра от мястото на проверката, поради което столчета не са му необходими. Свидетеля П.  разпоредил  на Б. да го последва до служебния автомобил „Опел Астра“ с рег.№****за да бъде взето отношение по констатираните нарушение на ЗДвП и за да му бъде съставен акт за установяване на административни нарушения. Като разбрал, че служителя на МВР ще му съставя акт по установени нарушения по ЗДвП водачът заявил, „А бе Вие само актове ли ще ми пишете?“.  Подсъдимият се отправил с двамата  служители на МВР към служебния автомобил, като свидетеля П. държал в ръката си СУМПС, личната карта на подсъдимия Ц.Б. и контролния талон към СУМПС. При пристигането в близост до служебния автомобил св.П. пристъпил към съставяне на АУАН за нарушение на ЗДвП в присъствието на нарушителя съгласно изискването на закона. Свидетеля изписал имената си като актосъставител и свидетели на нарушението и пристъпил към изписване на текстовата част включваща описание на нарушението. В този момент подсъдимия запитал служителя на МВР на каква стойност ще бъде глобата му. Свидетеля отговорил, че Началника на РУ определя стойността, но предположил, че ще е между 100 и 150 лв. Подсъдимият запитал служителя на МВР възможно ли е съставяне на фиш за извършените нарушения като маловажни, а не изготвяне на АУАН, на което свидетеля П. отговорил отрицателно. Подсъдимият отново запитал свидетеля дали е сигурен, че ще му състави акт и след получен положителен отговор и предприемане на действия от страна на П. и изписване на част от текста в АУАН, Б. се завъртял, тръгнал към автомобила си, влязъл в него, включил двигателя и потеглил по ул. „М.С.“ в неизвестна посока. Свидетеля бил шокиран от поведението на подсъдимия и потърсил съдействие от  прекия си началник, свидетеля Д.Д., който го уведомил, че следва да се предприемат мерки за образуване на досъдебно производство срещу Б. поради извършено престъпление. В свидетеля П. останали документите на Б..*** Симеонов Б., видял следващия полицейски екип от СПО в състав М.И. и П.Д., като пред тях изявил желание да позвъни на тел.112, за да се оплаче от полицейските служители от другия екип, които му съставили акт. Впоследствие около 16,10 часа Б. *** и се отправил към дежурната на РУ на МВР,  където бил насочен към ст.инспектор Д.П.. Пред последния изказал недоволството си от служители на РУ и в частност от св.П.. Свидетелят Д.Д.П. го запитал искани ли са му пари, на което Ц.Б. отговорил отрицателно. Подсъдимият бил уведомен, че служителя на МВР е действал законосъобразно. Същевременно дежурният в РУ на МВР Червен бряг уведомил полицейските екипи, че в управлението се намира Ц.Б. и след пристигането на П.П. и останалите служители на МВР, било довършено изписването на АУАН с ф.№126236 в присъствието на Ц.Б.. При пристигането в РУ на МВР на същата дата свидетеля П. завършил изписването на акта в присъствието на нарушителя след установяването на Ц.Б.. Последният отказал както да го подпише, така и за го получи, което било удостоверено с подписите на служители на МВР- като свидетел на отказа станал свидетеля П.А., а свидетел на отказа на Б. да получи екземпляр от АУАН е удостоверен с подписа на Радослав Радулов. На 18.04.2019г. с разпит на свидетел започнало Бързо производство № 24/19 по описа на РП Червен бряг /ЗМ 129/18.04.2019г. по описа на РУ Червен бряг/ за престъпление по чл. 270 ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство с постановление от 25.04.2019г. Ц.А.Б. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 18.04.2019 г. в гр. Койнаре, обл. Плевен, на ул. „М.С.“ пречил на орган на властта – П.И.П. – младши полицейски инспектор при РУМВР – Червен бряг, да изпълни задълженията си по осъществяване на контрол за безопасност на движението, като напуснал мястото на проверката – ул. „М.С.“, пред дом №115 в гр. Койнаре и заминал с лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ***в неизвестна посока – престъпление по чл.270 ал.1 от НК. Б. не се признал за виновен и дал обяснения.

С обвинителен акт с вх.№2224/08.05.2019г. е инициирано настоящето НОХД № 129/2019г. по описа на РС-Червен бряг.

Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на писмените доказателства по делото вкл. АУАН ф.№126236 от 18.04.2019г., заверено копие на план с рег.№374р-4622/18.04.2019г., справки за нарушител, заверено копие на свидетелство за управление на МПС, писмо с вх.№3294/1.07.2019г. на ОД на МВР Плевен, писмо с вх.№316000р-21787 от 24.06.2019г., справка с рег.№316р-20512 от 26.06.2019г., заповед рег.№316з-2020/4.06.2019г., писмо вх.№3168/26.06.2019г. и др.

            От писмените доказателства, разгледани по отделно, съдът установи следните факти и обстоятелства:

Установява се от АУАН ф.№126236/18.04.2019г., че на 18.04.2019г. П.И.П. и Г.В.Т. като очевидец присъствал при установяване на нарушението извършили проверка на л.а Мерцедес С270 с рег.№ЕН5042КР , собственост на Ц.А.Б. управляван от него, като водача превозвал деца на видима възраст на 3 и 5 години без системи за обезопасяване. В АУАН е отразено, че лицето самоволно напуска мястото на проверката без разрешението на контролният орган,  че на мястото на проверката са оставени СУМПС 2735878 и лична карта, че  водача е отказал да получи АУАН , което е удостоверено с подписа на Радослав Радулов, както и е отказал да се подпише върху акта, удостоверено с подписа на П.М.А..

Видно от заверено копие на план с рег.№374р-4622/18.04.2019г. /на л.13-15 от досъдебното производство/, в изпълнение на разпореждане на директор на ГД НП била извършена тематична полицейска операция, в хода на която следвало да се акцентира върху използването на обезопасителни колани от водачите и пътниците в автомобилите, както и системи за обезопасяване на деца. Времето и мястото на провеждането било регламентирано на 18.04.2019г. в интервала от 13-16 часа в следните населени места на територията на Община Червен бряг – гр. Койнаре, с. Глава, с. Чомаковци, и с. Лепица. Били сформирани два екипа, като във вторият екип следвало да вземат участие инспектор М.И., мл.полицейски инспектор П.П., мл.полицейски инспектор П.А., Г.В. и П.Д., които следвало да бъдат с автомобил „Опел Астра“ с рег.№ЕН0680КН. На ръководителя – ст.инспектор Д.Д. – Началник група „Охранителна полиция“ при РУ Червен бряг било възложено ръководството на контрола.

Видно от справка за нарушител / на л.16-19 от дос.пр./, както и справка към писмо с вх.№2506/21.05.2019г. , на Ц.А.Б. са издавани в периода 2006-2018 година 11 броя наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, както и 8 броя фишове, издадени от различни поделения на МВР – РУ Червен бряг, РУ Бяла Слатина, ОД на МВР Благоевград, Първо РУ Благоевград, сектор ПП Перник, РУ Кнежа, ОД на МВР Велико Търново, РУ Нови Пазар, РУ Бяла Слатина, СДВР, РУ Долни Дъбник и др.

Видно от приложеното в досъдебното производство копие на свидетелство за управление на МПС /л.21/, Ц.А.Б. има издадено СУИМПС №*********  от 30.06.2005 на МВР Плевен, което е  със срок на валидност 30.05.2025 година за категориите АМ, В1 и М.

Установява се от справка от АИС на КАТ при ОД на МВР Плевен, че л.а. с рег.№ЕН5042КР /стар регистрационен №ОВ0412ВР/, а именно „Мерцедес Ц270 ЦДИ“, светлосив металик, е собственост на Ц.А.Б..

Видно от писмо вх.№2509/21.05.2019г., в РП Червен бряг няма подадена жалба от лицето Ц.А.Б. против лицето П.И.П. ***, но на 08.05.2019г. в масивите на РП Червен бряг е регистрирана жалба с вх.№326/2019г. от Ц.А.Б. срещу полицейски служители от РУ Червен бряг без жалбоподателя да е посочвал конкретни имена.

Видно от съдържанието на жалба с рег.№326/2019г. /на л.35-36 от делото/ Ц.А.Б. посочва, че в автомобила му са се намирали двете деца, майка му и негова леля на предната дясна седалка. При спирането му за проверка и след представяне на документите проверяващият заявил „За двете  деца трябва да имат столчета по 50 лв. и за майка ти 60 лв. Стават 160 лв.“ В жалбата се посочва още, че Б.  оспорил размер на посочената глоба като голяма, но проверяващия отвърнал „Ние сме трима човека“. Съобщава се от жалбоподателя, че служителя на МВР бил запитан дали не може да напише фиш и след отказа на полицейския служител Б. му заявил, че отива при началника му да му отговори какво означава „Какво ще правим“ като оставил документите си и тръгнал за Червен бряг. 

Установява се от приложените към писмо с вх.№3294/1.07.2019г. на ОД на МВР Плевен  писмени доказателства вкл. писмо с вх.№316000р-21787 от 24.06.2019г., справка с рег.№316р-20512 от 26.06.2019г., Заповед рег.№316з-2020/4.06.2019г. и др. , че по преписка №326/2019г. по описа на РП Червен бряг била извършена проверка относно изнесените данни в жалбата на Ц.Б.,  но липсвали доказателства за неправомерни действия от конкретен служител при ОД на МВР Плевен респ. допуснати нарушения на служебната дисциплина от страна на служител на МВР или други неправомерни деяния.

Установява се от писмо вх.№3168/26.06.2019г., издадено от РУ на МВР Червен бряг, че на служителя П.И.П. е зачислен кочан с фишове серия Н от №616401-616425 като на дата 18.04.2019г. са съставени два броя фишове от кочана с №№616412 и 616413, както и няма започнати и недовършени фишове, както и целият кочан е изразходен и отчетен. В тази насока са и заверено копие на фишове на л.94-95 от делото.

Видно от справки за съдимост с рег.№ 227/14.05.2019г. и № 192/19.04.2019г., Ц.А.Б. е осъждан за престъпления от общ характер по  Определение  по  НОХД 763/2014г. по описа на ОС – Плевен, в сила от 03.09.2014г., за престъпление по чл.142 ал.2 т.3 и 5 вр. чл. 142 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК за деяние извършено в периода 20.04.-21.04.2014г. като му е наложено наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 5 години. Определението е влязло в сила на 3.09.2014г., както и  с присъда по НОХД 246/2015г. по описа на РС Червен бряг , в сила от 28.12.2015г.,  за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за деяние извършено на 27.03.2015г., като му било наложено наказание „Пробация“ по чл.42а ал.1 т.1 и 2 за срок от 1 година.

В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели  П.И.П., П.М.А., Г.В.Т., Д.Д.П.,  М.Д.И., П.С.Д., Н.И.К. и В.Б.В..

Видно от показанията на свидетеля П.И.П.,  при проверката на автомобила на подсъдимия, в него освен водача имало две малолетни деца и възрастна жена, които седели на задната седалка, като децата били без обезопасителни седалки, а жената – без колан, както и че на предната седалка до шофьора не е имало друго лице. П. признава обстоятелството, че на въпрос на подсъдимия за размер на евентуалната глоба за нарушенията е отговорил с цифрово означение, но отрича да е задавал въпрос „Какво ще правим“, както и да е искал подкупи или да е осъществявал друго  деяние в нарушение на служебните си задължения или законодателството. Свидетеля е категоричен, че е започнал изписването на текста на акт за административни нарушения,  но не е могъл  го довърши в присъствието на нарушителя съгласно ЗАНН, поради напускането на местопроизшествието от страна на подсъдимия.  От показанията на свидетеля, дадени в с.з. от  27.09.2019г., съдът установява, че на подсъдимия е било дадено разпореждане да придружи служителите на МВР до патрулния автомобил  за вземане на отношение по повод констатирани нарушения.  Подсъдимият първоначално изпълнил разпореждането , а впоследствие самоволно напуснал  и отпътувал в неизвестна посока, в резултат на което свидетеля П. не е реализирал в пълнота служебните си задължения. Свидетелските показания на П. съдът възприема изцяло като обективни, безпристрастни и съответни на действителността, тъй изцяло кореспондират с показанията на останалите свидетели по делото. Показанията на свидетеля  в частта относно констатираните нарушения на ЗДвП, мястото  и начина на осъществяване на деянието кореспондират и с обяснението на подсъдимия, който  признава, че седящите на задната седалка в автомобила са били без обезопасителни седалки и колани, самоволното напускане от мястото на проверката, оставянето на лични документи в проверяващия П., поради което потвърждават изложеното от свидетеля П. като достоверни. Свидетелят излага фактите  от обективната действителност последователно, логично  и убедително ,          поради което съдът приема, че същите са изцяло в  хармония със случилото се.

От показанията на св. П.М.А.   съдът приема за доказано, че на процесната дата  и място водач на лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ***е бил именно Ц.А.Б., както и че последния в автомобила си возел две малолетни деца без поставени обезопасителни столчета  и жена, която е била без поставен обезопасителен колан.  Свидетеля потвърждава, че по време на проверката водача самоволно напуснал и отпътувал без личните си документи в неизвестна посока, както и че св.П. е започнал да му съставя акт за установените административни нарушение, а по време на проверката не е чул израза „ какво ще правим сега?“ . Св. А.   заявява категорично, че на предната седалка не е имало друго лице.

Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на св.А. поради съответствието им с тези на останалите свидетели П. И.П., Г.В.Т. и др., както и частично съответствие с обяснението на Ц. А.Б. относно констатираните нарушения, датата и мястото на извършване на деянието, лицата, които са се намирали в автомобила и местоположението на полицейските служители и тяхното поведение.

Видно от показанията на св. Г.В.Т.,  на процесната дата по време на специализираната полицейска проверка  на лек автомобил, управляван от подсъдимия, в МПС то се намирали две  деца и жена, на задната седалка, които били без столчета съответно и колан. Свидетеля категорично подчертава, П.П.  е взел документите на водача и с последния се отправил към задната страна на автомобила като започнал да му съставя акт. Свидетеля е очевидец на разговора на св.П. с подсъдимия и  заявява, че отговора на св.П. за определени парични суми е бил свързан с въпрос на Б. какъв размер ще му бъде глобата за нарушенията,  а не искане на подкуп.  Свидетеля аналогично на св. П. и А. посочва, че подсъдимият възкликнал и с реплика „Съсипахте ме с актове“.

От показанията на свидетелите Д.Д.П., М.Д.И., П.С.Д., В.Б.В. и  Н.И.К.,  се установява, че пред служителите на МВР подсъдимият е изразил недоволството си, че му е бил писан акт за установяване на административно нарушение, както и през част от свидетелите е съобщил за отправен му въпрос от св.П. „ какво правим“. Видно от показанията на св. Д. обаче на пряк въпрос искан ли е бил подкуп, подсъдимият отговорил отрицателно. От показанията на св.В.Б. *** се установява, че сигнали за подкуп от страна на  П.П. не е имало до този момент.

Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите – служители на РУ Червен бряг. Всички гласни доказателства съответстват, както помежду си, както и с писмените доказателства по делото – АУАН ф.№126236 от 18.04.2019г., заверено копие на план с рег.№374р-4622/18.04.2019г., писмо с вх.№3294/1.07.2019г. на ОД на МВР Плевен, писмо с вх.№316000р-21787 от 24.06.2019г., справка с рег.№316р-20512 от 26.06.2019г., заповед рег.№316з-2020/4.06.2019г., писмо вх.№3168/26.06.2019г. и др. Ето защо съдът възприема показанията на свидетелите П.И.П., П.М.А., Г.В.Т., Д.Д.П.,  М.Д.И., П.С.Д., Н.И.К. и В.Б.В. изцяло като обективни, безпристрастни, съответстващи на обективната действителност, включващи в процеса преки доказателства за автора на извършените деяния, както и елементи от обективна страна на престъплението по чл.207, ал.1 НК, а именно доказателства за времето и мястото на осъществяване на престъплението, механизма на осъществяване на изпълнителното деяние, както и елементи от субективна страна -  съзнателно осъществено поведение целящо настъпване на определени обществено опасни последици – да се предотврати изготвянето на АУАН за нарушения на ЗДвП.Показанията на свидетелите са логични, последователни и не съдържат вътрешно противоречие, поради което се приемат за правдиви и достоверни от страна на съда.

В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка е и обяснението на подсъдимия Ц.А.Б.  в частта, в която признава, че е управлявал автомобила, транспортирал е две малолетни деца без поставени столчета и жена без поставен колан, че му е била извършена проверка от служителя П.П. и че самоволно е напуснал без разрешение мястото на проверката. В останалата част от обясненията, в която Б. посочва, че е имало и други лице в автомобила, а именно негова леля, която седяла на предната седалка до шофьора, както и че св.П. е задал въпроса „ какво Правим сега“  че е започнал да пише фиш, а след това е написал АУАН вкл. че му е бил поискан подкуп, съдът не кредитира с доверие обясненията поради противоречие с показанията на свидетелите по делото и липса на други доказателства, подкрепящи твърденията на Ц.Б. .

 Ето защо съдът в тази част приема, че се касае за защитна теза, но не я възприема за достоверна  и логически издържана, неподкрепена с доказателства и опровергана от писмените и гласни доказателства по делото.

            От правна страна : 

Предвид възприетата от съда фактическа обстановка описана в обвинителния акт и изцяло потвърдена от писмените доказателства по делото и свидетелските показания, съдът прие, че Ц.А.Б.  е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.270 ал.1 от НК  като на 18.04.2019 г. в гр. Койнаре, обл. Плевен, на ул. „М.С.“ пречил на орган на властта – П.И.П. – младши полицейски инспектор при РУМВР – Червен бряг, да изпълни задълженията си по осъществяване на контрол за безопасност на движението, като напуснал мястото на проверката – ул. „М.С.“, пред дом №115 в гр. Койнаре и заминал с лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ ***в неизвестна посока.

  Доказателства за осъществени признаците на състава на престъплението по чл. 270, ал.1 от НК от обективна страна се съдържат в  показанията на свидетелите П.И.П., П.М.А., Г.В.Т., които  внасят в процеса преки доказателства за времето и мястото на извършване на престъплението и механизма на осъществяване на изпълнителното деяние.

Не се касае за маловажен случай на деяние или такова с незначителна обществена опасност, която да обуславя извод за приложение на чл.9, ал.2 НК, поради степента на обществена опасност на дееца,  установена от справки за съдимост с рег.№ 227/14.05.2019г. и № 192/19.04.2019г. това е и обстоятелството съдът да приема за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че е налице и административно нарушение, а не престъпление. Деянието е престъпление, а не и административно нарушение, както когато в конкретния случай степента на обществена опасност на деянието и дееца е по-висока в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед  моралната укоримост на извършеното и с оглед на отегчаващо отговорността  обстоятелство като поведението на Б., насочено към прикриване на стореното. В тази насока са и  справките  от сектор „Пътна полиция“ / на л.16-19 от дос.пр./, както и справка към писмо с вх.№2506/21.05.2019г.,  от които е видно, че на Ц.А.Б. е системен нарушител на Закона за движение по пътищата и грубо нарушава правилата в тази насока, поради което в периода 2006-2018 година са му издадени 11 броя наказателни постановления за нарушения на ЗДвП и 8 броя фишове от различни поделения на МВР – РУ Червен бряг, РУ Бяла Слатина, ОД на МВР Благоевград, Първо РУ Благоевград, сектор ПП Перник, РУ Кнежа, ОД на МВР Велико Търново, РУ Нови Пазар, РУ Бяла Слатина, СДВР, РУ Долни Дъбник и др.  Тези факти обуславят извод за висока степен на обществена опасност на дееца.

 Съдът прима за безспорно доказано осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението по чл.270, ал.1 НК. Действително в конкретния казус престъпната дейност "пречене" е белег, относим именно към правната квалификация на деянието по чл. 270, ал. 1 от НК, но и частично съвпадащ с този на неизпълнение на разпорежданията на полицейския орган по чл. 103 от ЗДвП. Подсъдимият не е изпълнил разпореждане на служителя на МВР, а именно Б. да съпроводи контролния орган до служебния автомобил и да  участва в производството по предприемане на мерки за извършените нарушения, а именно за съставяне на АУАН. Вместо това съзнателно и целенасочено  подсъдимият демонстративно е напуснал мястото на  съставяне на АУАН като е предприел управление на моторно превозно средство без документите както за автомобила, така и за водача да са останали в служители на МВР и отпътувал в неизвестна посока. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П.И.П., П.М.А., Г.В.Т., в която заявяват, че не разбрали накъде отпътува подсъдимия, както и че останали изненадани от поведението му, но не могли да го последват поради обстоятелството, че имало спряна друга кола за проверка. Очевидно е за съда, че за подсъдимия да "съдейства" на полицейските органи /Р 556-2012-І НО, Р 55-17-І, Р 511-2013-І/ е негов избор и право, но след като му е отправено преди това разпореждане от страна на полицейски служител, съдействието на извършителя е иманентна част от изпълнение на служебните задължения на св.П.. Съгласно ЗАНН акт за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Неизпълнението на това задължение влече след себе си констатиране на съществено процесуално нарушение на административно-наказателното производство и отмяна на евентуално издадено наказателно постановление за извършени нарушения на ЗДвП. Ето защо правото на подсъдимия да съдейства след получаване на разпореждане, макар и в устна форма, да вземе участие в производството по предприемане на мерки – съставяне на АУАН, се трансформира в задължение. Всяко неизпълнение на  това задължение, с което той пречи на органите на реда  следва да се възприеме като деяние по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК. Практиката на ВКС е еднопосочна относно становището си за наличие на завишена степен на обществена опасност на деянието и на дееца за реализирането на наказателна отговорност по чл. 270, ал. 1 от НК /напр. Р 6-2010-ІІІ/, която преценка е винаги конкретна, а в настоящия казус освен действията на подсъдимия, се установяват други утежняващи обстоятелства – деецът има множество административни нарушения на ЗДвП и предходни осъждания  за престъпления от общ характер вкл. деянието по настоящето дело е в изпитателен срок на присъдата по  НОХД 763/2014г. по описа на ОС – Плевен. В класическата хипотеза деянието на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК - „пречи“  предполага активно поведение, което може да включва думи или действия, насочени към оказване на съпротива по повод изпълнение задълженията на органа на власт. /В този смисъл е Решение № 556 от 15.12.2012 г. по н.д. № 1780/2012 г. на I н.о./.  Но деянието може да бъде осъществено и с бездействие или комбинация от действие и бездействие. Необходимо е от обективна страна деецът да създаде пречка за осъществяване служебните задължения на органа на власт. Преченето следва да се отличава с по-висока степен на обществена опасност, т.е. да е годно да застраши обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на органа на власт. В конкретния случай, извършеното от  Б. не съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП именно поради високата степен на обществена опасност на дееца и тази на деянието. Именно степента на обществената опасност е разграничителният критерий при преценката дали осъщественото деяние съставлява престъпление или административно нарушение. Няма спор, че законодателят свързва „противозаконното пречене на орган на властта“ по чл. 270 от НК с по-висока обществена опасност в сравнение с отказа за изпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП / в този смисъл е Решение № 16 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 652/2008 г., III н. о./. При положение, че полицейската проверка все пак е извършена часове по-късно АУАН е бил довършен в сградата на РУ Червен бряг и на подсъдимия е съставен АУАН,  но това обстоятелство само смекчава отговорността на дееца, а не я изключва. В конкретния случай изпълнителното деяние на разглежданото престъпление се осъществява чрез такова поведение на Б., което е в нарушение на законовите норми и обективно затруднява, възпрепятства орган на власт при осъществяване на служебните му задължения. Ето защо съдът приема възражението на защитника на подсъдимия в тази насока за неоснователно.

Престъплението   по чл.270, ал.1 НК е осъществено при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване. Доказателства за признаците на деянието от субективна страна се съдържат в показанията на свидетелите  П.И.П., П.М.А., Г.В.Т., пред които първоначално не е заявил посоката и мястото на отпътуването си. Поведението му сочи, че същия е съзнавал, че се отклонява от проверка, но е целял настъпването на  последиците от деянието – да предотврати написването на АУАН за нарушения на ЗДвП€

 От справката за нарушител от досъдебното производство и тези , приобщени в съдебната фаза на процеса, съдът установи обстоятелството, че подсъдимия многократно е нарушавал Закона за движение по пътищата.  Гореизложеното обуславя извод, че извършителя на престъплението е с висока обществена опасност, не зачита правилата в Република България за движението на моторните превозни средства по пътищата и   демонстрира явно пренебрежение към законите в държавата.   Интензитета на този вид престъпления през последните години в страната обуславя обществена непримиримост, която изисква предприемане на мерки  за осъществяване на генералната превенция на нормата на чл.270, ал.1  НК.

По делото липсват смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Предвиденото по закон наказание за престъплението по чл.270, ал.1 НК  към датата на осъществяване на деянието е „Лишаване от свобода” до три година или  „Глоба” от 500 до 2000 лв.

Ето защо съдът намери, че в случая следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 54 НК в размер към средата , предвиден от законодателя по отношение на наказанието Глоба  като определи като на основание чл. 270, ал.1 вр. чл.54, ал.1 НК  и го осъди на наказание „Глоба“ в размер на 1000лв.  в полза на държавата по сметка на РС-Червен бряг.

  Съдът намери, че с определянето на наказанието от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин от една страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите членове на обществото.  

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

                                                                           

Председател :  

            08.10.2019г.

            Гр.Червен бряг