№ 735
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202979 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. П. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д.П. от САК, срещу
Наказателно постановление № 18-0769-006463/12.03.2019 г., издадено от началник на група
в сектор "Пътна полиция" към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и
излага съображения в тази насока. Редовно уведомен, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. По делото е изразено допълнително становище за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - ОД МВР - гр. Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2018 г., в 14:07 часа, в гр. Бургас, по път I-6, км. 489+200, в посока от кв.
Ветрен към ПВ Лукоил, техническо средство - мобилна система за контрол на скоростта
TFR1-M, с фабр. № 644/14, засякла и заснела, движещ със скорост от 145 км/ч. лек
автомобил – БМВ, с рег. № .... На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано
на клип "10940". По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани
от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил е собственост на Т. П. Д., ЕГН **********, както и че
1
скоростта следва да се счита на 141 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - TFR1-M, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 30) и протокол от проверка
(л. 31).
За използваното техническо средство бил съставен и надлежен протокол по реда на
чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (л. 32), съдържащ всички изискуеми реквизити.
На 09.10.2018 г. жалбоподателят Т.Д., собственоръчно попълнил сведение /л. 26/, с
което изрично е посочил, че това е била скоростта му по магистралата. След получена
покана от жалбоподателя и на база декларираните обстоятелства, на 27.11.2018 г. св. С.Д.
съставил АУАН. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след
подписването му същият бил изпратен за връчване на жалбоподателя. На 17.12.2018 г.
АУАН бил предявен на жалбоподателя. Последният подписал акта с възражение.
На 12.03.2019 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, приел, че именно жалбоподателят е субект на
административнонаказателната отговорност, поради което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които
съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки (запис).
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от
приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи (л. 35-
36). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
2
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от
съставяне на АУАН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена
административнонаказателна процедура, доколкото както в АУАН, така и в НП са посочени
всички необходими законови реквизити. Посочена е и датата на съставяне на АУАН, като
последният е подписан освен от разпитания по делото актосъставител, но и от още двама
свидетели, присъствали на самото му съставяне, съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за изтекли срокове по чл. 34 от
ЗАНН. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСС на ВКС и ВАС) и като институт на
материалното право за давността съдът трябва да следи служебно. При неспазване на една
от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да се
състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от
извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Началото на
тримесечната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК). Моментът, от
който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на
откриването на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно
данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или
бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. В конкретния случай деянието е извършено на 24.08.2018 г. и
едногодишният срок за съставяне на АУАН (до 24.08.2019 г.) очевидно е спазен. Спазен е и
по-краткия срок от три месеца от откриване на нарушителя, тъй като началната дата, от
която е започнал да тече този срок е датата на попълване на декларация /сведението/ от
жалбоподателя - 09.10.2018 г. Именно от този момент контролните органи са били наясно
със самоличността на водача, респективно от тази дата следва да се приеме, че нарушителят
е бил открит по смисъла на ЗАНН. Попълването на декларация /сведение/ е способът, чрез
който контролните органи установяват заснетите нарушители. По този начин се осигурява
защита на правните субекти и по-конкретно - на собствениците, доколкото им дава
възможност да заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им
санкциониране само на основание притежаваното от тях право на собственост.
В обобщение, нарушението е извършено на 24.08.2018 г., самоличността на
нарушителя е установена на 09.10.2018 г., с попълването на декларация /сведение/, а АУАН
е съставен на 27.11.2018 г., т. е. в рамките на една година от извършване на нарушението и в
рамките на три месеца от установяване на нарушителя, което мотивира настоящия състав да
приеме, че законовите срокове за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН в конкретния
3
случай са спазени.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид
обстоятелството, че скоростта е установена със система, която е одобрена по предвидения
ред, резултатите от нея могат да се ползват, като годно доказателство. Нарушението, което
се вменява на жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна
страна. Същото е констатирано с одобрен тип средство за измерване - техническо средство -
мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M, преминало последваща проверка. От
приложения протокол за периодична проверка става ясно, че техническото средство
отговаря на всички законови изисквания, поради което и направените с него снимки следва
да се вземат предвид.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. От събраните по делото доказателства се
установява, че на посочената дата и място МПС - БМВ с рег. № ..., е било управлявано от
жалбоподателя със скорост 141 км/час при разрешена скорост до 90 км/ч. При тези
фактически обстоятелства съдът приема, че правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно
се установява, че участък I-6, км. 489+200, в посока от кв. Ветрен към ПВ Лукоил, се намира
в урбанизирана територия и на пътя има разположен знак В26 с ограничение на скоростта
до 90 км/ч. В протокола на л. 32 от делото също изрично е посочено, че има монтиран знак
В26 с ограничение на скоростта до 90 км/ч, поради което и водачите е следвало да
съобразяват поведението си с въведеното ограничение. По направеното възражение за
неправилно поставени знаци на пътя, настоящият състав намира, че в този пътен участък
има поставен не само знак с ограничение на скоростта до 90 км/ч (скица на л. 55 и протокол
на л. 32), но видно и от показанията на св. С.Д. (л. 48), преди това има монтирани знаци
„Край на автомагистралата“, след това ограничение на скоростта до 120 км/ч, след това до
100 км/ч, знак за населено место – гр. Бургас, и след това започва участък с ограничение до
90 км/ч. Предвид това съдът намира изложените от жалбоподателя съображения в тази
насока са неоснователни.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на МПС в населено място,
сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай
съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Нормата на чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за
този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Тъй като, жалбоподателят е
подал декларация /сведения/, че именно той е управлявал автомобила, то правилно именно
4
на него са издадени АУАН и НП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която гласи, че водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
за превишаване над 50 км/ч. – с глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство. В конкретния случай превишението е с 51 км/ч.,
поради което правилно е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от
правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването му.
Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите
причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена
скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност и
приложението на чл. 28 от ЗАНН, в конкретния случай, е неоправдано.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-006463/12.03.2019 г.,
издадено от началник на група в сектор "Пътна полиция" към ОД МВР - Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, на жалбоподателя Т. П. Д., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
3 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5