Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.07.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на единадесети юни две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.М.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Т.М.,
а.н.дело № 852 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1228-000188 от 07.02.2020 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР
град Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 година/, с което на М.И.И.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание –„глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение по чл.104а, във връзка с чл.183, ал.4, т.6 от
Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град Стара Загора, БУЛСТАТ
№ 129 009 952, представлявани
от Стоян Стоянов, сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване в
съдебно заседание на процесуален представител.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-000188 от 07.02.2020 година на Началник група в сектор
ПП към ОД на МВР град Стара Загора /упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018
година/, с което на М.И.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание
–„глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а, във връзка с чл.183,
ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, и се моли съда да го отмени като незаконосъобразно.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди
наказателното постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
М.И.И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 16.01.2020
година, за това, че на посочената дата, около 11.00 часа в град Стара Загора по
булевард ”Цар Симеон Велики ”, до магазин „Билла“, в посока изток-запад, управлява
т.а. „Дачия” с ДК№ СТ 44-81 АТ, собственост на „Контрол М”ЕООД, като по време
на управление използва /говори/ по мобилен телефон без да има устройство,
позволяващо използването на мобилен телефон без участието на ръцете. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.104а от Закона за движението по пътищата.
При съставяне на акта жалбоподателката не се е възползвал от правото си на
възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано
така, както е в акта. На жалбоподателката на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено предвиденото там административно наказание – „глоба” в размер
на 50 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
наказателно постановление е законосъобразно по следните съображения:
Съгласно
нормата на чл.104а от Закона за движението по пътищата, на всеки един водач на
моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. При установено нарушение в
тази насока в нормата на чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата
е предвидено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Въз
основа на приетите доказателства по делото, съдът приема за безспорно установено,
че на 16.01.2020 година, около 11.00 часа в град Стара Загора, И. е управлявала
т.а., собственост на друго лице - юридическо, като на посоченото място е управлявала
лекия автомобил и е използвала телефона си в разрез с изискванията на закона. Тези
нейни действия нарушаващи цитираната по-горе разпоредба от Закона за движението
по пътищата били наблюдаване от свидетелите очевидци – актосъставителя и
свидетеля по акта. От показанията на тези свидетели се установява по безспорен
начин поведението на жалбоподателката в деня на извършената проверка и допуснатото
от нея административно нарушение. Съдът кредитира с доверие показанията на тези
свидетели, тъй като същите се последователни и логични. При тях липсва
заинтересуваност от изхода на делото, и двамата не са познавали жалбоподателката
и не са имали лични отношения с нея, а и са констатирали допуснатото нарушение
при изпълнение на служебните си задължения. Други доказателства не се събраха
по делото.
Ето
защо съдът приема, че в разглеждания случай несъмнено от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателката е осъществила състава на
административното нарушение посочени по-горе. Това, за съда се установява по
един безспорен начин от събраните по делото доказателства – АУАН, показанията
на разпитаните по делото свидетели. В противната насока доказателства не се
събраха. При издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото – в района на
населеното място на град Стара Загора, подробно са описани допуснатите нарушения,
фактологията по извършването им, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено
към момента на установяване на административното нарушение жалбоподателката е
управлявала лек автомобил и е използвала мобилния си телефон, като го е държала
в ръка. В тази връзка изискванията на закона е при ползването на телефона
ръцете на управляващия да са свободни. Включено устройство на говорител не
дерогира законовото задължение.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.104а от Закона за движението по пътищата. В
тези случаи по реда на чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата е
предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 50 лева. Съобразявайки
се с нарушението, неговата тежест и поведението на водача, административно
наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказанието предвидено в
закона а именно – „глоба” в размер от 50 лева.
С
оглед на това съдът намира, че наказателното постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С
оглед претенцията на процесуалния представител на въззиваемия, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: