Р Е Ш
Е Н И Е
№.................../ .05. 2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети касационен състав
в съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова при
участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева касационно адм. дело №
1008/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна против Решение
№ 446/11.03.2019 година, постановено по НАХД № 4081/2018 година по описа на
Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
03-007394/15.05.2017 година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че
неправилно ВРС се е произнесъл по фактическата обстановка, която е подкрепена с
доказателствен материал. Изтъква се, че доказателствата са ценени неправилно
поотделно и в съвкупност, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила. Моли за отмяна на решението на ВРС и за потвърждаване на НП.
Ответникът
в касационното производство – „Бетройер“ ООД с писмено становище оспорва жалбата.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е
редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във
въззивното съдебно
производство и
в срока по чл.211,
ал.1 от АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за
установено следното:
С
Наказателно постановление № 03 – 007394 от 15.05.2017 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда, на ответната страна е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за нарушение на разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна пред ВРС е установено, че през м.февруари 2017г. служители на
ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на „БЕТРОЙЕР“ ООД, за което дружество престирали труд наети по трудов
договор лица. За проверката е съставен протокол № ПР 1705581/15.02.2017г., с
който са дадени предписания, в т.ч. по т.7 – работодателят в писменото споразумение
да определя данни за размера на платения годишен отпуск, съгласно чл.2,
ал.2, т.6 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, със срок – до
13.03.2017г. Протоколът е връчен на представляващия дружеството на 15.02.2017г.
През м.март 2017г. е извършена последваща проверка с цел да се установи дали
даденото предписание е спазено. В тази връзка на 10.03.2017г. до представляващия
дружеството е изпратен e-mail
с прикачена призовка, съдържаща посочване на исканите документи и отбелязване,
че такива следва да бъдат представени. В призовката е посочена дата за явяване
и представяне на документи – 16.03.2017г. Т.к. в указания срок дружеството не
представило изисканите документи, на 03.04.2017г. до управителя на дружеството
е изпратена покана за явяване на 06.04.2017г. за съставяне на АУАН. Пощенската
пратка е изпратена на адреса на управление посочен в ТР и се е върнала на 07.04.2017г.
с отбелязване, че получателят не е познат на адреса. На същата дата –
07.04.2017г. срещу дружеството е съставен АУАН
№ 03-007394/07.04.2017г. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя, не е предявен и не е връчен. Предприета е процедура по
чл.416, ал.3 от КТ като на 20.04.2017г. е изготвено и поставено съобщение на
таблото за съобщения в ДИТ – Варна, свалено 28.04.2017г. - на която е прието,
че АУАН е връчен. На 15.05.2017г. въз основа на АУАН е издадено НП № 03-007394/15.05.2017г.,
с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
За
да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че не са били налице
предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН и неправилно АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя. Липсват данни, че нарушителят не може да бъде намерен.
Изпратената до дружеството покана е върната с отметка, че адресатът не е
известен на адреса, но от събраните доказателства, в т.ч. показанията на св.М.,
се установява, че актосъставителят е разполагал с телефонен номер на
представляващия дружеството, но данни да е търсен по повод съставяне на АУАН
липсват. Липсва и протокол за извършено уведомяване по телефон, каквито са били
твърденията на актосъставителя. Липсват доказателства за изпълнението на
втората хипотеза по чл.40, ал.2 от ЗАНН – нарушителят да е надлежно уведомен и
да не се е явил. Липсват данни за връчена покана както по пощата така и по
телефон. Относно предприетата процедура по чл.416, ал.3 от КТ ВРС е приел, че
разпоредбата е специална и предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка само при невъзможност за лично връчване на представител на
нарушителя при ненамиране на адреса на управление. В случая по преписката не са
приложени доказателства представляващия да е търсен и призован за връчване на
АУАН. В съобщението по чл.416, ал.3 от КТ е посочено, че екземпляр от
съставения АУАН е изпратен по пощата на адреса на управление на дружеството с
писмо, с посочен номер, върнато в цялост, но такова писмо и известие за
доставянето му не са представени. От показанията на св.М. е установено, че
всъщност АУАН не е изпратен за връчване, а направо е залепено съобщение на
таблото в сградата на ДИТ. В заключение ВРС е приел, че горните нарушения на
процедурата по съставяне и връчване на АУАН са довели до нарушаване правото на
защита на нарушителя. Административнонаказаващият орган вместо да изпълни
задълженията си по чл.52, ал.2 от ЗАНН и да върне преписката на актосъставителя
е пристъпил към постановяване на своя акт, с което е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила. Всъщност първия момент, от който наказаният
субект участва в производството, е съдебната фаза, поради което нарушението е
съществено и е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното
дружество.
Така
постановеното решение е правилно.
ВРС
е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните
доказателства и доводите на страните и при правилно приложение на материалния
закон е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Правилен
е извода на ВРС, че от страна на АНО не е доказано изпълнението на условията по
чл.40, ал.2 от ЗАНН - за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Принципът
установен в чл.40, ал.1 от ЗАНН е че АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като само когато последният не може да бъде намерен или не се яви
след покана за съставяне на АУАН, актът се съставя в негово отсъствие. В
конкретния случай не са изпълнени и двете условия на чл.40, ал.2 от ЗАНН. По
делото е приложена покана изх.№ 17068307/03.04.2017г., за която обаче липсват
данни да е надлежно връчена. Същата е изпратена по пощата с обратна разписка,
като съобщението е върнато с отбелязване „получателят
непознат на посочения адрес“. Както правилно обаче е приел ВРС безспорно
нарушителят е
бил известен на актосъставителя – св.М. е заявила при разпита си в с.з., че е
разполагала с телефон и e-mail
адрес на представляващия дружеството. Налице са и данни за проведени телефонни
разговори, но протокол, който да удостоверява уведомяването на представляващия
за явяване за съставяне на АУАН не е представен. Съставеният в отсъствие на
нарушителя АУАН не му е надлежно връчен.
Съгласно
чл.416, ал.3 от КТ актът за установяване на административно нарушение се връчва
на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща
по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено
на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401 КТ.
В
случаите по ал.3, изречение второ актът за установяване на административно
нарушение се смята за връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на
съобщението – чл.416, ал.4. В конкретния случай така разписаната процедура не е
спазена. По преписката няма данни органът да е изпратил АУАН по пощата с
обратна разписка, както и да е правил опити да намери дружеството на адреса на
управление. От приложеното съобщение №06/20.04.2017г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, се установява, че на основание чл.416, ал.3 от КТ органът е
поставил на таблото за съобщения в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна и на интернет страницата на Агенцията, съобщение, с което приема, че
процесният и други АУАН се считат за връчени. В съобщението е посочено, че
екземпляр от съставения АУАН е бил изпращан на адреса по седалище и управление
на дружеството с писмо с обратна разписка - писмо с изх.№17086239/11.04.2017г.
Това писмо и доказателства за изпращането му по пощата на дружеството обаче
отсъстват от доказателствения материал по делото, поради което не може да се
установи, че са били изпълнени предпоставките за прилагане на алтернативната
възможност за уведомяване, предвидена в последната хипотеза на чл.416, ал.3 от КТ. Правилен е изводът на ВРС за допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, обосноваващи отмяна на издаденото НП.
Водим
от горното, Варненският административен съд,
на основание чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
446/11.03.2019 година, постановено по НАХД № 4081/2018 година по описа на
Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1…… 2………