№ 11130
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114231 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от М. П. М., с която са предявени отрицателни
установителни искове срещу „Обединена Българска Банка“ АД и срещу „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на двамата
ответници солидарно поради изтекла погасителна давност сумата от 3374,64 лева,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума
от 12.10.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 173,15 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 12.06.2016г. до 19.07.2017г., сумата от 433,55 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 12.06.2016г. до 11.10.2017г., сумата от
591,97 лева, представляваща присъдени разноски и сумата от 79,63 лева, представляваща
разноски в производство по частна жалба, и сумата от 142,33 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
15576/2017г. по описа на Районен съд – гр. Варна, за които вземания е образувано изп.д. №
20198950401092 по описа на ЧСИ Людмил Стоянов с район на действие – Окръжен съд – гр.
Варна
При извършената служебна проверка, съдът установи, че не е местнокомпетентен да
разгледа така предявените искове.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. с ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), исковете на
потребителя се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ГПК
(нова - ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), възражение за неподсъдност на делото по
чл. 113 от ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание. Разпоредбата на чл. 113 ГПК не разграничава специалната подсъдност според
вида на исковете на потребителя, поради което същата е приложима и при отрицателните
установителни искове, предявени от такова лице, като потребителското качество следва от
вида на сделката, предмет на производството по делото (така Определение № 160 от
30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 626 от
20.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 607 от
15.02.2019г. по гр.д. № 250/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в).
Евентуалното прехвърляне на процесните вземания чрез цесия също е без значение за
потребителското качество на ищеца.
В конкретния случай, видно от изложените в исковата молба твърдения и съдържанието
на изпълнителния лист, отричаните вземания произтичат от договор за потребителски
банков кредит, поради което предявените искове попадат в хипотезиса на чл. 113 ГПК, за
чието приложение съдът следи служебно. От служебно изготвената по делото справка за
1
постоянен и настоящ адрес на ищеца се установява, че настоящият му адрес е в гр. Варна,
ул. „Коста Тюлев“ № 22, ет. 4, ап. 11. Поради тези съображения съдът намира, че
компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд – гр. Варна. Производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено на
местнокомпетентния съд.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14231/2024г. по описа на СРС, ГО, 175
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2