№ 16412
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110164746 по описа за 2022 година
Ищецът „М. С.“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ....., моли да се осъди
ответникът „М. БГ“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, район .....,
да възстанови платената от ищеца за период от 21 месеца /оставащ срок за изпълнение
съгласно договор за франчайз между страните/, считано от 11.10.2021 г., когато договорът е
прекратен, сума от 9722.42 лв., представляваща платено от ищеца възнаграждение по
договор за франчайз със срок от 36 месеца /по 462,97 лв. на месец/, дължимо обратно поради
отпадане на основанието за задържането му. Ищецът сочи, че между страните бил сключен
договор за франчайз, по силата на който ответникът /франчайзодател/ отстъпил срочно
правото на ищеца /франчайзополучател/ да извършва търговска дейност, използвайки
наименованието „М.“, като предоставя характерните за това наименование услуги /курсове,
занимания, събития за обучение на хора от различни възрастови групи/. Договорът бил
сключен за срок от три години, като франчайзополучателят се задължил да заплати на
франчайзодателя еднократно сума в размер на 20 000 лв. с ДДС за предоставяне на правото
за продажба на услугите /встъпителна вноска/. Ищецът посочва, че по-малко от месец след
началото на изпълнението на договора възникнала непреодолима сила предвид въведеното
извънредно положение в РБ, като считано от 31.05.2021 г. /до когато изпълнявал
задълженията си/ ищецът твърди, че бил в невъзможност да продължи да изпълнява
задълженията по договора с оглед ограниченията, въведени от здравните власти. На същата
дата /31.05.2021 г./ ищецът изпратил на ответника съобщение, с което го уведомил, че на
основание чл. 306, ал. 4 ТЗ, считано от 31.05.2021 г. спира изпълнението на задълженията си
докато трае състоянието на непреодолима сила. На 02.06.2021 г. от страна на ответника
било изпратено съобщение с потвърждение за уведомлението. Ищецът изпратил следващо
съобщение до ответника на 11.10.2021 г., с което го уведомил, че на основание чл. 306, ал. 5
1
ТЗ, прекратява договора, считано от същата дата, като основание за прекратяване била
поредна заповед на здравните власти за въвеждане на ограничителни мерки, като със същото
съобщение ответникът бил поканен в десетдневен срок да възстанови част от полученото
възнаграждение, пропорционално на оставащите 21 месеца след прекратяването на
договора. Ответникът уведомил с ел.писмо ищеца, че приема прекратяването на договора, но
не и че дължи връщане на претендираната сума. Ищецът твърди, че изпълнявал надлежно
задълженията си по договора, както и че не е съществувала възможност да предвиди
бъдещото въвеждане на ограничителни мерки, като законосъобразно е прекратил договора и
ответникът му дължи връщане на част от платеното по договора възнаграждение,
пропорционално на неизпълнения срок от договора, поради отпадане на основанието за
плащане. Моли да се осъди ответникът да му върне сумата от 9722.42 лв., както и да му
плати мораторна лихва от 22.10.2021 г. до 28.11.2022 г. в размер на 1088.37 лв. Претендира
разноските по делото. В съдебно заседание уточнява твърденията си и основанието на
претенцията, а именно, че доколкото договорът е прекратен, а не развален, е налице
хипотезата на плащане на неосъществено основание. Моли за уважаване на иска, тъй като е
налице неоснователно обогатяване на ответника с авансово платената част от
възнаграждението за неосъществената част от договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор с твърдения за
неоснователност на иска. Не оспорва, че между страните е била налице облигационна връзка
по договор за франчайз, като уточнява, че т.нар. „встъпителна вноска“ е дължима за
присъединяването към мрежата на франчайзодателя /в т. ч. обучение, обща маркетингова
стратегия и т.н./, т.е. встъпителната вноска е възнаграждение за инвестициите, които
франчайзодателят е направил, за да разработи своята концепция, своето ноу-хау и
известността на марката си, респ. за инвестициите, които прави, за да се осигури правилно
интегриране на нови франчайзополучатели в мрежата. Предвид изложеното, ответникът
счита, че не дължи възстановяване на платената сума, доколкото същата е дължима за пакет
услуги, предоставени на франчайзополучателя още при сключването на договора. Излага
съображения, че не са налице хипотезите на чл. 55 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски, което искане поддържа и в съдебно заседание, тъй като не се касае
до авансова вноска, а до встъпителна такава за включване в мрежата на франчайзодателя,
който факт е налице.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С
него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да
докаже даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, или го докаже, но ищецът установи, че това
основание е нищожно. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът
докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Във всички случаи
2
предпоставките на фактическия състав на посочената норма включват установяване на
извършена от ищеца имуществена престация в полза на ответника, в чиято тежест е да
установи основанието за задържане на плащането, като твърденията и възраженията на
страните определят приложимостта на конкретната хипотеза. Конкретно по делото ищецът
се позовава на хипотезата на неосъществено основание, което е налице когато
имущественото разместване е във връзка с очакван позволен резултат, какъвто е случаят на
преговори за сключване на договор, без да е налице валидно възникнало договорно
правоотношение, което се е очаквало да се породи в последствие. Именно с оглед бъдещото
възникване на правоотношението се извършва и имуществената престация.
Страните по делото не спорят, а и се установява от представените доказателства, че на
24.02.2020 г. между тях е бил сключен договор за франчайз, по силата на който ответникът
като франчайзодател се съгласил да предостави на ответника като франчайзополучател
правото да извършва търговска дейност използвайки наименованието „MindHub“, като
предоставя характерните за него услуги /курсове, занимания, събития/ осъществявани в
центровете по програмиране за деца, в рамките на територията на гр. С.. Според чл. 8,
срокът на договора е 3 години, като действието може да бъде продължено по взаимно
съгласие на страните. Предвидени са хипотези на разваляне на договора, а прекратяването
се извършва след предварително взаимно съгласие на страните. Съгласно чл.13 и чл. 14,
франчайзодателят е длъжен да окаже техническа помощ на получателя, в срок от 5 работни
дни след заплащане на първоначалната такса, за оборудване на залите, в които ще се
провежда обучението, и да проведе обучение на служителите му, както и ще предостави
/чл.17/ софтуер, който е авторска разработка, служеща за извършване на дейността и
отчитане на резултатите. Правото за ползването му се предоставя чрез подписване на
договора и след заплащане на първоначалната такса. Франчайзодателят ще предаде на
получателя и търговската си практика – бизнес модел, маркетингова стратегия, програма за
обучение и модел за продажби /чл. 19/. Франчайзополучателят се задължава да използва
наименованието „MindHub“ единствено за извършване на услугите в залите, отговарящи на
изискванията на договора, и за които е получил права по договора. Услугите се предоставят
срещу предварително съгласувани цени. За неизпълнение на задълженията му са
предвидени неустойки. Според чл. 33, ал.4, възнаграждението, което франчайзополучателят
се задължава да заплаща на франчайзодателя за предоставеното му право да извършва
услугите, е определено както следва: т.1. първоначално възнаграждение, което се заплаща
еднократно в размер на 16667 лв. /без ДДС – чл. 55/ за предоставяне на правото за продажба
на услугите /встъпителна вноска/, платимо по банков път в срок до 7 дни от датата на
сключване на договора; т.2. ежемесечно възнаграждение, платимо при условията на чл.33,
определено като процент от реализирания от получателя приход от продажби на услугите,
но не по-малко от 300 лв.; т.3. ежемесечна такса национална реклама в размер на 200 лв.
Не е спорно и че на 25.2.2020 г. ищецът заплатил първоначалното възнаграждение в размер
на 20 000 лв. с ДДС. В последствие заплащал месечните възнаграждения, дължими до
31.5.21 г.
Установява се от приложената електронна кореспонденция между страните, че на 31.5.21 г.
3
франчайзополучателят изпратил изявление до франчайзодателя за спиране изпълнението на
договора на основание чл. 306, ал.4 ТЗ, което ответникът приел, а на 11.10.21 г. и за
прекратяване на договора поради непреодолима сила на основание чл. 306, ал.5 ТЗ. С имейл
от 14.11.21 г. ответникът приел прекратяването на договора считано от посочената дата.
Следователно, по делото безспорно се установява, че между страните е съществувала
облигационна връзка по силата на сключен между тях договор за франчайз. Договорът за
франчайз няма изрична законова уредба, като единствено в ПЗР на ЗКПО е дадено
значението на понятието „франчайз“ - съвкупност от права на индустриална или
интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени
знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени
срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на
услуги. Касае се до ненаименован договор, в който страните са уговорили параметрите на
правоотношенията, в които встъпват, и условията на тяхното възникване, развитие и
прекратяване. По силата на този договор на ищеца е предоставено правото да извършва
услугите под наименованието „MindHub“, използвайки системата на франчайзодателя,
сключвайки договори с трети лица от свое име, за своя сметка и на свой риск.
Установи се и, че договорът е прекратен преди изтичане на срока му, като предвид
постигнатото между страните съгласие, следва да се приеме, че това е станало считано от
11.10.21 г., независимо дали е било налице основанието по чл. 306, ал.5 ТЗ. Това
прекратяване има действие занапред. Спорният момент е дали след като договорът е
предсрочно прекратен следва да бъде върната на франчайзополучателя претендираната като
неизползвана част от заплатеното при сключването на договора възнаграждение за
получения търговски лиценз за извършване на дейността.
Съгласно договора, първоначалното възнаграждение се дължи за получаване от ищеца на
правото да извършва услугите чрез системата на франчайзодателя. Срещу заплащането му
ответното дружество е поело задължението да предостави на ищцовото дружество правото
да упражнява търговска дейност под посоченото наименование, както и да му съдейства за
оформление и оборудване на залите и обучение на служителите, и използване на
софтуерната програма. Отделно от това еднократно възнаграждение, страните са уговорили
и ежемесечно възнаграждение, което е в зависимост от конкретно извършваната дейност по
продажба на услугите. Т.е. възнаграждението е уговорено като еднократно дължима сума,
която не е разделена месечно или годишно за срока на действие на договора, нито в
договора страните са уговорили хипотези на връщане на възнаграждението в цялост или на
някаква част от него. След сключване на договора и плащане на първоначалното
възнаграждение, ответникът-франчайзодател е изпълнил задължението си да включи ищеца
в системата си, предоставяйки му правото да извършва услугите.
С прекратяване на договора, което действа занапред, правоотношението между страните е
престанало да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на договора са се
запазили. Следователно, плащането е извършено на основание валидно сключения между
страните договор, т.е. въз основа на годно правно основание, което не е отпаднало с обратна
сила. Даденото по прекратения договор не е нито без основание, нито на отпаднало, нито на
4
неосъществено основание, тъй като правният резултат, обусловил имущественото
разместване, се е реализирал. Като следва да се има предвид, с оглед възраженията на
ищеца, че доколко и как е реализирал правото да продава услугите е неотносимо към случая,
но е видно, че се е позовал на чл. 306 ТЗ повече от година след сключване на договора и
след като през този период той е действал и е бил изпълняван от страните.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост.
С оглед неоснователността на претенцията за главница, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за лихва.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника се дължат разноски за адвокат в
размер на 972.24 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М. С.“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С.,
....., искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на „М. БГ“ ЕООД,
ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, район ....., да заплати сумите: 9722.42
лв., платено на неосъществено основание възнаграждение по договор за франчайз от
24.02.2020 г., и 1088.37 лв. мораторна лихва от 22.10.2021 г. до 28.11.2022 г.
ОСЪЖДА „М. С.“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. С., ....., да заплати на
„М. БГ“ ЕООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, район ....., на
основание чл. 78, ал. ГПК, сумата от 972.24 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5