РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Русе, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на двадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното
от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 194 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на „БЕЛА
БГ 2020“ ЕООД, със седалище: с.Ново село, обл.Русе, представлявано от Д. М. С.
– управител, чрез адв.Ю.Д. ***, срещу Заповед № 63-ФК/09.03.2021 г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция „Оперативни
дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП. С
оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
запечатване на търговски обект – пекарна „Бела“, находяща се в гр.Русе,
ул.“Панайот Хитов“ № 51, стопанисвана от „БЕЛА БГ 2020“ ЕООД , както и „Забрана за достъп до него“ за срок от
14 (четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират основания за
неспазване на установената форма на акта –
липса на достатъчно мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, неправилно
приложение на материалния закон, както и несъобразяване с целта на закона.
Иска се от съда да
отмени оспорената заповед, както и да присъди
направените разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител - главен юрисконсулт Елена Трайкова, счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна. Излага подробни съображения и в писмена защита. Претендира и
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
По фактите
От представените с административната преписка писмени доказателства се
установява, че на 04.03.2021 г., в 16:00 часа, от органи по приходите при ТД на НАП – Варна била извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – пекарна „Бела“, находяща се в гр.Русе, ул.“Панайот Хитов“
№ 51, стопанисвана от „БЕЛА
БГ 2020“ ЕООД.
В хода на проверката било
констатирано, че на на посочената дата и час за извършена покупка на 2 бр.
айрян и 2 бр. закуски на обща стойност 4.50 лв., заплатени в брой на място в
обекта от орган по приходите, търговецът не е издал фискална касова бележка от
наличното и работещо в обекта ФУ, рег. № 4441395 на ФУ в НАП, с изградена
дистанционна връзка с НАП.
Резултатите от проверката били
материализирани в Протокол за извършена проверка № 0432906 от 04.03.2021 г. (л. л. 4 -
5 от преписката).
В протокола, както и ЗНПАМ било
посочено, че нарушението се потвърждавало от изведен КЛЕН от фискалната памет
на ФУ за 04.03.2021 г. и установена разлика между касова и фактическа наличност.
Във връзка с констатациите при проверката било прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което със ЗНПАМ № 63-ФК от 09.03.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на търговеца била
наложена ПАМ „Запечатване на търговски
обект“ – пекарна „Бела“, находяща се в гр.Русе, ул.“Панайот Хитов“
№ 51, стопанисвана от „БЕЛА
БГ 2020“ ЕООД, както и „Забрана за достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС (л. л.
1 – 5 от преписката).
За така
описаното нарушение впоследствие бил съставен и АУАН № F606011 от 17.03.2021 г. (л. 9 от преписката). По
административната преписка не са налични и в хода на съдебното производство не
се събраха доказателства за издадено към момента наказателно постановление въз
основа на съставения АУАН.
Заповедта е получена лично от представляващото
търговеца лице на 17.03.2021 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана
от него разписка (л. 3 от преписката). Жалба до съда срещу заповедта е подадена
на 24.03.2021 г. (л. 5 от делото).
По
правото
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна –
адресата на процесната ПАМ в законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал.
4 от ЗДДС.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган - в съответствие с
разпоредбата на чл.
186, ал. 3, пр. второ от ЗДДС.
Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна
преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП,
на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите
на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС
(л. л. 10 от преписката).
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. Напълно ясно е
за какво нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ,
а именно – неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в обекта
ФУ при извършена покупка, при която е била заплатена съответната стойност в
брой. Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят
и от горецитирания ПИП от 04.03.2021 г., по отношение на който е налице и
изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени
са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на органите по приходите по извършване на
проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред в Протокол
за извършена проверка № 0432906 от
04.03.2021 г. В протокола са посочени
проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната
заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В
конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Според
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1.
Съгласно
чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по
ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. Цитираните разпоредби кореспондират на задълженията,
регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и
нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда
и налагането на ПАМ – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в
конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна
квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения
впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съдът
намира констатираното нарушение на цитираните разпоредби – неиздаване на фискална касова бележка за безспорно
установено от доказателствата по делото.
Всъщност по отношение на факта на извършеното
нарушение между страните не е налице спор. Жалбоподателят не отрича, че
действително за контролната покупка на посочените дата и час не е била издадена
фискална касова бележка за сумата от 4.50 лв.
Всичко изложено до тук сочи, че е налице хипотезата
на чл. 186, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в
условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на
ПАМ в съответствие с материалния закон.
Неоснователни
са възраженията на оспорващия, че е недопустимо нарушителят да има качеството
на административнонаказано лице преди да има издадено наказателно
постановление. Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по
съдържание е и процесната), са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него (чл. 22 от ЗАНН).
Оспорената
заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с
който се налага административно наказание. Поначало административният акт, с
който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на
административно наказание с издаването на наказателно постановление. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение.
Освен
това съставянето на АУАН и издаването на НП не са условие за издаването на
процесната заповед. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
според която принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за
срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. Следователно налагането на ПАМ не е обусловено от реализиране на административнонаказателната
отговорност. Административнонаказателното производство е самостоятелно и не е
условие за налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран
индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при
проверка от органите по приходите административно нарушение. Обратният извод не
следва и от разпоредбата на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за
прекратяване на наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта
за налагането й, а към фазата на изпълнението на мярката.
В
този смисъл е съдебната практика по Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6972/2018 г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.
Съдът
приема обаче, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана
за достъп до него за същия срок, определен към средата на законово определения,
не отговаря на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в
чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен.
Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие
със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване
или преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед,
тъй като то е довършено към момента на установяването му. Не би могло да доведе
до предотвратяване или отстраняване на вредните последици от неотчитане на
продажбите, тъй като установяването на неотчетените приходи и съответните им
данъчни задължения може да стане единствено с ревизионен акт в рамките на
ревизионно производство съгласно изричната разпоредба на чл.
110, ал. 2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством
запечатването на обекта. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Административният орган, макар и да е изложил
съображения за определената продължителност, при определянето на срока на
правно действие на мярката не е отчел характера на извършеното правонарушение и
цялостното поведение на търговеца. По делото не са налице данни за извършени
други правонарушения от търговеца от вида на процесното. Това обстоятелство не
е отчетено, било е наложително то да се интерпретира наред с факта, че
стойността на покупката, за която не е издадена касова бележка и по повод, на
която се налага процесната ПАМ, е незначителна – 4.50 лева. Предвид липсата на
предходни нарушения и данните, че в обекта функционира ФУ, изводът в мотивите
на заповедта, че в търговския обект има създадена организация, която няма за
цел и не води до изпълнение на законовите изисквания е необоснован. Не е ясно
кое от констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да
достигне и до извода, че търговецът е въвел в търговската си дейност
незаконосъобразни практики.
Сами по себе си, изложените оценъчни изводи - тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото и местонахождението на обекта не
могат пряко да обосноват извод, че търговецът е въвел незаконосъобразни
практики. Освен това те са бланкетно описани, без да съдържат конкретния извод
на административния орган каква е тежестта на нарушението, какви са последиците
от него и какви са спецификите на търговския обект, за да се налага този извод.
Доказването на неблагоприятното за адресата на заповедта твърдение за укрити
обороти е в тежест на административния орган.
Действително
при извършената проверка на касовата наличност е установена разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 25.66
лева, но само това обстоятелство не може да обоснове определянето на срока на
ПАМ към средния размер.
Колкото
до другия факт, посочен от административния орган и обусловил процесния срок –
наличието на непогасени задължения към бюджета, следва да се отбележи следното:
Видно е, че сочените задължения в размер на 935.73 лв. се отнасят до
декларирани и незаплатени от търговеца задължения по Декларация образец 6 –
задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения, здравни осигуровки, ДОО и УПФ. Т.е. тези задължения не са
свързани с констатираното нарушение, не са последица от него, нито пък са
допринесли за осъществяването му. Следователно наличието им не следва да се
отчита като обстоятелство, обуславящо продължителността на срока на наложената
ПАМ. Освен това за събирането на дължими публични вземания законът е предвидил
съответния ред – чрез изпълнително производство.
Продължителността на административната мярка следва да бъде
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца
и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
При
наличие на някоя от хипотезите на чл.
186, ал. 1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде
заповед за налагане на принудителна административна мярка, т. е. същият действа
при условията на обвързана компетентност. Но в същото време нормата на чл.
186, ал. 1 ЗДДС определя, че мярката се налага за срок до
30 дни, т. е. органът има възможност и е длъжен да съобрази принципа за
съразмерност, установен с чл.
6, ал. 2 АПК. При изложените в заповедта факти и
установени обстоятелства по делото, наложената мярка за срок от 14 е в
противоречие на принципа за съразмерност. Държавата чрез органите на
изпълнителната власт следва да упражнява контрол и да предприема всички законоустановени
мерки за преустановяване и предотвратяване на нарушенията, както и за
възстановяване на причинените вреди, но никога тези мерки не трябва да са
повече от необходимото за целите им или да засягат права, до степен да нанесат
в повече вреди, отколкото ползи.
По
тези съображения, в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна
санкция, извън предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра
на финансите, което противоречи на законоустановената цел на административната
принуда и съставлява превратно упражняване на власт.
Съдът
намира още, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е
действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално правилото,
закрепено в член
6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи
трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел. Не са представени и обсъдени
доказателства за предходни нарушения на задължението за отчитане на продажбите,
които биха могли да обосноват налагането на принудителна мярка от посочения вид
и за посочения срок, резултати от предходни ревизии и други, които да обосноват
извод, че дружеството системно нарушава реда за регистриране на продажбите.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената
принудителна административна мярка е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
По разноските
С оглед изхода на спора и като
съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав
намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, за основателна. Същите са в общ размер на 250 лева, от които 50 лева
– заплатена държавна такса (л. л. 16 от делото) и 200 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение (л. 12 от делото). Същите следва да се възложат в
тежест на НАП - София.
Предвид изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „БЕЛА
БГ 2020“ ЕООД, със седалище: с.Ново село, обл.Русе, представлявано от Д. М. С.
– управител, Заповед
№ 63-ФК/09.03.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП. С оспорената заповед е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – пекарна „Бела“,
находяща се в гр.Русе, ул.“Панайот Хитов“ № 51, стопанисвана от „БЕЛА БГ
2020“ ЕООД , както и „Забрана за достъп до него“ за срок от
14 (четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.
София да заплати на „БЕЛА
БГ 2020“ ЕООД, със седалище: с.Ново село, обл.Русе, представлявано от Д. М. С.
– управител, сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева за разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
Съдия: