РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 10.12.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на шести декември   през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  2083 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от адв.Е.М. в качеството й на пълномощник на М.Г., гражданин на РТурция, против Наказателно постановление № 38- 0001297 от 02.10.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което за административно нарушение по чл.8§6 б.”а” (ii) и изр.последно във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.10 т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като жалбата е бланкетна и не се развиват съображения по същество.В съдебно заседание жалбоподателят и пълномощникът не се явяват.

      Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

       Жалбоподателят е гражданин на РТурция и правоспособен водач на МПС.На 01.10.2019 г., около 23.30 часа, управлявайки товарен автомобил „Мерцедес” с полуремарке, двете с турски регистрационни номера, жалбоподателят се намирал в гр.Русе, в района на ГКПП „Дунав мост”.В изпълнение на служебните си задължения св.В.Д.- инспектор при ОО „Автомобилна администрация” Русе, извършил проверка на лицето, като установил, че се касае до осъществяван международен обществен превоз на товар от РТурция за РБеларус.Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф.Чрез използване на лицензиран софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на дигиталната карта на жалбоподателя и в паметта на тахографа, било установено, че водачът е ползвал намалена седмична почивка от 19 часа и 29 минути, която е по- малко с 4 часа и 31 минути от законоустановените 24 последователни часа намалена седмична почивка.Тази почивка била ползвана след седем 24- часови периода и 22 часа и 48 минути от края на предходната нормална седмична почивка, завършила в 18.58 часа на 11.09.2019 г., а именно-  от 17.46 на 19.09.2019 г. до 13.15 часа на 20.09.2019 г., след като следвало да я преустановени не по- рано от 17.46 часа на 20.09.2019 г.По тези констатации било прието, че от жалбоподателя е осъществено административно нарушение на разпоредбата на чл. чл.8§6 б.”а” (ii) и изр.последно във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561, за което бил съставен АУАН № 268760/01.10.2019 г.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание- глоба в размер на 1000 лв.

       В производството пред въззивната инстанция чрез жалбата  се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, но не се развиват съображения по същество.

       Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 268760 от 01.10.2019 г., разпечатка от карта на водача, акт за назначаване на преводач, показанията на св.Д.- актосъставител.Съдът дава вяра изцяло на гласните доказателства.Св.Д. е очевидец на извършената проверка, като лично е възприел резултатите от техническото средство и непосредствено е комуникирал със соченото като нарушител лице.

       Правни изводи:

       Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.

        В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.АН и НП притежават всички изискуеми от закона реквизити, като обстоятелствата на нарушението са също достатъчно точно отразени, така че да е възможно съотнасянето им към възприетата правна квалификация и събрания доказателствен материал, при обезпечаване правото на защита.От показанията на св.Д. се установява, че лицето е разбрало какво нарушение му се вменява във вина.Очевидно това е така и поради упълномощаването на адвокат на последващ етап, като жалбоподателят не е ползвал преводач за тази цел, а е подписал договор за правна помощ на български език.

           По същество извършването на нарушението е правилно установено.За достигане до констатациите за неправомерни действия е ползвана информация, извлечена от монтирания в превозното средство тахограф и картата на водача. Известно е, че това устройство се ползва за запис на скорост, разстояние и изпълнявана от водача дейност при различни режими, които могат да бъдат задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при определени обстоятелства, като например режим „почивка”. Известно е също така, че тахографското устройство се активира автоматично, когато превозното средство е в движение.В смисъла на изложеното,  проверяващите лица, не биха могли да въздействат върху данните, които се извличат от него, доколкото те следва при нормалното му функциониране да се генерират автоматично.Конкретно няма данни устройството да не е функционирало, т.е.- то е съхранявало показания. Така, в случая нарушението е установено с помощта на лицензиран софтуер, който е разчел данните от движението на автомобила и дейностите на водача. Видно от приложената разпечатка в материалите на делото, самата софтуерна програма е отграничила периода, за който са налице фактически нарушения на изискванията за почивка на водача на превозното средство и в частност- намаляване на периода на намалената седмична почивка, регламентиран от Спогодбата AETR  и Регламент 561.Разпоредбите на Спогодбата  са хармонизирани чрез Регламента така, че основните разпоредби на последния се прилагат чрез AETR.Проверяващият е ползвал тази информация, за да заключи за наличието на конкретното нарушения. В случая съдът намира, че няма спор по естеството на нарушението от гледна точка на фактическите обстоятелства.Водачът  е намалил почивката  си неправомерно, като с това е нарушил разпоредбите на Спогодбата, които възпроизвеждат разпоредбите на Регламент 561.Известно е обстоятелството, че РТурция са  е сред договарящите страни по Спогодбата, поради което конкретно приложението на последния акт е факт.

             Наложеното административно наказание е индивидуализирано в хипотезата на чл.93 б ал.10 т.3 от ЗАвПр, според който текст водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето на намалената седмична почивка с глоба в размер на 1000 лв., когато намалението е над 4 часа.Наказващият орган  се е произнесъл обосновано и законосъобразно, като не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част. 

         Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

                                                     РЕШИ:           

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38- 0001297 от 02.10.2019 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” Русе, с което на М.Г., роден на *** г., гражданин на РТурция,  за административно нарушение по чл.8§6 б.”а” (ii) и изр.последно във вр. чл.78 ал.І т.1 от  ЗАвПр и чл.2 §3 от Регламент 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 б ал.10 т.3 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: