Определение по дело №32/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от представителя по пълномощие на С. Х. Г. от гр. И. срещу определение № 261/21.12.2011г., с което е прекратено производството по гр. дело № 153/2011г. по описа на Крумовградския районен съд и е върната подадената от същата искова молба.

Определението се обжалва като необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приел жалбата (наименована "искова молба") с правно основание чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ като неточна и неясна, мотивирайки се, че не било посочено конкретно с думи и цифри кое е обжалваното решение, както и че не били отстранени нередовностите на същата. Било видно от представената в срок жалба, че се касае за обжалване на решение на общинската С. за З. в частта му, с която се отказвало възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, като се правело и съответното искане за отмяната му и произнасяне на съда по същество. В подкрепа на този довод жалбодателят сочи, че жалбата била подадена по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, чрез органа, чийто акт се обжалвал, както и в срока за обжалването му, посочен в самия акт. Предвид изложеното, жалбодателят моли въззивния съд да отмени определение № 261/21.12.2012г., с което е прекратено производството по гр.д.№153/2011г. по описа на Крумовградския районен съд и да постанови друго, с което да върне делото за продължаване на производството по жалба срещу решение № 029/30.08.20101г. на ОбСЗ- Крумовград, като първоинстанционният съд реши спора по същество.

Отговор на частната жалба от въззиваемата страна, не е постъпил.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото във връзка с доводите, изложени в частната жалба, приема за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по постъпила искова молба вх. № 1/14.09.2011г., подадена от Станка Х. Г. от гр. И. чрез представител по пълномощие срещу О. С. по З., гр. К. Исковата молба постъпила в съда чрез посочената С.. В обстоятелствената част на исковата молба подателят сочи, че не е доволен от решение № 029/30.08.2011г. на ОбПК-Крумовград по отношение на земеделските земи, чието възстановяване било отказано. С петитума на исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че наследодателят Христо Атанасов Пирсафов, пряк наследник на Ахмед Хасанов Пирсафов, е собственик на изброените 21 земеделски земи, както и да осъди ответниците да предадат владението на процесния имот. Приложени са писмени доказателства.

С разпореждане № 914/19.09.2011 година, съдията – докладчик е разпоредил изпращане на препис от исковата молба заедно с приложенията на ответника О. С. по З. - К. и такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК, като е приложил писмени доказателства.

С определение № 209/01.11.2011 година, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е допуснал писмените доказателства, представени от страните и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В първото по делото заседание, проведено на 29.11.2011 г. с участието на ищцата и неин пълномощник и такъв на ответника, съдът не дал ход на делото и с протоколно определение оставил производството без движение и дал едноседмичен срок на ищеца да уточни петитума на молбата – дали се касае за спор за материално право и с кого като ответник или ответници, или се касае за нещо друго; да представи доказателства, установяващи спор за материално право с конкретна страна или страни, скица на имотите, за които претендира и данъчна оценка, както и да внесе дължимата държавна такса според нея, която да не е по-малко от 50 лв. или 4 на сто от цената му, както и преписи от нея според броя на страните. Ищецът е уведомен, че при неотстраняване на нередовностите, исковата молба ще бъде върната.

В изпълнение протоколното определение на съда и в дадения едноседмичен срок, ищцата внесла молба вх. 1590/01.12.2011г. за отстраняване посочените нередовности.

Приложена към молбата е жалба от С. Х. Г. от гр. И. чрез представител по пълномощие, насочена срещу решение № 029/30.08.2011г. на О. С. по З. - К. В обстоятелствената част на същата жалбодателят сочи, че не е доволен от посоченото решение в частта му, с която е отказано възстановяване правото на собственост върху описаните подробно земеделски земи и го обжалва в срок. Уточнява, че неправилно е именовал жалбата „искова молба”, но същевременно същата била адресирана до Районен съд-Крумовград чрез органа, чийто акт обжалвал, както и била подадена в срока за обжалване, посочен в самия акт. Излага доводи във връзка с обжалването, като счита решението за неправилно в атакуваната му част. Моли първоинстанционния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ОбСЗ-К. в обжалваната му част, като постанови друго, по съществото на спора, с което да възстанови правото на собственост на наследниците на А. Х. П. върху 21 бр. земеделски земи, подробно описани.

С определение № 261/21.12.2011г., постан¯вено в закрито съдебно заседание, съдът приел, че ищцата не е изпълнила дадените й указания с протоколно определение от 29.11.2011г. за отстраняване на нередовности на исковата молба, прекратил е производството по делото и е върнал исковата молба заедно с приложенията. За да постанови прекратителното определение, съдът приел, вдадения й от съда срок С. Х. Г. представила допълнение към жалба /наименована „искова молба"/ в два екзепляра, от които само единият бил подписан; като в диспозитива се искало да бъде отменено без да е посочено конкретно с думи и цифри кое обжалвано от нея решение като незаконосъобразно, поради нарушение на чл. 14, ал. 1 , т. 1 от ЗСПЗЗ и вместо него да бъде постановено решение, с което да се възстанови правото на собственост на наследниците на А. Х. П. върху 21 недвижими имота, подробно описани в нея. Така в дадения й от съда срок ищцата С. Х. Г. не изпълнила дадените й указания, като не отстранила нередовностите по подадената с вх. № 1206 /17 .09. 2011 г. искова молба, касаещи изложение на обстоятелства с конкретен петитум, в който да е уточнено дали се касае за спор за материално право и с кого точно - като ответник или ответници или се касае за нещо друго, както и да представи доказателства, установяващи наличието на спор за материално право с конкретна страна или страни, скици на имотите, за които претендира и данъчна оценка на същите, както и да внесе дължимата държавна такса според нея, която следва да бъде не по-малко от 50 лева или 4 на сто от цената му и преписи от нея според броя на ответниците. В тази връзка не можело да се приеме, че се касае и за жалба по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, тъй като в диспозитива на същата имало само искане да бъде отменно обжалваното решение (без да е посочено конкретно с думи и цифри точно кое и на кого) като незаконосъобразно, поради нарушение на чл. 14, ал. 1 , т. 1 от ЗСПЗЗ и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде възстановено правото на собственост.

С оглед на тези обстоятелства по делото, частната жалба е основателна. За да е законосъобразно прекратяване на производство по делото, свързано с неотстраняване в срок на нередовности на искова молба, е необходимо съдът да е дал правилни и ясни указания на ищеца в какво точно се състоят констатираните нередовности и как същите следва да се отстранят. От своя страна, в предоставения от съда срок за изпълнение на тези указания, ищецът трябва да не е извършил съответните действия. В този смисъл, се налага да бъдат анализирани посочените от съда нередовности в определението за оставяне на исковата молба без движение и след самостоятелното им разглеждане да се направи извод за правилността за обжалвания акт.

Така, още при постъпване на исковата молба в съда чрез ОбСЗ-К., съдът е следвало да констатира противоречие между обстоятелствената й част и петитума. Именно, при изложение на обстоятелствата, които очертават предмета на спора става ясно, че подателят не е съгласен с решение № 029/30.08.2011година, което по своята същност сочи на обжалване на постановеното решение на ОбСЗ. С петитума на исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците /в ИМ е посочен един ответник и това е ОбСЗ-Крумовград/, че наследодателят е собственик на изброените земеделски земи, както и предаване владението на същите, което пък от своя страна очертава рамките на иск за собственост. Вместо да констатира това противоречие още с постъпване на исковата молба в съда и по реда на чл. 129 ГПК да остави без движение същата за отстраняването му, съдът е разпоредил изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК. Едва в първото по делото съдебно заседание съдът е констатирал тази нередовност на исковата молба, оставил е същата без движение и е дал указания за отстраняването й. Същите обаче не са в достатъчна степен изчерпателни и ясни, а в известна степен са и подвеждащи. Така например, съдът е дал указания ищецът да посочи дали се касае за спор за материално право или се касае за нещо друго. Именно по отношение на последното, от обстоятелствената част на исковата молба, съдът е могъл да извлече, че се касае за жалба срещу посоченото решение на ОбСЗ-Крумовград и да конкретизира указанието си. Вместо това, съдът е насочил указанията си единствено към представяне на доказателства, касаещи евентуален собственически иск. В постъпилата молба за отстраняване на нередовностите на 01.12.2011г. и приложената към нея жалба, подателят е конкретизирал, че се касае за жалба срещу решение на ОбСЗ-Крумовград, подадена чрез службата и в срока за обжалване на постановеното от същата решение. Направил е и искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се признае правото на собственост върху земеделски земи. Т.е., с представената жалба е ясно очертан предмета на спора – обжалва се решение на ОбСЗ-Крумовград в частта му, с която е отказано възстановяване право на собственост върху земеделски земи; страните по спора – жалбодателката и ОбСЗ-Крумовград и искането, каквото бе посочено по-горе. С други думи, с жалбата от 01.12.2011г. съдът е бил надлежно сезиран с жалба срещу посочения акт, която е следвало да разгледа в производство по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. И че това е такова производство се подкрепя включително от данните по делото, че жалбата /първоначално погрешно именована „искова молба”/ е подадена чрез ОбСЗ-К. и в 7-дневния срок за обжалване, посочен с обжалваното решение. В този смисъл, неправилен е изводът на съда, че не можело да се приеме, че се касае за жалба по посочения ред, като включително не били посочени с думи и цифри точно кое решение и на кого се обжалва. Жалбодателят сочи изрично, че предмет на спора е решение № 029/30.08.2011 г. на ОбСЗГ- К., както и че иска неговата отмяна в обжалваната му част, като в жалбата не са изнесени други обстоятелства, от които да възниква неяснота или съмнение относно решението /в т.ч. номер и дата на същото/, предмет на обжалване и органа, който го е издал.

Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че дадените указания на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности на искова молба са неточни, въпреки което с представяне на жалба в срока за отстраняването им, жалбодателят е отстранил противоречието между обстоятелствената част и петитума, формирани в първоначалната искова молба; като е уточнил, че неправилно жалбата е именовал „искова молба” и че по същество се обжалва отказ на ОбСЗ-К. да възстанови правото на собственост върху заявени земеделски земи, обективиран в решение № 029/30.08.2011г. В тази връзка е направил и искането си, което е съответно на евентуалния положителен изход от производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. При това положение, за жалбодателя е нямало задължение да изпълни указанията на съда, като представи доказателства за наличието на спор за материално право; скици на претендираните имоти, данъчна оценка и пр. Доколкото производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е безплатно съгласно параграф 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съдът е следвало да проведе такова, за жалбодателя не е възникнало и задължение да внесе държавна такса така, както е указано от съда.

Ето защо, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е прекратено първоинстанционното съдебно производство, като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на Крумовградския районен съд за разглеждане на жалбата на С. Х. Г. от гр. И. чрез представител по пълномощие срещу решение № 029/30.08.2011г. на О. С. З., гр. К. в частта му, с която е отказано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в производство по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Съдът при разглеждане на жалбата следва да съобрази и постановените предходни решения с № 13024/29.12.1992г. и № 036/07.10.2010г., с които на ОбСЗ-К. /ОбПК-Крумовград/ се е произнесла по подаденото заявление вх. № 3511/17.03.1992г. от наследниците на А. Х. П., което е в основата на всички постановени решения от общинската С. по З..

Воден от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 261/ 21.12.2011 година, постановено по гр.д. № 153/2011 година по описа на Крумовградския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната искова молба вх. № 1/14.09.2011г., подадена от С. Х. Г. с ЕГН * от гр. И. чрез представител по пълномощие и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаването му по същество в производство по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ по жалба на С. Х. Г. от гр. И. чрез представител по пълномощие срещу решение № 029/30.08.2011г. на О. С. по З. - К. в частта му, с която е отказано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, като съобрази указанията на въззивния съд, дадени в мотивировъчната част на определението.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.