РЕШЕНИЕ
№ 2169
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330120187 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от ЗАД „Евроинс“ срещу Н. Г. А., с която е предявен
положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 5227.96 лева, от които 3000 лева, изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, 924.32 лева – изплатена законна лихва и 1303.64 лева – изплатени
разноски, изплатени във връзка със щета № ***, във връзка с която е водено гр.д. №
10197/2015 г. по описа на ПРС, потвърдено с Решение по в.гр.д. № 2096/2016 г. на ПОС,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда – 08.10.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15866/2021 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба и в допълнителна молба от 11.01.2022 г. са изложени твърдения, че
на 25.06.2011 г. в ***, ответникът, управлявайки л.а „Фолксваген Голф“, с рег. № ***,
застрахован по застраховка „ГО“ при ищеца, нарушил правилата на движение и причинил
ПТП. За ПТП – то ответникът е признат за виновен и осъден с влязла в сила Присъда по
НОХД № 1594/2012 г. С присъдата е установено, че ответникът е управлявал лекия
автомобил с алкохол в кръвта – 2.61 промила. От ПТП-то са причинени неимуществени
вреди на Н. Д.. За обезщетяване на вредите последният е завел щета при ищеца № ***. По
повод тази щета е водено гр.с. № 10197/2015 г. по описа на ПРС от пострадалия срещу
застрахователя ЗАД „Евроинс“ с което на пострадалия е присъдена сумата в размер на 3000
лева – обезщетение за неимуществени вреди. Решението на ПРС е потвърдено с Решение по
в.гр.д. № 2096/2016 г. на ПОС. Въз основа на влезлите в сила решения ищецът заплатил на
Н. Д. сумата в размер на 5227.96 лева, от които 3000 лева, изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, 924.32 лева – изплатена законна лихва и 1303.64 лева – изплатени
разноски.
С плащането на застрахователното обезщетение и при наличие на предпоставките по
1
чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм/ ищецът се суброгира в правата на кредитора за платената сума и
има право да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение. Ищецът поканил
ответника да заплати обезщетението с нарочно писмо уведомление, но до момента не било
постъпило плащане. С оглед изложеното са предявени настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
прави вързажение единствено, че между страните е постигнато споразумение, в което са
уредени отношенията между тях доброволно и извънсъдебно.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15866/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал възражение в срок. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.274, ал.1, т.1
КЗ /отм/.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за гражданско застраховане, причиняване на застрахователно събитие, за
което застраховател носи риска, от застрахования, което отговаря пред застрахования по
правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено
противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и
претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и
плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер, както и твърдението си, че ответникът при процесното ПТП е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон, че ответникът следва да покрие и законната лихва за
забава, платена от ищеца, както и разноски за водените производства. Ответникът носи
насрещно доказване, както и да докаже възражението си, че между страните е постигнато
споразумение, по което той е изправна страна и отношенията им са уредени, съгласно него
и не дължи повече от посоченото в него.
С Определение от 17.03.2022 г. e прието, че между страните няма спор, че на
25.06.2011 г. в ***, ответникът, управлявайки л.а „Фолксваген Голф“, с рег. №***,
застрахован по застраховка „ГО“ при ищеца, нарушил правилата на движение и причинил
ПТП. За ПТП – то ответникът е признат за виновен и осъден с влязла в сила Присъда по
НОХД № 1594/2012 г. С присъдата е установено, че ответникът е управлявал лекия
автомобил с алкохол в кръвта – 2.61 промила. От ПТП-то са причинени неимуществени
вреди на Н. Д.. За обезщетяване на вредите последният е завел щета при ищеца № ***. По
повод тази щета е водено гр.с. № 10197/2015 г. по описа на ПРС от пострадалия срещу
застрахователя ЗАД „Евроинс“ с което на пострадалия е присъдена сумата в размер на 3000
лева – обезщетение за неимуществени вреди. Решението на ПРС е потвърдено с Решение по
в.гр.д. № 2096/2016 г. на ПОС. Въз основа на влезлите в сила решения ищецът заплатил на
Н. Д. сумата в размер на 5227.96 лева, от които 3000 лева, изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, 924.32 лева – изплатена законна лихва и 1303.64 лева – изплатени
разноски.
Ответникът признава, че гр.с. № 10197/2015 г. по описа на ПРС и в. гр. д. №
2096/2016 г. на ПОС е участвал като трето лице – помагач на една от страните.
2
Спорно по делото е постигнали ли са страните извънсъдебно споразумение, с което
уреждат доброволно отношенията си по повод възникналите вреди от процесното ПТП,
касае ли това споразумение процесната щета и има ли право ищецът да претендира от
ответника допълнително обезщетение по процесната щета, извън уредено с постигнатото
между страните споразумение.
Видно от представеното от ответника Споразумение от 28.02.2019г. /л.83/, същото е
сключено между ЗАД „Евро Инс“ и Н. А., с което уреждат окончателно отношенията си по
щета с № *** във връзка с претенция на пострадало юридическо лице „Фантастика 2002“
ООД.
В чл.1.5 от споразумението страните декларират, че с постигнатото споразумение
уреждат окончателно своите отношения по преписка по щета № *** и нямат и няма да имат
за в бъдеще други претенции за имуществени и неимуществени вреди, за лихви и разноски,
както и за всякакви други плащания, свързани със събитието.
Предмет на настоящото дело е преписка по щета с № *** за регресно вземане за
платено обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди на физическо лице
Н. Д..
Тълкувайки клаузата на чл.1.5 от споразумението, на която се основава ответника,
самостоятелно и съвкупно със съдържанието на цялото споразумение, съдът приема, че
декларацията на страните, че нямат и няма да имат за в бъдеще други претенции за
имуществени и неимуществени вреди, за лихви и разноски, както и за всякакви други
плащания, свързани със събитието, е в контекста на щета с № *** във връзка с претенция на
пострадало юридическо лице „Фантастика 2002“ ООД. Съдът приема, че именно по тази
щета и за това пострадало лице се отнася тази декларация. Тя необхваща и регресното
вземане на ищеца по щета с № *** за платено обезщетение за причинени от ответника
неимуществени вреди на физическо лице Н. Д., доколкото липсва такова позоваване в
Споразумението, а и от съдържанието му не може да се извлече такава воля и на страните.
В тази връзка ищецът е направил изрично оспорване, с молба от 12.05.2022 г. /л.92/,
че Споразумението не касае процесната щета.
С оглед изложеното възражението на ответника, че отношенията между него и ищеца
са уредени по силата на така подписаното споразумение и ищецът няма право да търси
други вреди, се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.2 ГПК мотивите на гр.с. № 10197/2015 г. по
описа на ПРС обвързват ответника Н. А., участвал в това производство като трето лице
помагач на страната на ЗАД „Евро Инс“, за наличие на противоправно поведение, което се
установява и от представената Присъда, за вредите, причинно-следствената връзка между
вредите и деянието на ответника и за техния размер.
В случая по делото е установено, че определеното обезщетение на Н. Д. е 3000 лева,
което е заплатено от ищеца, както и е изплатена законна лихва в размер на 924.32 лева, от
датата на събитието до плащането, както и сума в размер на 1303.64 лева – разноски за
производството по гр.с. № 10197/2015 г. по описа на ПРС и в. гр. д. № 2096/2016 г. на ПОС
и за ***, в които е определено дължимото обезщетение.
В тази връзка в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ (отм.) и по арг.
от чл. 227, т. 2 КЗ (отм.) застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за
платените на третите увредени лица обезщетения за забава от увреждането до плащането. В
този изричен смисъл е Решение по т. д. № 705/2009 г., II т. о., Решение по т. д. № 244/2010
г. на ВКС, I т. о. Решение № 18 от 22.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1935/2015 г., II т. о., ТК.
По арг. от чл.227, т.2 КЗ /отм/ застрахователят има право на регрес срещу
застрахования за всичко платено на увредения в случаите по чл.226, ал.3 КЗ /отм/, в това
3
число съдът приема, че са и разноските по определяне и изплащане на обезщетението,
какъвто е предметът на иска по гр.с. № 10197/2015 г. по описа на ПРС и в. гр. д. №
2096/2016 г. на ПОС и на ***.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и като
такъв ще се уважи.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, който доказа следните разноски в заповедното производство: 108.90 лева –
платена д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 158.90 лева, които ще се
присъдят изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 108.94 лева – платена
д.т.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за
исковото производство за ищеца в размер на 258.90 лева, които ще се присъдят изцяло.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНИО, че Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата в размер на 5227.96 лева - регресно вземане
по щета № *** във връзка с която е водено гр.д. № 10197/2015 г. по описа на ПРС и в.гр.д. №
2096/2016 г. на ПОС, от които 3000 лева, изплатено обезщетение за неимуществени вреди,
924.32 лева – изплатена законна лихва и 1303.64 лева – изплатени разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 08.10.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15866/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Евроинс“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 сумата в размер на 158.90 лева – разноски по ч.гр.д. № 15866/2021 г. по
описа на ПРС и сума в размер на 258.90 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4