Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 642
04.12.2019
година Град Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на ….. на 26 ноември…………..…………………………….…2019 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА
ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова ……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1510….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.Ж.М. и др., чрез процесуалния
им представител адв. И.Н., против решение № 968/01.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 2164/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивникът счита, че
обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено
в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.
Твърди, че първото нарушение на първоинстанционния съд е свързано с грешната
преценка в изводите му, че дворното място представлява обща част, тъй като от
него могат да се обособят два парцела от по 300 кв.м., всеки от които да
обслужва конкретна жилищна сграда. Счита, че отчуждението по регулация е
специален вид смяна на собствеността, че става по силата на приложена улична
регулация с процедура по обезщетяване. Отчуждена остава тази част от имота,
върху която е предвидено провеждането на строително мероприятие, а не се
отчуждава целия имот. И тъй като дворното място не представлява обща част на
хоризонтална етажна собственост, не следва, че при прехвърляне или друг вид
отчуждаване то е неделимо от сградата. Твърди, че в случая са отчуждени
сградите със земята под тях, а останалата част от двора е останала неотчуждена.
В този смисъл било тълкуването на административния съд по повод на обжалването
на отчуждаването и затова той е отхвърлил жалбата, като е приел, че имотът
никога не е бил отчуждаван, за да може го да се отмени.
Въззивниците
считат, че другият порок на решението се състои в грешната преценка относно
конкуренцията на взаимоизключващи се придобивни основания, като съдът бил дал предимство
в полза на основанието, което се е осъществило по-рано във времето, а именно
отчуждаването на имота. Считат, че след като моментът на придобиването по
давност на имот е изтичането на срока, те са станали собственици много преди
одържавяването му, тъй като те, а преди това и техните наследодатели, са
владели имота повече от 30 години. Констативният нотариален акт не определя
момента на придобиването на имота, което се е осъществило по-рано във времето.
Считат, че съдът е следвало да признае легитимиращия ефект на констативния
нотариален акт.
На трето
място въззивниците твърдят, че според заключението на вещото лице старият имот
с № 8047 по стария кадастрален план от 1960 г. съвпада частично с процесния
имот с идентификатор 68850.504.5553, а именно: неотчуждената част от имот №
8047 попада върху имота с посочен идентификатор и върху още два имота с
идентификатори 68850.504.5560 и 68850.504.5562 с площ от 314 кв.м общо,
заключена между т.5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 17, 18, 19, 20, 21 и 22, видно от
комбинираната скица. Вещото лице било констатирало, че съгласно приетия със
заповед № 860 от 25.11.1960 г. план за дворищна и улична регулация за имот №
8047 няма предвидено отчуждаване за конкретно мероприятие. Твърди, че
улично-регулационният план не е имал пряко отчуждително действие съгласно
действалия към онзи момент ЗПИНМ. На второ място придаваеми за улица от
западната част на парцела остават 89 кв.м, а от изток – 2 кв.м. Това била
квадратурата, която би била отчуждена, ако планът е приложен. Този план обаче
не бил произвел отчуждително действие, тъй като не било заплатено обезщетение
за тези квадратури, нито било изпълнено строително мероприятие. В плана,
одобрен със заповед № 3704 от 08.11.1966 г. отново за процесния имот с № 8047
няма предвидено отреждане за конкретно мероприятие. В плана, одобрен със
заповед от 09.11.1979 г. този имот не бил отразен. Този план също не бил
приложен. Счита, че е налице незаконно отчуждаване. Твърди, че Община Стара
Загора не е доказала, че е владяла имота повече от 10 години. Договорът за
делба не представлявал титул за собственост, а и представеният бил нищожен
спрямо тях, тъй като делбата била извършена без да участват всички собственици
на имота.
Във
въззивната жалба се излагат и съображения по правото. Въззивниците молят, съдът
да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо него да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемият Община Стара
Загора оспорва въззивната жалба и излага
съображения по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Пред районния съд е бил
предявен иск за собственост по чл.108 ЗС. Ищците са твърдели че са наследници на М.Ж.М., починал на 19.12.1935 г. С н.а. № 194,
т.ІІІ, дело 1699/1964 г., били признати за собственици по давностно владение на
300/670 ид.ч. от дворно място, цялото от 670 кв.м, находящо се в ***, при
граници: от двете страни улици и И.Ж.М., представляващо по плана на *** имот с
пл. № 8047, заедно с постройките в него. В АДС № 2255, съставен на 13.10.1964
г., било вписано, че със заповед № 860 на ОНС била отчуждена част от този имот,
масивна жилищна сграда от 2 стаи и салон, над изба от 270 куб.м и полумасивна
стопанска сграда от 69 куб.м. Твърдели са, че отчуждена частта от имота е под
сградите, описани в акта. Тази част била 300 кв.м, върху която било изпълнено
строителното мероприятие, за което бил отчужден имотът. Останалата част от него
не е била отчуждена за държавни мероприятия. Тя била 370 кв.м и останала в
съсобственост с Общината. Твърдели са, че им се полагали 165/370 ид.ч. Според
новите регулационни планове и приемането на кадастралната карта имотът бил
променил квадратурата си, като по кадастралната карта бил от 489 кв.м. Имотът с
пл. № 8047 бил идентичен с имот с идентификатор № 68850.504.5553. Твърдели са, че ответникът владеел
неправомерно целия имот и желаел да се разпореди с него. Твърдели и това, че са
подали на 05.06.1998 г. искане за връщане на имота на основание ЗОСОИ.
Обжалвали мълчаливия отказ, като първоначално този отказ бил отменен с решение
от 16.12.1999 г. на Старозагорския окръжен съд, но то било отменено с решение
на ВАС. С решение № 110/09.05.2001 г. Старозагорският окръжен съд отхвърлил
жалбата. Искали са районният съд да признае за установено по отношение на
ответника, че по наследство от починалите им наследодатели, които били признати
за негови собственици с посочения по-горе нотариален акт, са съсобственици при
посочените от тях квоти на процесния ПИ с идентификатор 68850.504.5553, и да се
осъди ответника да им предаде владение върху същите идеални части.
Ответникът Община Стара Загора е оспорил иска, като е
твърдял, че ищците изразяват само предположение, че имот № 8047, описан в
нотариалния акт, е идентичен с ПИ 68850.504.5553. Твърдял е, че със заповед №
860 от 25.11.1960 г. е одобрен проект за
улична и дворищна регулация на кв. „Георги Димитров“ и кв. „Чумлека“. Имотът
бил отчужден по реда на ЗПИНМ и отчуждителният ефект настъпвал по силата на
самата регулация и не е било необходимо да се издава друга заповед за
отчуждаването му. Твърдял е, че видно от
АДС № 2255 от 13.10.1964 г. е отчуждена част от имот 8047, масивна жилищна
сграда от 270 куб.м и полумасивна стопанска сграда от 69 куб.м. От АДС № 2256
от същата дата било видно, че се отчуждава от наследниците на И.Ж.М. другата
част от имот № 8047, масивно жилище и стопанска сграда от 21 куб.м. За
отчуждените имоти наследниците били получили обезщетение с жилища в жилищен
блок.
Първоинстанционният съд е приел за установено от
фактическа страна, че общият
на ищците наследодател е починал на
19.12.1935 г. и за свои
наследници по закон е оставил преживяла съпруга и двама сина – Ж.М.Ж. и Н.М.Ж.. Ж.М.Ж. е починал на
28.02.1994 г. и за свои наследници по закон е оставил съпруга (починала на
21.05.2004 г.) и син М.Ж.М. (ищец по делото). Н.М.Ж. починал на 21.09.1993 г. и
за свои наследници по закон е оставил другите ищци С.К.П. и К.Н.М.. Приел е, че
с н.а. № 194/18.12.1964 г. наследниците към този момент
на общия наследодател М.Ж.М. са били признати за собственици по давностно
владение на 300/670 ид.ч. от дворно място, цялото от 670 кв.м, находящо се в ***,
при граници – от двете страни улици и И.Ж.М., представляващо по плана на гр.Стара
Загора пл. № 8047, заедно с постройките в него. Приел е, че върху кадастралната
му основа бил изработен улично и
дворищно -регулационния план, одобрен със заповед № 860/25.11.1960 г., по
който за имот с пл. № 8047 не е бил отреден парцел, а цялата му територия е
била отредена за мероприятие на уличната регулация. Приел е освен това, че
върху имота са били построени две отделни жилищни сгради, съответно през 1930 г. и през 1936 г., и две
отделни стопански постройки и всяка от тях е принадлежала на различни
собственици – на наследодателя на ищците и на неговия брат И.Ж.М., които са
били съсобственици само на имота с пл. № 8047. Приел е освен това, че ищците са
признали, че техните наследодатели са били обезщетени за отчуждаването парично, а по-късно и с
договори от 10.02.1965 г., с които били включени в групов строеж за построяване
на по един апартамент за всеки от тях. Затова е счел, че по реда на чл. 39, ал.
1 ЗПИНМ (отм.) от наследодателите на ищците са били отчуждени всички
притежавани от тях към този момент ид.ч. от процесния поземлен имот с пл. №
8047, заедно и реално с построените върху него жилищна и стопанска сграда, а от
съсобственика И.Ж.М. са били отчуждени на същото основание и останалите 370/670
ид.ч. от същия ПИ, заедно и реално с неговата жилищна и стопанска сграда.
От правна страна е приел, че целият имот е представлявал обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС на създадената върху него хоризонтална етажна
собственост. Съсобствеността върху него била неразделно свързана с отделните
жилищни със стопански сгради, които обслужва, поради което, както при
прехвърлянето на тези сгради, така и при отчуждаването им, задължително се
прехвърлят/отчуждават и всички притежавани от собствениците им идеални части от
общите части, в т.ч. и дворното място.
Приел е и това, че е налице конкуренция на взаимно изключващи
се придобивни способи, която следва да се разреши в полза на основанието, което
се е осъществило по-рано във времето, а това е отчуждаването. Приел е, че няма
как за изтеклите от съставянето на АДС до датата на обстоятелствената проверка
два месеца, наследодателите на ищците да са придобили по давност посочените
идеални части от имота със сградите в него, защото с отчуждаването му изцяло с
всички сгради в него той е станал държавна собственост. Приел е, че в административните производства
съдът не е компетентен да разглежда и решава граждански спорове за собственост,
поради което и изложеното в мотивите на това решение относно собствеността на
процесния имот не е задължително за граждански съд, разглеждащ спора за
собственост. Искът е отхвърлен като
неоснователен.
Въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е било спорно, че ищците
са наследници на М.Ж.М., починал на 19.12.1935 г. Приживе той е притежавал част
от дворно място (300/670 кв.м по арг. от н.а. № 194/1964 г.), цялото от 670
кв.м, находящо се в ***, при граници: от
двете страни улици и И.Ж.М., представляващо по плана на *** имот с пл. № 8047, ***,
заедно с построена масивна жилищна сграда от 2 стаи и салон, над изба от 270
куб.м и полумасивна стопанска сграда от 69 куб.м. В същото дворно място е било
построено друго масивно жилище от 270 куб.м от две стаи и салонче, заедно със
стопанска сграда от 21 куб.м. Тази сграда заедно с част от дворното място е
принадлежала на И.Ж.М.
Със заповед № 860 от
25.11.1960 г. на председателя на ГОбНС Стара Загора е бил одобрен проектът за
улична и дворищна регулация на *** и ***, според който дворното място заедно с
построените върху него жилищни и стопански сгради са отчуждени. Съставени са
АДС №№ 2255 от 13.10.1964 г. за част от имот № 8047 и сградите в него, собственост
на наследниците на М.Ж., и № 2256 от същата дата за част от дворното място №
8047 и сградите построени върху него,
собственост на И.Ж.М. Заповедта за одобрение на проекта за улична и дворищна
регулация е обнародван в ДВ от 13.10.1964 г.
По делото не е било спорно,
че наследниците на М.Ж.М. са били обезщетени парично и по-късно включени в
групов строеж за построяване на по един апартамент за всеки от тях.
Със заявление от 18.05.1998 г.
наследниците на М.Ж.М. са поискали отмяна на отчуждаването на имот № 8047,
който са твърдели, че им е отчужден през 1964 г. С решение от 16.12.1999 г.,
постановено по гр.д. № 1891/1998 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е
отменено отчуждаването на 300/670 ид.ч. от имота. Това решение е било отменено
от ВАС, а делото – върнато за ново разглеждане, при което съдът е постановил
решение № 110 от 09.05.2001 г. по адм.д. № 1368/2000 г., с което жалбата на
наследниците на М.Ж. срещу мълчаливия отказ на кмета на Общината да отмени
отчуждаването на имот № 8047, е отхвърлена. Решението е влязло в сила на
05.06.2001 г.
По делото е изслушано
заключение на съдебно техническа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че регулационният план, одобрен със заповед № 860 от 25.11.1960 г.,
е изработен върху кадастралния план от 17.06.1960 г. Според предвижданията на
регулационния план за процесния имот № 8047 не е отреден парцел, а цялата му
територия е била отредена за мероприятие на уличната регулация – изграждане на
улица и градина – арг. АДС № 2255 и АДС № 2256. В разписния списък към този
план имот № 8047 е записан на ГНС. Няма съмнение, че този план е приложен.
Съгласно чл.108 ЗС всеки собственик
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това, при което и съобразно общото правило, установено в чл.154,
ал.1 ГПК, в негова тежест е да установи по положителен начин основанието за
придобиване на правото на своята собственост. Пак по силата на посочения
по-горе текст ответникът, който владее изцяло имота, следва да докаже, че има
основание за това.
В
случая спорно е това каква част от процесния имот е отчужден. Неоснователно
ищците претендират, че отчуждената част съставлява терена под сградите, описани
в АДС, която е включена в изграждането на ул. „Августа Траяна“, а останалата
част не е била отчуждена. Вярно е, че в АДС № 2255 е записано, че се отчуждава
част от имот № 8047, като не е посочена каква е тази част, но за съда няма
съмнение, че това е половината от цялото дворното място. Няма как да се приеме,
когато става дума за част от имот, без да са посочени границите на тази част,
че тя е на точно определено място, в случая както се твърди под сградите.
Изводът относно обема на отчужденото се налага категорично при съвкупната
преценка на представените по делото писмени доказателства, а именно н.а. №
194/1964 г., АДС № 2256, който касае другата половина от процесния имот,
заявлението на ищците до кмета на общината за отмяна на отчуждаването и
заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза и приложенията към нея. След като имотът, собственост на
наследодателя на ищците, е бил отчужден изцяло и искането за отмяната на
отчуждаването е било отхвърлено, то ищците не могат да се легитимират като
собственици, тъй като по силата на отчуждаването и с изплащането на обезщетението,
за което те признават, че са получили, настъпва вещнотранслативният ефект –
имотът става собственост на държавата, а в последствие на общината.
Неоснователно
ищците черпят права от представения пред първоинстанционния съд констативен
н.а. № 194 от 18.12.1964 г. за право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, с който наследниците на М.Ж.М. са признати за собственици
по давностно владение на 300/670 кв.м от дворно място, цялото от 670 кв.м,
находящо се в ***, представляващо по плана на града пл. № 8047, ***, заедно с
постройките в него. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79
ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, то в наследството му се включва владението върху имота, както и
правото на наследниците му да се позоват на изтеклата в полза на наследодателя
им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на
придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при
наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното
основание е осъществено от наследодателя – ТР № 4/2012 г. на ОСГК, т.2 и 3. С
други думи, наследниците на М.Ж.М. са се позовали на придобивната давност със
снабдяването с констативен нотариален акт, но правните последици – придобиване
на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно определения
срок, а не от момента на снабдяването с нотариален акт (1964 г.). Следователно
към момента на отчуждаването (1960 г.) 300/670 ид.ч. от имота, заедно с
построената масивна жилищна сграда и полумасивна стопанска сграда е бил собственост
на наследниците на М.Ж.М. по давност и наследство и е отчужден в този обем.
Този извод изключва верността на твърдението на ищците, че нотариалният акт ги
легитимира като собственици, макар и той да е съставен по-късно, след
отчуждаването. Съставянето му очевидно е било във връзка с отчуждителната
процедура, изплащането на обезщетенията и липсата на документ за собственост.
Оплакванията
във въззивната жалба, касаещи заключението на вещото лице досежно липсата на
предвидено отреждане за конкретно мероприятие за част от процесния имот по
последващите планове, е неоснователно. Това заключение не ползва ищците (сега
въззивници), тъй като е неотносимо към фактическия състав на чл.108 ЗС.
Обстоятелството дали за отчуждения имот има предвидено мероприятие и дали е
изпълнено то е относимо към реституцията му доколкото е елемент от фактическия
й състав. По ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. реституционният ефект е предпоставен
от провеждането на нарочно административно производство за отмяна на
отчуждаването. В случая такова производство е проведено и с влязло в сила
решение жалбата на въззивниците срещу
мълчаливия отказ за отмяна на отчуждаването е била отхвърлена.
Неоснователно
въззивниците се позовават на решение № 110 от 09.05.2001 г., черпейки от него
аргументи в подкрепа на тезата си, че не е бил отчужден целия недвижим имот.
Съгласно чл.302 ГПК решенията на административните съдилища са задължителни за
гражданския съд само относно това дали адмистративните актове са валидни и
законосъобразни. Административните съдилища не са компетентни да разглеждат и
решават граждански спорове за собственост, поради което и изложеното в мотивите
на техните решения относно собствеността на даден имот няма правно значение и
не е задължително за гражданския съд, разглеждащ спора за собственост на този
имот (Р-52-2914 г., І г.о.).
Неоснователно въззивниците се
позовават на осъществено от страна на общината недобросъвестно владение, тъй
като това няма значение за фактическия състав на ревандикационния иск. По
делото не е спорно, че общината владее имота и се установи, че го владее на
правно основание.
С оглед
на тези съображения съдът намира, че в случая по делото е напълно установено,
че ответникът (сега въззиваем) е собственик на процесните имоти, части от които
въззивниците претендират да са техни собствени, и то владее с основание. Не е
налице нито една от трите кумулативно предвидените в чл.108 ЗС предпоставки,
необходими за успешното провеждане на ревандикационния иск, поради което той
правилно е бил отхвърлен от районния съд.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 968 от 01.07.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2164/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: