ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 984
Сливен, 23.05.2025 г.
Административният съд - Сливен - VI състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ХРИСТО ХРИСТОВ |
Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20257220700284 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба, подадена от Л. П. Б., [ЕГН], понастоящем в Затвора [област], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията (ГД“ИН“) при Министерство на правосъдието с цена на иска 30 000 лева за обезщетение за причинени вреди от т.на основата на признак „у.“, с правно основание чл. 74, ал. 2, във връзка с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
ЗЗДискр. съдържа детайлна уредба на реда и формите на защита от дискриминация, като Глава IV регламентира административен и исков ред, като способи за нейното осъществяване. Засегнатите от дискриминационно третиране лица могат автономно да избират съдебна защита по чл. 71 от ЗЗДискр. или защитата в административното производство по Раздел първи, Глава IV пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД). И двете процедури са приложими за всички случаи на дискриминация срещу всички субекти, като целят установяване и санкциониране факта на дискриминация. Единствената разлика в обхвата на двата способа на защита от дискриминация се състои в невъзможността КЗД да обезщети претърпените вреди, което при благоприятен за жалбоподателя изход се реализира по реда на чл. 74 от Закона за защита от дискриминация, в зависимост от статута на ответника пред общ съд или пред административния съд по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ).
В контекста на цитираната нормативна уредба, приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от ЗЗДискр. е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация. По силата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. В тази хипотеза административните съдилища изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен преди това от КЗД акт на дискриминация.
В конкретният случай в исковата молба липсва твърдение, че КЗД, като специализиран административен орган, към момента на предявяване на претенцията за обезщетение се е произнесъл по този въпрос и е установил наличието на акт на дискриминация, както и не са представени доказателства в тази насока. По реда на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. административният съд подлага на преценка съществуването на вреди, произтекли от дискриминационно третиране, установени с постановен влязъл в сила акт на КЗД. Допустимостта на производството по ЗОДОВ е обусловено от постановяването на акт на КЗД по раздел І на глава ІV от ЗЗД за установяване на неравно третиране. При отсъствието на такъв акт претенцията за обезщетение се явява процесуално недопустима. От правния анализ на уредбата на чл. 74 следва, че систематичното място на ал. 2 от чл. 74 е изведена от контекста на предходната алинея и препраща към изискването за проведено производство пред КЗД. Съдът намира, че следва КЗД да се е произнесла по отношение наличие на дискриминация, т. е. комисията следва да установи налице ли е дискриминация по отношение на ищеца, предпоставка за разглеждане на делото по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Приложението на чл. 74 от ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 от ЗЗДискр. да е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация. Както се посочи, в тази хипотеза административните съдилища изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган акт на дискриминация.
В настоящия случай не е налице задължителната предпоставка за провеждане на производство по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., а именно произнасяне на КЗД по образувано пред нея административно производство, с влязъл в сила административен акт. (В този смисъл са: Определение № 635 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14207/2019 г., III о.; Определение № 19 от 13.02.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., смесен 5 чл, с-в на ВАС, Определение № 745 от 21.01.2014 г. по адм. д. № 553/2014 г., ІV отд. на ВАС, Определение № 1305 от 30.01.2014 г. по адм. д. № 487/2014 г., І отд.на ВАС и др.).
Предвид изложеното исковата молба се явява недопустима, поради което следва да бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените мотиви на основание чл.130 от ГПК вр. с пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ, вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на Л. П. Б., [ЕГН], понастоящем в Затвора [област], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията (ГД“ИН“) при Министерство на правосъдието с цена на иска 30 000 лева за обезщетение за причинени вреди от т.на основата на признак „у., с правно основание чл. 74, ал. 2, във връзка с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 284 по описа на АдмС – Сливен за 2025 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |