РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Смолян, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100943 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе преддвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца ***., чрез клон България, с
правното основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
срещу ответника Д. Ж. Ж., за установяване съществуването на вземанията по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
чгр.дело №566/2022г. по описа на РС- Смолян, а именно- 3 190,94 лева- главница,
197,42 лева- възнаградителна лихва за периода 01.05.2021г. до 07.10.2021г., 175,75
лева- мораторна лихва за периода от 05.10.2021г. до 16.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането ,
които вземания произтичат от договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит , издаване и ползване на кредитна карта №****/15.11.2019г., сключен между
страните.
В условията на евентуалност от ищеца са предявени осъдителни искове срещу
ответника за същите вземания.
В съдебно заседание за ищеца ***., редовно призовано, не се явява представител в
съдебно заседание. Исковете се поддържат с писмена молба, подадена чрез юриск.М..
Ответникът Д. Ж. Ж., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпило е писмено становище за отхвърляне на исковете по
възраженията в отговора му.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват с
възражения, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, а
именно: - Не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК в това число размерът на
шрифта е по-малък от 12. -По чл. 11, ат. 1, т. 9 и 10 от ЗПК: Не става ясно как се
формира договорната лихва, или надбавката, представляваща печалба на дружеството.
Не е посочена общата дължима сума. Изискването е въведено, за да гарантира, че
1
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази
връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
ще дължи. От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и но какъв начин е формиран ГПР, нито е ясно какво представлява
разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита, което ще дължи.
Другото възражение в отговора на ответника е, че не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Договора не съдържа пълната
информация за правата на потребителя предвиден на в чл. 10, ал. 1, т. 12. Даже и
нормата на закона да е възпроизведена в общи условия, това обстоятелство е без
значение, защото изискването на закона е тези права на кредитополучателя да са
посочени в договора. Не ОУ, а индивидуалният договор определя правата и
задълженията на страните и именно в този смисъл законодателят е предвидил, че
съответната информация трябва да е включена в договора. Нормата на чл 22 от ЗПК е
категорична, че при неспазването по т. 12 договора за потребителски кредит е
недействителен, без да е предвидена законова възможност липсващата информация да
се извлича от приложения към договора или приети от страните общи условия.
При нищожност на договора на посочените основания, съобразно чл. 23 от ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В случая ищецът претендира главница, лихви и такса, но
доколкото настоящото производство е такова по чл. 422 от ГПК, предявеният иск
трябва да е идентичен по основание и размер на претенцията в заповедното
производство. Ако съдът приеме, че договорът е недействителен, тази сума, търсена
като главница в процеса, няма как да бъде прието за установено, че подлежи на
връщане на договорно основание, защото връщането й произтича от института на
неоснователното обогатяване. Сумата се претендира на договорно основание, в която
връзка е била издадена и Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Хипотезата обаче
на чл. 23 от ЗПК визира връщане на дадено по едно недействително правоотношение и
в тази връзка искът следва да се отхвърли изцяло според ответната страна.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените
становища, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи
следното от фактическа и правна страна:
По делото се установява по категоричен начин възникването на облигационно
правоотношение между страните по договора за кредит на 15.11.2019г., за което между
страните няма спор, като съдът отчита и становището на ответната страна-
кредитополучател в отговора, а именно заявеното от кредитополучателя Д. Ж., че не
оспорва, че кредита е усвоен по начина, посочен в исковата молба, както и начина, по
който ищецът е изчислил сумите. Последното има характер на признание от страна на
ответника- кредитополучател относно сключения с ищеца договор, както и за
усвояването на кредита. В случая кредитното правоотношение попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не е ясно как се формира
договорната лихва и че не е посочена общата дължима сума, както и разходите и
начина по който е формиран ГПР. В конкретния случай договорът за потребителски
2
кредит съдържа информацията относно годишен процент на разходите- 27,10%,
лихвен процент -24,22%, както и общата стойност на плащанията- 3 721,32 лева.
Опуснатият кредит е в размер на 2 599,00 лева, с месечна погасителна вноска в размер
на 103,37 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички лихвени проценти. Така поставените нормативни изисквания са
свързани с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В
случая такъв е уговорен като постоянен, поради което съдът намира, че е достатъчно
посочването на същия, което е записано в договора. Т.е., лихвения процент не е
променлив и не би било необходимо посочване на условията за промяната на размера
на лихвения процент.
В случая лихвата е с фиксиран процент , изготвен е и погасителен план, от
който е видно какъв е размера на погасителната вноска със съответната лихва.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 /дванадесет/, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за
потребителски кредит, като последиците са уредени в разпоредбата на чл. 23 ЗПК -
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Относно възражението на ответника за размера на шрифта на договора,
изискването за това е относимо към формата за валидност на договора за
потребителски кредит. Видно от извършената проверка на шрифта на ****/15.11.2019г.
същият е по- малък от 12 /размерът на шрифта е 11/. Или, в случая разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК е нарушена. Предвид последното и съгласно разпоредбата на чл. 22
ЗПК, процесния договор за кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК в случай че договорът потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
3
лихва или други разходи по кредита.
Ответникът заявява в отговора си, че не оспорва, че кредита е усвоен и начина, по
койюто ищцовата страна е изчислила сумите, не излага възражения в тази насока и не
ангажира доказателства относно различен размер на вземането за главница, поради
което дължимата сума за главница следва да се признае търсения от ищцовата страна
размер от 3 190,94 лева..
Установителните искове за процесните вземания за възнаградителна лихва в размер
на 197,42 лева и мораторна лихва от 171,75 лева следва да се отхвърлят.
Ищецът не установи твърденията в исковата си молба, че е настъпила предсрочната
изискуемост на договора с изпратената покана на 07.10.2021г. Липсват доказателства
за уведомяването на ответника- кредитополучател. Видно обаче, падежа на
задължението по кредита е настъпил на 01.10.2022г.
По изложените съображения, ще следва установителните искове с правното
основание на чл.422, ал.1 от ГПК да се уважат в частта относно вземането за главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, и се отхвърлят за останалите
процесните вземания за възнаградителна и мораторна лихва.
По изложените по- горе съображения същите претенции за вземанията за
възнаградителна и мораторна лихва подлежат на отхвърляне и заявени като
осъдителни претенции.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените съдебни
разноски в заповедното производство – в размер на 63,82 лева- платена държавна такса
и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, и за исковото производство- 63,82
лева- платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не представя доказателства и не заявява искане за присъждане на
съдебни разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес
*****, че дължи за плащане на ***., чрез клон България, с ЕИК ***, г****, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в
размер на 3 190,94 лева- главница, дължима по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта №****/15.11.2019г.,
ведно със законната лихва от 4.05.2021г. до изплащане на сумата, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по члв.410 от ГПК с
№293/20.06.2022г. по чгр.дело №566/2022г. по описа на РС- Смолян.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ***., чрез клон България, с ЕИК ***, гр***** в ЧАСТТА да
бъде признато за установено по отношение на Д. Ж. Ж., ЕГН **********, че дължи
сумите размер на 197,42 лева- възнаградителна лихва за периода 01.05.2021г. до
07.10.2021г., 175,75 лева- мораторна лихва за периода от 05.10.2021г. до 16.04.2022г.
по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №****/15.11.2019г., за които вземания е издадена а които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по члв.410 от ГПК с
№293/20.06.2022г. по чгр.дело №566/2022г. по описа на РС- Смолян.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ***., чрез клон България, с ЕИК ***, гр.****, за
осъждането на Д. Ж. Ж., ЕГН **********, да заплати на ***., чрез клон България, с
ЕИК ***, сумите размер на 197,42 лева- възнаградителна лихва за периода
4
01.05.2021г. до 07.10.2021г., 175,75 лева- мораторна лихва за периода от 05.10.2021г. до
16.04.2022г. по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №****/15.11.2019г.
ОСЪЖДА Д. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на ***., чрез клон
България, с ЕИК ***, направените съдебни разноски в заповедното производство по
чгр.дело №566/2022г. по описа на РС- Смолян в размер на 63,82 лева- платена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, и за исковото
производство по гр.дело №94382022г. по описа на РС- Смолян в размер на 63,82 лева-
платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5