№ 745
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл.273 от ГПК.
С решение №262591 от 21.04.2021г., постановено по гр. д. №
6816/2018г., Софийски градски съд /СГС/, І ГО, 21 състав е осъдил „ФАФ
Ферзихерунгс“ АГ Р. Австрия, чрез кореспондента „Авус България -
регулиране на щети“ ЕООД да заплати на Ф.М. К. – В., Д.Д. В. - Н. и Р. Д. В.
застрахователни обезщетения в размер на по 120 000 лева - за всеки ищец, за
претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания, причинени от
смъртта на Д. Р. В. вследствие травматични увреждания при ПТП на
11.11.2009 г. на път Е80 след км 290+500, виновно причинено от
застрахованото лице Ч. С., ведно със законната лихва върху тези суми от
23.01.2018 г. до окончателното изплащане. С решението СГС, I ГО, 21 състав
е отхвърлил предявените от Ф.М. К. - В., Д.Д. В. - Н. и Р. Д. В. срещу „ФАФ
Ферзихерунгс“ АГ Р. Австрия, чрез кореспондента „Авус България -
регулиране на щети“ ЕООД искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ
(отм.) във вр. с § 22 от ПР на КЗ в частта им над по 120 000 лева до
предявените размери от по 400 000 лева. С решението СГС, I ГО, 21 състав е
осъдил „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ Р. Австрия, чрез кореспондента „Авус
1
България - регулиране на щети“ ЕООД да заплати на адвокат Д. Д.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на общо 10 292,40 лева за
трите иска, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 14 400 лева и
разноски в размер на 150 лева. С решението СГС, I ГО, 21 състав е осъдил
Ф.М. К. - В., Д.Д. В. - Н. и Р. Д. В. да заплатят на „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ Р.
Австрия, чрез кореспондента „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 221,84 лева.
Срещу решението в осъдителните му части е подадена въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство, чрез процесуалния
представител, с възражения за неправилност и необоснованост. В жалбата се
сочи, че размерът и дължимостта на обезщетението са установени с
подписана, влязла в сила и изпълнена от ответника извънсъдебна спогодба
между наследодателя на ищците и застрахователя. Прави се възражение, че с
получаването на сумата от 700 000лв. наследодателят на ищците изрично е
заявил, че е удовлетворен напълно за претърпените от него вреди по повод
процесното произшествие и няма, както и че няма да има и за в бъдеще
каквито и да е претенции към ответника, включително за имуществени и
неимуществени вреди, загуби, пропуснати ползи, лихви, разноски и други.
Допълва се, че при определяне на обезщетението е било предвидено и
съобразено потенциалното влошаване на здравето, взети са били предвид
възможните здравословни усложнения, които биха могли да се очакват.
Поради това се прави извод, че страните са се споразумели, че
горецитираната сума представлява крайно и окончателно плащане за
причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди, лихви и
разноски, предмет на претенциите му, вкл. и евентуални последващи
усложнения и влошавания на здравословното състояние. В жалбата се сочи,
че не е налице настъпване на влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, в сравнение със състоянието му, при което е определено
обезщетението и подписано споразумението, което да не е било предвидимо и
очаквано от медицинска гледна точка. Излага се становище, че
споразумението е подписано след като са изминали близо 14 месеца от
произшествието, като за този период са дали проявление всички възможни
негативи от психическо и физическо естество, пряка и непосредствена
последица от настъпването на многото изключително тежки травми. В тази
връзка се сочи, че именно това е бил водещият мотив на австрийския
2
застраховател да се съгласи на изплащането на обезщетение в нормативно
определения абсолютен максимум. Поддържа се твърдение, че при
постигането на съгласието и изплащането на максимално възможното
обезщетение и двете страни са били наясно, че е съвсем реалистично да
настъпят усложнения в здравословното състояние, поради което се прави
извод, че присъденото от първата инстанция обезщетение не се дължи. В
жалбата се релевира възражение, че от събраните доказателства следва да се
приеме, че определеният от съда размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е несъответен на твърдените вреди и е прекомерно
завишен, съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Прави се искане въззивният съд да отмени решението в осъдителните му
части и да постанови ново решение, с което да отхвърли ищцовите
претенции, ведно със законните последици.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищците, чрез процесуалния им представител. В отговора се излага становище
за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се прави искане
същата да бъде оставена без уважение.
В о.с.з. пред настоящия състав въззивникът поддържа жалбата и моли
да бъде уважена. Ответниците по жалбата изразяват становище в писмена
молба, с което я оспорват. Всяка от страните претендира присъждане на
направените разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните, и техните възражения, на основание чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок,
от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Производството пред СГС, І ГО, 21 състав е било образувано по
предявени при условията на активно субективно съединяване искове с правна
квалификация чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени противоправно при пътно-транспортно
произшествие от водач на автомобил, чиято гражданска отговорност е
застрахована в ответното дружество със зелена карта и застрахователна
3
полица № А 7261398 /29 и KF1/*********. В исковата молба ищците Ф.М. К.
- В., Д.Д. В. - Н. и Р. Д. В. твърдят, че са наследници (съпруга и деца), на
починалия Д. Р. В.. Излагат, че на 11.11.2009 г. наследодателят им е
претърпял пътнотранспортно произшествие, при което му била причинена
тежка телесна повреда - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота. Поддържат, че ПТП и произлезлите от него телесни увреждания били
виновно причинени от Ч. С. - австрийски гражданин, който нарушил
правилата за движение при управление на лек автомобил „Ауди“,
регистриран в Австрия, като извършителят бил признат за виновен за
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ предл. 1 от НК с присъда № 111 от
17.11.2010 г., влязла в сила на 02.12.2010 г. Сочат, че техният наследодател
бил изписан от болницата на 14.12.2009 г. с диагноза: Политтравма. Контузия
на главата. Контузия и оток на мозъка. Контузия на гръдния кош - контузия
на сърцето; кръвоизлив около аортата във възходящата й част. Контузия на
бял дроб; двустранна пневмония; остър респираторен дистрес синдром. Остра
сърдечно-съдова недостатъчност. Остра бъбречна недостатъчност.
Полиорганна недостатъчност. Ищците твърдят, че след изписването
здравословните проблеми на техния наследодател продължили, умножили се
и се усложнили, което наложило продължителни и тежки изследвания,
оперативни, лечебни и възстановителни процедури, като пострадалият бил
освидетелстван и му била призната 100 % загуба на трудоспособност с чужда
помощ. Поддържат, че от 2014 г. здравословното състояние на наследодателя
им значително се влошило, като неколкократно бил настаняван в лечебни
заведения с различен вид увреждания и здравословни усложнения. Сочат, че
на 23.01.2018 г. след медицинска интервенция в болница в Истанбул, след
получени усложнения Д. Р. В. починал. Според ищците, влошаването на
здравословното състояние на техния наследодател и последвалата му смърт
били в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Твърдят, че в резултат на
произшествието и последвалите усложнения и смърт са претърпели
значителни неимуществени вреди.
Ответникът „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ Австрия, чрез упълномощения от
кореспондента за Република България процесуален представител, в отговора
оспорва предявените искове, като противопоставя следните възражения:
възражение за погасяване по давност с изтичане на петгодишна давност от
датата на застрахователното събитие; възражение за извънсъдебно уреждане
4
на застрахователните претенции между наследодателя на ищците и
застрахователя, чрез подписване на спогодба и за изплатено по силата на тази
спогодба застрахователно обезщетение в размер на 700 000 лева; възражение,
с което се оспорва факта на влошаване на здравословното състояние на
наследодателя на ищците, намиращо се в причинна връзка със
застрахователното събитие; възражение за прекомерност на претенциите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, от събраните
доказателства, е приел за категорично установена причинната връзка между
уврежданията, получени от пострадалия Д. Р. В. при ПТП на 11.11.2009 г., и
неговата смърт на 23.01.2018 г. На следващо място е приел, че наличието на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, в
сила към датата на ПТП 11.11.2009 г., и причинната връзка между това ПТП и
смъртта на пострадалия на 23.01.2018 г. са основание за възникване на
задължение на застрахователя - ответник да изплати застрахователно
обезщетение на ищците - наследници на пострадалия, за вредите, претърпени
от тях като следствие от настъпилата смърт. Приел е за неоснователно
възражението на ответника за погасяване по давност на претенциите, както и
възражението, че заплатеното от застрахователя на наследодателя на ищците
обезщетение в размер на 700 000 лева, съгласно споразумение между тях,
служи за пълна репарация на претърпените неимуществени вреди.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното
решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в
обжалваната част, което обуславя възможността за настоящата инстанция да
се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и
задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Настоящият състав, след като съобрази предмета на обжалване и с
оглед оплакванията във въззивната жалба, приема, че по делото не се спори
5
относно следните обстоятелства: наличието на застраховка гражданска
отговорност с ответника „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ Австрия за л.а. „Ауди“,
регистриран в Австрия с peг. № *******, управляван от Ч. С.. Безспорно е и
настъпилото ПТП на 11.11.2009 г. около 12.00 ч. на ПП I-8 (Е-80) след км
290+500 м в землището на с. Клокотница, обл. Хасково, наличието на влязла в
сила присъда № 111 от 17.11.2010 г. по НОХД № 543/2010 г. на Хасковския
районен съд виновното поведение на водача Ч. С., както и относно
причинената вследствие на ПТП тежка телесна повреда на наследодателя на
ищците Д. Р. В.. Не се спори, а и това се установява от представените от
ответника споразумение и извлечения от банкови операции, че между
наследодателя на ищците Д. Р. В. и дружество „Авус България - регулиране
на щети“ ЕООД като кореспондент на ответника, е постигнато споразумение
и в полза на пострадалия е било изплатено обезщетение в общ размер 700 000
лева. Не се спори между страните, че на 23.01.2018г. е настъпила смъртта на
пострадалия Д. Р. В.. Не се спори, че ищците са наследници по закон на
починалото лице, съответно съпруга и деца.
Първият спорен по делото въпрос е дали ищците са активно
материалноправно легитимирани да претендират обезщетение, при
положение, че в полза на техния наследодател е било изплатено такова с
влязло в сила споразумение. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че тъй като наследодателят на ищците с получаването на
сумата от 700 000лв. изрично е заявил, че е удовлетворен напълно за
претърпените от него вреди по повод процесното произшествие и няма, както
и че няма да има и за в бъдеще каквито и да е претенции към ответника, то
ищците нямат право да получат обезщетение. Действително на наследодателя
на ищците е било изплатено застрахователно обезщетение, което към датата
на подписване на обсъжданото споразумение е представлявало максималния
размер на лимитите по българското законодателство. Това обезщетение е
било присъдено за причинените увреждания и претърпените болки и
страдания както към момента на подписването му, така и за бъдещите
усложнения, но то е било изплатено в полза на пострадалия приживе. Докато,
в настоящия процес, основанието на предявените от ищците искове е за
претърпени от тях вреди вследствие смъртта на пострадалия, които не могат
да се репарират от изплатеното му приживе застрахователно обезщетение.
Без значение за предмета на спора е дали при определяне на обезщетението е
6
било предвидено и съобразено и потенциалното влошаване на здравето на
пострадалия, както и дали са били взети предвид възможните здравословни
усложнения. Именно, поради обстоятелството, че в настоящия спор
претенцията е за претърпените болки и страдания от наследниците на
починалото лице, то изцяло ирелевантни се явяват възраженията на
жалбоподателя, свързани с изплатеното на пострадалия обезщетение и какво
се включва в същото.
Ето защо, основният спорен въпрос по делото е за причинната връзка
между настъпилите при ПТП на 11.11.2009 г. телесни увреждания на Д. Р. В.
и смъртта му на 23.01.2018 г.
От събраните и неоспорени писмени доказателства, в това число СМЕ
се установява, че вследствие на ПТП на 11.11.2009т. наследодателят на
ищците е получил следните травматични увреждания: контузия на главата;
контузия и оток на мозъка (непотвърдена - СМЕ стр. 4), контузия на гръдния
кош - контузия на сърцето, кръвоизлив около аортата във възходящата й част,
контузия на бял дроб, остър респираторен дистрес синдром, остра сърдечно-
съдова недостатъчност; остра бъбречна недостатъчност; полиорганна
недостатъчност; счупване на диафизата на лявото бедро в отдалечената
част; счупване на лявата подбедрица в отдалечената част; счупване
на лявата ключица. Установява се, че след получаване на описаните
увреждания е настъпило възпаление на счупената бедрена кост и лява
подбедрица, което е наложило многократно оперативно лечение.
Пострадалият е бил настаняван в лечебни заведения общо 17 пъти. За шест от
леченията е установено, че нямат връзка с ПТП. Останалите проведени
лечения в периода от 2011 до 2018 г. са били в пряка връзка със счупванията
на лява бедрена кост и лява подбедрица, получени при ПТП. Според
заключението на вещото лице, хроничното възпаление в бъбреците се е
получило от хроничната инфекция в местата на счупванията. Вещото лице
дава заключение за вероятна причинна връзка между смъртта на пострадалия
с хроничната инфекция на костите в местата на счупванията, получени при
настъпилото ПТП. В съдебно заседание, проведено на 25.02.2021 г. вещото
лице, след запознаване с представената допълнително от страните епикриза
от „Медикалпарк Бахчешекир“ - Турция, дава заключение, че е констатирана
белодробна тромбоемболия и септичен шок. Като докторът е категоричен, че
причината за смъртта е констатираната в лечебното заведение белодробна
7
тромбоемболия. Допълва, че тази тромбоемболия е свързана с всички
посочени в експертизата усложнения, настъпили при пострадалия във връзка
с неговото продължително залежаване вследствие уврежданията при ПТП и
развитата впоследствие инфекция в местата на счупване. Докторът обяснява,
че към момента на изготвяне на експертизата, той не е разполагал с този
документ /епикризата от турската болница/, но след запознаване със същата е
категоричен относно наличието на причинна връзка, която обяснява по
следния начин: по повод получените от пострадалия счупвания оперативно са
му били поставени плаки, които са инфектирали местата, съответно
инфекцията го е принудила да се залежи и да се стигне до белодробна
тромбоемболия и съответно до леталния изход. В заключение вещото лице
заявява, че именно тази епикриза и посочената в нея диагноза променят
извода от вероятност към категоричност за наличието на причинна връзка
между смъртта и настъпилите усложнения.
Настоящият въззивен състав изцяло кредитира фактическите изводи на
вещото лице, тъй като същите са обективно дадени и са направени въз основа
на подробно обсъждане на цялата медицинска документация.
С оглед обсъдените доказателства, въззивният съд приема за безспорно
установена причинната връзка между уврежданията, получени от пострадалия
Д. Р. В. при ПТП на 11.11.2009 г., и неговата смърт настъпила на 23.01.2018 г.
Наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, в сила към датата на ПТП 11.11.2009 г., и причинната
връзка между това ПТП и смъртта на пострадалия на 23.01.2018 г. са
основание за възникване на задължение на застрахователя - ответник да
изплати застрахователно обезщетение на ищците - наследници на
пострадалия, за вредите, претърпени от тях вследствие от настъпилата смърт.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде определено на
ищците, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и
които трябва да бъдат взети предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
8
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС
№4/68г. общи критерии - момент на настъпване на смъртта, общественото
положение на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетение за неимуществени вреди. На следващо място, възприето е
и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От показанията на свидетелите И. Л. и Е. В.– близки приятели на
семейството на ищците съдът приема за установено, че между починалия В. –
от една страна и неговата съпруга, и две дъщери – от друга страна е била
изградена дълбока и силна емоционална връзка на обич и взаимно уважение.
Пострадалият преди произшествието се е занимавал с частен бизнес и е
създал на семейството си добри условия на живот, грижел се е за всичко
необходимо. Били прекрасно и щастливо семейство, навсякъде били заедно.
Дъщерите живеели заедно със своите родители и били много задружни.
Произшествието преобърнало живота на семейството на 180 градуса.
Причинените от произшествието травматични увреждания наложили
непрекъснати грижи за пострадалия от неговите близки, съпругата му била
неотлъчно до него по време на всяка една операция, полагала „нечовешки
усилия“ /св. Воденичарова/, тъй като В. бил на легло и не можел да се
обслужва сам. През този период подобрение в състоянието му не е имало /св.
Л./. Смъртта на пострадалия довела до дълбок емоционален и психически
срив у съпругата и децата му, отразила им се много тежко и те все още не
могат да преживеят загубата му.
С оглед установените конкретни факти и като съобрази, че двамата
съпрузи са имали хармоничен семеен живот, били неразделни, както и че
преди произшествието съпругът е бил финансова опора за съпругата си,
осигурил е добър стандарт на живот за членовете на семейството си, взе
предвид и обстоятелството, че през всички тези години на лечение тя е било
неотлъчно до него, както и че е изживяла тежко смъртта му, както и че в
негово лице е загубила своя другар в живота, своята морална и духовна опора
и че тази загуба е необратима и непоправима, настоящият съдебен състав
определя обезщетение в размер на 120 000лв. за ищцата Ф.К., така както е
9
приел и първоинстанционният съд.
По отношение на претенцията на двете ищци – дъщери на починалия:
От свидетелските показания съдът приема за установено, че те са
живеели в едно домакинство със своите родители, че страданията на ищците-
деца на починалия, продължават, като загубата не е преодоляна. С оглед
конкретно установените от свидетелите обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че двете ищци, независимо, че са самостоятелни личности,
изградени в социален и личностен план, със смъртта на своя баща са загубили
морална подкрепа и духовна опора. Изхождайки от установените
обстоятелства, че семейството е било задружно, сплотено и щастливо, съдът
намира, че със смъртта на техния родител това е безвъзвратно изгубено. Ето
защо, настоящият съдебен състав, съобразявайки всички конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства и при отчитане на икономическите
условия в страната към релевантния момент, намира че определеният от
първата инстанция размер от по 120 000лв. за всяко едно от децата на
починалия е справедлив.
Въззивният съд приема за неоснователно възражението на въззивника –
ответник, че определените от първата инстанция размери са завишени. Съдът,
съобразявайки установеното, посредством свидетелските показания,
съдържание на личната връзка, изградена между пострадалия и неговата
съпруга, от една страна, и между пострадалия и неговите деца, от друга
страна, както и отражението на смъртта на Д. В. върху всяка една от ищците,
намира, че определените обезщетения не са завишени, приетият размер е
справедлив, с оглед доказаните в конкретния случай вреди, не само по вид, но
и по съдържание.
Предвид изложените съображения за неоснователност на възраженията
на жалбоподателя-ответник, жалбата се явява неоснователна.
В заключение: Изводите на двете инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход на спора пред настоящата инстанция за неоснователност
на жалбата, то жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите-ищци разноски. Претенцията е за заплащане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, на
10
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., което съдът определя в размер на 6547.50лв.,
на основание чл. 9, ал.1, вр. с чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262591 от 21.04.2021г., постановено по
гр. д. № 6816/2018г. от Софийски градски съд, І ГО, 21 състав в обжалваните
части.
ОСЪЖДА „ФАФ Ферзихерунгс“ АГ Австрия да заплати на адв. М.Р. К.
сумата от 6547.50лв., на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките
на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11