ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 12.08.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИРА КОСТОВА
2. СТОЯН ТОНЕВ
след като разгледа
докладваното от съдия Вълева ВНЧД № 398 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
Предмет на въззивна проверка е протоколно
определение от 28.07.2020 г. по н.о.х.д. № 1733/2020 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 14 състав, в частта с която е оставено без уважение
искането на подсъдимите С.К.С. и Х.Я. за превод на бенгалски език на обвинителния
акт, както и за извършване на устен превод в съдебните заседания от бенгалски
език на български език и обратно.
Съдебният акт в
посочената част е оспорен от подсъдимите С.С.
и Х.Я. чрез защитниците им - адв.
Н. и адв. Д..
С частната жалба на подсъдимия С.С. чрез защитника му- адв. Н. се иска отмяна на
определението в атакуваната част и постановяване на ново, с което да бъде
определено изготвяне на превод на обвинителния акт на бенгалски език и назначаването
на устен преводач от бенгалски език. Твърди се, че определението на СНС е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните
правила. Излага се, че недопускането на писмен и устен превод на бенгалски език
нарушава правото на защита на подсъдимия. Защитникът се противопоставя и на
извода на първостепенния съд, че чрез направеното от подсъдимите искане за
превод последните се опитват да шиканират процеса.
С частната жалба на подсъдимия Х.Я. чрез неговия защитник- адв. Д. се ангажират
доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на
вътрешното и европейското законодателство. Излага се, че в глава 30а от НПК-
„Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица,
които не владеят български език“ законодателят е установил задължение за
органите на досъдебното производство и за съда да предоставят на
обвиняем/подсъдим, който не владее български език, писмен превод на
процесуалните документи, посочени в разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от НПК, както
и на други документи, които са от съществено значение за упражняване на правото
на защита, на разбираем за него език. Счита се, че липсата на превод би довела
до нарушаване на това право и оттам до допускане на процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, обосноваващо отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Твърди се, че
подсъдимият Я. не владее юридически английски и оттам не разбира текста на
обвинителния акт. В жалбата се излагат подробно аргументи за наличието на
нарушение на правото на защита на подсъдимия при неосигуряването на превод на
разбираем за него език, като същите се подкрепят и с посочването на съдебна практика
на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, параграф 3,
буква „а“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи.
Съдът, след като се запозна с доводите,
изтъкнати в частните жалби и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Частните жалби са подадени в срока по
чл. 342, ал. 1, вр. чл. 395г, ал. 3 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, частните жалби
са неоснователни.
С обжалваното определение, постановено
по н.о.х.д. № 1733/2020 г. по описа на Специализирания наказателен съд,
първостепенният съд е приел, че подсъдимият С.С. разбира
български език на такова ниво, че не се нуждае от преводач, а подсъдимият Х.Я. владее
английски език и преводът на този език е достатъчен, за да се осигури законовия
стандарт. Съдът освен това е счел, че твърдяното от подсъдимите неразбиране на
специфичната правна терминология не се дължи на невладеене на езика, а на
липсата на специфични правни познания, което може да бъде преодоляно чрез защита
от професионален защитник- адвокат. Изложил е и съображения, че извършването на
превод на бенгалски език на обвинителния акт и останалите процесуални документи
би довело до прекомерно забавяне на процеса.
Производството по н.о.х.д. № 1733/2020
г. по описа на Специализирания наказателен съд е трето поред, образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимите лица.
Първото е стартирало през 2018г., когато
е било образувано н.о.х.д. № 1393/2018 г. на СНС. Било е насрочено открито
съдебно заседание на 09.07.2018г. В него, подсъдимият С.С. е изразил
предпочитание да получи писмен превод на обвинителния акт на бенгалски език, а
за устния превод в съдебно заседание е посочил алтернативно: бенгалски или
английски език. Подсъдимият Х.Я. е заявил, че предпочита превод на бенгалски
или евентуално на английски език. В следващото съдебно заседание, проведено на
26.09.2018г. двамата подсъдими единодушно са изразили становище, че са получили
препис от обвинителния акт на английски език и нямат претенции за превод на
бенгалски език. Съдебното производство по това дело е прекратено и делото е
върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
На 27.03.2019г. е внесен нов обвинителен
акт срещу подсъдимите С.С. и Х.Я., въз основа на който е образувано н.о.х.д.
№1098/2019г. по описа на СНС. В първото открито заседание, насрочено за
23.04.2019г. подсъдимият С.С. е декларирал, че разбира английски език, разбира
и преводачката, назначена за извършване на превод от английски на български
език и обратно. Подсъдимият Х.Я. е направил изявление в аналогичен смисъл, с
резервата, че не разбира правни термини и правен английски. По отношение на
обвинителния акт, връчен на двамата подсъдими в превод на английски език, подс.
С.С. е потвърдил, че го е получил преди повече от 7 дни и е подготвен за
насроченото разпоредително заседание, а подс. Х.Я. е заявил, че държи на превод
на бенгалски език, тъй като го е прочел на английски, но не разбирал всичко. Едва
в съдебното заседание, в което е постановено оспореното определение,
подсъдимите С.С. и Х.Я. са настояли да получат писмен превод на обвинителния
акт и устен превод в съдебните заседания на бенгалски език. Тази им претенция е
диаметрална на поддържаната в хода на досъдебно производство. В досъдебната
фаза С.С. се е бранил на български език, без участието на преводач, като
неколкократно е заявявал, че няма нужда от превод и че владее писмено и
говоримо български език /том 4, л. 6, л. 12, л. 39 от ДП/. Същевременно подсъдимият С.С., на български език, при
отсъствие на преводач е давал обяснения по обвиненията, описани в
постановленията за привличане на обвиняем, предявени му на български език /т.
4, л. 7, л. 7б, л.13, л. 40 от ДП/. Всичко това сочи, че подсъдимият С.С. в
достатъчна степен владее български език, че да не се налага да му се назначава
преводач във връзка с участието му в наказателното производство.
По отношение на подсъдимия Х.Я. в хода
на досъдебното производство при проведените разпити на 29.12.2017 г. и на
26.05.2017 г. / том 5, л. 12 и л. 19 от ДП) същият е заявил, че владее писмено
и говоримо английски език и приема назначения преводач от английски на
български език. На 07.11.2017 г. подсъдимият Я., обективирано в протокол за
разпит на обвиняем /том 5, л. 102 от ДП/, е дал подробни обяснения по
обвинението, като се е ползвал от преводач от английски на български език. Поради
няколкократно заявеното от негова страна, че владее английски не само говоримо,
но и писмено, както и поради това, че същият е дал подробни обяснения по
обвинението, ползвайки се от превод от и на английски език, е видно, че същият
в достатъчна степен владее езика, че да може пълноценно да защитава своите права в наказателния процес
чрез ползването на превод от английски език.
В проведеното на 28.07.2020 г. съдебно
заседание, в което е постановено атакуваното определение, подсъдимият С. е
заявил, че предпочита обвинителният акт да е преведен на бенгалски език, защото
най-добре владее майчиния си език, подсъдимият Я. също е поискал превод на
бенгалски език с твърдението, че не разбира толкова добре английски език, за да
разбере превода на документите.
Едно от многобройните процесуални права,
предоставени на подсъдимите лица и инкорпорирани в разпоредбата на чл. 55 от НПК, е получаване на писмен и устен превод в наказателното производство на
разбираем за тях език. Законодателят освен това е регламентирал и специални
правила в глава 30а от НПК, озаглавена „Особени правила за разглеждане на дела
за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език“. Осигуряването
на писмен превод на обв. акт и устен превод на разбираем за подсъдимите език е
едно от изискванията за справедлив процес, произтичащи от чл. 5 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, доразвити в
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г.
относно правото на информация в наказателното производство и намерили израз в
националното законодателство в разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от НПК и в глава
30 „а“ от НПК. Следва да бъде посочено, че изразите разбираем и роден език не
са тъждествени, както твърди защитата, и законът поставя изискването за
осигуряване на превод на разбираем за подсъдимите език, като по този начин
задължава правораздавателните органи да спазват именно този стандарт, без да е
нужно той да бъде надхвърлян. В настоящия случай правилно и законосъобразно
първостепенният съд е приел, че подсъдимият С. владее в писмено и говоримо
български език на ниво, позволяващо му пълноценно да участва в процеса, а
подсъдимият Я.- английски език. В хода на досъдебното производство, както вече
беше обсъдено, подсъдимите в пълна степен са упражнили правата си, без да
получават превод на бенгалски език, който е техният роден език и активно са се
защитавали срещу повдигнатото им обвинение. Защитата на техните права в този
смисъл, предоставена им от органите на досъдебното производство и от съда, се
явява съответна и изцяло съобразена с изискванията за справедлив процес и за
надлежна съдебна процедура, произтичащи от европейското законодателство и
практиката на Европейския съд по правата на човека.
След цялостна проверка на оспореното
определение въззивният съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и не
са налице основания за неговата отмяна или изменение.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 345 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.07.2020г.,
по Н.О.Х.Д. № 1733/2020г. по описа на Специализирания наказателен съд, в обжалваната
част, с която е оставено без уважение искането на подсъдимите С.К.С. и Х.Я. за
превод на бенгалски език на обвинителния акт, както и за извършване на устен
превод в съдебните заседания от бенгалски език на български език и обратно.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.