М О
Т И В
И
- към присъдата на ОС Кюстендил по внохд 591/2018 -
Адв.E.В., защитник на подсъдимия Н.Д. ***, обжалва присъда № 78 от 19.09.2018г. по нохд 1473/2015г.
по описа на РС Дупница, с която Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, като му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година с отлагане на изтърпяването
за изпитателен срок от 3 години. Изразява се становище за неправилност на
присъдата, като се иска отменянето й и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение,
алтернативно – да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание.
Представителят на ОП Кюстендил застъпва
становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
обжалваната присъда.
Подсъдимият Д. в своята последна дума заявява,
че е невинен.
Защитникът му изразява становище за отмяна
на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.
Окръжен
съд Кюстендил, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен
материал, го обсъди поотделно и в съвкупност. От събраните по делото
доказателства се установява следното:
Подсъдимият Н.Д.Д. е на 27г. и е осъждан,
както следва:
- с
влязла в сила на 04.03.2014г. присъда на РС Дупница по нохд 789/2012г. му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години с отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от 3 години – за извършено на 16.03.2012г.
престъпление от общ характер по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК;
- с
влязло в сила на 07.08.2017г. определение на РС Дупница по нохд 1083/2017г. са му
наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца с отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от 3 години, както и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 6 месеца – за
извършено на 22.07.2017г. престъпление от общ характер по чл.343б ал.3 НК;
Д. живее постоянно в гр.Дупница и заедно със своите родители обитава
жилище, находящо се на ул.”*******” № ****. В съседна къща – на ул.”*******” ***,
живее семейството на св.И.В.К.. Отношенията между двете семейства били влошени
от години, като поводът бил подадена от К. жалба за изградена от Д. сграда,
довела до извършване на проверка от контролните органи и последващото й доброволно
събаряне.
На 16.03.2012г., при един от
поредните скандали подсъдимият напсувал К., заканил му се че „че го утепа и че
го отлежи”, влязъл в двора му и нанесъл удар с чук в главата на неговия внук –
Р.Й., като му причинил средна телесна повреда. Впоследствие К. посетил един от
съседите - св.П. С., и започнал да му
разказва за случилото се. За извършеното
деяние било образувано ДП, като наказателното производство срещу Д. приключило
с постановената присъда по нохд 789/2012г. на РС Дупница.
След влизане в сила на съдебния
акт отношенията между двете семейства продължили да бъдат влошени, като на
няколко пъти подсъдимият обиждал и се заканвал на И.К..
На 05.12.2013г. в дома на К. дошли на гости неговите дъщеря и
внучка – св.С.Й. и Д.Й.. Малко след като пристигнали, подсъдимият Д. излязъл на
улицата и изритал варела за боклук, поставен пред къщата на К.. Свидетелките
чули шума от падането му и излезли навън да видят какво става. Забелязали
подсъдимия и го попитали защо го е сторил. Д. започнал да ги обижда, след което се насочил
към задната част на двора. К. също излязъл навън, подсъдимият му казал че се е
спънал, след което започнал да обижда двете жени и да им показва неприлични
жестове. От прозореца на къщата се показала неговата майка – св.Д.Д., и
започнала да се разправя със С.Й.. Двете жени си разменили обиди, след което Д.
се прибрала обратно вътре.
По същото време в дома на
подсъдимия се намирал и неговия баща – св.И.Д., който чул шума от падане на
варела и излязъл навън. Малко по – късно станал свидетел на разправията между
неговата съпруга и Й..
Така описаната
фактическа обстановка се различава от приетата от страна на районния съд. Тя се
установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства –
показанията на св.И.К., дадени от него както пред друг
състав на съда – по нохд 703/2014г. по описа на РС Дупница, така и на
досъдебното производство, както следва – на 04.03.2014г. пред разследващ
полицай и на 09.04.2014г. пред съдия, прочетени от Окръжния съд по реда на
чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 и чл.281 ал.1 пр.1 т.2 пр.2 НПК, на св.И. и Д.Д., на
св.П.С., отчасти от обясненията на подсъдимия Д. и от показанията на св.С. и Д.Й..
Съдът не дава вяра на част
от обясненията на подсъдимия, в която твърди че неволно е бутнал варела за
смет, докато е маневрирал с лекия си автомобил. Това му твърдение се
опровергава от показанията на св.И.К., С. и Д.Й., според които причината за
падането му е ритане от страна на Д..
Не дава вяра и на част
от показанията на св.С. и Д.Й., дадени от тях на ДП пред разследващ полицай и
прочетени от страна на РС Дупница – в която твърдят, че на 05.12.2013г. по
време на разправията за бутнатия на земята варел подсъдимият се е заканил на К.
с убийство. Това им твърдение се опровергава от показанията на св.И.К.,
депозирани от него както пред РС Дупница при първото разглеждане на делото /
нохд 703/ 2014г./, така и на ДП пред разследващ полицай и пред съдия. Този
свидетел последователно и при всички свои разпити твърди в своите показания, че
описаната в обвинителния акт закана – „Имам пистолет, заровил съм го некъде и
че те утепам”, не е отправена от Д. на 05.12.2013г.
Съдът прецени, че с
оглед на това основно противоречие между показанията на К., от една страна, и
тези на неговите дъщеря и внучка, следва да бъде извършен повторен разпит на К..
По време на неговото провеждане, в с.з. от 20.02.2019г. свидетелят отново потвърждава
изложеното в показанията си твърдение, а именно - подсъдимият Д. не е отправял
закани към него на 05.12.2013г.
Същевременно, Окръжният
съд намери че от доказателствената маса следва да бъдат изключени част от показанията
на св.П.С., а именно - дадени от него на съдебното производство по нохд
789/2012г. по описа на РС Дупница и неправилно прочетени от РС Дупница в с.з.
от 12.01.2018г. по нохд 1473/2015г. Районният съд не е следвало да прочита и
приобщава тези показания, доколкото те са дадени от свидетеля по дело,
образувано въз основа на друго обвинение – за извършено от Д. на 16.03.2012г.
престъпление по чл.129 ал.1 НК.
За да постанови атакуваната присъда,
Районният съд е приел, че подсъдимият Н.Д.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.144
ал3 вр.ал.1 НК, като на 05.12.2013г. около 14.00ч. в гр.Дупница се е
заканил с убийство на И.К. с думите : „Имам пистолет, заровил съм го некъде и
че те утепам”, като това заканване би могло да възбуди у него основателен страх
за осъществяването му. С оглед на установената и гореописана фактическа
обстановка, Окръжния съд намери този на Районния съд за неправилен. Подсъдимият Д. не е осъществил
визираното в обвинителния акт престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, доколкото
не е отправял закани по адрес на К. по време на разправията от 05.12.2013г.
Предвид гореизложеното, с оглед на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,
въззивният съд по реда на чл.334 т.2 вр.чл.336 ал.1 т.3 НПК отмени присъдата на
РС Дупница и постанови нова такава, с която призна Н.Д. за невинен в извършване
на престъплението, визирано в обвинителния акт.
Постанови сторените разноски да останат за сметка на държавата.
По тези съображения Окръжния съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: