№ 1913
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110168003 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против Г. Н. Р. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата в размер на 3518,04 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. ведно със законна
лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 545,35 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 30.05.2022 г., сумата от 42,13 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 7,89 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до
30.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 30597/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, както и услугата дялово разпределение, като ответникът
е използвал доставената топлинна енергия за абонатен № 184439 през процесния период,
както и услуга за дялово разпределение и не е погасил задълженията си за същите. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството,
като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Във връзка с горното ищецът предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава
заповед срещу последния, като предвид възражението на длъжника съдът е дал указания за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
не оспорва исковите претенции и счита същите за основателни. Изразява желание за
1
сключване на споразумение и за заплащане на дълга.
С определение 05.10.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем
Сървисис”ЕООД,което е отменено в о.с.з. от 16.11.2023год.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Видно от материалите по ч. гр. д. №30597/2022 г. по описа на СРС,65 състав,
същото е образувано по депозирано на 08.06.2022г. заявление от „Топлофикация
София”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Г. Н. Р..
Срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
е постъпило възражение от длъжника ,поради което на заявителя с разпореждане ,на
основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК са дадени указания ,че може да предяви иск срещу
длъжника за вземането си.
В срок са постъпили доказателства за предявяване на искове срещу длъжника.
Исковете са допустими като предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от установяване на вземане заповедното производство.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението
за плащане на уговорената цена.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
В случая ,предвид направеното от ответника изявление в писмения отговор ,че не
оспора ,че е тутиляр на партидата ,открита за топлоснабдения имот ,съдът приема за
безспорно ,че за процесния период същия е била потребител на топлинна енергия .
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 153 ЗЕ, е собственик или ползвател
на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.Съгласно ТР № 2/17.05.2018год. по т.д.
№2/2017год. на ВКС,клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие.При всички случаи договорът между собственик на
топлоснабден имот ,както и между трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя ,какъвто е и настоящия случай.След като ответника признава ,че за
процесния период е ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия и че е титуляр на
партидата , то се налага извода ,че същият е страна по облигационно отношение с ищеца -
договор за продажба на ТЕ за битови нужди ,сключен при публично известните общи
условия.
Установява се делото , че през исковия период сградата по местонахождение на
2
процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. №184439, за
отчитане на количеството и стойността на доставената ТЕ на името на ответника, както и
обстоятелството, че услугата топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от
„Бруната ”ООД,съгласно договор от 2002год.,сключен въз основа на решение на ОС на ЕС
от 01.07.2002год.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установен факта, че ответникът е
бил страна - потребител по договор за продажба на топлинна енергия, сключен с ответника,
за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2021 год. Договорът касае доставка на топлинна
енергия до обект ,апартамент №38 , гр.София,ж.к.”Младост”,бл.328,аб.№184439.
За отоплителния период м.05.2018год. – м.04.2021год. прогнозно и ежемесечно е
фактурирана ТЕ ,като за реално потребената ТЕ са издадени ОФ от 31.07.2019год. на
стойност 1727,27лв. със срок на плащане до 14.09.2019год. и ОФ от 31.08.2020год. ,на
стойност 1921,12лв. ,със срок на плащане до 15.10.2020год. и ОФ от 31.07.2021год. на
стойност 1043,75лв. със срок на плащане до 14.09.2021год.
Съгласно справка за издадени фактури ,стр.31,по издадените фактури за периода
,задълженията на ответника възлизат на общо 3560,17лв.,в които са включени и 42,13 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019
г. до 30.04.2021год. ,или задължението за реално потребената топлинна енергия е в размер
на 3518,04лв.,до които размери претенциите на ищеца следва да бъдат уважени
По иска по чл. 86 ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в С., в която дяловото разпределение се извършва
по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в С., в която дяловото разпределение се извършва
по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
3
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В случая от ответника не са оспорени размерите на главните задължения,а така
също липсва оспорване и на тези на акцесорните,поради което съда приема ,че същите са
дъжими ,така както се иска от ищеца.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 132,27лв./д.т. от
82,27лв. и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение/ ,а в исковото – 210,14лв.,откоито
110,14лв. – д.т. и 100лв. , възнаграждение,определено от съда по чл.78,ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г. Н. Р.,ЕГН
:**********,с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“ ,бл.328,вх.8,ет.2,ап.38 дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 3518,04 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г. ,за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“
,бл.328,вх.8,ет.2,ап.38,аб.№184439 ,ведно със законна лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 545,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019
г. до 30.05.2022 г., сумата от 42,13 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 08.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,89 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 31.08.2019 г. до 30.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 30597/2022 год. по
описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Г. Н. Р.,ЕГН :**********,с адрес в гр.София,ж.к.“Младост“
,бл.328,вх.8,ет.2,ап.38 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 132,27 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 214,14 лева – разноски в исковото производство,съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4