Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 426
17.12.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На девети
декември две хиляди и
двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№899/2020 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и
чл.86 от ЗЗД и ЗПК.
Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу
Х.Д.П. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата
4 772,49 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, сумата 2004,21 лв. договорно възнаграждение
по договор за потребителски кредит и лихви за забава в размер на 447,64 лв., за
които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№41982020 г. по описа на РС
Разград, както и осъдителен иск за сумата 3968,29 лв. неизплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Твърди, че на 28.03.2017
г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №**********. Договорът
за кредит е за сумата 5000 лв., със срок на заема 36 месеца, при 243,98 лв.
месечна вноска с годишен процент на
разходите 49,89%, респ. годишен лихвен
процент от 41,17 % и лихвен процент на ден – 0,11%., като договорът е сключен
при Общи условия, неразделна част от него. Твърди също така, че ответникът е
закупил от ищеца пакет от допълнителни
услуги, за което дължи възнаграждение от 4403,52 лв. , платим на вноски по
122,32 лв. Сочи, че с част от
отпуснатата сума по кредита е рефинансирано старо задължение на ответника към
ищеца в размер на 4436,00 лв. , а остатъкът от 564 лв. бил преведен по банкова сметка ***. Сочи, че между
страните по делото е сключен анекс от 16.07.2018 г. за отлагане на една вноска
по погасителния план и е подписан нов погасителен план. Твърди, че ответникът е
заплатил само първите три погасителни вноски и една непълна, последната от
07.02.2019 г., респ. не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което
настъпила предсрочна изискуемост на основание т.12.3 от Общите условия към
договора за потребителски кредит от , за което на 18.02.2020 г. на ответника
било връчено уведомително писмо за прекратяване на договора. Сочи, че за
вземането, предмет на установителните искове е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№419/2020 г., срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, съответно за възнаграждението за пакет допълнителни услуги
съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение. Иска присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В о.с.з. заявява, че между
него и ищеца има сключени и предходни договори, поради което счита, че следва
да се разгледа изпълнението и на предходните.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2018 г. между ищеца по делото „Профи Кредит България“ЕООД и
ответника Х.Д.П. е сключен договор за потребителски кредит №********** /л.8/ за сумата 5000 лв. за срок от 36 месеца. Уговорен е
годишен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите 49,89 %,
съответно дължима сума по кредита от 7026,48 лв. В договора ответникът е посочил, че иска да
получи рефинансиране на друго негово задължение в размер на 4 436,00 лв.
/т. 5 от договора/. С така уговорената лихва ответникът дължи на ищеца сумата
8 783,28 лв., респ. месечна вноска от 243,98 лв.
С
преводно нареждане от 28.03.2018 г. /л.18/ ищецът е прехвърлил по сметка на ответника
сумата 564 лв. като разлика между заемната сума от 5000 лв. и размера на
рефинансираното задължение от 4 436,00 лв. Като основание за този превод е
посочен номерът на договора. Номерът на банковата сметка е посочена в договора
като такава за изплащане на паричните средства.
В р.
шести на договора – параметри е посочено, че по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги ответникът дължи
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 4 403,52
лв. и е посочен общ размер на задължението от 13 186,80 лв.
По
делото е представено и споразумение /л.10/ за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, а именно приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Тези допълнителни услуги са посочени в т.15 от
Общите условия. Там е посочено, че конкретно за ползване на някоя от тези
услуги се подписва допълнително споразумение.
Сумата,
дължима по това допълнително споразумение за допълнителни услуги е прибавена
към главницата и лихвата по кредита, при което общият размер на погасителната
вноска от 243,98 лв. е станал 366,30 лв. Според погасителния план последната
вноска следва да бъде изплатена на 05.04.2021 г. Към кредитното досие са
приложени съответно декларация във връзка с обработка на личните данни и
стандартен европейски формуляр /л.24/. В последния не е посочено
възнаграждението по договора за допълнителни услуги. Същото е посочено в
допълнително приложение към формуляра /л.26/.
В
приложения по делото екземпляр от Общите условия на всяка страница има подпис
на ответника /л.11 и сл./. В т.12.3 от същите е посочено, че кредиторът може да
обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от
следните обстоятелства, в т.ч. при просрочие на две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер, като уведомлението се изпраща на адреса за
кореспонденция /т.12.5 във вр. с т.13.2/, по факса, на електронната поща или по телефона, посочени в ДПК. Този адрес в
договора на ответника е с.*********, общ.Разград, ул**********.
Със
заявление от 16.07.2018 г. ответникът е
поискал промяна на погасителния план /л.27/, съответно е сключен анекс /л.28/.
Видно от погасителния план първата от вноските е отложена и съответно крайния
срок на договора е предоговорен до 05.05.2021
г. /л.29/.
Видно от
извлечението от сметка /л.30/ ответникът е платил три вноски в размер на 366,30
лв. и четвърта от 68,27 лв. Съответно от сумата 1 167,17 лв. за погасяване
на главницата са отнесени 227,51 лв., за погасяване на договорната лихва –
504,43 лв., а сумата 435,23 лв. - за погасяване на сумата по договора за
допълнителни услуги. От 05.09.2018 г. е отразено пълно
неизпълнение на задължението по договора. От представените от ответника
доказателства към ч.гр.д.№419/2019 г. пет платежни документа се отнасят за
процесния договор №********** и те са общо за сумата 1 232,60 лв. /толкова
колкото са отчетени като платени и в графа „платено“ на справката на л.30/.
С писмо от 12.02.2020 г. ищецът
е уведомил ответника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
03.09.2019 г. В писмото /л.31/ е
записано, че дължимата сума е 11 692,63 лв., от които 10 744,99 лв.
непогасена част от задължението по договора, 447,64 лв. лихви за забава и 500
лв. Такса по тарифа. Това писмо е връчено на ответника на 18.02.2020 г. на
адреса в с.Ушинци, който е посочен в договора.
Със
заявление от 02.03.2020 г. ищецът е поискал и със заповед за изпълнение №895/05.03.2020
г. по ч.гр.д.№419/2020 г. по описа на РС Разград, съдът е разпоредил ответникът
да му заплати сумата 4 772,49 лв. главница по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
2004,21 лв. договорно задължение за
периода 05.09.2018 г. – 03.09.2019 г., сумата 447,64 лв. лихва за забава за
периода 06.07.2018 г. – 03.09.2019 г., 144,49 лв. разноски по делото и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Срещу
тази заповед длъжникът е депозирал възражение по чл.414А от ГПК. Приложил е
договор №**********. Същият е за сумата 5000 лв. със сума за връщане
8 783,28 лв. за срок от 36 месеца и възнаграждение за пакет допълнителни
услуги в размер на 4 403,52 лв. И с този договор е рефинансирано старо
задължение от 2 460,32 лв. Видно от погасителния план датата на този
кредит е 05.05.2017 г., а срокът за погасяване – 05.06.2020 г. Съответно до
26.03.2018 г. ответникът е дължал лихви в размер на 1419,87 лв. Следователно
дължимата към този момент сума по договора е била 6 419,87 лв. За
плащането на сумата 2 930,40 лв. по
договор №********** ответникът е представил доказателства към възражението си
по чл.414А от ГПК.
С разпореждане по същото дело
съдът е оставил без уважение заявлението в частта за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 3 968,29 лв. за закупен пакет допълнителни услуги. С
разпореждане по ч.гр.д.№79/2020 г. по описа на Окръжен съд- Разград жалбата срещу
това разпореждане е оставена без уважение.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
установителни искове за сумите 4772,49 лв. главница, 2004,21 лв. договорна
лихва и 447, 64
лв. обезщетение за забава са допустими предвид обстоятелството, че за тези суми
е издадена заповед за изпълнение. Допустим е и осъдителния иск за сумата
3968,29 лв., тъй като по отношение на тази сума не е издадена заповед за
изпълнение.
Сключеният
между страните договор се урежда от разпоредбита на Закона за потребителския
кредит. Същият е в съответната форма – писмена, в фрифт поне 12, към него са
приложени погасителен план, общите условия и останалите задължителни документи.
Предвид
плащането на ответника на част от сумата по договора, съдът счита, че следва да
разгледа първо осъдителния иск за сумата 3968,29 лв., тъй като въпросът за
съществуването на това задължение е преюдициален за начина, по който следва да
се прихванат частичните плащания.
Т.нар.
договор за допълнителни услуги всъщност е част от договора за кредит, но е
обособен като отделен договор с цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит. Допълнителните услуги реално не представляват услуги,
тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. Ползването на част
от услугите зависи от последващо съгласие на кредитора, а ползването на други е
част от съдържанието на договора за кредит. Ето защо договореното
възнаграждение по този договор следва да бъде включено в годишния процент на
разходите. При това положение ГПР ще надвиши значително нивото, определено в
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тази клауза се явява нищожна на основание
чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит, както и на основание чл.143,
ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и
задълженията на ищеца като търговец и на ответника като потребител.
Следователно
всички плащания по делото следва да бъдат отнесени към изпълнението на
останалите задължения по договора за заем.
Тъй като
ответникът е получил само част от сумата, а 4 436,00 лв. са били посочени като погасяване на съществуващ
кредит, Съдът следва да прецени съществуването на това задължение. Видно от
погасителния план към първия договор до датата на сключване на втория договор –
28.03.2018 г. договорната лихва по този първви договор е била 1419,87 лв., т.е.
задължението на ответникът по този договор е било в размер на 6419,87 лв. По
отношение на подписаното и към този договор споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги съдът счита, че и по отношение на него се отнася
горепосоченото, а именно, че той е сключен с единствената цел да бъде
заобиколена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което сумите, посочени
за неговото погасяване в погасителния план, не се дължат. След като отвеникът е
платил по този договор 2930,40 лв., за погасяване е останала сумата
3 489,47 лв. и само това задължение е било рефинансирано. Към тази сума
следва да бъде добавена сумата 564,00 лв., която ответникът е получил по
банковата си сметка, при което се получава главница от 4 053,47 Следователно
задължението за връщане на главницата е в размер на 4 053,47 лв.
Съответно
за периода до обявяването на процесния кредит за предсрочно изискуем –
03.09.2019 г., посочената в погасителния план възнаградителна лихва е 1754,16
лв. Клаузата, с която е уговорена тази лихва, съдът не счита, че е нищожна, тъй
като размерът на годишния процент на разходите не надвишава посочения в чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит минимален праг от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС. При тази преценка Съдът съобрази обстоятелството, че договорът
за потребителски кредит е сключен след 2014 г., когато е приета тази
разпоредба, както и следващата - чл.19,
ал.5 от ЗПК, която сочи, че клаузите в договор, надвишаващи определените по
ал.4 се считат за нищожни. Размерът на лихвата в погасителния план е изчислен
за 5000 лв. главница. При главница от 4053,47 лв. тази лихва съответно би
следвало да бъде 1422,08 лв. до датата на предсрочната изискуемост – 03.09.2019
г. От нея са платени 504,43 лв. Следователно неплатена остава сумата 917,65 лв.
лихва. Същата е за периода, посочен в заповедта за изпълнение – 05.09.2018 г. –
03.09.2019 г.
По
отношение на главницата, от сумата 4053,47 лв., колкото е действително
предоставената на ответника, според представеното извлечение от сметка, той е
платил 227,51 лв. Към тази сума следва да бъде добавена и сумата 435,23 лв.,
осчетоводена от ищеца като платена вноска по закупена допълнителна услуга. Така
цялата платена по главницата сума е 662,74 лв., респ. останалата неплатена е 3 390,73
лв.
По
отношение на претендираната мораторна лихва от 447,64 лв. за периода 06.07.2018
г. – 03.09.2019 г., искът се явява частично основателен. Същата следва да бъде преизчислена при остатък от задължението
/главница и лихва/ от 4308,38 лв. при отчитане на обстоятелството, че е изчислена
при остатък от 6776,70 лв. / главница и възнаградителна лихва, посочени в
заявлението и в заповедта за изпълнение/. Така мораторната лихва следва да бъде
в размер на 284,59 лв.
Ето защо
Съдът счита, че следва частично да уважи предявените установителни искове съответно за 3 390,73 лв. главница,
917,65 лв. възнаградителна лихва за периода 05.09.2018 г. – 03.09.2019 г. и
284,59 лв. мораторна лихва за периода 06.07.2018 г. – 03.09.2019 г. В
останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, тъй като по делото не се установи предоставяне в заем на главница
над 4 053,47 лв., а част от платените суми са били прихванати от ищеца
срещу несъществуващо задължение по „договор за избран и закупен пакет услуги“.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете. В случая са
предявени искове за сумата 11 192,63 лв., а са уважени такива за
4 592,97 лв. Следователно разноските, които ответникът следва да заплати
на ищеца са 137,60 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
От
разноските, направени от ищеца по ч.гр.д.№419/2020 г. по описа на РС Разград в
размер на 144,49 лв. разноски, ответникът следва да му възстанови 91,86 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Х.Д.П.,ЕГН ********** ***, че същият дължи на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление бул.“България“, №49, бл.53 Е, вх.В, сумата 3 390,73 лв. /три хиляди триста и
деветдесет лева и седемдесет и три стотинки/ главница, ведно със законната
лихва от 02.03.2020 г. по Договор за потребителски
кредит №**********, сумата 917,65 лв. /деветстотин и седемнадесет
лева и шестдесет и пет стотинки/ договорна лихва за периода 05.09.2018 г. –
03.09.2019 г. и сумата 284,59 лв. /двеста осемдесет и четири лева и петдесет и
девет стотинки/ мораторна лихва за периода 06.07.2018 г. – 03.09.2019 г., които
са част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение №895/05.03.2020 г. по ч.гр.д.№419/2020 г. на Районен съд
- Разград и ОТХВЪРЛЯ установителните искове в останалата им част до първоначално
предявените размери от 4 772,49 лв., 2004,21 лв. и 447,64 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от
„Профи кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.“България“, №49, бл.53 Е, вх.В срещу Х.Д.П., ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата 3 968,29 лв. за закупен пакет допълнителни услуги към
Договор за потребителски кредит №********** като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х.Д.П.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София
и адрес на управление бул.“България“, №49, бл.53 Е, вх.В сумата 137,60 лв. /
сто тридесет и седем лева и шестдесет стотинки/ за направените по настоящото дело разноски
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева /, както и сумата
91,86 лв. /деветдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ разноски и 50
лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№419/2020 г. на
Районен съд - Разград.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик
по ч.гр.д.№419/2020 г. на Районен съд – Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: