Р Е Ш Е Н И Е
№84
гр.Шумен, 23 Април 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.М. Маринов
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №109 по описа за 2018 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №102 от 12.02.2018г. постановено
по гр.д.№2846/2017г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил предявените от А.Х. А.срещу
Областна Дирекция "Земеделие“ Ш.искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, за
признаване за незаконно и отмяната на уволнение извършено със Заповед №РД10-27-0057/21.07.2017г.,
възстановяване на предишната заемана длъжност "Главен специалист", и
за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3798 лева. С
решението ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер
на 100 лева.
Недоволен от така постановеното решение
останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за
неправилност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което
предявените претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно
съединени искови претенции по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от А.Х. А.срещу Областна
Дирекция „Земеделие“ Ш.. Безспорно е установено по делото, че страните са били в
трудовоправни отношения, като ищеца е заемал при ответника длъжността „Главен
специалист“ с място на работа “Главна Дирекция „Аграрно развитие“. След отмяна
на предходно уволнение извършено със Заповед №РД 10-27-0006/09.02.2016г. ищцата
депозирала заявление за възстановяване на работа на 21.07.2017г., като на
същата дата ѝ била връчена Заповед №РД - 10-27-0056/21.07.2017г. за
възстановяване на предишната работа, както и предизвестие и Заповед №РД 10-27-0057/21.07.2017г.
за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ - поради съкращаване на щата. Фактическата обстановка по делото е
изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически
констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно неоснователността
на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото
факти. Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По депозираните в жалбата оплаквания по съществото на
спора: На първо место следва да се отбележи, че в тежест на работодателя е при
условията на главно и пълно доказване да установи по безсъмнен начин наличието
на всички законови предпоставки за упражняване правото си на прекратяване
трудовото правоотношение. Основния спорен въпрос между страните е наличието на
реално съкращаване на щата, като твърдението на ищцовата страна, е че
длъжността ѝ не е била реално съкратена, от една страна поради
увеличаване на щатните бройки в Главна дирекция "Аграрно развитие" с
новото щатно разписание, а от друга поради поемане на трудовите ѝ функции
от друго лице Р.Х., заемаща длъжността "старши експерт". От
представените по делото длъжностни разписания е видно, че преди прекратяване на
процесното правоотношение /с Разписание от 12.01.2016г./ в Главна дирекция
"Аграрно развитие" е съществувала една бройка за длъжността
"Главен специалист" на трудово правоотношение, ниво специалист 1, с
минимално изискване за заемане на длъжността - средно образование и 2 години
професионален стаж. Действително в последващите две щатни разписания от
14.03.2016г. и от 01.11.2016г., общия брой на длъжностите в процесната главна
дирекция е нараснал с една бройка, като са увеличени с три бройки длъжността
"главен експерт", "младши експерт" е намалена с една
бройка, и изцяло е премахната длъжността "Главен специалист". От
представените длъжностни характеристики за длъжността "Главен
специалист" и "Старши експерт" е видно, че част от трудовите
функции на втората длъжност са идентични с тези на първата, но освен тях в
експертната длъжност има и редица задължения, които не са били част от тези на
главния специалист, като участие в процедури по чл.37в от ЗСПЗЗ, в работата на
комисиите по чл.37в от ЗСПЗЗ, изготвяне на становища по Наредба № 3 и консултации
на земеделски стопани по наредбата и Програмата за развитие на селските райони
и др. Не без значение е и обстоятелството, че функциите на съкратената длъжност
са разпределени на длъжност, за която изискванията за образование и експертно
ниво са по - високи от тези на съкратената. Независимо от общото увеличаване на
щата в дирекцията, единствената длъжност, която е заемала ищцата е била
съкратена, и не е в прерогативите на съда да контролира правомощията на
работодателя свързани с преструктурирането и разпределението на трудовите
функции между служителите в едно звено, премахването на конкретна длъжност и
възлагане задълженията ѝ на друга, съществуваща длъжност, или нова, която
с оглед оптимизиране на дейността на учреждението разполага със значително по -
широк кръг от компетенции и задължения, съществено нови по своята
характеристика, изискващи и други ценз и експертно ниво. От друга страна, в
настоящия случай, не сме изправени и пред хипотезата на задължение на
работодателя да осъществи подбор между служители, длъжностите на които не се
съкращават. Неоснователни и неотносими към спора, са и останалите възражения на
ищцовата страна, касаещи сочени несъответствия в щатните разписания, дати на
изготвяне и връчване на длъжностни характеристики. Ето защо съдът намира съкращението
на длъжността на ищцата за реално, поради което и уволнението е законосъобразно,
а иска следва да се отхвърли.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да
се потвърди. На въззиваемата страна следва да се присъдят и направените по
делото разноски пред настоящата инстанция, определени на основание чл.78, ал.8
от ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.23, т.1 от НЗПП в размер на 100 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №102 от 12.02.2018г. постановено по гр.д.№2846/2017г.
по описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА А.Х. А.с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ Ш.,
сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок считано от 24.04.2018г., при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.