Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
29.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на втори март
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Н.П.,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д.
№ 400 по описа на съда
за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от „А...“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д...“ № …, офис-сграда ..., ет.2, офис 4, чрез пълномощника Г.М.М. срещу К.В.И.,
ЕГН: **********, адрес: *** за признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на „А...“ ЕАД сумата от 5164,80 лв., от която
главница в размер на 2987,15 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата; договорна лихва в
размер на 864,32 лв.; лихва за забава в размер на 715,45 лв.; такса разходи в
размер на 100 лв. и такса револвинг в размер на 497,88 лв. Претендират се и
разноските, направени в заповедното и в настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 29.06.2013 г. между „И...“ АД
като кредитодател и К.В.И. като кредитополучател е сключен договор за кредит
„Бяла карта“ № 400423 при спазване уредбата на ЗЗД и ЗПК, съобразно който
договор кредитодателят се е съгласил да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 3000 лв. под формата на разрешен
кредитен лимит, усвояван чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят
се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. В исковата
молба са описани подробно условията на договора- срок, дати на падеж на
вноските, размер на минималната погасителна вноска, годишен процент разходи.
Сочи се, че кредитополучателят е усвоявал различни суми на 13 дати в периода
юли-декември 2013 г.- общо в размер на 4200 лв.
Договорната лихва в размер на 6% върху усвоения размер на кредита
възлизала на 1014,48 лв. за периода 10.07.2013г. - 06.03.2014г. За периода
06.01.2014г. - 06.03.2014г. кредитополучателят дължал 349,47 лв.- увеличен
размер на договорната лихва, а именно 15% поради незаплащане пълния размер на
минималната погасителна вноска. На И. била начислена и такса револвинг в размер
на 8 % от усвоения размер на кредита- общо 1506,40 лв. за периода 06.08.2013
г.-06.03.2014 г. Твърди се, че е настъпила автоматична предсрочна изискуеомост
на кредита на 06.08.2014 г. поради неплащане на минималната погасителна вноска
в период от пет последователни месеца, като от тази дата се дължи законна лихва
за забавата-715,45 лв. След настъпване на предсрочната изискуемост дължими били
и 100 лв. за разходи по извънсъдебното събиране на вземането. Сочи се, че
длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството-кредитодател, а до момента на подаване на исковата молба от новия
кредитор-ищец по иска, са погасени 2721 лв., от които 1008,52 лв. за такса
револвинг, 349,47 лв. договорна лихва по чл.9 от договора, 150,16 лв. договорна
лихва по чл.10 от договора и главница 1212,85 лв. На 01.07.2014 г. бил подписан договор за
продажба и прехвърляне на вземания между кредитодателя „И...“ АД и „А...“ ООД,
по силата на който вземането срещу К.В.И. било цедирано изцяло. Новият кредитор
от своя страна прехвърлил вземането на „А...“ ООД /чийто правоприемник е
ищецът/ на 13.11.2014 г. с подписване на приложение към рамков договор за
продажба на вземания. На ответника било изпратено уведомление за извършената
цесия от страна на „А...“ ООД, което е получено лично от ответника на
10.05.2016 г. Всичко изложено обуславяло правния интерес за водене на
настоящото дело, тъй като преди завеждането му е било образувано заповедно
производство /ЧГД №244/2016 г. по описа на РС-Пирдоп/ и е била издадена заповед
за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срок е постъпило възражение
от ответника.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, считан от 07.09.2016 г., на която
дата лично ответникът е получил исковата молба, по делото не е постъпил писмен отговор от него и същият не е взел становище.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът се представлява от пълномощника си юрк. Г.М.М., която поддържа
исковата молба и моли исковете да бъдат уважени. Претендира и разноски.
Ответникът К.В.И. се явява лично само в първото съдебно заседание, като
заявява, че не оспорва факта, че дължи пари, но доколкото не знае дали длължи
именно претендираната сума, оспорва нейния размер.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Видно
от представените доказателства по ч.гр.дело № 244/2016 г.
по описа на РС-гр. Пирдоп, се установява, че на основание
чл.410 ГПК на 03.06.2016 г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 266
от 03.06.2016 г.
по ч.гр.д.№ 244/2016 г.
по описа на РС- гр. Пирдоп за изпълнение на парично задължение,
както следва: 2987.15 лв.- главница, 864.32 лв.- договорна лихва за периода от 12.09.2013 г. до 06.03.2014 г.,
100.00 лв.- такса разходи, 497.88 лв.- такса револвинг за периода от 06.01.2014
г. до 06.03.2014 г., 715.45 лв.- обезщетение за забава за периода от 06.08.2014
г. до 01.06.2016 г. за задължение по договор за кредит „Бяла карта“ №400423, сключен на 29.06.2013 г. между „И...“ АД и К.В.И., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „И...“ АД по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2014 г. в
полза на „Аксес Файнанс“ ООД, което дружество от своя страна прехвърля
вземането на „А...“ ООД, правоприемник на който е „А...“ АД. С издадената
заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати още законната лихва от
01.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 691.30 лв.- разноски
по делото, от които 103.30 лв. държавна такса и 588.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът К.В.И.
е депозирал възражение в предвидения
срок, поради което на заявителя е указано, че следва да предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си.
Безспорно
е между страните наличието на договорни отношения между ответника К.В.И. и
кредитодателя „И...“ АД и предаването нему на платежния инструмент, чрез който
се усвояват сумите по договора. По делото е представен като писмено
доказателство договор за кредит „Бяла карта“ от 28.11.2013 г.,
сключен между „И...“ АД в качеството на кредитодател и ответника К.В.И. в
качеството на кредитополучател. Съгласно подписания договор кредитодателят се
задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 3000 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва
и върне съгласно условията на договора. Според чл.3, ал.1, т.2 от договора
същият е с неопределен срок, а според т.1- размерът на месечната минимална
погасителна вноска е 15 % от максималния размер на кредита, но не повече от
общото възникнало задължение на кредитополучателя към 1-во число на месеца,
когато това задължение е по-малко от 15 %. Според чл.5, ал.5 от договора
кредитополучателят няма право да извършва транзакции, които надвишават размера
на разполагаемия му остатък по кредита, а в случай, че извърши такава
транзакция, то сумата на тази транзакция увеличава максималния размер на
кредита. В раздел ІІІ, чл. 9, ал. 1 от договора било уговорено, че върху
усвоения размер на кредита кредитополучателят, дължи месечна лихва в размер на
6%. Лихвата се изчислявала като се
приема, че календарният месец е с продължителност от 30 дни. Лихвата се
начислява ежедневно върху усвоения размер на кредита всеки ден (чл.9, ал.2). В
случай, че до пето число на календарния месец, следващ месеца на усвояване на
кредита, кредитополучателят не погаси усвоената главница и начислената за
периода лихва, съответно продължи да ползва кредита след 5-то число на
съответния календарен месец, кредитополучателят дължи такса револвинг в размер
на 8 % от усвоения размер на кредита към последно число на предходния месец,
която не е погасена от кредитополучателятдо пето число на съответния месец.
Такса револвинг се дължи за всеки следващ месец, през който кредитополучателят
ползва кредита, предмет на този договор (чл.9, ал.3). Съгласно чл. 10, ал. 1 от
договора в случай, че до 5-то число на всеки календарен месец,
кредитополучателят не заплати пълния размер на дължимата за съответния месец
минимална погасителна вноска /освен ако такава не е дължима, поради плащане на
всичко дължимо/, кредитополучателят дължи увеличен размер на лихвата по чл. 9,
ал. 1 от договора, а именно месечна лихва в размер на 15%. Лихвата се начислява
на ден за целия период от първия ден на забавата за плащане на минимална
погасителна вноска до датата на плащане на минималната погасителна вноска, като
заплащането на минималната погасителна вноска не спира начисляването на лихвата
по тази алинея. В чл.15 от договора е уговорено настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимална
погасителна вноска в период от пет последователни месеца, като след настъване
на предсрочната изискуемост, лихвите по чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1, както и такса
револвинг, спират да се начисляват, а кредитополучателят дължи законна лихва за
всеки ден забава върху общия размер на задълженията си. След настъпване на
предсрочната изискуемост е предвидено в ал.5 на същия член еднократно заплащане
на такса разходи в размер на 100 лв.
Установява се от представения по делото рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 07.11.2014 г. между
„А...“ ООД в качеството на продавач и „А...“ ООД в качеството на купувач, че
продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произтичащи от договори за заем по ЗЗД и ТЗ и потребителски кредити
по смисъла на ЗПК, които продавачът е придобил по силата на договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 01.07.2014 г., като вземанията ще бъдат
индивидуализирани в приложение № 1. Същото приложение е
представено като неразделна част от договора и отразява вземане срещу длъжника К.В.И.,
с ЕГН:**********, с ID
на кредита: 400423 и остатък
на дължимата сума към датата на продажба- 4649.43 лв. Представен е и договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2014 г. между „И...“ АД и „А...“ ООД,
по силата на който продавачът прехвърля на купувача всички ликвидни и изискуеми
и съответно бъдещи вземания с ненастъпил падеж, произхождащи от договори за
кредит „Бала карта“, описани в приложение № 1, видно от което клиент с
номер „400423“ дължи сумата от 4567.43 лв.
Към горецитираните договори за продажба и
прехвърляне на вземания продавачите/цедентите по тях са подписали и
„потвърждения“ за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, с които
потвърждават извършените цесии.
По делото са приобщени 2 броя пълномощни, с
първото от които „И...“ АД упълномощава „А...“ ООД с правото да уведоми от
името на „И...“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредит „Бяла Карта“, които
дружеството е цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 01.07.2014 г. между „И...“ АД като цедент и „А...“ ООД като
цесионер, а с второто пълномощно „А...“ ООД упълномощава „А...“ ООД със същите
уведомителни права- да уведоми длъжниците по договор за продажба и прехвърляне
на вземания, сключен на 07.11.2014 г. между „А...“ ООД като цедент и „А...“ ООД
като цесионер.
С уведомително писмо, адресирано до К.И. от „А...“
ООД, длъжникът И. е уведомен за сключения на 01.07.2014 г., на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД, договор за продажба и прехвърляне на вземания между „И...“ АД и „А...“
ООД, част от които вземания е и дължимото от него. Видно от разписката за
пратка, 1 бр. писмо 400423 е получено от адресата К.И. на 05.08.2014 г., за
което последният се е подписал.
Чрез уведомително писмо
с изх. № УПЦ-С-АФ/400423 до К.И. на последния е съобщено от „А...“ ООД чрез „А...“
АД за сключения на 07.11.2014 г. договор за цесия между „А...“ ООД- цедент и „А...“
ООД- цесионер, с който изцяло се прехвърля вземането срещу лицето К.И.,
произтичащо от договор за кредит № 400423 с „И...“
АД за заемната сума от 3000 лв. Същото уведомително писмо е отбелязано като
съдържание на пратка, която е била доставена, според известие за доставяне, лично на К.И. на 10.05.2016 г.
По делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която
е дала заключение по въпросите, свързани със задължението на ответника К.И. по
договор за кредит „Бяла карта“, с № 400423 от
29.06.2016 г., сключен с „И...“ АД. В първоначално представеното заключение е
отразено на кои дати кредитополучателят е усвоявал заемните суми и че усвоеният
размер на вноските формира обща сума от 4200 лв.; какви други суми са били
начислени на длъжника по договора, както и каква сума по кредита е погасил той;
какви са сумите на начисление на лихвата за забава помесечно след 13.11.2014
г., както и какъв е остатъкът на задължението, след изваждане на заплатените
суми. В заключение вещото лице Л. е посочила, че неизплатеното задължение на
кредитополучателя К.И. е 5164.80 лв. и включва главница 2987.15 лв., договорна
лихва по чл.9 от договора- 864.32 лв., лихва за забава в размер на 715.45 лв.,
такса разходи в размер на 100 лв. и такса револвинг в размер на 497.88 лв. С
допълнително заключение, допуснато от съда, вещото лице е направило подробна
разбивка на дължимите суми, като в таблицата по дати е посочен видът на
операциите, стойността им в лева, по кои пера се разпределят и какво е общото
задължение към съответната дата, като с минусов знак са отразени дължимите
суми, а с положителен знак са сумите, които длъжникът е внасял по задължението
си. Като крайно салдо в таблицата към дата 12.11.2014 г. е посочена сумата от
4649.43 лв., от които 2987.15 лв.- главница, 864.32 лв. договорна лихва, 497.88
лв.- такса револвинг, 200.08 лв.- законна лихва за забава и 100.00 лв.-
разходи. Същите суми са отразени като дължими в заключителната част на
експертизата, с изключение на лихвата за забава, която към 01.06.2016 г. се
сочи да е в размер на 715.45 лв., тъй като, както обясни в съдебно заседание
вещото лице, тя е начислявана и след датата, до която са отразяванията в
таблицата, при което общата дължима сума от страна на кредитополучателя е
5164.80 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ответникът К.В.И.
призна в хода на процеса, а и от доказателствата по делото се установи по
безспорен начин, че между него в качеството му на кредитополучател и „И...“ АД
съществуват договорни отношения по договор за кредит „Бяла карта“ от 29.06.2013
г., като кредитната карта е с номер 400423, а максималният размер на кредита
съобразно договора е 3000 лв.
Именно
вземането по този договор се установява, че е било предмет на договор за
прехвърляне и продажба на вземания от 01.07.2014 г. между „И...“ АД и „А...“ ООД, а в последствие и на договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 07.11.2014 г. между „А...“
ООД в качеството на продавач и „А...“ ООД в качеството на купувач. Това е видно от приложенията към двата договора,
в едното, от които е посочен номерът на кредитната карта, предоставена на
длъжника И., а в другото освен този номер са посочени и други индивидуализиращи
белези на задължението, като съдът намира за достатъчни така посочените в
приложенията специфики, за да се достигне до обоснован извод, че предмет на
цесиите е именно вземането по договора между „И...“ АД и К.И..
Предвид доказаността на обстоятелството, че
задълженията на ответника по съществуващ между него и „И...“ АД договор за
кредит, са били прехвърлени посредством два последователни договора за продажба
и прехвърляне на вземания, то следва да се приеме, че ищецът „А...“ ЕАД /който
установено от справка в ТР е правоприемник на цесионера по втория по-късно
сключен договор за цесия- „А...“ ООД/ се явява правоимащо лице, на което К.И.
следва да заплати дължимия от него размер по договора за кредит.
Съдът намира, че двата договора за цесия са
породили своето правно действие и посредством тях вземането е надлежно
прехвърлено, доколкото е изпълнено условието на чл.99, ал.3 ЗЗД предишния
кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Настоящият състав счита, че не
е необходимо това съобщаване да е извършено лично от прехвърлителите на
вземането, т.е. от старите кредитори, доколкото те са упълномощили новите
кредитори /цесионерите/ да съобщят от тяхно име за станалото прехвърляне. Уведомяването
за цесията по закон трябва да бъде извършено от стария, а
не от новия кредитор. Затова принципно съобщението
от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД.
Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор /Решение №
137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК /. Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на
цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията,
който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно
решение № 142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение №597/20.07.2015 по дело
№2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./.
Доказан се явява и размерът на процесните суми с оглед заключението по
приетите основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно нея остатъкът
на задълженията, след приспадане
на заплатените от ответника суми, по
договор за кредит „Бяла
карта“ № 400423 от 29.06.2016 г. е общо 5164.80 лв. и включва както следва:
Главница в размер на 2 987.15 лева;
Договорна лихва съгласно чл. 9 от договора в размер на 864.32 лева; такса револвинг в
размер от 497.88
лв.; такса разходи
за събиране на вземането в
размер на 100.00
лева; Лихва за забава в размер на 715.45 лв. Заключението беше прието и
приобщено към делото като пълно, компетентно и обосновано. Съдът не намира основание за съмнение в численото
отражение на задължението на ответника, разграничено от вещото лице по пера,
доколкото същото не е оспорено от страните и е
конкретно установимо кои суми за кои периоди са били начислявани и каква част от
общото вземане представляват. Видно от заключението, кредитополучателят И. е изтеглил
общо сумата от 4200 лв. (на 13 различни дати в периода юли-декември 2013 г.), с
което е увеличил максималния размер на своя кредит от 3000 лв. на 4200 лв., върху която
сума са начислявани впоследствие възникналите задължения за лихви и такси и
спрямо която е било очаквано заплащане на минимална погасителна вноска, чието
заплащане длъжникът е преустановил изцяло след 08.01.2014 г. Същият е
осъществил плащания с шест различни транзакции, като общата стойност на
преведените от него на кредитора суми е в размер на 2 721.00 лв., които са
били разпределени, както следва: 1212.85 лв.- за погасяване на част от
главницата, 150.16 лв.- за погасяване на част от договорната лихва по чл.9 от
договора и 1008.52 лв.- за погасяване на част от начислената такса револвинг.
Именно след приспадане на тези суми, са изчислени остатъчните задължения, които
вещото лице е заключило, че биват дължими, доколкото не са били заплатени,
въпреки наличието на основание за заплащането им.
Начисляването на лихвата за забава, която макар да е
уговорена в договора, представлява не неустойка, а именно обезщетение за забава
в размер на законната лихва, видно от справката по експертизата, е започнало от
06.03.2014 г., на която дата е обявена предсрочната изискуемост на кредита,
неоспорена от длъжника. Именно от датата на предсрочната изискуемост, доколкото
така е било изрично уговорено, длъжникът се счита в забава и дължи обезщетение
за всеки ден от забавата до датата на депозиране на заявлението в съда, което
обезщетение възлиза, според изчисленията на вещото лице, на 715.45 лв.
Предвид
изложеното, съдът намира за доказано съществуването на парично вземане на ищеца
срещу ответника за претендираната сума от 5164,80 лв., от която
главница в размер на 2987,15 лв.; договорна лихва в размер на 864,32 лв.; лихва
за забава в размер на 715,45 лв.; такса разходи в размер на 100 лв. и такса
револвинг в размер на 497,88 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК
- 01.06.2016 г. до окончателното изплащане, поради което исковата претенция
следва да бъде призната за установена като основателна и доказана.
Съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така
и в исковото производство и то с осъдителен диспозитив, включително когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, както повелява
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Ответникът К.В.И., следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК
да заплати в полза на ищеца сумата от 1039.49 лв., от които 103.30 лв. държавна
такса в заповедното производство, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 166.19 лв. държавна такса в исковото производство,
300 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 320 лв.
заплатен депозит за вещо лице. Сумата се различава от посочената в представения
от ищеца списък на разноските, доколкото съдът намира за неоснователно искането
за заплащане на 588.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 588.00 лв.- за исковото. Това е така, тъй като към датата на
постановяване на съдебното решение е действаща разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК
с измененията от ДВ бр.8/2017 г., според които присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37, ал.7 ЗПП. Съгласно чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата
за правната помощ, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., а за защита по
заповедно производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. В конкретния случай
съдът не може да присъди по- високи от така предвидените максимални размери на
възнагражденията.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
осн чл. 422
ГПК, във вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, съществуването на
вземане на "А..." ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Д... №25, Офис сграда "...", ет.2, офис №4
против К.В.И.,
ЕГН: **********, с
адрес: ***
за сумите: 2987.15
лв./две хиляди деветстотин
осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки/
главница по договора за кредит
„Бяла карта“ №400423 от 29.06.2013 г., сключен между "И..."АД
и К.В.И.; 864.32 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и две
стотинки/ договорна лихва за периода от 12.09.2013 г. до 06.03.2014 г.; 100 лв. /сто лева/ такса разходи; 497.88 лв.
/четиристотин деветдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ такса
револвинг за периода от 06.01.2014 г. до 06.03.2014 г.; 715.45
лв. /седемстотин и петнадесет лева и четиридесет и пет
стотинки/ лихва за забава за периода от 06.03.2014г. - 01.06.2016 г., което
вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.06.2016 г. до окончателното заплащане, относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 266 от 03.06.2016 г. по ч.гр.д. № 244/2016г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА
К.В.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** да
заплати на "А..." ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Д... №25, Офис сграда "...", ет.2, офис №4,
на осн. чл.78, ал.1
и 8 ГПК, сумата 786.19 лв. /седемстотин осемдесет и шест лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и 253.30 лв. /двеста петдесет и три лева и тридесет стотинки/
- деловодни разноски направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 244/2014 г. на Районен съд-Пирдоп.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: