Решение по дело №53/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 32
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20205620200053
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 28.02.2020година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №53 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000682 от 04.10.2019година на Началника на РУП към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на М.С.К. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева  и  за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.6,т.2  от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева.

      Жалбоподателят М.С.К. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Сочи се в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения , както в акта за установяване на административно нарушение,така и при издаване на НП,без да конкретизира такива. Счита още,че обжалваното НП било издадено от некомпетентен орган,а отделно от това оспорва извършеното нарушение,с твърдение за липса на доказаност ,че същият е извършил визираните в НП нарушения. С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован  не се явява и не изпраща представител.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на РУП към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по така постъпилата жалба.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

       От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на И.Н.И.,Е.Й.Д.  и И.А.Т. се установява, че на  02.09.2019 година около 16.00 часа в град Свиленград, област Хасково, свидетелите Е.Й.Д. и И.А.Т. *** към ОДМВР - Хасково) при изпълнение на служебните си задължения по специлизирана полицейска операция във връзка с контрол за наркотични вещества и лица от кримиалният контингент видели моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума” с държавен регистрационен номер Х 30 85 ВВ – собственост на И.М.И.от град Хасково (след извършена Справка в системата АИС-КАТ от актосъставителя) да спира на бензиностанция „Тин ойл”, находяща се на улица „Д-р Страшимир Дочков” в гр.Свиленград и на кръговото в близост до казино „Ефбет” и казино „Империал”. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя М.К.,който двамата свидетели разпознали,тъй като бил известен на служителите на реда. След като полицейските служители спрели до процесния автомобил и се представили, жалбоподателят извършил маневра на заден ход и потеглил. На свидетелите им направило впечатление,че управляваното от жалбоподателя МПС било спукано предно панорамно стъкло. Автомобилът бил установен в последствие от други полицейски служители в друго населено място.

 Констатирано е още,че водача жалбоподател няма  валидно свидетелство за управление на МПС,което обстоятелство било известно на двамата полицейски служители ,тъй като познавали жалбоподателят ,но въпреки това извършили справка в системата на МВР относно посоченото обстоятелство .

     Отрицателният факт за отсъствието на валидно свидетелство за управление на МПС, потвърждават в показанията си разпитаните свидетели (И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т.).

     Предвид констатираната липса на валидно свидетелство за управление на МПС  към датата на управление от страна на жалбоподателя,както и че същият е управлявал МПС със  значителна техническа неизправност- спукано предно панорамно стъкло ,в сградата на РУ – Свиленград и в кръга на службата си, на дата 03.09.2019 година, свидетелят И.Н.И. – Младши полицейски инспектор към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), съставил против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д с бланков № 802713.

       Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Е.Й.Д. и И.А.Т..

          В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС без валидно свидетелство за управление на МПС  ,както и че същият е управлявал МПС със  значителна техническа неизправност- спукано предно панорамно стъкло. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбата на чл. 150а и чл.139,ал.1 от ЗДвП, които вписва за нарушени.

      АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя, който не сочи възражения против констатациите, изложени в него. 

        Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

     Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 19-0351-000682 на 04.10.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 150а и чл.139,ал.1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя К., за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП ,му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева  и  за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.6,т.2  от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева.

         НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 06.01.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

       От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

        Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  и Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година на Министъра на вътрешните работи, в които същият  определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

        Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят К. е извършил нарушение по чл. 150а и  по чл.139,ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, без валидно свидетелство за управление на МПС  ,както и че същият е управлявал МПС със  значителна техническа неизправност- спукано предно панорамно стъкло. За тези нарушения за първото/по чл.150а от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП ,му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева  и  за нарушението на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.6,т.2  от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева..

         Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която има множество наложени наказания за нарушения на ЗДвП и КЗ с влезли в сила НП и Фишове, както и налагани принудителни административни мерки (ПАМ), включително са му отнети и всички контролни точки.

            Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  и Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите И.Н.И., Е.Й.Д. и И.А.Т., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретните нарушения, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че същият е управлявал МПС, без валидно свидетелство за управление на МПС  ,както и че същият е управлявал МПС със  значителна техническа неизправност- спукано предно панорамно стъкло. 

           Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  и Заповед № 1253з-121/15.05.2019 година на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации  изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

          Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, се оспорва по делото,но последната се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година  на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

         Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

          Не се споделя възражението на жалбоподателя относно липсата на компетентност на АНО,тъй като съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

          Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съобразно  правомощията си в настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.

         Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт като,както за наказания, така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение, извършено на кое конкретно място, е наложено наказание.

         Безспорно в АУАН, като дата на извършване на нарушението е записана 02.09./без да има изрично посочена година /, докато в екземпляра от НП който е връчен на нарушителя, като дата на нарушението е записана 02.09.2019г. В този смисъл, безспорно е налице несъответствие ,което препятства както нарушителя, така и съда да узнаят на коя точно дата ,в частност година е извършено нарушението – тази посочена в АУАН или тази в НП. В този смисъл, така констатираното несъответствие съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност,а отделно от това влече невъзможност да се провери дали при издавеното на същите са спазени сроковете визирани в чл.34 от ЗАНН,доколкото липсва  в АУАН година  твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение.

        Разминаване между акта и наказателното постановление съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере параметрите на обвинението. Следва да се подчертае, че при строгия формализъм, заложен в административно-наказателния процес, в ЗАНН, респ. и в субсидиарно приложимия НПК не са предвидени технически грешки досежно съществените реквизити в НП, какъвто несъмнено е датата на извършване на констатираното нарушение. При наличие на грешки в акта е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тази санираща норма е неприложима за самото наказателно постановление. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва точно и ясно да е описано нарушението, с посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Както се посочи по-горе в АУАН като дата на извършване на  нарушението е вписана 02.09.., а в издаденото въз основа на така съставения акт НП е посочено, че жалбоподателя е извършил нарушение на 02.09.2019год. С оглед на така установеното, съдът приема, че непосочване на датата на извършване на административното нарушение съставлява нарушение на задължителен реквизит на АУАН, съобразно изискванията на чл. 42, т.2 от ЗАНН, довело от друга страна до разминаване между акта и наказателното постановление по отношение датата на извършване на нарушението. Безспорно с различно посочване в АУАН и НП на датата на извършване на  нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че коректното посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН и  НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

     Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателнотопроизводство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.

Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

Хипотетично даже и да се приеме,че не е налице коментираното по горе съществено процесуално нарушение , то относно вмененото на въззивникът нарушение ,съдът намира следното:

         І.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.

       В издаденото наказателно постановление, респективно и в съставения АУАН на жалбоподателя са изяснени по безспорен и категоричен начин обстоятелствата по извършеното административно нарушение. На първо място изяснено е мястото на нарушението. Очертани са изпълнителните деяния на всяко нарушение. По първото нарушение - управление на състав от ППС без необходимата правоспособност за това.

        Съгласно сочената за нарушена в обжалваното НП разпоредба на Съгласно  чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство и т.н..

       Т. е отнемането респ. изземването на СУМПС по административен или по съдебен ред води до един и същ резултат, а именно до липсата на СУМПС, което безспорно е в нарушение на изискването на чл. 150а от ЗДвП.

В настоящия случай видно от справката за нарушител водач се установява, че жалбоподателя е имал издадено СУМПС, № ********* валидно до 09.07.2022 г.,но в справка в графа статус е отбелязано невалидно, като липсва причина за отбелязване на невалидността му ,нито от отразените АУАН и НП, фишове и ЗППАМ може да се установи дали същотото е иззето и т.н.

       Предвид това, настоящият състав намира, че така вмененото му нарушение по чл.150а от ЗДвП ,въпреки свидетелските показания ,доколкото липсват писмени такива, то същото не е доказано по несъмнен начин, поради което, в тази част НП следва да бъде отменено, като недоказано и незаконосъобразно.  

         ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.

Принципноне е спорно,а и от събраните в  съдебното следствие  гласни доказателства се установи  , че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата  и място жалбоподателят  е управлявал  лек автомобил марка лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума” с държавен регистрационен номер Х 30 85 ВВ – собственост на И.М.И.от град Хасково, като по  предното панорамно стъкло, на който е имало  пукнатина .По тази причина  жалбоподателя е  бил административно обвинен за нарушение на чл. 139, ал. 1,  от ЗДП норма която разпорежда движещите се по пътя моторни превозни средства да бъдат технически изправни и съответно санкционирана с наказанието по чл. 179 ал. 6 т. 2  от ЗДвПСлед 20.05.2018 г./ДВ бр.2 от 2018 г./ е  създаден  нов административно наказателен състав-този по  чл. 179, ал.6 от Закона за движението по пътищата, с който се ангажира административно наказателната отговорност при управление на технически неизправно моторно превозно средство, с три,по същество наказателни разпоредби се предвижда налагане на наказания  в абсолютни  размери/по вид "глоба"/ според  вида на  неизправността:-петдесет лева  при констатирани незначителни  неизправности;  двеста лева – при констатирани значителни неизправности;- петстотин лева  при  констатирани опасни неизправности.Също с ДВ бр.2 от 2018 г., в параграф 6 от ДР на Закона за движението по пътищата с три точки/т.71т.72 и т.73 /са дефинитивно определени трите вида  неизправност, за които се ангажира  съответна релевантна  административно  наказателна отговорност.-"Незначителни неизправности",  включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху  околната среда както и други незначителни несъответствия.-"Значителни неизправности",  включително  при  укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението  по пътищата,  както и други по-значителни несъответствия.-"Опасни неизправности",  включително  при  укрепването  на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

   За разлика от по-ясната предходната уредба/чл.179 ал.1 т.4 от ЗДвП-отм./ на този вид административно нарушение, само с новоприетите разпоредби, действащи след 20.05.2018 г., гореизброени, едва ли може законосъобразно като фактология да се реализира релевантна административно наказателна отговорност, без да се има предвид също новосъздадена разпоредба, в сила от 20.05.2016 г.-т.е.чл. 101, ал.4 от Закона за движението по пътищата, препраща за определяне на неизправностите и тяхната класификация към Наредбата по чл. 147, ал.1.А това е НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.Според нормата на чл. 31, ал.1 от посочената Наредба, /в сила от 20.05.2018 г./ периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5. В разпоредбата на чл. 37 от процесната наредба, освен категоризирането на неизправностите, като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности, в следващите три алинеи видовете неизправности са дефинирани в по-разгърнат вид,спрямо параграф 6, т.71т.72 и т.73 от ДР на Закона за движението по пътищата.Според табличния вид на МЕТОДИКАТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЕРИОДИЧЕН ПРЕГЛЕД ЗА ПРОВЕРКА НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИЗПРАВНОСТ НА ПЪТНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, неизправността, предмет на нарушението  по т.1 от НП , а именно:" спукано предно панорамно стъкло " е съотносима най малко с т.3.2 "Състояние на  стъклата ", класифицирана от подзакония акт , както   като "незначителна неизправност “, така  и/или като  „значителна  неизправност" . Имайки предвид това  за  настоящия съдебен състав остава напълно неясно  какви са били  съображенията на АНО да квалифицира процесната   пукнатина  по предното панорамно стъкло  на управлявания от жалбоподателката автомобил като „значителна неизправност“  ,вместо като „незначителна“ такава  с оглед и на коментираните по-горе законови и подзаконови дефиниции на видовете неизправности на МПС. Дали  конкретната  неизправност е "незначителна" и/или"значителна " неизправност е от значение за приложимата санкционна норма на чл.179 ал.6 от ЗДвП ,тъй като   в зависимост от  вида неизправности,наказанието глоба  е  в   различен  размер .Всъщност  нарушението на жалбоподателят е санкционирано по чл. 179, ал.6 т.2 от ЗДвП, предвиждаща наказание за водач, който управлява технически неизправно МПС  при констатирани значителни неизправности. Тоест  санкционната норма представлява сложен фактически състав и съдържа в себе си както правилото за поведение, така и наказанието в случай на неговото нарушение. По-същественото, обаче, е, че за реализацията на нарушението по чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП, респ. за основателността деянието да бъде санкционирано по цитираната разпоредба, е необходимо да е налице техническа неизправност на МПС-то,   при това „значителна“.Гореизложеното налага извода, че в наказателното постановление е налице  неизлагане в достатъчна степен на фактически обстоятелства, релевантни към състава по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП ,обосноваващи констатираната пукнатина по предното панорамно стъкло на ПС именно като „значителна неизправност“ .Липсата на достатъчна  конкретизация на фактите от административнонаказателното обвинение  рефлектира върху правилното и законосъобразно определяне на  размера на наказанието, още повече, че цитираната санкционна норма съдържа в себе си обективни съставомерни признаци, които следва да присъстват в описанието на нарушение и изложените обстоятелства, при които е реализирано то, представляват нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.5т.6 и т.7 от ЗАНН. Тези текстове имат императивен характер и предвиждат задължителни реквизити за наказателното постановление, като спазването им е не само абсолютно условие за формална изрядност на атакувания административен акт, но и условие за неговата законосъобразност. Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното лице, ограничавайки възможността му да го реализира в пълен обем, тъй като същото единствено от обстоятелствената част на наказателното постановление има възможност да разбере срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава, какво точно нарушение му е вменено във вина, както и каква следва да е адекватната санкция за същото, а също и ограничава преценката на съда относно правилното и законосъобразно квалифициране на деянието и определяне на наказанието. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление в тази му част.

           Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.    

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление /НП/ №19-0351-000682 от 04.10.2019година на Началника на РУП към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на М.С.К. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на основание чл.177,ал.1,т.2 ,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева  и  за нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.6,т.2  от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................