Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично
заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 11813/2019 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение от 21.05.2019 г., поправено с решение от 06.08.2019 г., постановени по
гр.д. №14963/2017 г., на СРС, 47 състав, са отхвърлени предявените от М.В.О., П.К.О.
и В.К.О. срещу С.К.О.-Т. субективно активно съединени искове с правно основание
чл. 31, ал. 1 от 33Д за унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен в
нотариален акт №110/2004 г., с който Г.Й.О. е продала на С.К.О.-Т. собствените
си 5/8 идеални части от апартамент №58, находящ се в гр. София, ж.к. „*********,
със застроена площ от 41,78 кв.м., заедно с избено помещение №26 с площ от 2,90
кв.м., заедно с 2,169 % идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж, като сключен от дееспособно лице. Със
същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответницата адвокатско възнаграждение
от 960 лв.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищците по делото, чрез
процесуалния им представител адв. З.Е., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост. Считат, че в противоречие с показанията на ищцовата
свидетелка Я. съдът необосновано е приел, че не са налице доказателства
продавачката по оспорената сделка при изповядването ѝ да е била в състояние
да не разбира или да ръководи действията си. Изтъкват, че СРС е кредитирал
показанията на свидетелите на ответника, въпреки че единият от тях е съпруг на
внучка на Г. О.. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените
искове - уважени. Претендират разноски.
Въззиваемият
ответник С.К.О.-Т., чрез адв. С.Ц., с надлежно
учредена представителна власт по делото, оспорва въззивната жалба по подробно
изложени в отговора съображения и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица, каквито се явяват само
П.К.О. и В.К.О., страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса,
поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При
извършена служебна проверка настоящият
състав намира първоинстанционното решението за валидно, но за частично
недопустимо поради следното:
С
исковата молба са предявени активно субективно съединени искове за обявяване за
унищожаем на договор за покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в
нотариален акт №110, том I, рег. № 4984, дело №108/21.04.2004 г., на нотариус М.Е.,
рег. № 140 при НК, вписан в Сл. вп. - гр. София с вх. №13807/21.04.2004 г., акт
№17, том XLIV, дело №10552/2004 г., и представляващ апартамент №83, находящ се
в гр. София, ж.к. „*********, по силата на която сделка Г.Й.О. е продала на С.К.О.-Т.
собствените си 5/8 идеални части от правото на собственост. На унищожаемостта
може да се позове само засегнатата от порока страна и евентуално нейните наследници,
каквато хипотеза предвижда разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД. В последния
случай всеки наследник на страната, участвала в унищожаемата сделка, има правен
интерес да искат обявяването ѝ за унищожаема само до размера на притежавания
дял в наследството на наследодателя си, доколкото само за такава част би могъл
да има имуществени претенции предвид качеството си наследник.
Видно
от молба вх. №5081372 от 29.05.2017 г. (л. 15 от делото на СРС) ищците обосновават
своята активна процесуална легитимация с качеството си наследниците на продавача
Г. О.. От отразеното в приложеното пред СРС удостоверение за наследници изх. №
141/13.01.2015 г. (л. 19-20), издадено от СО, р-н „Лозенец“, се установява, че Г.
О. е починала на 11.04.2012 г. и е оставила за свои законни наследници дъщеря
си – ответницата С.К.О.-Т. и по право на заместване (чл. 10 ЗН) на починалия
преди нея неин син К.К.О. (28.05.2010 г.) – децата му
и нейни внуци П.К.О. и В.К.О.. Следователно по правилата на чл. 5, ал. 1 и чл.
10, ал. 1 ЗН С.О.-Т. наследява 1/2 от наследството на майка си Г. О., а П. и В.
Ортови наследяват поравно другата половина, която се е падала в дял на техния
баща, т.е. по 1/4 ид.ч. (1/2*1/2).
От
удостоверение за наследници изх. № 2131 от 21.06.2010 г., издадено от СО, р-н
„Лозенец“ (л. 25) се установява, че К.О. е оставил за наследници съпругата си М.В.О.
и децата си П.О. и В.О..
Предвид
така установеното, настоящият състав намира, че ищцата М.В.О., която се явява
наследник на съпруга си К.О., но е изключена като наследник на Г. О., предвид
правилото на чл. 10 ЗН, не е активно процесуално легитимирана и предявения от
нея иск за унищожаемост на процесната сделка е недопустим, поради липса на
правен интерес, което в тази част първоинстанционното решение подлежи на
обезсилване, а производството следва да бъде прекратено.
По
отношение на исковете, предявени от П.К.О. и В.К.О., поради качеството им на
наследници Г. О. за тях съществува правен интерес да претендират унищожаване на
сключената от тяхната наследодателка покупко-продажба, но само до размера на наследствените им квота, т.е. до размера на
по 1/4 ид.ч. за всеки от тях, като за разликата над тази ид.ч.
за същите липсва правен интерес. Поради това те имат право да оспорят сделката
не за пълния прехвърлен от продавача обем от правото на собственост – 5/8 ид.ч.,
а за по 1/4 ид.ч. за всеки, т.е. за 5/32 ид.ч. (5/8*1/4) или общо 5/16 ид.ч. за
двамата (5/8*1/2). Ето защо решението на СРС се явява процесуално недопустимо и
в частта, с която са отхвърлени претенциите на двата ищци над общо 5/16 ид.ч.,
доколкото за тези лица липсва правен интерес като абсолютна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск, и в тази част първоинстанционното
решение подлежи на обезсилване.
С
оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция дължи произнасяне по предявените
от П.К.О. и В.К.О. искове по чл. 31 ЗЗД срещу С.К.О.-Т. за обявяване за унищожаем
на процесния договор за прехвърлените от Г. О. общо 5/16 ид.ч. от недвижимия
имот. За останалите 5/16 ид.ч., както се посочи, се
падат в наследствения дял на ответницата и ищците не са процесуално
легитимирани да оспорват сделката по отношение на тези идеални части , именно паради
липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване правото на иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
С
оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават проверката на
въззивния съд относно правилността на първоинстанционното решение, спорът пред
настоящата инстанция свежда до преценката на свидетелските показания на доведения
от ищците– дали същите следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях
установява ли се твърдяната в исковата молба невъзможност Г. О. да разбира или
ръководи действията си към момента на сключване на оспорената сделка от
21.04.2004 г.
Според
показанията на ищцовия свидетел П.Я., майка на М.О.,
респективно баба на ищците П.К.О. и В.К.О., с Г. О. са били в конфликт, като
свидетелката твърди, че е била заплашвана от наследодателката, че ще я убие. Заявява,
че Г. О. не позволявала на внуците си да влизат в градината на двора и
постоянно им се карала, че ще стъпка цветята. Сочи, че на сватбата между
техните деца, Г. О. цял ден е държала букета с цветя и не го е подарила на
булката. Според свидетелката, така описаното поведение на Г. О. било „като на
един ненормален човек“, което продължило от запознанството им през 1983 г. до
преустановяване на контактите им през 2007 г. Впечатленията си свидетелката е
придобила при епизодичните си посещение през няколко месеца, когато е идвала от
гр. Бургас в гр. София.
Горепосочените
свидетелски показания, които са и единственото доказателство, въз основа на
което ищците обосновават основателността на иска си, според настоящия състав не
установяват при условията на пълно и главно доказване, че към момента на
сключване на процесната сделка Г. О. е била в
състояние, непозволяващо ѝ да разбира свойството и значението на
извършеното от нея разпореждане със собствените ѝ 5/8 ид.ч. от имота си.
Извън обстоятелството, че свидетелката Я. е в близка родствена връзка с ищците П.К.О.
и В.К.О. (явява се тяхна баба) и в този смисъл съществува обоснована вероятност
от нейната заинтересованост от изхода на спора, от значение при преценка
достоверността на показанията ѝ е и фактът, че е имала личен конфликт с Г.
О., тъй като твърди, че последната я е гонила и дори я е заплашвала с убийство.
Отделно от това, показанията ѝ са в пълно противоречие с изложеното от
свидетелите на ответника -П.и М., че Г. О. е била напълно адекватна и в добро
здравословно състояние. Твърденията във въззивната жалба, че единият от свидетелите
на ответника е съпруг на внучка на Г. О. не изяснява по какъв начин този
свидетел е заинтересован от изхода на делото в полза на С.О.-Т.. От значение за
кредитиране на показанията на свидетелите на ответниците пред тези на свидетеля
Я., не е близката родствена връзка на последната с ищците, а преди всичко обстоятелството,
че тя се е виждала в откъслечни и неконкретизирани периоди от време с Г. О..
Същевременно свидетелите М. иП.са контактували почти
ежедневно с прехвърлителката - първият свидетел е живеел на долния етаж, а
вторият свидетел на същата улица, на която е живеела и Г. О.. Дори и да се даде
вяра на показанията на ищцовия свидетел, същите биха могли да бъдат индиция единствено, че Г. О. е била с конфликтна личност, с
по-сприхав или дори агресивен характер, но по никакъв начин не могат да обосноват
категорично, че тя е била в състояние към релевантни за спора момент (изповядването
на оспорената сделка), непозволяващо ѝ да действа разумно. Следва да се
отбележи, че липсват каквито и да било данни, включително медицински, наследодателката
да е страдала от заболявания, които нарушават интелектуалните и волевите ѝ
способности, или те да са били повлияни от употребата на медикаменти или други
вещества, препятстващи способността ѝ да ръководи постъпките си или да
разбира същността и последиците от извършения от нея разпоредителен акт. В този
смисъл е и съдържанието на самия нотариален акт, в който липсват каквито и да
било индикации, че към момента на сключването на сделката Г. О. е била в
състояние, опорочаващо волята ѝ да се разпореди с притежаваните от нея 5/8
ид. ч. от недвижимия имот.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да бяха доказани по основание,
по аргумент от чл. 32, ал. 2 ЗЗД, предявените на 14.03.2016 г. искове на ищците
биха били отхвърлени като погасени по давност, предвид изтичането на тригодишна
давност, считано от извършването на оспорената сделка (21.04.2004 г.) и
релевираното в тази насока възражение в отговора на исковата молба.
С
оглед неоснователността на въззивната жалба и частичната недопустимост на предявените
искове, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 273 ГПК, на ответницата сторените пред СГС разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 960 лв. с ДДС, като релевираното
възражение за неговата прекомерност съдът намира за неоснователно. Следва да се
отбележи, че цената на исковете се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т.
4, вр. т. 2 – върху данъчната оценка на прехвърленото право. При данъчна оценка
за целия имот от 20 942,80 лв., за оспорените 5/8 ид.ч., тя се равнява на
13 089,25 лв. (20 942,80 лв.*5/8). Върху тази база следва да бъде
изчислено и адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, което се
равнява на 922,68 лв. без ДДС и което съдът не намира за прекомерно спрямо
претендираните 960 лв. с ДДС, т.е. 800 лв. без ДДС, и за чието заплащане са
приложени фактура и касова бележка към отговора на въззивната жалба.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение може да
бъде обжалвано пред ВКС.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение от 21.05.2019 г., поправено с
решение от 06.08.2019 г., постановени по гр.д. №14963/2017 г., на СРС, 47
състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от М.В.О. с ЕГН **********
срещу С.К.О.-Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от 33Д за
унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт №110, том I, рег. № 4984, дело №108/21.04.2004 г., на нотариус М.Е.,
рег. № 140 при НК, вписан в Сл. вп. - гр. София с вх. №13807/21.04.2004 г., акт
№17, том XLIV, дело №10552/2004 г., сключен
между Г.Й.О. и С.К.О.-Т. и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на
този ищец.
ОБЕЗСИЛВА решение от 21.05.2019 г., поправено с решение от
06.08.2019 г., постановени по гр.д. №14963/2017 г., на СРС, 47 състав, в
частта в която са отхвърлени предявените от П.К.О. с ЕГН ********** и В.К.О.
с ЕГН ********** срещу С.К.О.-Т. с ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 31, ал. 1 от 33Д за унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен в
нотариален акт №110, том I, рег. № 4984,
дело №108/21.04.2004 г., на нотариус М.Е., рег. № 140 при НК, вписан в Сл. вп.
- гр. София с вх. №13807/21.04.2004 г., акт №17, том XLIV, дело №10552/2004 г., сключен между Г.Й.О. и С.К.О.-Т.,
за претендираните общо от двамата ищци 5/16 ид.ч.
(5/32 ид.ч. за всеки от тях) от общо прехвърлените от Г. О. 5/8 ид.ч. от
правото на собственост върху апартамент №83, находящ се в гр. София, ж.к. „*********,
като ПРЕКРАТЯВА производството по така предявените от двамата
ищци искове за общо 5/16 ид. ч. от правото на собственост.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 21.05.2019 г., поправено с
решение от 06.08.2019 г., постановени по гр.д. №14963/2017 г., на СРС, 47
състав в обжалвана част, с която са отхвърлени предявените от П.К.О. с ЕГН **********
и В.К.О. с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 31, ал. 1 от 33Д за
унищожаване на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт №110, том I, рег. № 4984, дело №108/21.04.2004 г., на нотариус М.Е.,
рег. № 140 при НК, вписан в Сл. вп. - гр. София с вх. №13807/21.04.2004 г., акт
№17, том XLIV, дело №10552/2004 г., сключен
между Г.Й.О. и С.К.О.-Т., за претендираните
общо от двамата ищци 5/16 ид.ч. (5/32 ид.ч. за всеки от тях) от общо
прехвърлените от Г. О. 5/8 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент №83,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********.
ОСЪЖДА М.В.О. с ЕГН **********, П.К.О. с ЕГН ********** и В.К.О.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Търговски дом, кантора №151, чрез адв.
З.Е., да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 273 ГПК, на С.К.О.-Т.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адвокатско дружество „Ц. и партньори“,
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 960 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.