Р Е Ш Е Н И Е
град София, 28.02.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №981 по
описа за 2019
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по две въззивни жалби, подадени от всеки от ответниците - М.А.И. - М. и Б.М.М., срещу решение №505193 от 10.10.2018г., постановено по гр.д.№49099/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че жалбоподателите дължи при условията на солидарност на „Т.С." ЕАД сумата от 800.82 лв. за доставена в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в имот - апартамент №70, находящ се в град София, ж.к.”***********, ведно със законната лихва от 24.04.2017г. до окончателното плащане; както и са осъдени жалбоподателите да заплатят солидарно на „Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 508.29 лв., от която 444.75 лв. представляваща разноски в исковото производство и 63.54 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №25029/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви с-в..
В двете въззивни жалби са инвокирани идентични доводи за
незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в
нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите
на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по
делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като
недоказващи реално потребление. Предвид на изложеното молят съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови
друго решение, с което да отхвърли предявения иск за главница. Претендират
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представят се поотделно за
всеки от въззивниците списъци по чл.80 от ГПК досежно сторени разноски.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмени отговори и не взема становище относно постъпилите въззивни
жалби.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М.А.И. -
М. и Б.М.М. искове
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с
чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум
на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен иска срещу М.А.И. - М. и Б.М.М. за главница. В останалата
част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №25029/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, въззиваемия-ищец- „Т.С.” ЕАД е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 24.04.2017г. и е постановена на 05.05.2017г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М.А.И. -
М. и Б.М.М. за заплащане при
условията на солидарност на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са
подадени поотделно от длъжниците - М.А.И. - М. и Б.М.М. възражения, поради което
дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби, с които съдът е
сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Разгледани
по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. За да постанови първоинстанционното решение в частта, в която
е уважен предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че вземането за
главница до уважения размер е дължимо поради проведено доказване на
количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата
правилност. Въззивният
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на
вземането за доставка на топлинна енергия, предмет на исковата претенция, до който
размер искът е уважен, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбите досежно незаконосъобразността на
обжалваното решение следва да се добави и
следното:
Във връзка с твърденията
на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход
във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува
и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. По делото
е доказан факта, че ответниците за исковия период са били собственици на
процесния топлоснабден имот на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба
№190, том ІІ, рег. №3132, дело №307/29.07.2011г.. В тази връзка съдът
приема, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия и са налице възникнали
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Налице е основание в закона за ангажиране на тяхната
договорна отговорност.
Неоснователни са релевираните в
двете въззивни жалби идентични възражения за недоказан обем на доставената до
топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ
съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в жилищната сграда - етажна собственост,
в която се намира процесния имот, се извършва само от топлопреносното
предприятие, което е извършвало остойностяването на потребената топлинна
енергия за имота, собственост на ответниците. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са
начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за
топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в
областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на
което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Още повече - в съдебно заседание, в което е изслушано и
прието заключение на СТЕ, е присъствал процесуален представител на ответниците
и същият не се е възползвал от правната възможност по реда на чл.200, ал.3 от ГПК да оспори заключението. Ето защо въззивният съд приема, че заявените с
въззивните жалби общи възражения не сочат необоснованост на заключението и като
отчита че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за
неоснователни.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изцяло законосъобразен е обоснованият краен извод на СРС, че купувачът дължи
цената на реално потребената енергия, като при определяне дължимата цена следва
да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези,
които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните
сметки. В тази връзка при определяне размера на дължимата цена СРС правилно е използвал
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за
процесния период за топлоснабдения имот е в размер общо на 800.82 лв., до който
размер е уважен предявеният иск за главница срещу двамата ответници доколкото
не се ангажирани доказателства за плащане на дължимата сума.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като
дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният
съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е
съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваната част, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивниците не се дължат разноски. Няма
заявена претенция
от въззиваемата страна за присъждане на разноски, предвид на което настоящият
състав не се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №505193 от 10.10.2018г., постановено по
гр.д.№49099/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./