Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/10.01.2020г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 14752 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от Г.Ф., адрес: ***, срещу Постановление от
21.10.2019г. по изп.дело № 20197900401913 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790, с
район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското
възнаграждение от 1079,79лв., претендирано от взискателя.
В жалбата се твърди, че претендирания
от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че
размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар за
изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото. Излага се, че седалището и банковите сметки на Гаранционния
фонд са публични и общоизвестни, че единственото, предприето от пълномощника на
взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
като принудителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение не
са извършвани, а задължението по изпълнителния лист е платено в срока за
доброволно изпълнение. Прави се искане за отмяна на постановлението и
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на 200лв., а в условията
на евентуалност и в случай, че съдът счете, че на взискатлите се следват
разноски за адвокатско възнаграждение и по чл.10 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави искане за
определяне на такова в минимален размер. Жалбоподателят е направил искане и за
намаляване на размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера
на дълга.
Постъпило е възражение от
взискателя по изпълнителното дело, чрез пълномощника му, в което се оспорва
частната жалба и са изложени съображения за неоснователността й, поради това,
че размерът на договореното възнаграждение от 1079,79лв. не се явява прекомерно
завишен.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 20197900401913 по
описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790, с район на действие СГС, е образувано на 10.10.2019г.
по молба на Г.П.Г., подадена чрез пълномощника му – адв. В.Т.от САК и въз
основа на изп.лист от 02.10.2019г., издаден по решение № 5206/10.07.2019г. по
гр.д.№ 9378/2018г. по описа на СГС, I ГО, 21 състав, срещу длъжника Г.П.Г. за заплащане на
сумата от 40 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 985,96лв. за
имуществени вреди, претърпени от Г.П.Г., вследствие травматични увреждания,
претърпени от ПТП на 29.01.2015г., виновно причинено от Д.В.В.при управление на
МПС без сключена застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху тези суми от 11.04.2017г. до окончателното изплащане.
С молбата за образуване на изп.дело взискателят е
поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника, като е предоставил
права на ЧСИ, на основание чл.18 от ЗЧСИ.
На длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/ на 10.10.2019г., като му е предоставен двуседмичен срок от
връчването на поканата да заплати следните суми: 56 645,43лв., от които
главница в размер на 40 000лв. със законната лихва в размер на
10 288,88лв. за периода 11.04.2017г. – 24.10.2019г., главница в размер на
985,96лв. със законната лихва в размер на 253,60лв. за периода 11.04.2017г. –
24.10.2019г., дължима до окончателното изплащане на сумата, 1079,79лв. разноски
в полза на взискателя Г.П.Г., както и такси и разноски в размер на 4037,20лв.,
съгласно ТТРЗЧСИ, от които 48лв. обикновени такси, 3989,20лв. пропорционална
такса за изпълнение на парично вземане, като видно приложеното по делото
извлечение от сметката на ЧСИ е, че Г. ф. е превел по сметката на ЧСИ сумата от
56 508,82лв. на 14.10.2019г.
С възражение вх.№ 20989/14.10.2019г. по описа на ЧСИ Г.Ф.
е поискал от ЧСИ да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение от
1079,79лв. на 200лв., както и да бъде намален размера на сумата по т.26 от
ТТРЗЧСИ, срещу което искане взискателят е възразил, а впоследствие ЧСИ е издал
обжалваното постановление, като е отказал да редуцира приетите по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на
взискателя – адв. В.Т.от САК, в размер на 1079,79лв.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от
пълномощника на взискателя, намира, че обжалваното постановление се явява
незаконосъобразно, поради следното:
От приложените по делото
доказателства се установи, че договореното възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 09.10.2019г., сключен между адв. В.Г.Т.и взискателя по
изп.дело – Г.П.Г., в размер на 1079,79лв. е изплатено изцяло в брой на пълномощника, като между
страните по делото липсва и спор относно това обстоятелство.
От значение за преценка на
основателността на частната жалба е обстоятелството, че още след подаване на
молбата за образуване на изп.дело и в срока за доброволно изпълнение дължимата в
полза на взискателя сума е преведена от сметката на Г.Ф. в сметката на ЧСИ.
Предвид извършеното плащане от
длъжника в срока за доброволно изпълнение, съдът счита, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно, предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и са налице
предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК. В случая не се е налагало извършването на
други действия от ЧСИ, освен посочените от взискателя в молбата за образуване
на изп.дело, във връзка с осигуряване на възможността за събиране на вземанията
му.
Съдът, като взе предвид
обстоятелството, че Г.Ф. има публични и общоизвестни банкови сметки, както и
при съобразяване на фактически извършените действия, посредством които е
осигурено събиране на вземанията, счита, че възнаграждение по чл.10 т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
водене на изпълнителното дело не се дължи.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното
постановление, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското
възнаграждение за разликата над 200лв. до 1079,79лв. следва да бъде отменено,
вкл.в частта относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като същата бъде
намалена със сумата от 39,29лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Постановление от 21.10.2019г. по
изп.дело № 20197900401913 по описа на ЧСИ Р.М.с рег.№ 790, с район на действие
СГС, с което е отказано редуциране на заплатеното от взискателя адвокатското
възнаграждение за разликата над 200лв. до 1079,79лв., както и в частта, относно
определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като същата следва да бъде намалена със
сумата от 39,29лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.