ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. София , 02.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Кристина И. Тодорова
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Кристина И. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат С. Н. – повереник на А. А. М.,
действаща като законен представител /майка/ на малолетния пострадал С. В.
И., срещу определение на Районен съд – гр.С. от 02.04.2021 г., постановено по
ЧНД № 34/2021 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от 08.01.2021 г.,
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
№ 206/2020 г. по описа на РУ на МВР – гр.С., пр. пр. № 1030/2020 г. на РП
гр.С..
В жалбата се излагат доводи, че както прекратителното постановление
на прокурора, така и оспорения съдебен акт на първата инстанция, са
постановени при липса на извършено всестранно, пълно и обективно
разследване и съответно при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че
за да се реализира законосъобразно процедурата по прекратяване на
наказателното производство по чл.343 ал.2 от НПК е необходимо да бъдат
изяснени по разследването следните обстоятелства: каква е била скоростта на
движение на лекия автомобил „Фолксваген” непосредствено преди
произшествието; по какъв механизъм е настъпило и протекло процесното
1
автопроизшествие; мястото на настъпилия удар; имал ли е техническа
възможност водача на лекия автомобил своевременно да възприеме детето и
съответно да предотврати настъпването на пътната злополука с него. С оглед
на това, в жалбата се релевират доводи за съществуването на необходимост
по делото, от назначаване на повторна автотехническа експертиза, каквато и
претенция е заявена от жалбоподателя. Прави се и оплакване, че в хода на
разследването не е бил разпитан в качеството му на свидетел лицето Г. К. С.,
която пряко е възприела настъпилия пътен инцидент. Отделно от това, с
жалбата се оспорва даденото по делото експертно заключение, относно
изведените от него констатации, че пострадалия С.И. се е намирал на пътното
платно към момента на причинения му удар с автомобила и съответно е
предприел пресичане на платното за движение. В този аспект се възразява и
срещу предложените от първостепенният съд фактически изводи, че
действията на малолетния пострадал С.И. /изненадващото му излизане на
пътното платно/ са станали причина за настъпилия пътен инцидент с лекия
автомобил „Фолксваген”, управляван от свидетелката А. И.. Предвид всички
тези съображения, подалият жалбата моли да бъде отменено атакуваното
определение на първостепенния съд и делото да бъде върнато на
прокуратурата с конкретни указания за продължаване на разследването.
Софийският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 206/2020 г. по описа на РУ на МВР – гр.С.
е било образувано при условията на чл.212 ал.2 от НПК, за престъпление по
чл.343 ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, а именно за това, че на 03.08.2020 г.,
около 17,00 ч., в гр.С., област Софийска, на ул.”*******”, е настъпило пътно-
транспортно произшествие на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Пасат” с ДК № *******, управляван от А. Р. И., която нарушила правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост причинила телесна повреда
на С. В. И., с ЕГН *********.
В хода на разследването по така образуваното наказателно
производство, няма привлечено при условията на чл.219 ал.1 от НПК в
качеството му на обвиняем, лице.
2
При проведеният й разпит като свидетел /протокол от 19.08.2020 г. –
л.26 от ДП/, А. А. М. е заявила в качеството си на пострадало лице – законен
представител /майка/ на малолетното дете С. В. И., искане на основание
чл.343 ал.2, т.2 от НПК, така образуваното наказателно производство за
престъпление по чл.343 ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК да бъде прекратено.
Изявление в идентичен смисъл е било направено и от другият законен
представител /баща/ на малолетния С. В. И. – В. И. П., при разпита му в
качеството на свидетел на датата 11.11.2020 г. /л.29 от ДП/.
С постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр.С. от
08.01.2021 г. по пр. пр. № 1030/2020 г. по описа на РП С., ДП № 206/2020 г. по
описа на РУ С., на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.9 от НПК е
прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно
производство, водено за престъпление по чл.343 ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от
НК – за причиняване на средна телесна повреда на малолетния С. В. И.
вследствие на настъпилото ПТП. За да постанови в този смисъл акта си,
представителят на прокуратурата е приел, че в случая са налице
предпоставките на чл.343 ал.2, т.2 от НПК – пострадалите от транспортното
престъпление са направили изрично изявление за прекратяване на
наказателното производство, водено за това престъпление и същевременно
спрямо дееца А. И. не е било прекратявано наказателно производство на това
основание, през последните пет години. С оглед на тези съображения,
прокурорът е обосновал и заключителния си извод за наличие на основания за
приложението на хипотезата на чл. 243 ал.1 т.1, във вр. чл. 24 ал.1 т.9 от НПК,
налагащи наказателното производство да бъде прекратено изцяло.
С атакуваното определение на Районен съд – гр.С. от 02.04.2021 г.,
постановено по ЧНД № 34 по описа на съда за 2021 г., е потвърдено на
основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК горепосоченото прокурорско
постановление, включително и относно основанието за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 206/2020 г. по
описа на РУ С. - по чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.9 от НПК. В мотивите си
към този съдебен акт, съставът на първостепенния съд е обосновал
заключението си, че наказателното производство по гореупоменатото ДП,
водено за престъпление по чл.343 ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, подлежи
3
на прекратяване на основание чл.24 ал.1, т.9 от НПК, предвид направените от
пострадалите от това престъпление лица, искания по чл.343 ал.2, т.2 от НК.
Тези си изводи първоинстанционният съд е ангажирал с правните
съображения, че с упражняването на предвиденото в тази разпоредба, право
на пострадалия да поиска прекратяване на наказателното производство,
настъпват точно определени в закона правни последици – задължение за
компетентните органи да прекратят наказателното производство, без да имат
право на преценка изяснени ли са въпросите, относно това, извършено ли е
съставомерно по НК деяние и съпричастно ли е определено лице в
осъществяването му.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като се запозна с
наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания съдебен
акт, намери същия за законосъобразен и обоснован. В частност, въззивната
инстанция споделя напълно крайният решаващ извод на районния съд,
относно наличието на законово основание, налагащо наказателното
производство да бъде прекратено изцяло. В тази насока, съставът на СОС се
солидаризира с изнесените от първостепенния съд в проверяваното
определение, аргументи за реализирането в случая на хипотезата на чл.343
ал.2 от НК, във връзка с осъществяване на правото на пострадалите в
конкретното наказателно производство, да поискат прекратяване на същото.
Въззивният съд от своя страна намира, че както прокурора от РП С.,
така и първостепенния съд правилно са се занимали единствено с изследване
на основанията за прекратяване на настоящото наказателно производство,
предвидени в разпоредбата на чл.24 ал.1, т.9 от НПК, доколкото въпросната
разпоредба императивно предвижда наказателното производство да бъде
прекратено, ако в предвидените в особената част на НК случаи пострадалият
или ощетеното ЮЛ направи искане за това. Такава възможност за
пострадалия от непредпазливо и с не особено висока степен на обществена
опасност деяние, преценена като такава от законодателя, да поиска
прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по
чл.343 ал.1, б.”а” и/или б.”б” от НК, е предвидена в разпоредбата на чл.343
ал.2 от НК.
В настоящия случай, наказателното производство е било образувано и
4
водено за престъпление по чл.343 ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, а именно
за това, че на 03.08.2020 г., около 17,00 ч., в гр.С., област Софийска, на
ул.”********”, е настъпило пътно-транспортно произшествие на лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № *******, управляван
от А. Р. И., която нарушила правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинила телесна повреда на С. В. И., с ЕГН *********.
Законните представители /родители/ на посоченото пострадало лице –
малолетния С.И. са заявили изрично искане за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.343 ал.2, т.2 от НК. Несъмнено е установено в
хода на разследването и, че срещу свидетеля А. Р. И., като водач на процесния
автомобил, няма налични данни за образувани и прекратени наказателни
производства на това основание, през последните пет години, с оглед
поставеното изискване в разпоредбата на чл.343 ал.2, т.2 от НК.
При тези констатации, въззивният съд напълно се солидаризира с
виждането на първата инстанция, че упражняването на посоченото право от
страна на пострадалите от процесното ПТП лица, води неизбежно до
възникването на прекратителното основание по чл.24 ал.1, т.9 от НПК.
Правилно е посочено от първият съд, че с реализирането на това право на
пострадалия, законът свързва настъпването на точно определени правни
последици – задължение за компетентните органи да прекратят наказателното
производство, в какъвто смисъл следва да бъде взета в предвид и практиката
на касационната инстанция /Р. № 204 от 13.05.2013 г. на ВКС, 2 н.о./. С оглед
наличието на основанието за прекратяване на наказателното производство по
чл.24 ал.1, т.9 от НПК, въззивната инстанция изцяло се съгласява и с
доводите на първата, че по делото е безпредметно събирането на
доказателства относно останалите факти, включени в предмета на доказване,
в какъвто смисъл са исканията на повереника в жалбите му до двете
инстанции.
Изцяло несподелими от настоящата инстанция са и доводите във
въззивната жалба, свеждащи се обобщено до твърдението, че наказателното
производство подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1, т.9 НПК, вр.
чл.343 ал.2 от НК, единствено след проведено по делото обективно,
всестранно и пълно разследване, което да отговори на въпросите извършено
ли е съставомерно деяние, от кого е извършено и виновно ли е осъществено.
5
Както бе отбелязано по-горе, процесуалният закон въвежда едно право
за пострадалото от престъпление лице, да поиска прекратяване на
наказателното производство в предвидените от закона случаи, какъвто е и
този по чл.343 ал.2 от НК, като само и единствено от неговата воля зависи
дали да упражни това право и в кой момент. На тази възможност на
пострадалото лице съответства корелативното задължение на съответните
компетентни органи /органите на досъдебното производство и съда/ веднага
след отправяне на валидно изявление за прекратяване на наказателното
производство, да прекратят същото, без да е необходимо да събират
доказателства и съответно да изследват наличието, респ. липсата на други
основания по чл.24 от НПК. Това задължение за прекратяване на
производството произтича от неговия особен характер – публично-частен,
при който проявлението на служебното начало е поставено и в зависимост от
волята на жертвата на престъплението. В този смисъл, напълно правилно и
законосъобразно, обект на прекратяващото наказателното производство
постановление и на атакувания съдебен акт, не са станали въпросите за
авторството и вината на определено лице за настъпването на предметното
автопроизшествие. Пострадалото от това ПТП лице /това, претърпяло
съставомерни вреди/, несъмнено е установено по делото и не е необходимо
извършването на каквито и да било други действия по разследването в
посочената насока.
Вън от гореизложеното, следва да се отбележи и, че правната
релевантност на заявеното искане по чл.343 ал.2 от НК, от страна на
жалбоподателката А. А. М., като законен представител /майка/ на
малолетното дете С. В. И., в качеството й на пострадало от процесното
транспортно престъпление лице, не е загубила своето действие, въпреки
осъщественото от нея оспорване на прокурорското постановление. Това е
така, доколкото в нито един момент от процесуалното развитие на делото,
същата не оттеглила така стореното от нея искане за прекратяване на
наказателното производство, а единствено е поддържала позиция за
изследване на въпросите за това, извършено ли е съставомерно деяние, кой е
неговия автор и виновно ли е осъществено.
6
Всичко гореизложено мотивира и въззивният съд да приеме, че в
настоящия казус е налице основанието по чл.24 ал.1, т.9 от НПК, вр. чл.343
ал.2 от НК за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 206/2020 г. по описа на РУ С.. Този решаващ извод на
настоящия съдебен състав напълно съвпада с извода на първата инстанция,
която съвсем правилно и законосъобразно е потвърдила прекратителното
постановление на прокурора от РП С.. Поради това, обжалваното
определение на РС С. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от това, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.04.2021 г. на Районен съд – гр.С.,
постановено по ЧНД № 34/2021 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Заинтересованите страни да бъдат уведомени за изготвянето на
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7