О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 13.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, III-ти
въззивен състав в закрито заседание на тринайсети ноември през две хиляди и двайсета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 2091 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.
Постъпил
е протест от прокурор при СРП срещу определение от 21.05.2020 г., постановено по
н.ч.д. № 5081/2020 г., по описа на СРС, НО, 95-ти състав, с което се отменя
постановление № 9140/6.03.2020 г. за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 15173/2016 г. по описа на 2 РУ – СДВР, пр. пр. №
9140/2016 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В
протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се
прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде
потвърдено. Твърди се, че в хода на разследването по делото не е било доказано
погиване на инкриминираната вещ в резултат на пожар, какъвто извод е формирало
държавното обвинение и на тази основа е обосновало прекратяване на
наказателното производство. Поддържа се, че са извършени всички възможни
процесуални действия, като в постановлението за прекратяване е изложена
приетата за установена фактическа обстановка, уточнено е кои свидетели са били
разпитани и какво е съдържанието на техните показания, кои доказателства са кредитирани,
респ. кои не са кредитирани и поради какви причини.
Въззивният съд, като прецени
изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира
за установено следното:
Досъдебно
производство № 15173/2016 г. по описа на 2 РУ – СДВР, пр. пр. № 9140/2016 г. по
описа на СРП, е образувано по жалба от „Уникредит Лизинг“ ЕАД с постановление
на СРП от 28.10.2016 г. за това, че на неустановена дата през 2012 г., в гр.
София, противозаконно била присвоена чужда движима вещ – щанцова машина с ЦПУ TRUMATIC 2000 – собственост на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД, която била във владение по силата на договор за
финансов лизинг № C-VDRA-4-003,
като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1
от НК.
В
хода на досъдебното производство не са били привлечени лица като обвиняеми.
Прекратяването,
което е било предмет на разглеждане в първоинстанционното съдебно производство,
е второ по ред. За първи път наказателното производство е прекратено с
постановление от 28.11.2018 г. на СРП, в което е посочено, че са били събрани
разнопосочни по съдържание и смисъл свидетелски показания относно вещите,
унищожени при възникнал в гр. Берковица пожар, което правело обективно
невъзможно да се направи избор кои са достоверните. Поради това в заключение
СРП е приела, че е невъзможно и да се установи съдбата на процесната вещ и да
се формира извод дали П.С.П.е извършил престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал.
1 от НК. С определение от 18.12.2018 г., постановено по н.ч.д. № 21244/2018 г.
по описа на СРС, НО, 108-ми състав, постановлението е било отменено. Прокурор при
СРП е оспорил законосъобразността му пред въззивния съд. СГС, НО, III-ти въззивен състав с определение от
30.05.2019 г., постановено по в.н.ч.д. № 748/2019 г., е потвърдил определението
на СРС и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на процесуалните
действия по него.
Прокурорът
с постановления от 19.07.2019 г. и от 15.11.2019 г. е дал указания на
разследващия орган да проведе допълнителни действия по разследване. В
изпълнение на указанията са извършени следните действия:
– Проведен
е разпит на С.В.Д.на 8.08.2019 г. (л. 201 от ДП – том 2), която е заявила, че
поддържа заявеното от нея в предишните й разпити и е представила заверени копия
от спецификация на инкриминираната щанцова машина с ЦПУ „TRUMATIC 2000” (л. 202-220 от ДП –
том 2).
– Проведен е разпит на М.Х.Х.на 22.08.2019 г.
(л. 225 от ДП – том 2), който на въпроси на разследващия полицай отговаря, че е
участвал като член на комисия в констатираните обстоятелства, описани в
констативен протокол с изх. № 3/15.01.2012 г., но не си спомня къде точно се е
намирала щанцовата машина, нито как е изглеждала. Посочва също, че след пожара
трудно е можело да се различат различните обгорени предмети, но с него имало
компетентни служители от фирмата, които можели да направят разлика.
– Проведен е разпит на Н.Б.М.на 9.12.2019 г.
(л. 237 от ДП), която посочва, че на следващия или по-следващия ден след пожара
на 24.01.2012 г. е посетила завода в гр. Берковица, като обектът още е пушел и
е имало миризми от изгорели предмети в основния корпус, който се е състоял от
няколко етажа и на всеки е имало разположени машини. Твърди, че е видяла
изгорели машини на първия етаж, опаковките и складираните дюбели. Посочва, че
машините са били две или три, като не може да отговори на въпроса каква е била
степента им на изгаряне. Разказва, че всичко е било подгизнало във вода от
гасенето на пожара и не е влизала навътре в помещението, за да прави оглед. Не
може да вземе отношение по прочетените й показания на свидетелите П.Х.П.на л.
142 от ДП – том 1, Н.Б.С.на л. 143 от ДП – том 1 и С.С.В.на л. 144 от ДП – том
1.
– Проведен е разпит на П.С.П.на 9.12.2019 г.
(л. 238 от ДП – том 2), който излага, че след като възникнал пожара в завода в
гр. Берковица е бил повикан там още същата вечер, но е отишъл в завода на
следващата сутрин. Смята, че пожарът не е възникнал от човешка грешка, както са
написали пожарникарите, а от запалването на натрупания фин прах от преработката
на пластмасите, които седели много години в бившия завод за пластмаси
„Компласт“. Пожарът се бил развил на кота 0, с лице към голям паркинг за обслужване
на рампата, като освен машините – нови и стари от бившия завод „Компласт“,
изгорели и всички складови наличности на амбалажи на опаковки и не много голяма
част от готовата продукция, която била в близост до централния коридор, в който
се е развивал пожарът преди да се прехвърли в другите помещения. След пожара
била направена инспекция на стоманобетоновата конструкция на главния
производствен корпус и се е установило, че сградата в това състояние не е била
годна за употреба, с оглед на което свидетелят като собственик взел решение да
разруши сградата, за да не предизвика нещастен случай. На прочетените показания
на свидетелите П.Х.П.на л. 142 от ДП – том 1, Н.Б.С.на л. 143 от ДП – том 1 и С.С.В.на
л. 144 от ДП – том 1 посочва, че смята, че са недостоверни, тъй като
инспекторите от пожарната защита и полицая нямало как да направят оглед на
помещенията, след като вътре саждите били толкова много и са се задържали
толкова дълго.
– Проведен е разпит на Й.А.Й.на 17.12.2019 г.
(л. 248 от ДП – том 2), който излага, че от 2004 г. до 2015 г. работел като
организатор производство е ЕТ „В. – П.П.“ гр. София, впоследствие преобразувано
във „В. Б.“ ЕООД. Дружеството се занимавало с производството на изделия за
строителството. Една от производствените бази на дружеството, в която се
произвеждали пластмасови изделия, се намирала в гр. Берковица в производствен
корпус на бившия завод „Компласт“. Свидетелят отговарял за част от производството в гр.
Берковица. Съобщава, че в началото на 2012 г. в производствената база в гр.
Берковица възникнал голям пожар в основния корпус, който към момента на разпита
вече не съществувал. Пожарът възникнал при работа с оксижен от работници на
бригада, които извършвала строително-ремонтни дейности – работниците рязали
метал на партерен етаж и нажежени парчета метал и пръски са паднали на долния
етаж, където е имало складове, работни и сервизни помещения. Посочва, че
щанцовата машина с ЦПУ „Т. ****“ се е намирала в подземните помещения, но не
може конкретизира точно в кое. За машината бил отговарял А.С., който също бил
организатор производство. След като пожарът бил потушен, била сформирана петчленна
вътрешна комисия, на която бил член и той и която констатирала и описала
изгорелите машини, документи, готова продукция и суровини за производство.
Комисията била с председател П.П. и членове Н.Н., Й.Й., А.С.и М.Х.. Св. Й.описал
обгарянето на двата екструдера, готовата продукция и суровините за
производство, А.С.описал изгорялата щанцова машина с ЦПУ „Труматик 2000“, за
която свидетелят няма спомен да е виждал или не в изгоряло състояние, а Н.М.описала
изгорелите документи и архив. На прочетените показания на свидетелите П.Х.П.на
л. 142 от ДП – том 1, Н.Б.С.на л. 143 от ДП – том 1 и С.С.В.на л. 144 от ДП –
том 1 посочва, че не може да каже какво са видели или не свидетелите. В
помещението, което изгоряло, имало два стари екструдера. Посочва, че св. С.В.бил
от пожарната и идвал на проверки поне два пъти месечно, като няма спомен да е
обикалял с него след пожара.
След
извършване на изложените действия по разследване с постановлението от 6.03.2020
г. прокурорът повторно прекратил наказателното производство. Постановлението
било обжалвано от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, като били оспорени правните изводи на
прокурора, формирани въз основа на кредитираните показания на свидетелите Н.М.,
П.П., М.Х. и Й.Й..
С
определението от 21.05.2020 г., предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е
приел, че събраната доказателствена съвкупност е противоречива, като в
постановлението не са изложени нужните мотиви защо са кредитирани едни
доказателства за сметка на други и не са изчерпани всички възможности за
събиране на доказателства. Поради това на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 НПК е
отменил постановлението за прекратяване.
За
да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният
съд на свой ред обсъди събраните доказателства, въз основа на които установи,
че крайният правен извод на проверяваното определение за отмяна на
постановлението за прекратяване на наказателното производство е правилен.
По
делото са събрани доказателства чрез:
– показанията на свидетелите Д.Ц.И.(л. 25, 63,
68 от ДП – том1), П.С.П.(л. 34, 54, 84, 127, 128 от ДП – том 1, л. 238 от ДП –
том 2), М.Х.Х.(л. 56, 110 от ДП – том 1, л. 225 от ДП – том 2), Н.Б.М. (л. 57,
83 от ДП – том 1, л. 189, 237 от ДП – том 2), Й.А.Й.(л. 58, 111 от ДП – том 1,
л. 248-249 от ДП – том 2), С.В.Д.(л. 117, 134 от ДП – том 1, л. 190, 201 от ДП
– том 2), П.Х.П.(л. 142 от ДП – том 1), Н.Б.С.(л. 143 от ДП – том 1), С.С.В.(л.
144 от ДП – том 1), А.Б.А.(л. 151 от ДП – том 2), Т.К.З.(л. 153-154 от ДП – том
2), С.Н.С.(л. 155-156 от ДП – том 2), Р.М.В.(л.163-164 от ДП – том 2) и В.Х.Я.(л.
177 от ДП – том 2);
– нотариална
покана от П.С.П.(л. 26 от ДП – том 1), молба от „Уникредит лизинг“ ЕАД (л. 28
от ДП – том 1), изпълнителен лист от 02.10.2015 г. (л. 29 от ДП – том 1),
решение от 04.03.2015 г., постановено по т.д. № 2481/2014 г. по описа на САС,
ТК, 5-ти състав (л. 30-32, 35-36 от ДП – том 1), пълномощно (л. 33 от ДП – том
1), касационна жалба от ЕТ „В.– П.П.“ (л. 38-42 от ДП – том 1), АУАН № 2/2012
г. (л. 43 от ДП – том 1, л. 149 от ДП – том 2), наказателно постановление №
НП-2/03.02.2012 г. (л. 44, 87-88 от ДП – том 1), констативен протокол изх. №
3/25.01.2012 г. (л. 45, 89 от ДП – том 1, л. 224 от ДП – том 2), фактура № **********/10.09.2012 г.
(л. 46 от ДП – том 1, л. 150 от ДП – том 2), справка № 243р-6224/19.05.2016 г.
от РУ – Берковица (л. 59 от ДП – том 1), уведомително писмо от „М.2000“ ООД с
приложена фактура (л. 61-62 от ДП – том 1), уведомително писмо от „Е.В.Б.Л.ООД
(л. 64 от ДП – том 1), писмо рег. № 243р-10147/2016 г. (л. 71 от ДП – том 1), копие от
телефонограма № 14 с дата 24.01.2012 г. (л. 72 от ДП – том 1), справка на РСПБЗН
от дата 24.01.2012 г. (л.
73
от ДП – том 1), копие статистически лист на ЗСПБЗН изх. № 106/30.01.2016 г. (л. 74 от ДП – том 1), наказателно
постановление № НП-19/25.09.2012 г. (л. 90-91 от ДП – том 1), договор за
финансов лизинг № C-VDRA-4-003
от
28.12.2004 г., анекс и предварителен договор (л. 92-108 от ДП – том 1), пълномощно
с изх. № 600203/14.09.2016 г. (л. 118 от ДП – том 1), приемо-предавателен
протокол между „Уникредит лизинг“ ЕАД (предходно наименование „Е.В.Б.Л.ООД) и
ЕТ „В.– П.П.“ от 10.06.2005 г. (л. 119 от ДП – том 1), договор за
покупко-продажба на английски език за закупуване на щанцова машина с ЦПУ „Trumatic 2000” (л. 121-123 от ДП –
том 1), уведомително писмо от 3.04.2012 г. (л. 124 от ДП – том 1), спецификация
на щанцова машина с ЦПУ „Trumatic
2000” (л.
202-220 от ДП – том 2).
Настоящата
съдебна инстанция, при извършен собствен прочит на събрания по делото
доказателствен материал, намира за обосновани изводите на прокурора при СРП,
постановил прекратителния прокурорски акт, възприети и от решаващия
първоинстанционен съд, относно фактите, свързани със сключването на договор за
финансов лизинг № C-VDRA-4-003
от 28.12.2004 г. в гр. София между „Е.В.Б.Л.“ ООД (с правоприемник „Уникредит
лизинг“ ЕАД) и ЕТ „В.– П.П.“, действията на св. П.С.П.по преместване на
процесната машина от гр. София в завод в гр. Берковица, стопанисван от ЕТ „В.– П.П.“,
преустановяване на плащането на лизинговите вноски от страна на ЕТ „В.– П.П.“,
дължими по договора за финансов лизинг, както и по отношение възникналия на
24.01.2012 г. пожар в производствено помещение в гр. Берковица, стопанисвано от
ЕТ „В.– П.П.“, като прецени, че събраният доказателствен материал в хода на
досъдебното производство е еднопосочен и безпротиворечив, поради което не
следва да бъде подробно обсъждан по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
На
следващо място обаче въззивният съд намира за обосновани изводите на СРС по
отношение на останалата част от възприетата в постановлението за прекратяването
фактология, която е квалифицирана в протестирания съдебен акт като непълна и
произволна.
В
постановлението за прекратяване на наказателното производство СРП е приела, че
са изчерпани всички процесуални възможности за събиране на доказателства
относно това дали процесната щанцова машина е изгоряла при възникналия на
24.01.2012 г. пожар.
Същевременно
прегледът на гласните доказателствени средства позволява да бъде извършена
следната констатация за техния смисъл:
– В показанията си св. П.С.П.и св. Й.Й.излагат
твърдения, че машината е изгоряла.
– Свидетелите Х.и М.не са в състояние
да допринесат за надеждното установяване на състоянието на машината. Св. Х.не е
бил достатъчно запознат с производствената дейност и техническото оборудване на
фирмата, в частност с мястото, на което се е намирала щанцовата машина. Св. Н.М.е
видяла изгорели машини на първия етаж,
но не сочи, че сред тях е била и щанцовата. Въпреки липсата си на
непосредствени лични възприятия и осведоменост обаче и двамата свидетели са
подписали констативния протокол изх. № 3/25.01.2012 г., в който се съдържа опис
на изгорели вещи, което компрометира достоверността му.
– Показанията на посочените свидетели, както и
отразеното в констативния протокол, не кореспондират на показанията на св. П.Х.П.,
който е участвал в гасенето на пожара, на тези, дадени от св. Н.С.– полицейския
служител, направил оглед на склада в деня на пожара, както и на показанията на
св. С.В., който след пожара е извършил проверка за наличието на план за
осигуряване на пожарна безопасност за извършване на ремонтни работи. Тези трима
тримата свидетели заявяват, че не е имало изгорели машини в завода същия ден. На
твърденията им кореспондират и показанията на свидетелите Т.З.и С.С., които извършвали
дейност по рязане на машини под ръководството на св. П.С.П.в завода и са категорични,
че не е имало изгорели машини. Показанията на тази група са отбелязани в
постановлението на СРП, но не е изложен анализ на тяхната достоверност, който
да може да бъде проверен от гледна точна на процесуалните изисквания за формиране
на вътрешното убеждение. Поради това не става ясно защо въз основа на тези доказателствени
материали прокуратурата не е изградила свои фактически изводи.
В постановлението на СРП не са обсъдени и
част от приетите писмени доказателства – телефонограма № 14 от 24.01.2012 г., в
която е отразено, че единството унищожено имущество при произшествието е 7 кв.
м. пластмасова дограма на стойност 800 (осемстотин) лева; справка на РСПБЗН от 24.01.2012
г. и статистически лист на ЗСПБЗН изх. № 106/30.01.2016 г., в които е посочено,
че пожарът е обхванал стая в завода с площ 20 кв. м. Както е посочил и
първостепенният съд, прокурорът не е обсъдил и дали има логическа обусловеност
между изтъкнатите обстоятелства и изпратената от св. П.С.П.нотариална покана от
18.04.2012 г. до „Уникредит Лизинг“ ЕАД, с която е признал неизпълнение на
задълженията си по договора за финансов лизинг и е предложил извънсъдебно
уреждане на отношенията по него, както и процесуалното поведение на П.в хода на
воденото търговско дело, по време на което не е направил възражение за погиване
на щанцовата машина.
На следващо място въззивният съд установи,
че правилно районният съд е констатирал наличие на противоречие между
показанията на св. П.С.П.и Н.М., от една страна, и тези, дадени от св. Д.И.и С.Д.,
от друга, по отношение на уведомяването на лизингодателя за погиването на
щанцовата машина. Твърденията на св. Петров, че е уведомил лизингодателя за
изгарянето на процесната машина в пожара, не намират подкрепа в нито едно от
събраните доказателства. Св. М.е посочила при един от разпитите си, че е
посъветвала св. П.да уведоми лизингодателя и била сигурна, че го е сторил. Тези
нейни показания могат да установят истината за нейната субективна увереност, но
доколкото тя не е била пряк свидетел на подобен разговор с лизингодателя,
показанията й не са годни да установяват този факт. В същото време св. И.и св. Д.са
категорични, че св. П.не е уведомявал официално или неофициално, че
лизингованата машина е била унищожена при възникналия пожар.
Всички
посочени противоречия в доказателствената съвкупност не са обсъдени в
постановлението за прекратяване на наказателното производство съобразно
задължението за обективно, всестранно и пълно изследване. В резултат на това е
останало необосновано заключението, че съществените обстоятелства се
установяват именно от показанията на свидетелите П.С.П., Й.Й., М.Х. и Н.М.. При
конфронтиране, каквото е налице в настоящото производство, на гласните
доказателствени средства помежду им, за да се прецени кои свидетелски показания
са достоверни, следва да се направи внимателен анализ на съдържанието на всички
показания поотделно и на основата на отношенията им с останалите доказателства.
В случая са кредитирани показанията на първата група свидетели, без обаче да
бъдат изложени мотиви защо не се дава вяра на показанията на останалите, още
повече когато в тяхна подкрепа са събрани писмени доказателства, с което е
допуснато съществено процесуално нарушение на изискванията за формиране на
вътрешното убеждение. В този смисъл, когато е констатирал този непреодолим
недостатък на съобразителната част на обжалваното пред него постановление на
СРП, първостепенният съд не е надхвърлил компетентността си, нито я е упражнил
превратно.
Правомощията
на съда в тази форма на съдебен контрол в досъдебното производството се
изразяват в извършване на проверка дали изводите на прокурора почиват на
логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без
да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо
място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно,
всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът
е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.
Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по
събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого
да повдигне обвинения (конституционните правомощие по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ).
Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и
при съдебния контрол в досъдебното производство, задължителните указания
относно прилагането на закона – процесуалния и материалноправния, изключват
възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване
на делото. Не съществува спор нито в правната доктрина, нито в съдебната
практика, че резултатите от новото разглеждане на делото не са предрешени, а
самото производство не е сведено само до формално възпроизвеждане на
становището и вътрешното убеждение на контролната инстанция. В този смисъл
отмяната на постановлението за прекратяване на наказателното производство е
допустима само когато е възможно да се извърши каквото и да е процесуално
действие, което да доведе до вероятност от друг правен резултат. Затова съдът
не може да дава обвързващи указания и не предопределя резултата от оценката на
доказателствения материал, както и изводите по същество и съдържанието на
съдебния акт. Прокурорът, на когото е върнато делото за продължаване на
разследването, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, т.е. самостоятелно
по свое вътрешно убеждение, което обаче не представлява субективно усмотрение,
а следва да се основава съгласно чл. 14 НПК на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и закона. Съобразявайки пределите
на съдебния контрол по чл. 243 НПК, въззивният съд установи, че в процесния
случай първоинстанционният съд не се е намесил недопустимо в правомощията на
прокурора да реши делото по същество, а стриктно в рамките на компетентността
си е посочил процесуалните нарушения, допуснати от прокурора при извършване на
аналитичната му дейност относно това дали са извършени всички обективно
възможни процесуални действия, които позволяват обективно изясняване на
релевантната фактология и даване на законосъобразен отговор на правните
въпроси, произтичащи от нея. На следващо място въззивният съд намира за
правилна оценката на първата инстанция, че прокурорът е формирал своите
фактически и правни изводи без да обсъди всички събрани доказателства, за да
може обективно и с необходимата сигурност и пълнота да установи обективната
истина за разглежданото събитие. От този процесуален порок неизбежно произтича и
следващият – правните изводи са формирани преждевременно.
На основата на изложените съображения въззивният
съд на свой ред след първостепенния прие, че не са изчерпани доказателствените
възможности пред разследването, поради което упражняването на правомощията на
прокурора във втория стадий на досъдебното производство по реда на чл. 243 НПК
е било прибързано, тъй като не са изпълнени задълженията му по чл. 13, ал. 1 от НПК да вземе всички мерки, необходими за осигуряване разкриването на
обективната истина, което е довело и до нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК,
доколкото прокурорът не е постановил акта си на основата на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Следователно,
съществените правни въпроси към настоящия момент не могат да получат своя верен
отговор, защото липсва необходимата фактическа основа за това.
Ето
защо в заключение въззивната съдебна инстанция намира, че определението на СРС
е обосновано и законосъобразно, тъй като констатираните в него недостатъци на
постановлението за прекратяване на наказателното производство са действително
допуснати и налагат отмяната му, защото представляват отстраними съществени
процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на прокурора, а за СРП
възниква задължението да изпълни посочените указания.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 21.05.2020 г., постановено по н.ч.д № 5081/2020 г., по описа на
СРС, НО, 95-ти състав, с което е отменено постановление № 9140/6.03.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
15173/2016 г. по описа на 2 РУ – СДВР, пр. пр. № 9140/2016 г. по описа на СРП,
водено за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
ВРЪЩА
делото на СРП за изпълнение на задължителните указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.