О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер 14.07.2023 година град Търговище
Административен съд първи състав
На четиринадесети юли 2023 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 66 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ПСИХИЧНО
ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, п. к. 7700, ул.
„Васил Петлешков“ № 30, представлявано
от управителя И. Г. Т., действащо чрез пълномощника а.. Д. В. К.,*** срещу
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, със седалище в гр. София, пл. "Света
Неделя" № 5, представлявано от Министъра на здравеопазването и МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище в
гр. София, бул. „Княз “Александър Дондуков“ № 1, представляван от Министър -
председателя. Съдът е сезиран със
следното: ДА СЕ ОСЪДИ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, със седалище в гр.
София, пл. "Света Неделя" № 5, представлявано от Министъра на здравеопазването
и МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище в гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 1, представляван от Министър – председателя, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО сумата от 36 938.79 лева
( тридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и осем лева и седемдесет и
девет стотинки ), представляваща мораторно обезщетение в размер на законната
лихва за периода на забава от 20.06.2017 г. до 07.04.2023 г. включително,
начислено върху вземане за неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ в
размер на 62 785, 48 лв., дължима по Договор за безвъзмездна финансова помощ
(ДБФП) № РД - 13 - 13/14.09.2015 г. по
Програма ВG
07 „Инициативи за обществено здраве“, за
проект с наименование „За достойни старини“, съфинансиран от Финансовия механизъм
на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 и Норвежкия финансов
механизъм 2009 - 2014, в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия
на Програмния оператор и Подкрепящото звено по програма ВG 07„Инициативи за обществено здраве“, на
основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Претендирана е законната лихва върху вземане за
неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ в размер на 62 785, 48 лв. за периода на забава от датата на
предявяване на настоящата искова молба до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.“.
С допълнителна молба Вх.№ 866 от 15.05.2023 г. са представени
изискани от съда документи и е направено уточнение като са конкретизирани бездействията,
причинили вредата.
Ищецът счита, че това е
бездействие на Ръководителя на Подкрепящото звено по програма ВG
07„Инициативи за обществено здраве“ за произнасяне по Искане за окончателно
плащане по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № РД - 13 -
13/14.09.2015 г. по Програма ВG 07 „Инициативи за обществено
здраве“, постъпило в администрацията на Подкрепящото звено под вх. № 02.50 -
1/22.05.2017 г., в периода от 13.11.2018 г.( датата на влизане в сила на Решение № 13902/13.11.2018 г. постановено
по адм. д. № 10057/2018 по описа на Върховен административен съд на РБългария, VII отделение
) до 22.12.2021 г. и е бездействие
на Ръководителя на Подкрепящото звено по програма ВG
07„Инициативи за обществено здраве“ за произнасяне по Искане за окончателно
плащане по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) )№ РД - 13 -
13/14.09.2015 г. по Програма ВG 07 „Инициативи за обществено
здраве“, постъпило в администрацията на Подкрепящото звено под вх. № 02.50 -
1/22.05.2017 г., в периода от 25.01.2023 г.( датата на влизане в сила на Решение № 783/25.01.2022 г., постановено по
адм. д. № 10571/2022 г. по описа на Върховен административен съд на РБългария, VII
отделение ) до настоящия момент.
В исковата молба от фактическа
страна е изложено ,че към настоящия
момент висящи производства по администриране на нередности във връзка с
изпълнението на ДБФП няма. Откриване на нови не следва да се очаква поради
изтичане на давностния срок, установен в чл. 3, (1) Регламент (ЕО, Евратом) №
2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите
интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) - четири години от
момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, (1) Регламент № 2988/95 е
извършена.
В резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия,
както на ПО, така и на ПЗ, в периода от 20.06.2017 г.( когато при нормални
обстоятелства е следвало да приключи верифицирането на разходи по предявеното
под вх. № 02.50 - 1/22.05.2017 г. искане за окончателно плащане ) до настоящия
дружество търпи имуществени вреди, съизмерими със законната лихва върху
неиздължената част от БФП, възлизаща на 62 785, 48 лв. Следващото му се
мораторно обезщетение за периода от 20.06.2017 г. до 07.04.2023 г. възлиза на
36 938.79 лева(тридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки).
Във взаимоотношенията си с
дружество, от 2017 г. до настоящия момент, Ръководителите на Програмния
оператор и Подкрепящото звено според при издаването на актовете си чрез
постоянно иницииране на производства за определяне на финансови корекции за едни
и същи разходи, чрез различни решения целят да се осуети верифициране на
разходи по Искане за окончателно плащане по Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № РД - 13 - 131/14.09.2015 г. по програма ВG 07
„Инициативи за обществено здраве“, съфинансирана от Финансовия механизъм на
Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г. и Норвежкия финансов
механизъм 2009 - 2014 г., сбенефициент „Психично здраве - ИПСМП" ЕООД.
От 2017 г. до настоящия момент
Ръководителят на Подкрепящото звено по програма ВG
07„Инициативи за обществено здраве“ неизменно отказва да
верифицира разходите по предявеното Искане за плащане № 5( окончателно ), заведено
под вх. № 02.50 - 1/22.05.2017 г., аргументирайки се с висящност на
производства по налагане на финансови корекции във връзка с изпълнението на
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № РД -
13-131/14.09.2015 г. по програма ВG 07
„Инициативи за обществено здраве“.
От своя страна от 2017 г. до
настоящия момент Ръководителят на Програмния оператор на Програма BG
07„Инициативи за общественото здраве“ отпочва производства по администриране на
нередности и налагане на финансови корекции по отношение на дружеството, само и
единствено за да даде основание на Подкрепящото звено да отказва дължимата
верификация на разходи по искането за окончателно плащане.
Произнасянето на ПЗ по искането за окончателно
плащане регистрирано под вх. № 02.50 - 1/22.05.2017 г. ), съобразно чл. 28 от
ОУ, е било дължимо в срок от 20 работни дни от предявяването му. Първият
изричен отказ за верифициране на разходи, отменен като незаконосъобразен от съда, е станал факт едва на 10.11.2018 г.
Вторият такъв е издаден след бездействие в изпълнение на съдебно решение с
тригодишна продължителност. Съответно Програмният оператор е сигнализиран за
възникнали съмнения за нередности във връзка с изпълнението на ДБФП още през
месец март, 2017 г. Произнасянето по тях е налагало провеждане единствено на
документална проверка. Въпреки това производствата по установяване на нередности
са отпочнати по установения от ОУ ред едва през месец август и септември, 2017
г. - шест месеца по - късно, и през месец ноември, 2021 г. - почти четири
години по - късно. Предвид това, както и предвид незаконосъобразната практика
на Помощното звено да отказва верификация на разходи, засегнати от съмнения за
нередност, към настоящия момент дружеството е лишено от възможността да получи
значителна част от договорената БФМ за един безспорно реализиран съобразно
заложените цели и функциониращ проект като последното се установява по несъмнен
начин от доклади за оценка след регулярно провеждани одити на място ). Така с действията си управляващата
програма ВG
07 „Инициативи за обществено здраве“ администрация компрометира самата
жизнеспособност на проект „За достойни старини.
Проектът е успешно реализиран
от дружеството, което е изпълнило изцяло
и надлежно Договор за безвъзмездна финансова помощ № РД - 13 - 13/14.09.2015 .
и е изправна страна по него. Въпреки това и до настоящия момент „Психично
здраве - ГПСМП“ООД, гр. Търговище е титуляр на неудовлетворено вземане за част
от следващата му се безвъзмездна финансова помощ в размер на 62 785, 48 лв.
Причина тази част от БФП да остава неиздължена са незаконосъобразните
индивидуални административни актове, издавани от П3 и ПО в производствата по
верифициране на разходи, съответно установяване на нередности и налагане на
финансови корекции, драстичното неспазване на процесуални срокове по отношение
на тези производства и нарушаването на принципа на доброто управление.
В процеса на реализиране на
проекта бенефициентът е предявил общо 5 искания за плащане по ДБФП:
- Искане за плащане № 1(
авансово ) - полученото такова е в размер на 77 793, 83 лв. и съставлява 2096
от максималния размер на БФП, съобразно чл. 4 от ДБФП и чл. 18, ал. 2, т. 1 от
Общите условия;
- Искане за плащане № 2(1- во
междинно), по което е изплатена част от договорената БФП в размер на 10 666, 44
лв.;
- Искане за плащане № 3 (2 -
ро междинно ), по което са верифицирани всички отчетени разходи, като на
бенефициента е изплатена сума в размер на 82 839, 06 лв., съставляваща 8590 от
тях.
- Искане за плащане № 4( 3 -
то междинно ) - по него са верифицирани разходи в размер на 140 909, 96 лв.(
БФП + собствен принос ), като е платена съответстващата на БФП част от тях, а
именно 119 773, 46 лв. По отношение на включените в същото искане за плащане
разходи в размер на 80 625, 05 лв. ПЗ е констатирало, че са налице регистрирани
сигнали за нередности. Разходите са: 6 000 лв. с включен ДДС по договор за
наем; 759, 78 лв. с ДДС за врата; 73 865, 27 лв. – 25% финансова корекция по
фактури, издадени от „Топ Инженеринг“ООД на обща стойност 296 220, 84 лв. минус
стойността на вратата. С оглед на възникналите съмнения за нередности и
необходимостта от извършване на проверка относно тяхната основателност, ПЗ е
отложило верификацията на гореизброените разходи, като е дало указания на
бенефициента за включването им в следващо искане за плащане.
Единственото „следващо искане
за плащане“, което „Психично здраве - ГПСМП“ООД, гр. Търговище би могло да
направи съобразно сключения ДБФП, е искането за окончателно плащане. Съобразно чл. 20, ал. 2
от Общите условия към него, бенефициентът е следвало да го предяви в срок до 45
дни от приключване изпълнението на проекта - 31.03.2017 г. Искането за окончателно плащане е постъпило в администрацията на
Подкрепящото звено в рамките на установения с административния договор срок под
вх. № 02.50 - 1/22.05.2017 г. То включва и конкретизираните по - горе
разходи, произнасянето по чиято верификация е отложено от ПЗ.
Верификацията на част от
разходите по искането за окончателно плащане в размер на 73 865, 27 лева БФП +
собствен принос ) не е извършена от Подкрепящото звено и до настоящия момент.
До настоящия момент
Програмният оператор и Подкрепящото звено са генерирали множество актове.
Ответната
страна Министерство на здравеопазването
в писмен отговор счита, че подадената искова молба е недопустима: В настоящия случай,
претендираните от страна на ищеца вреда всъщност
представляват незаплатено възнаграждение по сключен между страните
договор.
Съгласно Общите условия към
договор за безвъзмездна финансова помощ по мярка 1 „Подобряване на системата за
психично здраве на българските граждани“, финансирана от Финансовия механизъм
на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2009 - 2014 /Общи
условия/, и по-специално чл. 18, ал. 1 от същите „плащанията по Договора се
извършват въз основа на исканията за плащане подадени от Бенефициента. Всички
плащания по проекта се извършват от ПЗ по Програма ВG07“.
Министерството на здравеопазването не е задължено лице и дори да е налице
вземане от страна на „Психично здраве - групова практика за специализирана
медицинска помощ“ ЕООД по мярката, то същото те не се дължи от Министерството
на здравеопазването. Съгласно Общите условия за изпълнение на проекта,
верификацията на допустимите разходи и плащанията се извършват от Подкрепящото
звено (ПЗ) по програмата - дирекция „Добро управление” в Администрацията на
Министерския съвет. Всички плащания извършени към „Психично здраве - групова
практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД до образуване на настоящото
дело по мярката, са извършени от Подкрепящото звено, а не от Министерството на
здравеопазването. За Министерството на здравеопазването в нито един документ не се съдържа такова
задължение за плащане.
Наложената финансова корекция с Решение № РД-13-422/19.12.2017 г. е с по-големия
размер, а именно 25% (другата финансова корекция е 10%). Дори другата финансова
корекция да бъде отменена като незаконосъобразна, то финансовата корекция в
размер на 25% може да бъде наложена в цялост. В тази връзка именно това е
производството, което е следвало да приключи, за да може да бъде верифицирана каквато
и да е сума на ищеца. Спорът между страните е приключил с Решение № 129 на Върховен административен съд
от 05.01.2023 г. Видно е, че не е имало забавяне от страна на Програмния
оператор в периода 19.12.2017 г. - 05.01.2023 г., защото реално през това време
са били налице съдебни производства. Дори след 05.01.2023 г. за Министерството
на здравеопазването не е била налице забава, защото към ответника не са
предявявани никакви претенции, освен такава за заплащане на разноски по
водените производства, като такива са заплатени. Целта на финансирането е да
бъдат изпълнени конкретни дейности, като
същите следва да се възложат съобразно действащото национално и европейско
законодателство. Именно това гарантира, правилното, законосъобразно и
най-ефективно разходване на средства. Не счита за правилни твърденията, че извършването на
контрол и предприемането на съответните законови действия от страна на една
институция представлява умишлено действие с цел да увреди конкретно лице. Видно
от решенията на Върховен административен съд, извършените от ищеца нарушения не
са разгледани по същество. Това е следствие само и единствено на пропуск в
законовата уредба според Върховен административен съд ВАС, която не позволява
директното приложение на насоките към лица, извън държавите членки. До това
решение ВАС е достигнал, независимо,че от предоставените в кориците на делата
доказателства е видно, че страните са постигнали съгласие, че именно Насоките
ще бъдат приложими в отношенията между тях, при определяне на финансови
корекции. При издаването на посочените от ищеца решения за налагане на
финансови корекции, Министерството на здравеопазването е било информирано за
наличието на нередност от ПЗ (след извършена проверка), налице е бил акт, на
който да се позове съгласно сключения между министерството и ищеца договор
(Насоките), предвид което, счита че
Програмният оператор е действал изцяло съобразно закона, като не е налице
никакъв умисъл. По същество счита иска за неоснователен респ.ищецът твърди, че
е представил искането за плащане на 22.05.2017 г., което означава, че същото
очевидно не е в срок. Предвид това, съгласно чл. 9, във връзка с чл. 20 от
Общите условия, претендираното плащане е недопустимо и съответно недължимо.
В писмен отговор ответникът МС излага следните
доводи:
По допустимостта (пасивната
легигимация) на ответника - Министерски съвет (МС). МС като централен държавен
орган с обща компетентност няма статут на юридическо лице по арг. от чл. 20,
ал. 1 от Закона за администрацията(ЗА). Такъв статут има Администрацията на
Министерския съвет (АМС), съгл. чл. 40, ал. З от ЗА, указващ, че АМС е
самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, но срещу АМС няма предявени
искове. Административните производства за присъждане на обезщетения по чл. 203
- 207 от АПК във връзка със ЗОДОВ, изискват исковете да се предявяват срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Наличието на надлежна страна като процесуална
предпоставка за правото на иск обуславя и допустимостта на исковата претенция.
Тъй като в конкретния случай държавният орган - МС не е надлежна страна,
предвид изискванията на чл. 205 от АПК, то моли производството срещу него да
бъде прекратено като недопустимо. Следва да се има предвид, че и Министерският
съвет (чл.23, ал.2 от ЗА) и Администрацията на Министерския съвет (чл.40, ал.6
от ЗА) се представляват от министър -_председателя. Искът е предявен на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искът, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е допустим, тъй като специфичната отговорност на държавата и общините
по посочения ред следва да се ангажира само в случаите, когато вредите са
причинени от администрацията именно вследствие на извършване на
административната й дейност. В този смисъл е и трайната практика на ВАС. В
Решение № 14496 от 09.11.2011 г. по адм. д. 0 9526/2011 г. на ВАС - Петчленен
състав – I колегия.
По делото са налични доказателства, че не е налице незаконосъобразен
административен акт. В производство пред
Административен съд Търговище адм.д. № 28 по описа за 2023 година е обжалвано
Писмо с изх. № 02.50- 80/22.12.2021 г. на И. П., действаща в качеството си
на Директор на Дирекция „Добро управление“ в структурата на специализираната
администрация на МС и Ръководител на Подкрепящото звено по програма ВG
07“Инициативи за обществено здраве“, в което е обективиран отказ за верифициране на разходи в размер на 86 900.32
лева по Искане за окончателно плащане по Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № РД-13-131/ 14.09.2015 г. по програма ВG
07“Инициативи за обществено здраве“, съфинансирана от Финансовия механизъм на
Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. и Норвежкия финансов
механизъм 2009-2014 г. с бенефициент „Психично здраве - ИПСМП“ЕООД. Към настоящия момент няма влязъл
в сила съдебен акт по посоченото дело, поради което оспореното писмо с изх. №
02.50-80/22.12.2021 г. на И. П. не е отменено по съответния ред.
Тоест не е налице първата предпоставка по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на държавата. По делото не са представени каквито и
да било доказателства, че ищецът е претърпял вреди, които са настъпили, били са
в причинна връзка с незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
Министерския съвет или на Администрацията на Министерския съвет. Тоест не е
налице втората предпоставка по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на държавата. Не е налице
и третата предпоставка по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на държавата, а именно - причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Исковата молба съдържа две претенции, съответно
за присъждане на мораторно обезщетение за периода 20.06.2017 г. до 07.04.2023
г. и за законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 07.04.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението. В т.4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е прието, че обезщетение
за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите
произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването. В този смисъл началната дата
на претендираното мораторно обезщетение следва да бъде съобразена с посоченото
тълкувателно решение и аргументите изложени в т.4.1. 4. Алтернативно моли да се отхвърли
исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Излага подробни доводи свързани с фактическата обстановка,
доказателствата по делото и правни изводи.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че исковата молба, е
процесуално недопустима, по следните съображения:
Съдът е
длъжен да следи служебно за допустимостта на съдебната претенция в течение на
целия процес до момента на постановяване на решението по нея. При извършената
проверка на допустимостта на така заявения иск, съдът намира, че същия, като
предявен на осн. чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на вреди,
е недопустим, като съобрази следното:
Искът
за обезщетение е допустим:
а)
когато оспореният административен акт е вече отменен от горестоящия
административен орган или от съда, пред който е оспорен - чл.204, ал.1 от АПК;
б)
когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от нищожен или оттеглен
административен акт - чл.204, ал.3 от АПК и
в)
когато се иска обезщетяване за вреди, причинени от незаконосъобразни действия
или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административната им
дейност – чл.204, ал.4 АПК.
Независимо,
че се претендират вреди от бездействие ищецът е посочил Решение № 13902/13.11.2018 г. постановено по
адм. д. № 10057/2018 по описа на Върховен административен съд на РБългария, VII отделение
) и Решение № 783/25.01.2022 г., постановено по
адм. д. № 10571/2022 г. по описа на Върховен административен съд на РБългария, VII
отделение ).
Между
Министерство на здравеопазването и Администрацията на Министерския съвет на
Република България е сключено междуинституционално споразумение от 28.08.2012
г., съгласно което дирекция „Оперативна програма „Техническа помощ“, а след
решение № 545/23.07.2015г на МС на РБ - дирекция „Добро управление“ е
определена за Подкрепящо звено (ПЗ) на програмния оператор. В чл. 6.8 от същото
споразумение е предвидено Подкрепящото звено да извършва верификация с цел да
удостовери, че извършените разходи и постигнатите резултати по Програмата са в
съответствие с изискванията на регламентите, програмното споразумение и
приложимото национално и европейско законодателство. Съгласно Заповед №
Р-172/14.08.2015 г. на министър-председателя на Република България е
разпоредено И. П. - директор на дирекция „Добро управление“ да осъществява функциите
на ръководител на Подкрепящото звено по Програмата.
От своя страна ищецът
„Психично здраве - ИПСМП“ ЕООД е бенефициент по договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ (БФП) по програма ВG 07
„Инициативи за обществено здраве“ рег. № РД-13-131/14.09.2015 г., сключен с
Министерство на здравеопазването. Съгласно допълнително споразумение от
20.12.2016 г. последната дата на допустимост на разходите по проекта е
31.03.2017 г. Договорът има за предмет изпълнението на проект „За достойни
старини“.
Във връзка с функциите на
ръководител на Подкрепящото звено по Програмата, ПЗ е издало покана за доброволно
плащане изх. № 02.50-1/10.11.2017 г., представляваща отказ за верифициране на
разходи в размер на 97 223,32 лв. по договор за БФП № РД-13- 131/14.09.2015 г.
Неверифицираните разходи по него са както следва: - сумата от 6 000 лв. с ДДС
по договор за наем на зала от 01.12.2016г., сключен между „ПЗГПСМП“ ООД и
„Алекс консулт“ ЕООД, който разход е обявен за недопустим още в искане за
междинно плащане № 4; - сумата от 86
900,32 лв., представляващи 25 % финансова корекция (ФК) по фактури, издадени от
„Топ Инженеринг“ ООД; - сумата от 4 323 лв. по фактура № 327/01.04.2017 г.,
издадена от „Евротим“ ЕООД, тъй като разходът е извършен извън срока за
допустимост на разходите.
Актът - покана за доброволно
плащане изх. № 02.50-1/10.11.2017 г., представляваща по същността си отказ за
верифициране на разходи в размер на 97 223,32 лв. е обжалван от бенефициента. Решение № 4702 от 10.07.2018 г.
постановено по АД № 13350/2017 г. по описа на Административен съд София - град
(АССГ), е оставено в сила с Решение №
13902 от 13.11.2018 г. постановено по АД № 10057/2018 г. по описа на Върховен
административен съд (ВАС), актът на ПЗ е отменен като незаконосъобразен. По
отношение на сумата от 6 000 лв. с ДДС съдът е извел извод, че жалбата е
допустима, тъй като в решение № РД-13-1/02.01.2018 г. на ръководителя на
Програмния оператор на Програма ВG 07 „Инициативи за обществено
здраве“ като мотив за неналагането на финансовата корекция е посочено именно
писмото на ръководителя на Подкрепящото звено, с което посоченият разход е
определен за недопустим. Приел е, че бенефициентът 323 лв. по фактура №
327/01.04.2017г., тъй като за пръв път бенефициентът научава от него, че този
разход няма да бъде верифициран. Досежно неверифицирания разход от 86 900,32
лв., представляващи 25 % финансова корекция по фактури, издадени от „Топ
Инженеринг“ ООД съдът е посочил, че с Решение № РД-13-325/25.08.2017г. на
Програмния оператор е установено наличието на нередност относно обществена
поръчка с предмет „Преустройство на съществуваща сграда в защитено жилище в дневен
център за хора с деменция, с. Макариополско, община Търговище“, завършила със
сключването на договор № 3/11.02.2016г. с „Топ Инженеринг“ ООД на стойност 296
221,87лв. с ДДС, която нередност е завършила с решение № РД-13-422/19.12.2017
г. на ръководителя на Програмния оператор по Програма ВG 07
„Инициативи за обществено здраве“, с което се налага финансова корекция в
размер на 10% от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по
посочения договор. Това решение е било предмет на разглеждане от АССГ по адм.
дело № 1286/2018 г., със страни в съдебния процес „Психично здраве -
ИПСМП“ ЕООД и ръководителят на Програмния оператор - ответник (Министерство на
здравеопазване).
По финансова корекция, с
Решение № РД-13- 2/92.01.2018 г. на ръководителя на Програмния оператор по
Програма ВG
07 „Инициативи за обществено здраве“, спрямо същия договор с „Топ Инженеринг“
ООД, е установена финансова нередност, което производство е завършило с
издаването на Решение № РД-13-60/13.04.2018 г. на ръководителя на Програмния
оператор по Програма ВG 07 „Инициативи за обществено
здраве“, с което се налага финансова корекция в размер на 25% от всички
допустими и подлежащи на верификация разходи по посочения договор. Това решение
е оспорено и е образувано адм. дело № 5615/2018 г. на АССГ, със страни в съдебния процес „Психично здраве -
ИПСМП“ ЕООД и ръководителят на Програмния оператор -
ответник (Министерството на здравеопазването).
Съдът е посочил, че и по
отношение на трите визирани в акта суми, същият страда от пороците на чл. 59,
ал. 2, т. 4 и 5 от АПК - липсват фактически и правни основания за издаването
му.
Независимо от горния факт -
отмяна на акта поради липсата на установена форма и съдържание, в решението на
първоинстанционния съд (оставено в сила с решението на ВАС), част от разходите
в отказа за верификация са разгледани от съда по същество, а именно:
По отношение на отказа за
верификация на сумата от 4323 лв. по фактура № 327/01.04.2017 г., издадена от
„Евротим“ ЕООД, съдът е посочил, че от допълнително споразумение №
РД-13-62/24.08.2016 г. не се установява, че последната дата на допустимост на
разходите по проекта е 31.03.2017 г. В допълнително споразумение № РД_13-165/20.12.2016
г. е посочено, че срокът на изпълнение на проекта е от датата на влизане в сила
на настоящия договор, като последната дата на допустимост на разходите по
проекта е 31.03.2017 г. Съдът е извел допустимост на разхода от чл. 9, ал. 2 от
ОУДБФП. Съгласно чл. 9 ал. 2 от Общите условия на ДБФП обаче са определени като
допустими разходите, за които фактура или друг документ с равносилна
доказателствена стойност е издадена в последния месец на допустимост и са
платени в срок до 30 дни от 30 април 2017 г. Посочената дата обуславя
допустимост на разходите и съгласно чл. 9 ал. 1 от Общите условия на договора,
които разпоредби административният орган не е взел предвид при постановяването
на акта си, поради което и в тази му част същият се с явява незаконосъобразен
като противоречащ на разпоредбите на ОУ към ДБФП.
Относно
неверифицираните разходи в размер на 86 900,32 лв. съдът е посочил, че също е
налице основание за отмяната на акта. Изложил е съображения, че по отношение на
финансовите корекции, актовете за чието налагане са оспорени пред съда,
оспорваният акт се явява преждевременно издаден, тъй като при липсата на яснота
за стабилизиране на акта за налагане на финансова корекция, отказът за
верификация на тези средства влизал в противоречие с разпоредбите на чл. 34,
ал. 4 и 5 от ОУДБФИ.
Относно сумата от 6 000 лв.
съдът е посочил, че от органа не е доказано твърдението, че този разход е
определен за недопустим още в искането за междинно плащане №4. Съдът е посочил,
че съгласно изискванията на чл. 28 и чл. 29 от ОУДБФИП, представените от
бенефициента допълнителни документи в отговор на искане № 02.50-5/27.12.2016 г.
отговарят в цялост на изискванията по ОУ. Органът не е изпълнил изискванията на
чл.29, ал. 2 и ал. 3 от ОУДБФИ, поради което и твърдението му за недопустим
разход, е в противоречие с установените правила за отчитане на разходите по
проекта. Съдът е разгледал писмо на ръководителя на ПЗ рег. №
02.50-5/07.12.2016 г, с което са изискани допълнителни документи и информация
на подаденото искане за плащане № 4, като е констатирал, че в него няма и
искане по отношение на въпросния договор за наем. Също така съдът е разгледал
писмо на Ръководителя на ПЗ с рег. № 02.50-5/27.12.2016 г. относно искане за
верификация на Искане за плащане № 4, като досежно наем на помещение по фактура
№107/31.03.2016 г. от ПЗ са изискани документи: договор, приемо-предавателен
протокол, протоколи или други документи, удостоверяващи мястото на залата,
дните за които е предоставена и времевата продължителност в часове. Доставчикът
трябва да удостовери, че притежава актива, предоставен под наем като предостави
акт за собственост или друг документ, доказващ правото да се разпорежда с
имота. От отчета на психолозите по проекта (видно от сключените договори),
съдът е приел, че ясно се показва местонахождението на обученията, тяхната
продължителност по предварително определен дневен ред и периода от време на
провеждане на обученията, който съвпада с приемо_ - предавателните протоколи,
поради което съдът приема за недоказано твърдението на органа, че този разход е
определен за недопустим още в искането на междинно плащане № 4. Също така съдът
е приел, че съгласно изискванията на чл. 28 и чл. 29 от ОУ на ДБФП при
представените от бенефициента допълнителни документи в отговор на искане рег. №
02.50- 5/27.12.2016 г., същите отговарят в цялост на изискванията по ОУ. Сумата
не се претендира по ИМ.
В изпълнение на постановените
съдебни решения (Решение № 4702 от 10.07.2018 г. постановено по административно
дело № 13350/2017 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение № 13902 от
13.11.2018 г. постановено по административно дело № 10057/2018 г. по описа на
ВАС), е верифицирало разходите като е прието, че те са допустими съгласно
изложените от мотивите на съда.
По
отношение на останалите неверифицирани разходи в размер на 86 900,32 лв. от
акта на ПЗ, съдът не е разгледал същия по същество предвид факта, че тяхната
законосъобразност зависи от изхода на издадените актове от ръководителя на ПО
при МЗ и образуваните по тях административни дела, приключили с влезли в сила
окончателни съдебни решения.
Налице са действия по верификация
на сумите в размер на 6 000 лв. по договор за наем на зала и 4 323 лв. по
фактура № 327/01.04.2017 г., издадена от „Евротим“ ЕООД, разходи за които може
да се приеме, че са разгледани от съда по същество и за които са налице изцяло
предпоставки по преразглеждане на разходите от ПЗ, с оглед тяхната допустимост,
се потвърждава изпълнение на съдебните решения.
Към момента на отменената покана за доброволно възстановяване на надплатена сума №02.50-1/10.11.2017 г. с решение № 4702/10.07.2018 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 13902 / 13.11.2018 г. по описа на ВАС има определени финансови корекции по договор за предоставяне на БФП № РД-13-131/14.9.2015 г. с бенефициент „Психично здраве - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ“ ЕООД, гр. Търговище, така и към момента на преиздаване на обжалвания отказ - 22.12.2021 г., е постановен индивидуален административен акт за налагане на финансова корекция, издаден от Програмния оператор. ПЗ е отказало верификация не на издадени актове за финансова корекция, а на данни за нередност, именно сигнал за нередност каквито са и текстовете, даващи право на ПЗ да приложи при съмнение за нередност заложени в СУК.
Съгласно решение №
РД-13-822/30.11.2021 г. е установена нередност по договор № 3/ /11.02.2016 г.
сключен между „Психично здраве - групова практика за специализирана медицинска
помощ“ ООД и „Топ Инженеринг“ ООД с размер на финансовата корекция 25 % от
всички допустими и подлежащи на верификация разходи на стойност 246 851,56 лв.
без ДДС или 296 221,87 лв. с ДДС плюс стойността на допълнителната сума на поръчката, произтичаща от същественото
изменение на елементи на поръчката. Издаден е акт за отказ от верификация като
размера на ФК е 25 % - №02.50-80/22.12.2021 г. С цитирания административен акт
ръководителят на Подкрепящото звено е отказал верификация на сумата в размер на
86 900,32 лв. пот. 1 -т. 7 от процесния административен акт. По
възникналия правен спор между страните е постановено Решение № 58/29.04.2022 г.
по адм. дело № 14/2022 г. по описа на Административен съд – Търговище. ВАС е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията, дадени с мотивите
на касационното решение. Основен мотив на ВАС за отмяна на първоинстанционното
решение,като неправилно, поради допуснато при постановяването му съществено
„нарушение на съдопроизводствените правила, произтича по аргумент от чл. 9 АПК,
а именно, че съдът е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. След връщане на делото на
първоинстанционния съд е образувано адм. дело № 28 по описа за 2023 г. на
АС-Търговище. Служебно известен факт е , че производството
е приключило със съдебен акт, който не е влязъл в законна сила. Това
опровергава изложеното в исковата молба, че липсват висящи производства.
Видно
от Решение № 783/25.01.2022 г., постановено по адм. д. № 10571/2022 г. по описа
на Върховен административен съд на РБългария, VII отделение предмет на съдебен контрол е било решение №112/11.08.2022 година на Административен съд –
Търговище по адм.д. № 76/2022 година, с
което съдът е отменил решение № РД-13-105/11.03.2022 година на
ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 „Инициатива за обществено
здраве“ (Програмата) за определяне на финансова корекция от 25% върху всички
допустимите и подлежащи на верификация разходи по договор № 3/11.02.2016 година
с изпълнител „Топ Инженеринг“ ООД. С Решение № РД-13-2/02.01.2018
година на ръководителя на Програмния оператор по Програмата е открито
производство по реда на чл.33, ал.1 от Общите условия по договора, като се
установява наличието на нередност по смисъла на чл.11.2 от Регламента за
изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г. и чл.11.2 от Регламента
за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014 г. във връзка с
приложен незаконосъобразен ред за сключване и изпълнение на Договор №
3/11.02.2016 година с изпълнител „Топ Инженеринг“ ООД.
Административното производство е финализирано с решение №
РД-13-60/13.04.2018 година на ръководителя на Програмния оператор по Програма
БГ 07„Инициативи за обществено здраве“ за определяне на финансова корекция на
дружество по т.22 от Насоките в размер на 25% от всички допустими и подлежащи
на верификация разходи по сключения договор № 3/11.02.2016 година с изпълнител
„Топ Инженеринг“ ООД, което в цифрово изражение представлява 62 785, 48 лева. Решението е обжалвано и отменено с влязло в сила
решение № 9026/07.07.2020 година на ВАС, постановено по адм. дело № 13383/2019
година.
С Решение № РД-13-822/30.11.2021 година на ръководителя на
Програмния оператор по програма ВГ 07„Инициативи за обществено здраве” отново
се установява наличието на нередност по смисъла на чл.11.2 от Регламента за
изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 година и чл.11.2 от
Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 година във
връзка с приложен незаконосъобразен ред за сключване и изпълнение на процесния
договор с изпълнител „Топ Инженеринг“ ООД и спрямо бенефициера отново се
открива производство по реда на чл.33, ал.1 от Общите условия по договора.
Бенефициерът е подал възражение с писмо вх.№ БГ-07-5/21.12.2021 година до
ръководителя на Програмния оператор. Програмния
оператор, е издал административен
акт решение № РД-13-105/11.03.2022 година.
ВАС е приел, че въз основа
на установената фактическа обстановка, която не се спори между страните, е налице неяснота досежно адресата на акта, доколкото същият не е посочен конкретно. Съдът
е приел, че в административния акт не е налице позоваване на национална
правна норма, като основание за определянето и налагането на финансовата
корекция, включително и нейния размер, като тези обстоятелства не могат да
бъдат преодолени от съда чрез тълкуване. Мотивиран е извод и за липса на
волеизявление на органа, което да се съдържа в разпоредителната част на
оспорения административен акт по отношение: 1. адресата на акта; 2. стойностния
размер на разходите, въз основа на които е изчислена финансовата корекция; 3.
определения процентен показател, както и 4. стойностния размер на самата
финансова корекция. Въз основа на това е формиран извод
за незаконосъобразност на Решение № РД-13-105/11.03.2022 година на ръководителя
на Програмния оператор на Програма БГ 07 „Инициатива за обществено здраве“,
поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон,
неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта, допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и в несъответствие с целта
на закона. ВАС е мотивирал, че административният
орган не се е позовал на национална правна норма от вътрешното законодателство
като основание за налагане на финансова корекция, а това не може да бъде
преодоляно от съда нито чрез тълкуване, нито чрез изменение на соченото в акта
правно основание. Липсата на годно правно основание прави оспорения акт
материално незаконосъобразен, защото не дава възможност на съда да установи
каква е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт.
Без правно основание съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на
акта, защото съдът не може вместо органа да определя целта, с която той
упражнява властта си. Съдът може само да провери дали фактите, установени по
делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената
от органа правна норма. В случая липсата на годно правно основание прави
оспорения акт материално незаконосъобразен, тъй като не е налице пълна липса на
правни основания, за да се приеме, че е нарушено изискването за форма на акта
по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а сочените за правни основания
разпоредби не са годни да постигнат разпореденото.
На практика липсва
произнасяне по същество от страна на съда. Цифровото изражение което
представлява 62 785, 48 лева не е
признато от съда за дължимо. В случая се
касае се за прецизиране на средства,
поради започнало производство по определяне на финансова корекция,
изразяваща се в нередност, установена с
надлежен акт, чиято компетентност е на административен орган -
ръководителят на ПО. Редицата отменителните решения на ВАС, включително и
адм.съдилища касае основно пълна липса на правни и фактически основания и липса на произнасяне по същество, по атакувания
ИАА.
Самият ищец се позовава на отменителни решения в ИМ, но
претендира вреди от действия и бездействия основно, а не отменени ИАА.
Финансова
корекция, изразяваща се в нередност е предмет на адм. дело №
28 по описа за 2023 г. на АС-Търговище и както бе отбелязано по-горе,
производството е приключило със съдебен акт, който не е влязъл в законна сила.
Настоящото производство е паралелно с оспорването на ФК. С настоящото
производство, ако се приеме допустимост на ИМ и произнасянето й по същество, това би довело до лишаване от компетентност
на административен орган - ръководителят на ПО за съобразяване с евентуална отмяна или
наличието на предпоставки за последващото изправянето на ИАА, след финилизиране
на съответните
съдебни производства и атакуването им.
Липсват твърдения в ИМ за втората хипотеза даваща възможност за
търсене на отговорност по ЗОДОВ - обезщетяване
за вреди, причинени от нищожен или оттеглен административен акт - чл.204, ал.3
от АПК. Не е налице нищожен или оттеглен административен акт.
На следващо място: Принципно разпоредбата
на чл. 256 АПК дава средство за правна
защита на всеки, чиито права и интереси са засегнати от фактически бездействия,
които административният орган или длъжностно лице е длъжен да извърши по силата
на закона.
За да е допустимо искането
по чл. 256 от АПК, необходимо е твърдяното
фактическо бездействие да не е прекратено и да е налице
правен интерес от търсената защита. А за да е основателно, искането следва да
има за предмет бездействие, което следва да бъде извършено по силата на закона.
Предмет на
защитата по чл. 256 АПК безспорно е задължението на административния орган да извърши
дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни
правомощия. Защитата по този ред е допустим способ за защита единствено в
случаите, когато бездействието на съответния административен орган се изразява
в неизвършването на фактически действия, чието изпълнение се следва пряко и
непосредствено от нормативен акт. В случая са неприложими правилата на
производствата по раздел II от гл. 15 от АПК – защита срещу неоснователни
бездействия, тъй като в първата хипотезата на чл. 256 АПК предмет на защита са
фактически действия на административен орган, пряко произтичащи от нормативен
акт, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши
фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закона. За да е налице
неоснователно бездействие, следва вида и характера на претендираните дължими,
но неизпълнени административни действия, като релевантни за приложимостта на
търсената по този ред защита, да са конкретни фактически действия, каквито
издаването на административен акт не са. В случая се цели това – издаване ИА
акт с позитивен за жалбоподателя характер.
По отношение
на ответната страна МС иска е недопустим
и на друго основание. Съдът споделя доводите в писмен отговор за липса на
пасивна процесуална легитимация.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от „ПСИХИЧНО
ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, п. к. 7700, ул.
„Васил Петлешков“ № 30, представлявано
от управителя И. Г. Т., действащо чрез пълномощника а.. Д. В. К.,*** срещу
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, със седалище в гр. София, пл. "Света
Неделя" № 5, представлявано от Министъра на здравеопазването и
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище в гр. София, бул. „Княз “Александър Дондуков“ № 1, представляван
от Министър - председателя с искане ДА СЕ ОСЪДИ МИНИСТЕРСТВО НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, със седалище в гр. София, пл. "Света Неделя" № 5,
представлявано от Министъра на здравеопазването и МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със
седалище в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 1, представляван от
Министър - председателя ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Търговище, п. к. 7700, ул. „Васил Петлешков“ № 30, представлявано от
управителя И. Г. Т., сумата от 36 938.79 лева( тридесет и шест хиляди
деветстотин тридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки ),
представляваща мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода на
забава от 20.06.2017 г. до 07.04.2023 г. включително, начислено върху вземане
за неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ в размер на 62 785, 48
лв., дължима по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № РД - 13 - 13/14.09.2015 г. по Програма ВG 07 „Инициативи за обществено здраве“, за
проект с наименование „За достойни старини“, съфинансиран от Финансовия
механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 и Норвежкия
финансов механизъм 2009 - 2014, в резултат от незаконосъобразни действия и
бездействия на Програмния оператор и Подкрепящото звено по програма ВG 07„Инициативи за обществено здраве“, на
основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ и законната
лихва върху вземане за неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ в
размер на 62 785, 48 лв., дължима по Договор за безвъзмездна финансова помощ
(ДБФП) № РД - 13 - 13/14.09.2015 г. по
Програма ВG
07 „Инициативи за обществено здраве“, за
проект с наименование „За достойни старини“, съфинансиран от Финансовия
механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 и Норвежкия
финансов механизъм 2009 - 2014, в резултат от незаконосъобразни "действия
и бездействия на Програмния оператор и Подкрепящото звено по програма ВG 07„Инициативи за обществено здраве“, за
периода на забава от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №66/2023 г. по
описа на Адм.-съд – Търговище.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: