Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
гр. Перник, 07.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава
Георгиева КАНД № 136 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 4, представлявано от адвокат Р.К. ***,
пълномощник на управителя на дружеството Д.К.С., против решение № 260014 от
04.04.2022 г., постановено по АНД № 371 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Перник.
С
обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 503604-F526444 от 07.04.2020 г. на началник на Отдел „Оперативни дейности“ в
Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с което
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. (петстотин лева).
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. От касационния съд се
иска да отмени решението на районния съд и да отмени наказателното
постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът
по касационната жалба редовно уведомен
за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.
В
проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител
изпраща адв. Р.К.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи.
В
проведеното съдебно заседание ответникът, редовно призован, за представител
изпраща главен юрисконсулт М. К.. Оспорва касационната жалбата и пледира
решението като правилно да бъде оставено в сила. Заявява претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В
проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник,
прокурор Бисер Ковачки намира касационната жалба за неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен
съд–Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С НП №
503604-F526444 от 07.04.2020 г. началникът на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е
наложил на „***“ ЕООД, ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 500 лв.
(петстотин лева), за това, че на 13.11.2019 г., в 16:25 часа, в търговски обект
– магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Перник на ул. „***“ № 1,
стопанисван от „***“ ЕООД, в нарушение на изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не била издадена касова бележка от монтираното в обекта фискално
устройство (ФУ) модел „DAISY COMPACT” с индивидуален № DY 434387 и фискална памет № 36592160, за извършена от контролни органи на
НАП преди легитимирането им контролна покупка на 1 бр. стикер „забранено
пушене“ и 1 бр. диск за рязане на метал, на обща стойност 6.70 лв.,
заплатена в брой, което обстоятелство
било потвърдено и от разпечатка на дневен финансов отчет № 1001092/13.11.2019
г., в който продажбата не била отразена като регистрирана чрез издаване на
фискална касова бележка.
Наказателното
постановление е обжалвано пред районен съд – Перник, който с решение № 260014
от 04.04.2022 г. го е потвърдил.
За да
постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след
извършена проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и
приобщени в хода на делото приел, че производството по издаване на процесното
наказателно постановление е проведено съобразно процесуалните правила, водено е
от компетентни органи, както и правилно е приложен материалният закон,
включително със законосъобразно наложена и в минимален размер имуществена
санкция. Доводите на наказаното дружество касателно представител на
юридическото лице са обсъдени в решението, като съответно мотивирано са
отхвърлени.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно
съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
По доводите
в касационната жалба:
Без
основание е твърдението в жалбата, че районният съд неправилно е приложил
закона, като е приел производството по издаване на процесното наказателно
постановление за проведено съобразно процесуалните правила поради връчване на
НП след близо една година от датата на издаването му. Ирелевантен към
процесуалната законосъобразност на това производство е моментът на връчване на
издадено наказателно постановление. Процесуалният закон не съдържа правило за
връчване на НП в определен срок. „Закъсняло“ връчване на издадено НП би могло
да рефлектира единствено върху възможността да се осъществи
административнонаказателно преследване за извършеното нарушение поради изтичане
на предвидената в закона давност. В процесния случай не е изтекла по отношение
на процесното нарушение, нито обикновената, нито абсолютната давност, както към
момента на връчване на НП, така към настоящия момент.
Без
основание са и доводите за незаконосъобразност на наказателно постановление.
Несподеляемо е твърдението, че
съставеният за процесното нарушение акт е „издаден“ на управителя на
дружеството-нарушител. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Субект на неизпълненото в случая
задължение е юридическото лице „***“ ЕООД, от чието име и за чиято сметка е
извършена неотчетената и нерегистрирана продажба в търговски обект, стопанисван
от това дружество. В производствата по ангажиране на имуществена отговорност на
ЮЛ-управителят, се явява единствено законов представител на задълженото лице, същият извършва действия от името и за
сметка на това лице. Не физическото лице
е субект на имуществената отговорност. В хипотеза на смърт на законовия
представител на ЮЛ, що се отнася до ангажиране на имуществена отговорност на
тези лица по реда на ЗАНН за неизпълнено задължение към държавата или общината,
процесуален порок би било единствено съставяне в присъствието на, съответно
предявяване и връчване на АУАН, или извършването на следващи процесуални
действия, от договорен пълномощник на починалия законов представител на ЮЛ или
ЕТ за представителство на наказаното ЮЛ или ЕТ, срещу което/който се образува и
води административнонаказателното производство. Процесният случай не е такъв. В
този смисъл посочването в процесното НП, че законен представител на наказаното
дружество е предишният му управител, не се явява порок на формата или
процесуален порок на издаденото наказателно постановление, което да е основание
за неговата отмяна. Наказателното постановление съдържа достатъчно данни,
индивидуализиращи наказаното юридическо лице, поради което и не е налице
съмнение кой е субектът, спрямо когото се ангажира имуществена отговорност за
неизпълнение на задължение към държавата.
По
приложимия материален закон:
На база
фактите такива, каквито са установени пред първата съдебна инстанция въз основа
на приобщените по делото доказателства, се споделя и преценката на решаващия
първоинстанционен състав за законосъобразно ангажиране на имуществената
отговорност на касатора за неизпълнение на задължението чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
– за регистриране и отчитане на всяка продажба, извършена в търговски обект. На
„„***“ ЕООД е наложена имуществена санкция поради нерегистриране и неотчитане,
посредством издаването на фискална касова бележка, за продажба, извършена на
13.11.2019 г. в 16:25 часа. Касаторът, доколкото стопанисва търговския обект, в
който продажбата на стоки на стойност 6.70 лв. е извършена, е задължен да
регистрира, съответно и да отчете тази продажба чрез издаването на фискална
касова бележка от регистрираното и функциониращо в обекта ФУ. Доказателствата
по делото еднозначно сочат, което обстоятелство не се и оспорва от наказаното
лице, че това задължение не е изпълнено, доколкото в отпечатания във време на
проверката дневен финансов отчет не се установява да е отразена извършената
контролна покупка и на посочената стойност, а от съдържанието на съставения
протокол, подписан без възражения или обяснения от законния представител на
наказаното дружество към онзи момент, се установява, че е заплатена конкретна
стока на стойност 6.70 лв., което последно обстоятелство е потвърдено и в хода
на съдебното следствие в производството по делото пред районния съд посредством
обясненията на актосъставителя.
Въз
основа на фактите такива, каквито са
установени пред първата съдебна инстанция и в процесуално законосъобразно
производство, изводите, които са формирани въз основа на приобщените по делото
доказателства при спазване на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК във вр. с
чл. 84 от ЗАНН, се приема, че законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл. 185, ал.
1 от ЗДвП за нарушение по чл. 118 от ЗДДС. Материалният закон е приложен
правилно.
Безспорно е установено осъществено от обективна страна нарушение, свързано с
реда за отчитане и регистриране на продажбите, а именно, нарушение на
изискването на чл.
118 от ЗДДС. За този вид нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. В
случая нарушителят е ЮЛ, съответно на дружеството е наложена имуществена
санкция, която е в минималния размер по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Извършената от касационния съд служебно проверка за
правилно приложение на материалния закон не доведе до извод, който да обоснове
касиране на първоинстанционния съдебен акт.
Изложеното
мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесното наказателно
постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци
във връзка с неговите валидност и допустимост, а решението е постановено в
процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на
материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
По
разноските:
При този изход на спора
ответникът по касационната жалба има право на разноски. Същите са своевременно
поискани и представляват разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател, на основание чл.
63д ал. 4 във вр. с ал.
1 от ЗАНН, ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 лв., определен от съда на
основание чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260014 от 04.04.2022 г., постановено по АНД № 371 по описа за
2021 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 4,
представлявано от управителя Д.К.С. да заплати на Национална агенция за
приходите съдебни разноски в размер на 80. 00 лв. (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/