РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 481
06.03.2019 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година, председателствано
от
СЪДИЯ
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна Агаларева и при участието на
прокурора Петров, като разгледа АХД № 1080 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203
от АПК, във вр. с чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството по делото
е образувано по искова молба от “***" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265, представлявано
от Х.К.П., чрез Адв. д-во „***",
представлявано от управителя адв. И. Д.,
против ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, БУЛСТАТ *********, с адрес:
София 1606, ул. Христо Б. № 47, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ
и цена на иска: 2 375 000,00 евро.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. С., заявява, че поддържа изцяло исковата си
претенция.
Според ответната страна
– ДНСК, представлявана от адв. Б. искът
е неоснователен.
Окръжна прокуратура-
Пловдив дава заключение за неоснователност на иска.
По допустимостта на иска
съдът намира, че същият е предявен
против надлежна страна, тъй като, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за причинени вреди от бездействия на свои органи. В този
смисъл е и тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 на ВКС.
Предвид гореизложеното
съдът намира за допустим предявения иск, а разгледан по същество за неоснователен по следните съображения:
От доказателствата по
делото, съдът намира за установено следното:
Ищецът е едноличен собственик на капитала на
дружеството „КУКОРЕВО 3 СОЛАР" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив 4000, р-н
Централен, ул. Капитан Райчо № 56, ет.2 с управител Х.К.П.. Това дружество е
собственик на строеж: „Фотоволтаична електроцентрала 2,5 MW, БКТП 0,315/20 kV, 1x1200 kVA -2 бр. и кабелна линия 20 kV и ажурна ограда", находящи се в урегулиран
поземлен имот /УПИ/ I - 101, масив 21, по КВС на землище на с. Кукорево, община Тунджа,
обл. Ямбол.
Горепосоченият строеж: е бил въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Я-85 от 28.06.2012г., издадено от началник РО
„НСК" Ямбол при РДНСК - Югоизточен район.
С Предварителен договор за покупка на
дружествени дялове от 20.06.2012г. „***" ЕООД е договорило с Wolfermann
& Partner GbR, да прехвърли
собствеността на 100% от дружествените дялове на „КУКОРЕВО 3 СОЛАР"
ЕООД, ведно с всички принадлежности към тях срещу заплащането на нетна цена в
размер 6 625 000,00 евро.
Със Заповед № ДК-07-Я-100/29.06.2012г. на
Началник на РО „НСК" Ямбол към РДНСК ЮИР е оттеглено издаденото по-рано
Разрешение за ползване № ДК-07-Я-85 от 28.06.2012г. на строеж::
„Фотоволтаична електроцентрала 2,5 MW, БКТП 0,315/20
kV, 1x1200 kVA - 2 бр. и кабелна
линия 20 kV и ажурна ограда", находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ I - 101, масив 21, по КВС на
землище на с. Кукорево, община Тунджа, обл. Ямбол.
С писмо от 19.07.2012г. купувачът по предварителния договор е уведомил
ищеца, че резултатът от проведения дю дилиджънс е положителен по всички
въпроси, с изключение на въпросът за наличието на валидно разрешение за
ползване. С писмо от 24.07.2012г. ищецът е уведомил купувача, че разрешението
за ползване е оттеглено незаконосъобразно и съответно са предприети законови
мерки по оспорване на така извършеното оттегляне на разрешението за ползване.
С писмо от 27.07.2012г. купувачът е развалил сключеният предварителен
договор.
Ищецът е обжалвал Заповед № ДК-07-Я-100/29.06.2012г.
на Началник на РО „ИСК" Ямбол към РДНСК ЮИР, с която е оттеглено
издаденото по-рано Разрешение за ползване № ДК-07-Я-85
от 28.06.2012г. по съдебен ред, като с Решение № 126 от
12.10.2012г. на Административен съд град Ямбол, I състав,
постановане по адм. дело № 208/2012г. същата
е била прогласена за нищожна. Решението на съда е било обжалвано и оставено в сила с Решение №
1756 от 06.02.2013г. , постановено по адм. дело № 14303/2012г., по описа на Върховния
административен съд.
Ищецът твърди, че след приключване на производството по обжалване ищецът
е предприел повторни действия да продаде
притежаваните от него дялове от капитала на „КУКОРЕВО 3 СОЛАР"
ЕООД, като обаче получените оферти за закупуване на дяловете са били значително
по-ниски от нетната цена по разваления предварителен възлизаща на сумата от 6
625 000,00 евро. Според
ищеца, към момента дружеството търпи вреди под формата на пропуснати ползи,
които са в пряка причинна връзка с прогласения за нищожен административен акт,
като същите възлизат на сумата от 2 375 000,00 евро,
явяваща се разликата между уговорената нетната цена по разваления Предварителен
договор за покупка на дружествени дялове от 20.06.2012г. в размер на 6
625 000,00 евро и пазарната стойност на тези дялове към момента,
която според него възлиза на сумата от не повече от 4 250
000,00 евро.
По
делото бе назначена съдебно - оценителска експертиза, като вещото лице в
заключението си приема за установено следното:
1. Справедливата пазарна стойност
на 100% от дяловете на капитала на
„Кукорево 3 солар" към датата на
изготвяне на заключението възлиза на 3 565 000 евро.
2. Разликата между уговорената
в Предварителния договор за покупка на дружествените дялове от 20.06.2012г. цена на 100% от дяловете на капитала на „Кукорево 3 солар"
ЕООД, ЕИК *********
и определената от
експерта справедлива пазарна
стойност на тези дялове възлиза на 3 060 000 евро.
По делото бе назначена
съдебно-техническа експертиза, като впоследствие същата бе заличена.
По делото бе разпитана
свидетелката Щайнер, която в показанията си заяви следното:
Тя има сключен трудов
договор със "СЪН ВЕЛЮ
АВСТРИЯ" над 5 години, в офиса, като в задълженията й
влиза обработка на входящата поща и
отразяването й в дневника за
входящата поща.
След постъпване на пощата в офиса, всички
писма са й били предавани, като тя е отваряла писмата и е преценявала на кого да ги
разпредели, след което тя ги е регистрирала
списъка. Свидетелката един път месечно е разпечатвала списъка на входящата поща.
Свидетелката потвърди, че писмото на лист 763 от делото е било получено на 23.07.2012г., като тя
е разпределила същото на г-н П.. Свидетелката
заяви, че преди две години е имало падане на гръм, като някои данни от
компютрите са се загубили.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна и
безвиновна, което следва от съдържанието на
чл. 4 от ЗОДОВ. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
С отменителното си Решение № 4301 от 03.04.2018 г. по адм.д. № 7063/2017
г., тричленният състав на ВАС е отменил първоинстанционното решение на АСП
(Решение № 96/2017 г., постановено по адм.д. № 1616/2014г.) поради „съществено
нарушение на съдопроизводствените правила" и е дал указания в следните
насоки::
- процесният Предварителен
договор за покупка на дружествени дялове, сключен на 20.06.2012 г. не бил
оспорен от доверителя ми по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
поради което при новото разглеждане на делото АСП следва да направи нова оценка
на доказателствата, съобразно доказателствената сила
на частните
диспозитивни документи;
- при новото разглеждане на
делото АСП да извърши ново логическо и буквално обсъждане на отделните
разпоредби на договора във връзка с
доводите на ищеца;
- ненадлежно била разпределена
доказателствената тежест в процеса, което следва да се извърши при новото
разглеждане на делото и
- да бъдат обсъдени доводите на
ищеца във връзка с тълкуването на предварителния договор.
Процесният договор е частен диспозитивен документ, който няма и не може да
има обвързваща съда материална доказателствена сила. Такава сила имат само
официалните свидетелстващи и диспозитивни документи, които притежават и
обвързваща съда формална и материална доказателствена сила съобразно чл. 179,
ал. 1 от ГПК.
Правната теория и наложилата се последователна практика на ВКС и ВАС категорично
приемат, че при оспорване верността на отразеното в частен документ
(диспозитивен или свидетелстващ), разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК е
неприложима. Защитата срещу материалната доказателствена сила на частните
документи не се подчинява на изискванията за оспорване истиността на
доказателството, тъй като съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я
преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото. Всяка
от страните може да доказва с всички доказателствени средства твърденията си, а
съдът преценява истинността на този документ при съвкупна преценка на всички
доказателства по делото и с формиране на вътрешното му убеждение. Изрично в
този смисъл:
- по отношение на частните
диспозитивни документи - Решение № 478 от 22.07.2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. по
гр.д. № 943/2009 г.; Решение № 315 от
09.11.2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. по
гр.д. № 1216/2010 г.; Решение № 187 от
20.07.2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. по
гр.д. № 112/2012 г.; Решение № 90 от 27.06.2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. по гр.д.
№ 3433/2013 г. и редица други;
- по отношение на частните
свидетелстващи документи - Решение № 1181 от 30.12.2008 г., ВКС, ГК, III г.о.
по гр.д. № 3537/2007 г. За да се извърши проверка истиността на един документ
по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК той трябва да има материална доказателствена
сила, каквато частните документи нямат - Определение № 148 от 16.03.2015 г. на
ВКС, ТК, II т.о. по ч.т.д. № 512/2015 г.
Константната практика на ВКС по този въпрос е ясна и категорична
-откриването на производство по чл. 193 от ГПК е неприложимо при оспорване
верността на частни свидетелстващи/диспозитивни документи, които нямат
материална доказателствена сила - изрично в този смисъл Определение № 152 от
07.03.2018 г., ВКС, ТК, II т.о. по т.д. № 1412/2017 г.
Доколкото също така ответникът не спори по авторството на този частен
диспозитивен документ, а само по отношение на съдържанието му и на възможността
да му бъде противопоставен при липса на достоверна дата на Договора. Изрично в
TP № 5/2012 г. по първи въпрос ВКС приема, че производство по чл. 193-194 от ГПК по отношение на подписан частен документ се разива
единствено когато се спори по формалната му доказателствена сила, т.е. когато
се спори по автентичността на този
документ. Частният документ (бил
той диспозитивен или свидетелстващ) не разполага с материална
доказателствена сила (с каквато разполага официалният документ). Формалната
доказателствена сила на частният документ се свежда единствено и само до
обстоятелството, че лицата, подписали Договора в конкретния случай,
действително са положили подписите си под него. Самите волеизявление на
страните по Договора имат характера на частен документ и поради това имат само
обвързваща съда формална
доказателствена сила, т.е.
доказателствена сила относно авторството. Волеизявленията на страните
(при оспорване на съдържанието от другата страна) подлежат на оборване с всички
доказателствени средства и подлежат на преценка от страна на съда с оглед
всички събрани по делото доказателства. В този случай (какъвто е и процесния)
процедура по чл. 193-194 от ГПК не се открива и не се извършва. Ответникът е оспорил доказателствената сила на този
документ (стр. 5, абз. 2 от Отговора на ИМ) като частен такъв и изрично е
заявил, че той няма доказателствена сила за изгодните за ищеца факти и
обстоятелства. Отразено е и другото оспорване - липсата на достоверна дата на
този документ (стр. 5, абз. 3 от ОИМ) и неговата непротивопоставимост на трети
лица.
По делото
безспорно се доказва, че Заповед № ДК-07-Я-100/29.06.2012г.
на Началник на РО „ИСК" Ямбол към РДНСК ЮИР е
била прогласена за нищожна.
Ответната страна оспори представения по делото
Предварителен договор за покупка на
дружествени дялове от 20.06.2012г.
/л.19-49/.
Съдът кредитира изцяло твърдението на ответника,
че този договор е антидатиран поради следното:
Дата на сключване на предварителния договор посочена в него е 20.06.2012 г., която предхожда датата на издаване на отменения административен акт - 29.06.2012 г.
В Таблица с приложения
/л.49/, към договора приложение В е посочено
че неразделна част от договора се явява Акт 16. В приложения по делото
Протокол/акт/ обр. 16 на Държавната
приемателна комисия се установява, че първото и единствено заседание на тази комисия се е състояло на 26.06.2012г. (л 56), като разрешението за ползване е с
дата 28.06.2012г. (л. 57).
Ето защо съдът намира, че е невъзможно предварителния договор да е бил
сключен на посочената от него дата, поради което следва да се приеме, че същият
е антидатиран и е бил изготвен за нуждите на съдебното производство.
Следва да се отбележи, че пълномощника на ответната страна оспори
истинността на всички представени от ищеца документи включително,
предварителния договор и електронната кореспонденция разменена между страните
по договора.
За доказване истинността на оспорените документи, по делото бе назначена
съдебно-техническа експертиза, но вещото лице не бе в състояние да изготви
заключението тъй като ищецът не му представи необходимите данни.
Ищецът твърди, че поради обективни причини не е в състояние да представи
изисканите данни, тъй като на 24.08.2015г., поради буря и удар от мълния се е
стигнало до срив във сървъра, като това обстоятелство бе потвърдено и от
свидетелката Щайнер. Свидетелката потвърди, че между ищеца и Wolfermann & Partner GbR е водена кореспонденция, но не и автентичността на съдържанието на
представените от ищеца документи по делото.
Относно заключението на вещото лице, по назначената по делото съдебно –
оценителска експертиза, съдът намира, че същото не следва да бъде кредитирано,
тъй като вещото лице при изготвянето му се е съобразило с уговорената нетната цена по
предварителния договор, а както се посочи по-горе истинността и достоверността
на датата на същия остана недоказана.
При това
положение, и при липсата на каквито и да е други доказателства по делото по
отношение на претендираните вреди, в хода на процеса не се доказа по никакъв
начин ищеца да е претърпял конкретни вреди, свързани с незаконосъобразния
административен акт, които да подлежат на оценка и възмездяване по реда на
ЗОДОВ.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои
в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение
от страна на съда, означава при не доказване, да се приеме, че недоказаното не
е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят
последиците, които съответната материално-правна норма свързва с неговото
проявление.
По отношение на представените от ищеца нови писмени доказателства:
Документът озаглавен „Меморандум" от 18.08.2018 г. представлява
становище на адвокати по отношение на поставена им от ищеца задача. Това
юридическо становище няма абсолютно никакво отношение към доказателствата по
делото и не следва да бъде кредитирано, тъй като по същество представлява
тълкуване на клаузи от Договора от адвокати, неангажирани по делото, което няма
ннотар никакво правно значение в настоящия процес. Единствено съдът е
оправомощен да тълкува волята на страните по договора, съобразно събраните по
делото доказателства. От друга страна становището е едностранчиво и се отнася
само до определен текст от Договора без да се вземат предвид всички негови
клаузи (включително посочения по-горе чл. 1.2.1. от Договора).
Другите два документа, представляващи Удостоверение от 22.05.2018 г. и
Допълнение към удостоверение от 13.09.2018 г., издадени от Промишлена и
търговска палата Нюрнберг за Средна Франкония, нямат абсолютно никакво
отношение към настоящия процес. Цитираните в Удостоверението две физически лица
не са страна по Предварителния договор за покупка на дружествени дялове, а г-н К.Ф.е
представляващ (като управител) една от страните по договора търговско
дружество, учредено съгласно германското законодателство. Дори да приемем, че
това е същото физическо лице, неговата лична регистрация като член на
австрийска търговска палата по никакъв начин не придава някакво специално
качество на германското дружество, купувач по Предварителния договор.
Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на предпоставките за основателност на иска си. След като не е
осъществено главно и пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки,
последица от това е отхвърляне на предявения иск.
Предвид изхода на делото на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноски.
Предвид
направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар съдът намира за установено следното:
С Тълкувателно решение №
6/2012 от 06.11.2013г., постановено по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. ВКС е приел, че когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи
мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси.
Съдът намира, че по делото от страна ищеца
бяха представени доказателства в голям обем, бяха проведени и множество съдебни
заседания.
От страна
на пълномощника на ответната страна бяха извършени множество процесуални
действия, съответно от негова страна бяха изготвени голям на брой писмени искания и становища.
След като
левовата равностойност на цената иска е в размер на 4 645 096.25 лв., то съобразно разпоредбата на т. 6 на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 1 на ВАС минималното възнаграждение следва в
размер на 23 500 лв. без ДДС. В случая заплатеното от ответника възнаграждение на
процесуалния му представител е в размер на
99 036 лв. с ДДС, което не надхвърля двукратния
размер на минималното възнаграждение за двете инстанции.
Предвид
горното съдът намира, че не са налице условия за редуцирането на адвокатския
хонорар и същият следва да се присъди в претендирания размер.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на “***" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265, представлявано
от Х.К.П., чрез Адв. д-во „***",
представлявано от управителя адв. И. Д.,
против ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, БУЛСТАТ *********, с адрес:
София 1606, ул. Христо Б. № 47, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ
и цена на иска: 2 375 000,00 евро.
ОСЪЖДА “***" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265, представлявано
от Х.К.П.,
да заплати на ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, БУЛСТАТ *********, с адрес:
София 1606, ул. Христо Б. № 47, сумата в размер на 99
036 /деветдесет и девет хиляди и тридесет и шест/ лева възнаграждение за
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: