№ 123
гр. Свиленград, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200455 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-2400099 от
27.05.2024 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково,
с което на „Сантес улусларарасъ мюхендислик санайи ве тиджарет ООД – клон
България” Клон на чуждестранен търговец (КЧТ) с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.„Сердика” № 2 б, етаж 3,
офис № 1, със съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Петко Каравелов” № 2а, чрез
адвокат Т. Ш., представлявано от управителя И.Йо., на основание чл. 414, ал.
4 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 15 000 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, извършено при
условията на повторност.
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат
Т. Ш., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен – издаден в нарушение на процесуалните правила (била нарушена
1
процедурата по съставяне на Акта и в Акта и в НП била посочена грешна дата
на деянието). Претендират се разноски.
В съдебната фаза дружеството–жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител. За тях се явява адвокат Т. Ш., който пледира за отмяна
на обжалвания акт, тъй като била грешна датата на нарушението, което водело
до противоречие във фактическата обстановка и тъй като нарушението не
било доказано, защото по делото не било установено, че работникът А.М.Йо е
полагал труд. Възразява да се кредитира наличната в преписката Декларация,
тъй като в нея било посочено, че лицето е работи от 3 дни, два от които,
считано към датата на попълването й, били събота и неделя, а според
Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството-жалбоподател това били
почивни дни. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.
Административнонаказаващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна), редовно призован, не се явява, но изпраща
представител – Старши юрисконсулт С.М., който намира Жалбата за
неоснователна и иска от Съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
съобразено както с материалния, така и с процесуалния закони. Сочи, че само
на едно място в НП била посочена грешно датата на нарушението. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък
на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение с оглед ниската правна и фактическа сложност на
делото.
Ангажират се гласни и писмени доказателства в съдебната фаза пред
настоящата инстанция.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 25.03.2024 година около обед служители на Дирекция „Инспекция по
труда” – Хасково (К. А. К. и Г. К. А.) извършват в присъствието на
2
упълномощен представител на дружеството А.Б.Х. с Пълномощно,
приложено в Административнонаказателната преписка (АНП) и координатора
по безопастност и здраве - свидетеля Л. Е. М. (, който извършва и превод от
турски на български език и обратно на упълномощения представител на
дружеството А.Б.Х.), проверка по спазване на трудовото законодателство и
по-специално на КТ, ЗЗБУТ и ЗТМТМ в обект „Изграждане на развлекателен
комплекс „Golden Eye” - хотел, казино, ресторанти, търговски площи, спа
център, паркинги и подземни резервоари”, находящ се в село Капитан
Андреево, местност „Кючюк чеир”, УПИ I – 648, 657, 659, в квартал 31,
поземлен имот 36110.31.667, област Хасково, изграждан от дружеството-
жалбоподател.
При проверката лицето А.М.Йо с ЕГН ********** е заварено да излиза
от обекта и по-специално от хотелската част.
Свидетелите Г. А. и К. К. (Главни инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда” - Хасково) дават Декларация за трудова справка на лицето, което са
констатирали в обекта – А.М.Йо. Последният декларира, че работи в
дружеството-жалбоподател от 3 дни на на длъжност „Общ работник” и че
получава всеки ден трудово възнаграждение в размер на 70 лв. дневно, както и
че не е получил копие от заверено Удостоверение и екземпляр от сключен
писмен Трудов договор.
На дружеството-жалбоподател е връчена Призовка по чл. 45, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в която е указано да се яви
представител на дата 01.04.2024 година в Дирекция „Инспекция по труда” –
Хасково и какви документи да представи. Призовката е получена от
упълномощения представител на дружеството А.Б.Х., а съдържанието на
документа е преведно от свидетеля Л. Е. М..
На 02.04.2024 година и на 16.04.2024 година в Дирекция „Инспекция по
труда” – Хасково са представени Начален инструктаж по безопастност и
здраве при работа, удостоверяващ извършен такъв на А.Йо. на дата 25.03.3024
година, Служебна бележка за проведен начален инструктаж на лицето Йо. на
25.03.2024 година и Ежедневен инструктаж, проведен на посоченото лица на
дата 25.03.3024 година.
На 18.04.2024 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково е
съставен Протокол за извършена проверка на место и по документи относно
3
спазването на трудовото законодателство с № ПР2415502, в който е посочено,
че в качеството си на работодател дружеството-жалбоподател е нарушило
разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ по отношение на А.М.Йо; както и са
констатирани още множество нарушения на трудовото законодателство.
Препис от Протокола е връчен на упълномощения представител на
дружеството А.Б.Х., а съдържанието на документа е преведно от свидетеля Л.
Е. М..
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
К. А. К. – Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на
труда и социалната политика, съставя против дружеството-жалбоподател на
дата 19.04.2024 година и в присъствието на упълномощения представител на
дружеството А.Б.Х., Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с № 26-2400099. Това процесуално действие извършва и с участието
на свидетеля Г. К. А.. В изготвения АУАН актосъставителят К. излага
подробно описание на извършеното според нея фактическо нарушение,
свързано с несключване на Трудов договор с работника А.М.Йо преди
постъпването му на работа от страна на „Сантес улусларарасъ мюхендислик
санайи ве тиджарет ООД – клон България” КТЧ – работодател по смисъла на
КТ. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, която вписва за нарушена. Посочено е, че
деянието е извършено на 25.03.2023 година в село Капитан Андреево, област
Хасково. Хошгит е запознат със съдържанието му, т.е. редовно е предявен,
подписва го и получава екземпляр от него срещу подпис и след като
съдържанието на документа е преведно от свидетеля Л. Е. М..
Упълномощеният представител на дружеството-нарушител не посочва
възражения против констатациите в Акта.
Срещу АУАН в законоустановения 7-дневен срок не постъпва
Възражение.
Извършена е Справка в Регистъра на НАП, видно от която към датата на
проверката – 25.03.2024 година, няма прието/отхвърлено Уведомление по чл.
62, ал. 5 от КТ за сключен Трудов договор между дружеството-жалбоподател и
лицето А.М.Йо.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
4
образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”
- Хасково издава процесното НП № 26-2400099 на 27.05.2024 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, свързани с нарушението, датата – 25.03. 2023 година и
мястото, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган – чл. 61, ал. 1 от КТ. Обжалваното НП е връчено на
28.05.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне се
намира приложено в АНП. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от приетите като доказателства по делото Споразумения по чл.
415г от КТ и Решения за одобряването им, влезли в сила на 11.01.2024 година,
става ясно, че за две нарушения по чл. 61, ал. 1 от КТ, дружеството-
жалбоподател се е споразумяло с Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково
за Имуществена санкция в размер на по 1 600 лв.
Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че работодателят
„Сантес улусларарасъ мюхендислик санайи ве тиджарет ООД – клон
България” КТЧ е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като не е
сключило Трудов договор с лицето А.М.Йо преди постъпването му на работа в
процесния обект. За това нарушение на основание чл. 414, ал. 4 от КТ на
нарушителя (работодателя „Сантес улусларарасъ мюхендислик санайи ве
тиджарет ООД – клон България” КЧТ) е наложено административно
наказание – „Имуществена санкция” в размер на 15 000 лв., тъй като АНО
констатира, че нарушението е извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 414, ал. 4 от КТ.
Съгласно Заповед № 3–0864 от 17.10.2022 година на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Директорите
на Дирекции „Инспекция по труда” имат право съобразно териториалната си
компетентност да издават и подписват НП по АУАН, издадени от Инспектори
и от лица от съответната Дирекция „Инспекция по труда”. Персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП – Кирчо Жеков Кирев
е служебно известно на Съда, но съща така е представена в тази насока и
Заповед № ЧР-920 от 16.05.2018 година на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Т.е. Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково се явява носител на санкционна
5
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ – Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” по
надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството–жалбоподател.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
депозирането й в Регистратурата на АНО (Жалбата е в срок и считано от
датата на издаване на НП съпоставена с датата на депозиране на Жалбата в
куриерската фирма „Еконт”), от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната
Имуществена санкция не е платена – видно от Писмо с вх.№ 4928 от
14.06.2024 година на Инспекция „Дирекция по труда” - Хасково, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 416, ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на
трудовото законодателство се установяват с Актове, съставени от държавните
контролни органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
6
страните, че към 19.04.2024 година актосъставителят К. А. К. е заемала
длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на
труда и социалната политика” (чл. 399, ал. 1 от КТ). В този смисъл са и
изявленията на свидетеля К. направени в открито съдебно заседание,
проведено на 01.07.2024 година. Предвид изложеното актосъставителят К. А.
К. безспорно се явява държавен контролен орган, имащ право по силата на
закона да извършва подобни проверки, респ. да съставя АУАН за
констатираните нарушения. В тази връзка АНО е представил и Длъжностна
характеристика на актосъставителя. Съгласно представените Заповед №
3–0864 от 17.10.2022 година и Заповед № ЧР-920 от 16.05.2018 година, двете
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково се явява
носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ и
деянието е извършено в зоната на отговорност на Дирекция „Инспекция по
труда” - Хасково.
Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на
дружеството-нарушител (неоспорен от жалбоподателя факт). Съгласно
приложеното Пълномощно на управителя на дружеството-жалбоподател –
И.Йо., той упълномощава лицето А.Б.Х. да представлява дружеството пред
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, част от която несъмнено
е Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково. Дори да се приеме, че при
съставянето на Акта е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, то не е довело до ограничаване
правото на нарушителя да се защити във връзка с отразените в Акта
констатации, въз основа на които е била ангажирана и неговата
административнонаказателна отговорност, тъй като Актът на 19.04.2024
година е бил подписан (и надлежно връчен, предявен) на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател, който е имал възможност да се
запознае с отразените в него констатации към датата за извършване на
връчването, както е бил запознат и с правото на дружеството-нарушител в 7-
дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по него.
В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
7
административнонаказателното производство. Независимо от изложеното в
случая е имало лице, което да извърши превод на упълномощения
представител на дружеството-нарушител, който е участвал при проверката и
при съставяне на АУАН. Липсата на формален писмен и изричен акт за
назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява
съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава
административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано,
включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че
фактически е бил осигурен преводач от турски език и такъв реално е участвал,
то спазено е изискването на процесуалния закон. Не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, идентични до някъде с тези, наведени в Жалбата и с тези,
наведени от адвокат Ш. в пледоарията му пред настоящия Съдебен състав:
1. При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административноаказателното производство и явяващи се самостоятелно
основание за отмяната на Акта на АНО, изразяващи се в неспазване на
императивните изисквания на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, предвиждащи изискването в Акта и Постановлението да бъде
посочена дата на извършване на нарушението, тъй като в конкретния случай тя,
макар и посочена, е неправилно определена. В АУАН актосъставителят К. е
посочила две дати - тази от проверката на място, извършена на 25.03.2024
година, приемайки обаче за датата на нарушението една година преди това -
25.03.2023 година. Това нарушение се пренася и в НП, което, макар формално да
съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, то и в него е
налице неправилно визиране на датата на нарушението.
Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както
за съставения Акт, така и за издаденото въз основа на него НП. Т.е. датата на
извършване е съставомерен признак на административното нарушение,
относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на
защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на Съда по
8
същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това
тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е
правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено
посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим
реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради
което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на
обжалването на НП и води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред. От друга страна, точното посочване на датата на
извършване на нарушението безспорно е от значение за проверката относно
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или
неточното й посочване препятства извършването на тази проверка. Следва да
се посочи, че предвид правораздавателния характер на НП, тези реквизити не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по-
малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други
документи по преписката.
Поради тези съображения се очертава извод, че на посочената в АУАН и НП
дата на извършване на противоправното деяние – 25.03.2023 година, не се доказва
осъществяването на нарушението на чл. 414, ал. 4 от КТ. Това обстоятелство не е
съобразено от актосъставителя и наказващия орган.
По този начин е опорочена съществено процедурата по издаване на НП,
което води до неговата незаконосъобразност и отмяна на процесуално
основание. Допуснатите нарушения на закона са свързани с правото на защита
на жалбоподателя и представляват съществен недостатък, който опорочава
изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната му
отговорност.
Доколкото в процесния случай има индиция, че се касае за фактическа
грешка от страна на актосъставителя при посочване в АУАН на датата на
извършване на нарушението, респ. на АНО – в НП, то това обстоятелство не
променя направените изводи, доколкото датата на извършване на
нарушението е един от задължителните реквизити на АУАН съгласно
посочените по-горе разпоредби на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН. С оглед
установяването на точен и ясен предмет на доказване АНО е следвало да
9
отрази всички онези обстоятелства, имащи непосредствено отношение към
самото нарушение, в т.ч. и точната дата, на която е извършено.
2. Освен всичко това следва да се отбележи, че АУАН и НП са издадени
извън сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като се има предвид датата, на която се
твърди да е извършено нарушението в АУАН и в НП, а именно 25.03.2023
година. Актът е съставен повече от една година след извършването на
нарушението. Като се има предвид това АНО е следвало да прекрати
производството, а не да издава НП. Последното е още едно основание за
отмяна на НП.
3. Настоящото производство е от административнонаказателен характер,
при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно (ако наказаното
лице е физическо) - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване
лежи върху АНО. Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита
за доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на
чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими
правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в
административнонаказателното производство това е лицето, посочено като
нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че
е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от НПК),
тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение,
да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства,
че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна
страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (ако
наказаното лице е физическо). Настоящата Съдебна инстанция е такава по
същество и задължението на Съда е служебно да следи за
законосъобразността на обжалваното НП.
Настоящият Съдебен състав намира че не е доказано извършването на
визираното в НП нарушение от страна на „Сантес улусларарасъ
мюхендислик санайи ве тиджарет ООД – клон България” КЧТ. Според
настоящия състав, от събраните по делото доказателства не може да се
направи несъмнен извод, че наказаното юридическо лице е извършител на
конкретното нарушение. В производството пред АНО, а и в това пред Съда, не
10
са събрани категорични доказателства в тази насока. Никой от разпитаните
свидетели – служители на АНО, не можа да установи по безспорен и
категоричен начин, че лицето А.М.Йо е работило на проверявания обект,
както и не можа да установи какво точно е работило – посочените свидетели
заявяват само и единствено че са го видели да излиза от обекта и по-
специално от хотелската част. В този връзка Съдът кредитира показанита на
свидетеля Л. Е. М., който заяви, че лицето е дошло сутринта на обекта, за да
оформят документацията с оглед започване на работа по трудово
правотношение и в тази връзка лицето е пребивавало на обекта като
подготовката на необходимите документи е започнала с инструктаж – начален
и ежедневен (срещу положен подпис от страна на инструктирания), но е
категоричен че лицето Йо. не е било започнало да полага труд по трудово
отношение, тъй като документите му не са били изготвени и че след като са
дошли проверяващите лицето си е тръгнало и повече не се е върнало, за да
бъде сключен Трудов договор с него. В този ред на мисли не се установи по
делото заявеното от свидетеля Г. К. А., че лицето е посочело в попълнената от
него Декларация, че работата му се състой в това да чисти, тъй като подобно
посочване липсва в наличната към АНП Декларация.
Съдът съобразява принципа, че обвинението за извършване на
административно нарушение в случая не може да почива на предположения.
Преценявайки представените по делото доказателства – писмени и гласни,
настоящият Съдебен състав по свое вътрешно убеждение, намира че те не
водят до извод, който е единствено възможен, изключващ всички останали.
Предвид изложеното до тук, Съдебният състав намира, че вмененото на
„Сантес улусларарасъ мюхендислик санайи ве тиджарет ООД – клон
България” КЧТ нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в
съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствено
логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното НП, обуславящ
отмяната му.
Преди да издаде санкционния си акт спрямо посоченото в НП лице, АНО
е следвало по категоричен и безпротиворечив начин да установи, че именно
това лице е извършител на нарушението, което в случая не е сторено. Ето
защо, след като по делото не е безспорно установено извършването на
11
административното нарушение от страна на наказаното юридическо лице,
следва НП да бъде отменено.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
дружеството-жалбоподател в размер на 2 200 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските и от страна на АНО – 80 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на дружеството-жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
дружеството-жалбоподател, като искането е мотивирано предвид факта, че е
посочено поради каква причина е счетено, че заплатеният адвокатски хонорар
е в завишен размер. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Същевременно в Решение от
25.01.2024 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/2022
година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да
прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с минималните размери на
12
адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и настоящия
Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия случай като
съобрази размера на наложената санкция, действителната фактическа и
правна сложност на делото, която е типична за подобен род дела и не е
завишена, както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а
именно: не само изготвяне на Жалбата, но и депозиране на Писмена молба с
приложено Пълномощно в оригинал, реално представителство в открито
заседание и представяне на доказателства, Съдът намира, че заплатеният
размер на адвокатския хонорар се явява несправедлив и необоснован, т.е.
налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година,
постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК до размер от 1 700 лв. Съдът не намира, че така редуцирания
хонорар (1 700 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че
този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е
посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото
само Агенцията е юридическо лице), както и по аргумент от чл. 2, ал. 1, вр.чл.
7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, Съдът намира, че следва да осъди именно Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
При този изход на делото без уважение следва да се остави искането на
АНО за присъждане на разноски по делото.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
При този вариант на ръзсъждение, Съдът би приел, че обжалваното НП и
13
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна; както и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството-жалбоподател. Спазени биха били
предвидената форма и процесуален ред. Самото нарушение Съдът би приел,
че е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Налице би било и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма би
съответствала на установеното нарушение. Действително не е посочена
конкретната хипотеза на санкционната норма - чл. 414, ал. 4 от КТ, отнасяща
се до настоящия случай, но Съдът би приел, че както в АУАН, така и в НП е
направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които е извършено, поради което не би се стигнало до
неразбиране от страна на дружеството-жалбоподател за какво го
санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на
дружеството да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Действително в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля А., а е посочен
служебен такъв, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, датата й на раждане и адреса
по местоработата й би било налице пълно индивидуализиране на посочения
свидетел А. и не би бил наличен проблем с нейната индивидуализация, т.е. с
нейната самоличност, респ. призоваването й в съдебно заседание. Не би било
налице съществено процесуално нарушение и предвид факта, че погрешно е
посочено собственото име на упълномощения представител на дружеството-
жалбоподателя, тъй като лицето е присъствало и това обстоятелство не се
оспорва от страните. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за
отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
дружество.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
14
Нарушението би било извършено в мястото, където е следвало да бъде
сключен Трудовия договор – работното място. Т.е. мястото би било ясно,
точно и коректно посочено.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда, че преди постъпване на
работа между работника и работодателя се сключва Трудов договор. Именно
това е и дадената от актосъставителя и от АНО правна квалификация, която
би била правилна.
Съдът би приел за установно, че дружеството-жалбоподател в качеството
си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на КТ е извършило нарушение като в изграждания от дружеството обект
„СМР: развлекателен комплекс „Golden Eye” - хотел, казино, ресторанти,
търговски площи, спа център, паркинги и подземни резервоари”, находящ се в
село Капитан Андреево, местност „Кючюк чеир”, УПИ I – 648, 657, 659, в
квартал 31, поземлен имот 36110.31.667, област Хасково, не е сключило
Трудов договор с работника А.М.Йо преди постъпването му на работа. В
подкрепа на изложеното би бил и фактът, че в собственоръчно попълнената от
лицето Декларация, посочва, че работи за дружеството–жалбоподател като
изписва частично наименованието му, длъжността, която заема, начинът на
плащане и размера на дневното си възнаграждение. В тази насока биха били и
показанията на свидетелите К. и А.. В този ред на мисли би било
неоснователно наведеното от процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател възражение да не се кредитира посочената Декларация,
приложена в АНП, предвид факта, че в нея било посочено, че лицето работи от
3 дни, тъй като действително в приетия като доказателство по делото
Правилник за вътрешния трудов ред в дружеството-жалбоподател е
предвидено 2 последователни почивни дни – събота и неделя или неделя и
понеделник, а проверката е била в понеделник, но Съдът би приел, че
страните са уговорили условия на трудовото правоотношение, различни от
тези в Правилника, което не е недопустимо, тъй като договарящите могат да
уговорят каквито си искат условия, стига да постигнат съгласие.
Съдът би приел, че са налице трудовоправни отношения между А.М.Йо и
дружеството-жалбоподател, тъй като лицето е изпълнявало определените му
задължения, свързани с продължително и многократно изпълнение, т.е.
задълженията му са били уговорени като многократни и повторяеми, ясни са
15
наименованието на длъжността и характер на работа, както и началото на
изпълнението на трудовите задължения, уговорени са начина на плащане и
дневния му размер, определено е било и работно място. С други думи би било
налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на
КТ, тъй като от събраните доказателства - разпит на свидетелите К. К. и Г. А.,
обсъдени в съвкупност с писмените доказателства (Декларацията от Йо.) би се
установило, че посоченото лице е полагало труд, осъществявайки една и съща
трудова функция, при условията на системност и повторяемост на
осъществяваната трудова дейност, както и е било заварено на място от
проверяващите, като така биха били налице характерните елементи на
трудовото правоотношение, при което се предоставя работна сила. С оглед на
Декларацията, подписана от работника, така установените отношения между
дружеството-жалбоподател и работника са били трудовоправни, респ.
следвало е да бъде подписан Трудов договор.
След като е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил
сключен Трудов договор преди постъпването му на работа, то работодателят
не е спазил правилото на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното, Съдът би приел, приетата от АНО правна
квалификация е правилната, така и правилно е основанието, на което
дружеството-жалбоподател е санкционирано – за повторно извършено
нарушение на основание ал. 4 на чл. 414 от КТ. Т.е. правилна и
законосъобразна би била преценката на АНО, че нарушението е извършено от
дружеството-жалбоподателя „повторно” по смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ,
съдържащ легално определение на понятието „повторност” по смисъла на
този закон, и съгласно която разпоредба, „повторно” е нарушението, когато е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което
нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, а съгласно чл. 415г, ал. 8,
изречение първо от КТ Споразумението има последиците на влязло в сила НП.
Безспорно установено е по делото, че с влезли в законна сила на 11.01.2024
година Решения, с които са одобрени Споразумения, дружеството-
жалбоподател е наказано за извършени от него административни нарушения
по чл. 61, ал. 1 от КТ с Имуществени санкции в размер на по 1 600 лв.
Деянието, за което е наказан с НП, предмет на проверка в настоящото
производство, Съдът би приел, че е извършено на 25.03.2024 година, т.е. преди
изтичане на едногодишния срок от наказването му по административен ред за
16
същите нарушения. В тази връзка би следвало да се посочи, че не е нарушено
правото му на защита, тъй като не е допуснато процесуално нарушение,
свързано с правната квалификация на деянието. Иначе казано настоящият
Съдебен състав би намерил че в АУАН и в издаденото НП не е налице
противоречие относно описанието на вменяваното на дружеството-жалбоподател
нарушение, предвид факта, че АУАН е съставен за нарушение на чл. 61, ал. 1 от
КТ, а наложената с НП Имуществена санкция е за допуснато нарушение при
условията на повторност. Не следва да се разглежда като съществено процесуално
нарушение, че посочените по-горе Споразумения и Решения за одобряването им
не са описани в процесния АУАН, доколкото при съставянето на АУАН
актосъставителят не е длъжен да знае, че констатираното нарушение е повторно.
Това се сочи едва в НП и подлежи на доказване от страна на АНО. Освен това,
наличието на това обстоятелство би било от значение за размера на предвидената
санкция, но не и за съставомерността на санкционираното в случая деяние.
Деянието би било съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не бе следвало да се
обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
Съгласно чл. 414, ал. 4, предложение второ от КТ за повторно нарушение
на чл. 61, ал. 1 от КТ на виновния работодател (юридическо лице) се налага
административно наказание – „Имуществена санкция” в размер от 15 000 лв.
до 20 000 лв. Административното наказание би било правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв. Наложената
санкция в размер на 15 000 лв. (минималния, предвиден в КТ размер), Съдът
би намерил за необходима за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание. Правна възможност за намаляне
размера на наложената Имуществена санкция няма.
Що се отнася до принципът на пропорционалност - той е задължителен
при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на ЕС. Съгласно трайната практика на СЕС, Държавите-членки имат
законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С
Решение на този Съд от 09.02.2012 година по дело M.U., C-210/10, т. 23 и
цитираната там съдебна практика е установено, че „при липса на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
17
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, Държавите-членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността.”. Т.е. правна уредба по правото на Съюза препраща по
този въпрос към националните разпоредби, но с чл. 4, § 3 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС) относно принципа за лоялното
сътрудничество е предвидено Държавите-членки да вземат всички мерки,
които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на
Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на
избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения
придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер
(Решение от 07.10.2010 година, дело S.M.S., C-382/09, т. 44 и цитираната в
същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано Решение по делото M.U. - т. 24
и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не
се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй
като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на
подобни санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не
трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като
се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не
трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”. В Решение
на Общия съд, VIII, 17.03.2016 година по дело T-817/14, в т. 50 отново се
застъпва становището, че „във връзка с това следва да се напомни, че
принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от ДФЕС, изисква актовете на
институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от
разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор
между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която
създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да
са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали
приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите
18
възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид
преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за
нарушителя последици, а тя е защита на регулираните обществени отношения.
В случая това са това са обществените отношения, които са свързани с
гарантиране на правата на двете страни по Трудов договор и особено на
работника, който се приема като по-уязвимата страна в тази връзка. За
работника се създават не само гаранции за спазване на трудовите му, но и на
осигурителните му права (здравно и обществено осигуряване).
Нарушението Съдът не би намерил, че е маловажно. Специалният състав
на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: 1. нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и 2. от него да не са настъпили
вредни последици за работника или служителя. Същевременно в нормата на
чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т.е. за тези
нарушения, включително и процесното такова – по чл. 61, ал. 1 от КТ,
привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим,
дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се
квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната
разпоредба. А с оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е
неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
Независимо от изложеното Съдът ще изложи и мотиви досежно
неприложимостта на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Преценката за
липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО
с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението (изложени са мотиви относно неприложимостта на чл. 415в от
КТ). Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това
19
би било така поради неговия формален характер – за съставомерността му не
е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието само на отегчаващи обстоятелства – при проверката в обекта са
констатирани множество нарушения. Поради това биха липсвали
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Съдът би приел, че обективираната в АУАН и възприета от АНО в НП
фактическа обстановка, се установява от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 01.07.2024
година свидетели – К. А. К. и Г. К. А.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал
за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се
възприели и свидетелските показания на К. А. К. и Г. К. А.. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания на К. К. и Г. А. не биха се
намерили, а единствено поради служебното им качество – служители в
Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. При
този вариант на разсъждение Съдът не би кредитирал показанията на
свидетеля Л. Е. М. в частта, касаеща липсата на трудовоправни отношения с
работника Йо., тъй като биха били в противоречие с другите събрани
доказателства; но Съдът и при двата варианта на разсъждение кредитира
показанията на посочения свидетел в частта, касаещи извършения от него
превод, а и този факт не се оспорва в настоящия процес.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК (както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли
20
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО
действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК.
Т.е. основателно би било искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 143, ал. 3 от АПК и
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа
е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше само в явяване в открито съдебно заседание, поради което
юрисконсултско възнаграждение в посочения размер би било справедливо.
Разноските, както вече бе посочено, би следвало да се присъдят в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не се представен Списък на разноските от
тяхна страна.
При този вариант на разсъждение без уважение би следвало да се остави
искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 и т. 2, и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-2400099 от 27.05.2024 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „Сантес улусларарасъ
мюхендислик санайи ве тиджарет ООД – клон България” КЧТ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.„Сердика” №
2 б, етаж 3, офис № 1, представлявано от управителя И.Йо., на основание чл.
414, ал. 4 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 15 000 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, извършено
21
при условията на повторност.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” с адрес: град София, бул.„Княз Александър
Дондуков” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Сантес улусларарасъ мюхендислик санайи
ве тиджарет ООД – клон България” КЧТ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, ул.„Сердика” № 2 б, етаж 3, офис № 1,
представлявано от управителя И.Йо., сумата от 1 700 лв., представляваща част
от извършените от последното разноски за адвокатско възнаграждение по
АНД № 455/2024 година на Районен съд – Свиленград, като отхвърля
искането за разликата от 1 700 лв. до 2 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Хасково, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с
Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
22