Определение по дело №4476/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 449
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20195220104476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                 17.02.2020 година ,                   град  Пазарджик

 

 

Пазарджишкият  Районен съд,   ХІІ-ти граждански състав

На  седемнадесети февруари, две хиляди  и  двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

Като разгледа докладваното от  Районен съдия  ГЕОРГИЕВ

Гражданско  дело №4476, по описа на съда  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

           На 11.11.2019г. в РС-Пазарджик е постъпила искова молба  с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, подадена от  В.С.Б. ***, против Детска градина „Приказни герои“, Булстат- *********, със седалище и адрес на управление – гр.Септември, ул. „Васил Левски“№44, обл. Пазарджик, представлявано от директора М.Х.Ц., като е било образувано производството по гр.дело №4476  по описа на съда  за 2019 година.

          На 13.11.2019г. с вх.№26680/13.11.2019г. в РС-Пазарджик  е постъпила молба от ищеца Б., с която заявява, че иска да оттегли предявените искове срещу ответника, за което е било образувано производството по гр.дело №4476  по описа на съда  за 2019 година. С подадената молба, Биворалска заявява, че оттегля предявената  искова молба и моли делото да бъде прекратено, тъй като на 12.11.2019г. й била връчена заповед  №87 от 08.11.2019г. на директора на Детска градина „Приказни герои“, с която била отменена заповед №82 от 05.11.2019г., с която на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Молбата е подписана от пълномощник на  ищеца,като е постъпила преди  провеждане на първо заседание по делото.

            В определеният от съда срок е постъпило становище от ответника, с което по същество се оспорва дължимостта на претендираните от ищеца разноски, изложени са съображения в тази насока.

            Съдът намира, че с процесната молба е било заявено искане за оттегляне на искова молба срещу ответника , като ищецът по делото  е десезирал съда, предвид което  са  налице  предпоставките на чл. 232 от ГПК и производството по настоящото делото следва да бъде прекратено.

            СЪДЪТ, като взе предвид молбата и извърши проверка на данните по делото, намира, че молбата е подадена от правен субект, който има право да се разпорежда с предмета на делото, поради което и съобразявайки приложимите в конкретния случай повелителни разпоредби на закона, СЪДЪТ приема следното: Молбата е основателна. Съгласно чл.232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за повторното им събиране има труднопреодолима пречка.  Тъй като в процесния случай оттеглянето на иска предхожда първото заседание по делото (за такова се смята откритото съдебно заседание, което се насрочва с определението по чл.140 ГПК), то съгласието на ответника не е необходимо. Налице са следователно условията на чл.232, изречение 1 ГПК и в тази връзка съдът се смята за десезиран от разглеждането на предявения иск, поради което и настоящето производство следва да се прекрати.

 

             По отношение на претендираните от ищеца разноски – Нормата на чл.344 ал.2 от КТ сочи, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск от работника или служителя пред съда. Несъмнено, при осъществяване на предвидената в разпоредбата предпоставка, за ищеца – работник или служител, ще отпадне правният интерес от съдебно разрешаване на спора – не би било нужно правораздавателния орган да отменя заповед, която вече е отменена от работодателя и да възстановява работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност, след като същият вече би имал възможността да се яви на работното си място. За настъпване на описаните правни последици, законодателят е въвел изискване отмяната на заповедта за уволнение да е била извършена до датата на подаване на искова молба в съда от работника или служителя, като след тази дата издаването на акт по чл.344, ал.2 от КТ няма да има правно действие.

Съдебната практика приема, че за да отпадне за ищеца правния интерес от предявяване на исковете, при отмяна на заповедта за уволнение по почин на самия работодател, е необходимо още акта по чл.344, ал.2 от КТ да бъде сведен до знанието на работника или служителя. Счита се, че след като съгласно чл.335, ал.1 от КТ, а в конкретния случай и съгласно специалната норма на чл.195 ал.1 от КТ, трудовият договор се прекратява писмено, то и отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл.344, ал.2 от КТ също трябва да се извърши с писмен акт, който доколкото е от категорията едностранни писмени волеизявления, поражда действие от момента на получаването (узнаването) им от техния адресат - съответния работник или служител. Съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на работодателя е да докаже, че правните последици на заповедта по чл.344, ал.2 от КТ са настъпили преди предявяването на исковете по чл.344, ал.1 от КТ.

В конкретния случай, съдът счита, че подобно на изискването за заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, и относно заповедта за неговата отмяна, важи изискването за връчване на същата срещу подпис на работника или служителя, с отбелязване на датата на връчване, а при невъзможност – изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка (чл.195 ал.2 от КТ). Така би се създала определена правна сигурност и установеност относно начина и момент на връчване на дисциплинарните актове на работодателя.

От установената фактическа обстановка не следва да се приеме, че ищцата е узнала за отмяната на дисциплинарното й наказание преди подаването на исковата молба в съда /11.11.2019г./, тъй като събраните доказателства не установяват нито връчване на заповед с заповед  №87 от 08.11.2019г. (акта по чл.344 ал.2 от КТ) преди тази дата, нито отказ за получаване на такава, който да се приравни на връчване. Обстоятелството, че на 08.11.2019г. е бил проведен телефонен разговор или опит за такъв между директора М.Х.Ц. и ищцата Б., не може да породи поддържаните от ответната страна правни последици. За работника или служителя не се е създала необходимата правна сигурност да знае, че работодателят е признал уволнението му за незаконно и, че същият е възстановен на работа, така, щото не е потребно да търси съдебна защита. Уведомлението, с което ищцата е била уведомена по надлежния ред за отмяната на наложеното й дисциплинарно наказание на основание чл.344,ал.2 от КТ , е било връчено на ищцата на 12.11.2019г.- т.е след датата на завеждане на исковата молба в съда.

Поради изложеното, настоящата инстанция намира за неправилен извода за липса на правен интерес от предявяване на иск.

Производството по настоящото дело следва да се прекрати, но независимо от това, ответникът дължи на ищеца разноски, тъй като те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради което и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото. Това е така, защото  съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“. В конкретният случай, по аргумент на противното,  съдът приема, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на образуването му, ищецът не е бил уведомен по надлежния за това ред за отмяната на уволнителната заповед и за него е било налице правен интерес от отмяната на Заповед №82 от 05.11.2019г., поради което следва ответникът да понесе тежестта на строените от ищцата разноски. Претендираните от ищцата разноски са били направени след издаването на процесната уволнителна заповед и преди издаването на и връчването на Заповед №87 от 08.11.2019г. на Директора на ДГ „Приказни герои“, поради което същите се дължат на ищцата.

По изложените съображения  и на осн. чл.232  от ГПК, СЪДЪТ

 

                                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :    

 

             Прекратява производството по Гражданско  дело №4476, по описа на РС-Пазарджик за 2019 година,образувано по  постъпилата искова молба с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, подадена от  В.С.Б. ***, против Детска градина „Приказни герои“, Булстат- *********, със седалище и адрес на управление – гр.Септември, ул. „Васил Левски“№44, обл. Пазарджик, представлявано от директора М.Х.Ц., поради надлежно оттегляне при условията на чл.232, изр.1 ГПК

            ОСЪЖДА Детска градина „Приказни герои“, Булстат- *********, със седалище и адрес на управление – гр.Септември, ул. „Васил Левски“№44, обл. Пазарджик, представлявано от директора М.Х.Ц., да заплати на В.С.Б., ЕГН- ********** ***,  сумата от 500.00лв. /петстотин лева/, които представляват сторени от ищеца  разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по гражданско дело №4476/2019г. по описа на РС-Пазарджик

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението                                                                     

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: