Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна,
....................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
При участието на прокурора при ОП - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 2030/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Г.С., подадена чрез адв. Н.И. - ВАК, срещу Решение № 356 от 15.07.2021 г., постановено по АНД № 20213110201579/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0819-000887/22.03.2021 г. на Началника на група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция. С потвърденото НП на касатора е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от с.з.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при произнасяне на съда при неизяснена фактическа обстановка и поради потвърждаване на наложеното наказание, което е явно несправедливо. Касаторът изразява несъгласие с извода на ВРС, че в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено на касатора и че е налице пълно единство между фактическото и юридическото обвинение. Конкретно се сочи, че съдът не е отчел, че в АУАН и в НП не се съдържат факти, които са относими към което и да е от обстоятелствата, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП – липсват факти за наличието на предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, при които е бил длъжен да спре, като същевременно са изложени такива, свързани с хипотезата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и е налице неяснота в какво точно се състои вмененото във вина деяние. От друга страна, се твърди, че не е установено по несъмнен и категоричен начин, че е осъществено визираното в АУАН и в НП нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП – липсват доказателства, че загубата на контрол се дължи на движение с несъобразена скорост и каква е била тази скорост, не е изследван въпросът за друга възможна причина, свързана с недостатъчно внимание при управлението, физиологични и психологични причини, техническото състояние на автомобила и пр. Изтъква се, че и двамата свидетели, посетили мястото на инцидента с категоричност сочат, че не са установили с каква скорост се е движил водача, както и че не са установили конкретна опасност и/или да е създадена опасност за другите участници в движението. На следващо място, касаторът поддържа, че необосновано ВРС е приел липсата на основания нарушението да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като се настоява, че според свидетелите щетите по автомобила са незначителни, а и водачът няма нарушения по ЗДвП. Искането е да се отмени обжалваното решение на ВРС и да се отмени НП. С писмена молба касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна не ангажира писмен отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира се за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно, като постановено при спазване на процесуалните правила и закона и при липса на основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С обжалваното от настоящия касатор пред районния съд НП № 21-0819-000887/22.03.2021 г. на Началника на група към ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер 200 лева, въз основа на съставен на 10.03.2021 г. АУАН.
Според НП нарушението се състои в следното: На 10.03.2021 г., в 05:20 часа, по път трети клас № 9004, в посока гр. Белослав, И.Г.С. като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № В****РА, собственост на ОД на МВР Варна, на км 15, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия (мокър асфалт) в десен завой, губи контрол над автомобила, отклонява се вдясно на пътното платно и се блъска в метална еластична ограда (мантинела), като причинява ПТП с незначителни материални щети. В НП е посочено, че е цитирано съдържанието на посочената за нарушена норма - чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В съставения АУАН е отразено, че С. няма възражения, а и в 3-дневния срок от връчване на акта не е подадено такова.
С обжалваното решение районният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а фактическата обстановка, описана в АУАН и в издаденото въз основа на него НП се потвърждава от изведеното от доказателствата по делото. Направен е извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени с нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Въззивният съд приема, че ясно от фактическа страна е посочено, че С. е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия (мокър асфалт) скорост в десен завой, в резултат на което е причинил ПТП, които факти в достатъчна степен запълват фактическия състав на посочената като нарушена норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Възражението на наказаното лице за липсата на данни за конкретната скорост на движение на автомобила в момента на настъпване на ПТП-то, не е споделено от ВРС, като е посочено, че точната скорост на движение не е съставомерен признак от фактическия състав на нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Позовавайки се на константната практика на АдмС – Варна, въззивният съд отбелязва, че несъобразената скорост няма конкретни фактически параметри и не може да бъде изчислявана в километри в час, като за всяка конкретна пътна ситуация съобразена е онази скорост, която позволява на водача на конкретното пътно превозно средство да го владее и управлява така, че с движението си да не стане причина за настъпването на ПТП.
В подкрепа на извода си, че безспорно е установено по делото извършването на процесното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на наказаното лице, ВРС отбелязва и че С. в нито един момент не е оспорил факта на движение с несъобразена скорост (подписал е АУАН и протокола за ПТП без възражение), нито пък е навел доводи, съответно ангажирал доказателства в подкрепа на това, че ПТП е в резултат на други причини.
Прието е, че е правилна квалификацията на извършеното нарушение като такова по чл. 179, ал. 2 ЗДвП, както и че наложеното наказание като вид – глоба, и във фиксирания в закона размер, е законосъобразно.
Изводът, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, районният съд обосновава с това, че нарушението е типично и не се отличава със степен на обществена опасност, значително по-ниска от останалите нарушения от този вид, а е едно от най-често извършваните нарушения и не се установяват някакви изключителни обстоятелства. Обстоятелството, че на С. е налагано само едно административно наказание за нарушение на ЗДвП и то далеч назад във времето, според ВРС, би имало отношение при преценката за размера на наказанието. Въззивният съд приема, че и останалите аргументи (че щетите били незначителни, че не били създадена опасност за живота и здравето на други лица) не обуславят извод за малозначителност на деянието, доколкото тези обстоятелства са относими към по-голямата част от нарушенията от този вид и възприемането им като определящи по-ниска степен на обществена опасност, би означавало на практика при такива обстоятелства санкции изобщо да не се налагат, а не това е целта и духа на закона. С оглед направените изводи, ВРС е потвърдил изцяло обжалваното НП.
Обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
Релевантните за решаване на правния спор доказателства са анализирани от въззивния съд подробно, поотделно и в съвкупност, а изведените факти правилно са отнесени към правото. Направените изводи съответстват на приложимия материален закон и се споделят от настоящия касационен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът препраща към мотивите на въззивния съд.
Правилно ВРС приема, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на вмененото с НП нарушение безспорно се установява по делото. Правилни са и изводите за законосъобразно определяне на административното наказание като вид и размер и за липсата на основания в случая за приложимост на нормата на чл. 28 ЗАНН.
ВРС правилно и обосновано приема за неоснователни доводите на наказаното лице. Въззивният съд е анализирал, обсъдил и мотивирал защо приема неоснователността на доводите на наказаното лице, като доводи са идентични с тези, изложени в касационната жалба.
Следва да се посочи само следното:
Административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 2, предл. първо ЗДвП съдържа състав на нарушение – причиняване на ПТП поради движение с несъобразена скорост.
В случая безспорно се установяват отразените и в АУАН, и в НП релевантни за ангажиране на отговорността на касатора на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо ЗДвП факти и обстоятелства - водачът не е избрал скоростта на движение съобразно пътните условия – мокър асфалт, за да спре при предвидимо препятствие – десен завой, поради което е загубил контрол над автомобила, отклонил се е вдясно на пътното платно и е последвало ПТП - сблъсък с мантинелата, т.е. не е съобразено задължението на водача, визирано в посочената за нарушена правна норма – чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Описанието на нарушението в АУАН и в НП не обосновава основателност на възражението на касатора за смесване на съставомерните факти от хипотезите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, което да влече неяснота на вмененото нарушение. Изгубването на контрол върху автомобила е самостоятелно нарушение на нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта по чл. 20, ал. 2 или чл. 21 ЗДвП. Неизпълнението на задължението водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват (чл. 20, ал. 1 ЗДвП) предполага изгубване на контрола върху управлението на автомобила да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др., т.е. поради различни външни и вътрешни фактори, несвързани с несъобразена скорост на движение. В случая, правилно ВРС приема, че отклоняването на автомобила и последвалият удар в мантинелата се дължат на неправилно избрана скорост на движение, несъобразена с мокрия асфалт и наличието на десен завой, а не на някакви други обективни или субективни фактори и причини, поради което неоснователно касаторът поддържа наличието на смесване на хипотезите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Не се установява да е налице неяснота какво нарушение е вменено на касатора.
Не се установя да е налице някаква друга внезапно възникнала, непредсказуема и извън контрола на водача ситуация. Не се установява водачът да е съобщил данни за настъпването на внезапни и непредвидими препятствия на пътното платно, техническа неизправност на автомобила, поведение на друг участник в движението или някакво конкретно състояние на водача. Тоест правилно и обосновано като причина за настъпилото произшествие е възприета несъобразената с пътната обстановка – мокър асфалт, скорост на движение на автомобила. Още повече, че както и ВРС е посочил, С. не е ангажирал обяснение или възражение в АУАН или в 3-дневния срок след връчване на АУАН за причини, различна от приетата – несъобразена скорост.
Конкретната стойност на скоростта на движение на автомобила при настъпване на процесното ПТП е без значение за съставомерността на въпросното по делото нарушение. Настъпването на ПТП, мокрият асфалт и десният завой, механизмът на настъпване на ПТП (според протокола за ПТП) и липсата на обяснение от водача за друга причина за изгубването на контрола върху автомобила са достатъчно основание в конкретната хипотеза да се приеме, че не е налице съответствие между скоростта на движение и възможността безопасно да се управлява МПС. В случая не е вменено нарушение, състоящо се в управление с превишена над допустимата за пътния участък скорост, респ. нарушение на чл. 21 ЗДвП, което да изисква посочване на конкретната скорост на движение и начинът, по който е установена тя.
Обосновано и в съответствие изискванията към преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, въззивният съд стига до извод, че незначителността на щетите по автомобила и липсата на нарушения на ЗДвП от страна на водача (с изключение на едно нарушение, датиращо обаче далеч назад във времето) не обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деяниято в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
ВРС е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна на съдебния му акт. Наложеното наказание няма основания да се приеме за несправедливо.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение
на ВРС.
Ответникът
не прави искане да присъждане на разноски за настоящото производство, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356 от 15.07.2021 г. по АНД № 20213110201579/2021 г. на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: