Определение по дело №4763/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2554
Дата: 18 ноември 2022 г. (в сила от 18 ноември 2022 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20221100604763
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2554
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов

Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от частния тъжител адв. И. И., срещу
определение от 25.09.2022 г., поставено по НЧХД № 16889/2020 г. по описа на СРС,
НО, 112 състав, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК И. И. е осъден да заплати в
полза на Н.И. сумата в размер на 600,00 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, направени във въззивното производство.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно,
тъй като е поставено извън процесуалния срок за присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят поддържа също, че съдебният акт е недопустим, защото районният
съд е некомпетентен да се произнася по разноските, направени пред въззивния съд.
Моли въззивната инстанция да отмени атакуваното определение.
Насрещната страна не е взела становище по подадената частна жалба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страната и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Производството по ВНЧД № 4789/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
НО, I въззивен състав e образувано по жалба на частния тъжител адв. И. И. срещу
разпореждане от 22.10.2021 г., постановено по НЧХД № 16889/2020 г. по описа на
СРС, НО, 114 състав, с което производството по делото е прекратено.
В хода на въззивното производство защитата е направила искане да бъдат
присъдени разноските по делото в размер на 600,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, като е представила адвокатско пълномощно и договор за правна
помощ и съдействие.
С протоколно определение от 25.03.2022 г. въззивният съд е прекратил
образуваното пред него производство и е върнал делото за надлежно администриране
на жалбата от районния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 320, ал. 1 НПК.
С определение от 24.07.2022 г., постановено по НЧХД № 16889/2020 г. по описа
на СРС, НО, 114 състав, районният съд е върнал жалбата на адв. И. И., тъй като
1
указанията на съда, свързани с констатираните несъответствия на жалбата със
законовите изисквания, не са били отстранени в срок.
С обжалваното определение първата инстанция се е произнесла по разноските,
направени от подсъдимия Н.И. във въззивното производство, като ги е възложила в
тежест на частния тъжител адв. И. И. съобразно правилото на чл. 190, ал. 1 НПК.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно
легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, като същата е отправена до съответния родово и местно
компетентен съд, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния
тъжител. Съгласно Тълкувателно решение № 36 от 06.11.1990 г. по н. д. № 27/1990 г.
на ОСНК на ВС съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските без да прави
разлика в характера на наказателните производства (т.е. дали е за престъпление от общ
или от частен характер), т.е. независимо дали е направено изрично искане от
правоимащата страна. Следователно съдът служебно присъжда сторените по делото
разноски, а в полза на чия страна зависи от изхода на делото.
Първият съд правилно е приел, че са налице условията за ангажиране на
отговорността за разноски на частния тъжител и жалбоподател във въззивното
производство. Защитата е подала писмени възражения срещу депозираната жалба, като
е направила изрично искане за присъждане на сторените пред въззивния съд разноски.
В съдебно заседание от 25.03.2022 г. адв. А.П. – САК, в качеството на редовно
упълномощен защитник на подсъдимия Н.И., отново е претендирал направените по
делото разноски. Съдебната практика единодушно приема, че за основателността на
това искане е достатъчно страната да е представила пред съда пълномощно и документ,
удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение. От
представеното по делото адвокатско пълномощно (л. 22 от въззивното дело) се
установява, че адв. А.П. има надлежно учредена представителна власт да представлява
и защитава подсъдимия Н.И. пред въззивната инстанция. На следващо място, в
приложения по делото договор за правна помощ и съдействие (л. 32 от въззивното
дело) се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар - 600,00 лева,
както и за начина на плащане – платими в брой авансово. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, самият договор има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила
адвокатското възнаграждение.
Съдът може да се произнесе по въпроса за разноските служебно или по искане
на страната както с крайния съдебен акт, така и с нарочно определение по реда на чл.
306 НПК. В закона няма предвиден преклузен срок, с изтичането на който
правоимащата страна да губи правото да иска възстановяване на понесените от нея
разноски. При делата за престъпления от частен характер, какъвто е и настоящият
случай, втората инстанция се явява последна и ако се произнесе за първи път по
основателността на искането на страната за възлагане на разноските в тежест на
2
насрещната страна, ще лиши страните от предвидения в закона двуинстанционен
контрол (арг. от разпоредбата на чл. 306, ал. 3 НПК). Ето защо първостепенният съд е
компетентен да се произнесе и по разноските, сторени пред втората инстанция, тъй
като неговото определение подлежи на съдебен контрол и по този начин се гарантира
правото на недоволната страна да го обжалва пред по-горестоящия съд.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са
налице законовите предпоставки за възлагане в тежест на частния тъжител адв. И. И.
на разноските, сторени от подсъдимия Н.И. във въззивното производство, поради което
счита първоинстанционното определение за правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение поради нейната
неоснователност.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, І въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2022 г., поставено по НЧХД №
16889/2020 г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3