Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда №83 от 12.04.2012г. по НОХД №2342 по описа на ВТРС за 2011г. е признат подсъдимия Д. М. П., роден на 09.06.975г. в Г.В., живущ в с.Г., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН * за виновен в това, че на 02.07.2011г. в Г.В. е причинил на М. И. М. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на тъпанчето на лявото ухо, довело до трайно отслабване на слуха, поради което и на основание чл.129, ал.2, пр.1, алт.2, вр.ал.1 от НК, чл.36 и чл.54 от НК го осъжда на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.Осъжда подсъдимия Д. М. П. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. И. М. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 1000лв. до 10 000лв. отхвърля граждански иск като неоснователен и недоказан.Осъжда подсъдимия Д. М. П. да заплати в полза на ВТРС държавна такса от 50лв. върху уважения размер на гражданския иск.На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Д. М. П. да заплати направените по делото разноски в размер на 675лв., от които 500лв. в полза на гражданския ищец и частен обвинител М. И. М. и 175лв. в полза на ВТРС. Против тази присъда е постъпила жалба от Д. М. П. чрез неговия адвокат.В нея се твърди, , че същата била неправилна и поради което молят съда , да я отмени и да постанови нова с която да го признае за невинен, тъй като не било доказано, че подсъдимия е извършил престъпното деяние умишлено за което е обвинен.Алтернативно се пледира да се приложи чл.55 от НК за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и определи едно ново наказание., като се замени лишаването от свобода с наказание пробация в един разумен минимален срок, който да бъде адекватен и на извършеното деяние и на генералната превенция.В съдебно заседание това искане се поддържа и от подсъдимия, и от защитата му.` Окръжна прокуратура В. чрез своя представител заема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Частният обвинители Г.ищец заема становище лично и чрез своя адвокат да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Като разгледа направените с жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе в предвид становищата на страните и на основание чл.313 и чл.314 от НПК, В.търновски окръжен съд приема за установено следното: Обжалваната присъда е постановена присъствено на 12.04.2012г.Жалбата против нея подсъдимият е подал в деловодството на съда на 26.04.2012г. и същата е входирана с №9886 от същата дата.Следователно се обжалва в срок, допустима за разглеждане от състав на ВТОС, но по своята същност е неоснователна. На 05.07.2011 г. във ВТРП постъпва жалба вх. № 2431, подадена от М. И. М.. В нея той обяснява, че работи като автобояджия във фирма „А.” – Г. В. Т., която е официален представител на автомобилите Ф.. Той твърди, че на 02.07.2011 г. отново бил на работа, която започнал в 10 ч. сутринта и трябвало да я привърши към 16 ч. Някъде в ранния следобед се появило едно лице, което познавал визуално, а не лично и което знаел, че се казвало Д.. Последният прескочил оградата и заплашително тръгнал към него като с циничен тон му викал: „Циганин, ще те убия, сега ще видиш какво те очаква и какво ще ти се случи”. Когато го доближил му нанесъл здрав удар с плесница в лявата половина на главата върху ухото. В жалбата си М. твърди, че след този удар почувствал силен удар в ухото, което му писнало и той престанал да чува. Уплашил се, а в това време лицето наречено Д. продължило след удара да бяга в посока към оградата. Тъй като М. се намирал на работа заедно с други лица от фирмата, а именно Д. А., П.С. и Б.Б., същият твърди, а и последните обясняват в свидетелските си показания, че са видели случилото се както и че тръгнали да помагат на колегата си, а в това време извършителят побягнал към оградата, а те след него и тъй като входната врата била затворена той я прескочил, като при прескачането М. успял да го хване за фланелката и дори я скъсал. Извършителят избягал с автомобил марка „Ауди”, модел А 3 черен на цвят. В тази жалба М. твърди, че подал веднага сигнал за случилото се в полицията, че отишъл заедно с колегата си Д. А до Бърза помощ, където му препоръчали да отиде на ушен лекар, тъй като било събота и нямало такъв дежурен. На 04.07.2011 г. той бил прегледан от ушен лекар, който установил спукано тъпанче и който го насочил към операция. На 07.07.2011 г. той си насрочил операция на ухото, след телефонен контакт с д-р М. в УНГ „А.” Г. П.. Отишъл на съдебен лекар, прегледан от д-р Г., който му издал съдебно-медицинско удостоверение № 81 от 04.07.2011 г. Жалбоподателят твърди, че на 02.07.2011 г. около обяд се бил срещнал случайно с един негов колега на име З., по прякор "Т", който също бил автобояджия, но извършвал дейността си в с.Л. Великотърновско. Срещнали се в заведение за бързо хранене "К" и по време на тази среща коментирали със З. боядисването на бус с марка Фолксваген, който той бил боядисвал частично преди около месец заедно със свои колеги от сервиза на фирмата "А" и че поръчката била възложена от лице от немски произход, но бусът бил приет именно от Д., който не е заплатил трудът им с претенции, че цветът не отговарял на заявения от немеца. И той се съмнява, че именно З. се е обадил на Д., който бил дошъл да се самораþправя с него, тъй като пред З. споделил, че не е заплатена услугата. По тази жалба е образувано досъдебното производство и по него и пред първата съдебна инстанция постановила присъдата са разпитани в качеството на свидетели лицата, които са работили в този ден и час с жалбоподателя, лицата, които се намирали в лекия автомобил на подсъдимия и лицата, които се намирали в заведението за бързо хранене "К". От всички свидетелски показания и от обясненията на подсъдимия могат да се направят следните фактически и правни изводи: подсъдимият има собствена фирма "Д."ООД Г.В. Т., която се занимава основно с покупко-продажба на стари МПС, поради което се налагат често различни авторемонтни услуги, включително и бояджийски. Спорният леко-товарен автомобил имал отделни детайли за пребоядисване. Той твърди, че е ползвал услугите на З. Й, известен в града като "Т", но тъй като последният бил ангажиран ползвал фирма "А" откъдето бил закупил автомобила. Твърди /без да има доказателства за тези твърдения/, че боядисването на автомобила не било извършено качествено и сумата, която бил дал авансово за боядисването му била възстановена. Явно поради тази причина пострадалият не е получил суми за извършената работа боядисване на този автомобил, поради което той останал неудовлетворен и споделил на обяда в заведението "К", че ще се разправя с подсъдимия. Разпитаните по делото намиращи се лица по време на този обяд от страна на подсъдимия З. Й, В.Н., А.Й твърдят, че пострадалият псувал в отсъствие подсъдимия. Това, което той говорел за него явно е станало достояние на подсъдимия и той отишъл да иска обяснение от пострадалия. Заедно с него пътували в автомобила му две лица свидетелят Б.Ч. и Г. К. И.. Подсъдимият не минал през централния вход на фирмата, а тъй като страничният бил затворен оставил колата си заедно с двамата свидетели пред оградата на фирмата, а той се прехвърлил през нея и влезнал в двора. Бил забелязан от работещите и към него се отправил пострадалият. Тези обстоятелства безспорно се установяват от изгледаните във въззивната съдебна инстанция записи на камерите, намиращи се във фирмата и които извършват видеонаблюдение на двора и местността около фирмата. Видно от тези кадри безспорно се установява агресивното отправяне на подсъдимия към халето, от което излиза пострадалото лице. Когато двете лица се доближават, пострадалият си вдига ръката и крака с цел да се предпази. Видно от камерите подсъдимият му нанася удар в лявата страна, в областта на ухото. След този удар от халето излизат още три лица /колегите на пострадалото лице, които в този ден и час са били на работа/. От тези лица се установява, че подсъдимият яростно е прехвърлил оградата и е минал през двора, като по време на приближаването си към халето за боядисване е крещял обидни думи към пострадалото лице. Същите са посочени в техните показания, както пред разследващия полицай, така и пред първата инстанция. Същите са видели удара, който подсъдимият е нанесъл в лявата част на главата в областта на ухото на пострадалия. Подсъдимият не отрича, че е нанесен такъв удар, но твърди, че не е имал намерение да му пука тъпанчето. И тъй като пострадалото лице се отправя към подсъдимия видно от камерата заедно със своите колеги, същият се оттегля към оградата тичайки, а четирите лица го гонят като при прехвърлянето на оградата е видно, че пострадалото лице го хваща за фланелката. Последното твърди дори, че е скъсана, но подсъдимият успява да се прехвърли през оградата. Неоснователни са възраженията, че той веднага се качил в колата и избягал. Напротив, видно от записите направени от намиращите се камери във фирмата, 6 минути от заснетото двете страни провеждат някакви разговори. Явно е, че същите изясняват отношенията си, но изглед от тях има, но не и говор, както и е засечено времето, през което е продължил разговора. От удара, който подсъдимият е нанесъл на пострадалото лице и за което е приложена медицинска документация от извършените прегледи и издаденото съдебно медицинско удостоверение се установява разкъсване на тъпанчевата мембрана и няколко по-леки наранявания – кръвонасядания по лицето с отток и непълно притваряне на клепачите на лявото око, кръвонасядане по лявата буза и лявата половина на шията и лявата ключица. Този вид наранявания, а именно разкъсване на тъпанчето на лявото ухо по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт.2 с вр. ал. 1 от НК представлява средна телесна повреда, тъй като е довело до трайно отслабване слуха на лявото ухо. Това увреждане е продължило повече от месец, като е ограничило слуховата способност на пострадалия да възприема реч и звуци с лявото ухо. Следователно от обективна и субективна страна подсъдимият П. е осъществил престъпния състав на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт.2 с вр. ал. 1 от НК –а именно нанесъл е средна телесна повреда на пострадалия М. се в травматично разкъсване на тъпанчето на лявото ухо, довело до трайно отслабване на слуха.От субективна страна деянието е извършено с евентуален умисъл, тъй като извършителят е съзнавал обществено опасния характер на същото, предвиждал е обществено опасните последици и е допускал настъпването им, въпреки обясненията му, че не е искал това да се случи. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е отишъл при пострадалия с цел отмъщение и саморазправа като е употребил спрямо него не само нецензурни изрази, но му е нанесъл и удар, в резултат на което му е причинил болка и страдания като трайно е увредил слуховите му способности. При постановяване на присъдата от първата съдебна инстанция съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, обоснован и непротиворечащ на съдопроизводствените правила, като е наложил наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства и е постановил подсъдимият П. да изтърпи наказание 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Отчетено е, че обществената опасност от този вид опасност е завишена в страната и региона и че деецът не е с висока степен на обществена опасност. Отчетено е, че той е с чисто съдебно минало и прави самопризнания, но настоящата съдебна инстанция не приема, че пострадалият е имал провокиращо поведение. Последният е разговарял с трети лица за подсъдимия, които са му пренесли това, което той е казал, т.е. подсъдимият не е бил очевидец на казаното и би могло при пренасяне на разговора от едно лице на друго да се постигне завишаване на казаното в отрицателна насока, а и не по този начин се уреждат отношенията между хората. Съдът не приема за основателно алтернативното искане на защитата на подсъдимия да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като това означава да има многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Такива не са налице. Въпреки, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, видно от свидетелството му за съдимост на него му е налагано наказание по чл. 78а за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Няма добри характеристични данни, а и за нещо, за което той лично не е чул да е споделено по отношение на него, той не е отишъл да иска обяснение, както сам твърди, тъй като видно от записите на монтираните камери във фирмата той направо е пристъпил към саморазправа като замахва и удря пострадалия.Не по този начин следва да се уреждат отношенията между отделните личности поради което явно същият ги урежда по този начин, който е неправилен и който не показва, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По гражданския иск пострадалият М. е предявил срещу подсъдимия П. граждански иск от сумата от 10 хиляди лева представляваща неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Видно от събраните по делото доказателства и постановената присъда подсъдимият е осъден, т.е. признат е за виновен по повдигнатото обвинение. Той е извършителят на телесната повреда, претърпяна от пострадалото лице. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите виновно причинени другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт елементи на който са деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата, а причинната връзка е обединяващия елемент на всички останали за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Видно от доказателствата по делото, в резултат на удара в лявата страна на главата върху ухото на пострадалото лице се установява безспорно, че той е ударен от подсъдимия. В резултат на този удар, видно от медицинската документация и съдебно медицинското удостоверение издадено от съдебния лекар и съдебно медицинската експертиза са му нанесени горепосочените увреждания. Той е претърпял болки и страдания, изразяващи се в трайно намаление слуха на лявото ухо, като не може точно да се определи категорично срока на пълното възстановяване, но той ще бъде не по-малко от два месеца. За останалите болки и страдания за другите увреждания оздравителния процес е около 8-10 дни, поради което тези болки и страдания следва да бъдат овъзмездени. Размерът на овъзмездяването се определя от принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Определеният размер от първата инстанция от хиляда лева е правилно и законосъобразно определен за овъзмездяване на тези болки и страдания като за разликата до 10 хиляди лева искът е отвхърлен.Следователно подсъдимият следва да заплати размера от 1000.00 лева толкова колкото е определила първата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл.338 и чл.334 т.6 от НПК, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда №83 от 12.04.2012г. по НОХД №2342 по описа за 2011г. на В.Търновски районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |