Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1113 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. *** с ЕИК ***против Т.В.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за установено спрямо ответницата,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи на ищеца следните суми:
главница по договор за заем - 546,11 лева, договорна лихва по договор за заем -
37,55 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги -
237,60лева за периода от 30.01.2018г. до 29.05.2018г., сума за пакет услуги по
договор за допълнителни услуги - 100,80лева, ведно със законната лихва за
забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по
договор за заем в размер на 62,36лева за периода 31.01.2018г. – 10.12.2019г. и
лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 36,15 лева за
периода 31.01.2018г. – 10.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Твърди
се, че процесните вземания произтичат от Договор за кредит от 15.11.2017г.,
сключен между ***, в качеството на заемодател и ответницата Т.В.К., в
качеството на заемополучател, по силата на който заемодателя предоставил на
заемополучателя кредит в размер на 800лв. Сочи се, че условията на договора се
съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на
формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като
"Общите условия", при които се отпускал кредитът били неразделна част
както от "Искане за кредит", така и от "договор за заем".
Подписвайки, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията,
посочени в договора и приложимите Общи условия сума в общ размер на 890,46лева,
представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него.
Излага се, че съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия, с подписването
на договора заемополучателят удостоверил, че предварително и безвъзмездно му
бил предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, разбирал и приемал клаузите на договора и Общите условия, съгласен
бил да бъде обвързан с техните разпоредби и желаел договорът да бъде сключен.
Съгласно Общите условия заемополучателят
се задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, която била в
размер на 90,46 лева, на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 51,78
лева, като първата погасителна вноска била платима на 28.11.2017 г. Така
страните договорили общ размер на плащанията по заема 890,46 лева.
Твърди
се, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 15.11.2017 г. между ***и Т.К. бил сключен Договор за
допълнителни услуги към заем ***, съгласно който заемодателят се е задължил да
предостави на заемополучателя пакет услуги, описани подробно в Приложение № 1
към договора, което било предоставено на заемополучателя при сключване на
договора. Сочи се, че съгласно клаузите на сключения договор, при подписването
му клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на
151,20лв., като му била предоставена възможността да я заплати на 27бр. равни
седмични вноски, всяка в размер на 5,60 лв., при първа погасителна вноска,
платима на 28.11.2017 г.
Твърди
се, че на основание сключения договор за допълнителни услуги ***, в качеството си
на застрахователен посредник предоставил на заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на ***застраховка „Защита“ към
застрахователна компания ***, конкретните условия по която били посочени в
индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от
заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят
се задължил да върне на Заемодателя платената от страна на ***застрахователна
премия, в срок от 27 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните
дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 13,20 лева,
платими считано от 28.11.2017 г., или обща сума за застрахователна премия -
356,40 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие
на злополука, трайна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и
временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП.
Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия
към договора за заем, допълнителните услуги не били задължителна предпоставка
за отпускане на заем, а същите се предоставяли на заемополучателят само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
Излага
се, че на длъжника бил начислена лихва за забава, както следва: - по договор за
заем: 62,36 лв. за периода от 31.01.2018 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда; - по договор за допълнителни услуги: 36,15 лв.
за периода от 31.01.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Размерът на начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Излага
се още, че срокът на договора бил изтекъл на 29.05.2018 г. с последната
погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че
сумата, която била платена от заемополучателя възлизала на 476,00 лв., с която
били погасени, както следва: 253,89лв. - главница, 52,91лв. - договорна лихва,
50,40лв. - допълнителни услуги, 118,80 лв. - застрахователна премия.
Твърди
се още, че процесните вземания били прехвърлени от кредитора по договора за
заем в полза на ищцовото дружество по силата на подписано Приложение
№1/10.05.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г. Излага се, че длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез
изпращане на уведомително писмо. В случай, че това уведомяване не се приемело
за редовно, то следвало да се счете съобщена цесията с връчване на исковата
молба и приложенията към нея.
Излага
се, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата и спрямо новия
кредитор и ищец в настоящото производство, същия претендирал вземанията си по
реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.***била
издадена Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
били дадени указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства
се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за
съществуване на процесните вземания.
Ответницата Т.В.К. не е депозирала
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът
като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите
на страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д***, поради което са допустими.
От
приложените преписи на Искане за заем CrediHome ***,
изходящо от ответницата на на 15.11.2017г. и Договор за заем със същия номер от
15.11.2017г., сключен между ищцовото дружество, чрез негов служител и
ответницата Т.К. се установява, че
ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 800лв., при уговорка за
връщането му на 27 седмични погасителни вноски в размер на по 32,98лв.,
последната от които с падеж 29.05.2018г. Видно е от отразеното в писменото
съглашение, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент от 40,67%, ГПР от 49,90%,
при което общата сума за погасяване се изчислявала на 890,45лв.
Видно е
от приложения препис на Искане за допълнителни услуги, изходящо от ответницата
и Договор за допълнителни услуги от 15.11.2017г., че е било уговорено
предоставяне на заемополучателя по основния договор и пакет допълнителни услуги
и финансиране, както и разсрочване на сключена с посредничеството на
заемодателя застраховка Защита Пакет „Премиум Живот“.
Видно
е, че пакетът Преференциално обслужване
е бил с посочени включени услуги 1.Посещение вкъщи или на удобно място
за събиране на вноска; 2.Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по банкова сметка ***; 3.Безплатно внасяне на вноска директно в офис на
кредитора; 4.Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5.Без наказателна
лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. Установява се, че цената на този
пакет е била уговорена на 151,20лв., платима на 27 седмични вноски, всяка в
размер на по 5,60лв.
Установява
се, че съгласно уговореното в Договора за допълнителни услуги, кредитора е поел
задължение да финансира заплащането на дължимата от кредитополучателя
еднократна застрахователна премия по сключена с посредничеството на кредитора
застраховка. Кредитополучателят е поел задължението да върне сумата, с която е
бил финансиран на 27 седмични вноски, всяка в размер на по 13,20лв. или общо 356,40лв.
От
представения препис на Застрахователна полица за застраховка „Защита“,
подписана от ответницата, в качеството на застраховано лице е видно, че на 16.11.2017г.
е била сключена посочената в Договора за допълнителни услуги застраховка със ***при
посредничеството на кредитора.
Не се
спори, че заемодателя ***е превел на застрахователя застрахователна премия по
сключения от кредитополучателя договор за застраховка.
Не се
спори, че с подписано Приложение №1 от 10.05.2018г. към приложения по делото Рамков
договор за цесия от 16.01.2015г., че заемодателя ***е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.”
вземанията, произтичащи от процесния договор за заем от 15.11.2017г., сключен с
ответницата Т.к.. Представено е и писмено потвърждение от цедента за
извършената цесия.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващите го, е
видно, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името
на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 16.01.2015г.
Това касае и цесиите, извършени във формата на
допълнителни приложения към сочения договор.
Цесията е
била съобщена на длъжника на 30.05.2018г., видно от приложения препис на
уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-МКР/1181-10170150 от 14.05.2018г. и известие за
доставянето му.
С оглед
признанието на ищеца в исквата молба, не се спори, че ищцата е заплатила за
погасяване назадълженията си по процесния договор за кредит суми в общ размер
на 476лв., които са отнесени от кредитора за погасяване на следните
задължения:253,89лв. за погасяване на главницата; 52,91лв. за погасяване на
договорна лихва; 118,80лв. за погасяване на застрахователна премия и 50,40лв.
за погасяване на цената за пакет допълнителни услуги.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между праводателя
на ответника – ***, в качеството на кредитодател и ответницата Т.К., в
качеството на кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение по
сключен между тях Договор за заем *** от 15.11.2017г.,
съдържащ съществените елементи на съглашението.
Съдът
намира, че се установиха елементите на правоотношението и уговорено в тежест на
заемополучателя задължение да върне предоставената му в заем сума от 800лв. и
възнаградителна лихва в размер на 90,46лв., ясен от обективираното на първата
страница от писменото съглашение.
Установи се
също така, че ответницата е сключила с трето за спора лице договор за
застраховка, касаещ плащанията по процесния договор за кредит. Установи се, че
кредитора е финансирал плащането на дължимата по това правоотношение
застрахователна премия в размер на 356,40лв., превеждайки сумата в полза на
застрахователя. При това, в тежест на кредитополучателя е възникнало
задължението за връщане на посочената сума в полза на кредитодателя, съобразно
с уговореното в сключения Договор за допълнителни услуги от 15.11.2017г.
Безпротиворечива
е съдебната практика, приемаща, че при отнесен за разглеждане спор, произтичащ
от договор, сключен с потребител, съдът
е задължен да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се произнася, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни. Споделяйки тази съдебна практика, сезирания с настоящия
спор съд също извършва такава преценка, при което приема за нищожна клаузата в подписания
Договор за допълнителни услуги от 15.11.2017г., предвиждаща плащане на
възнаграждение по пакет „Допълнителни услуги“ в размер на 151,20лв. Съгласно разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Независимо от използваната в договора формулировка, съдът намира че с
оглед описаните елементи на сочената допълнителна услуга, сумата от 151,20лв., представлява такса за управление на заема, т.к. описаните
услуги, касаят основно действия по внасяне на погасителните вноски. В
съответствие с чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение. Отделно от това,
възнаграждението за тях е осчетоводено от кредитора като част от отпуснатия
кредит и дължимо изначално, независимо от това дали на практика са ползвани
услугите. Ползването им не се и установява от събраните в настоящото производство
доказателства. При това, съдът счита, че клаузата осъществява фактически състав по чл.143, ал.2 т.15 от Закона за защита на потребителите
(безспорно е качеството на потребител на ответницата
по смисъла на § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП), т.к. налага на потребителя
изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението за услугата, независимо
от това дали е ползвана. Ето защо, клаузата се явява
нищожна и на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, във
вр. с чл.143, т.15 от ЗЗП.
Предвид
приетата за нищожна клауза по Договора за допълнителни услуги за плащане на
възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 151,20лв., съдът счита, че ответницата е дължала на кредитора
плащане на сумите за главница в размер на 800лв., за възнаградителна лихва в
размер на 90,46лв. и за предоставена от кредитора сума в размер на 356,40лв. за
плащане на застрахователна премия. В полза на кредитора не е възникнало вземане
в размер на 151,20лв. по приетата за
нищожна клауза за възнаграждение по пакет
„Допълнителни
услуги“.
При
признанието на ответника е безспорно плащането от длъжника на сума в размер на 476лв.
Също така, според признанието на ищеца, част от сумата – в размер на 50,40лв. е
била осчетоводена за погасяване на вземането на кредитора по сочената по-горе
нищожна договорна клауза. Съдът счита, че следва да се приеме, че с тази сума е
било погасено част от приетото за съществуващо задължение по същия договор за
допълнителни услуги – в размер на 356,40лв., за финансиране плащането на
дължима застрахователна премия. При това непогасена е останала част от него в
размер на 187,20лв. (356,40 – 118,80 – 50,40).
При
съобразяване на горното, съдът приема, че след извършените частични плащания,
ответницата е останала да дължи на кредитодателя по процесния договор следните
суми – 546,11лв. непогасена част от главницата; 37,55лв. непогасена част от
договорната лихва и 187,20лв. непогасена част от дължимата застрахователна
премия, финансирана от кредитодателя.
Установи се,
че вземанията на кредитора по кредитното правоотношение са били прехвърлени в
полза на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, посредством Приложение №1 от 10.05.2018г. към Рамков договор за цесия от 16.01.2015г.
От
събраните в настоящото производство доказателства се установи и съобщаване на
цесията на длъжника по правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД на 30.05.2018г., т.е. преди
депозиране на исковата молба. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор.
Единствено
съществувалите в полза на цедента вземания обаче са били валидно прехвърлени в
полза на ищеца.
Предвид
изложеното, съдът счита, че се установи съществуването в полза на ищцовото
дружество на следните вземания спрямо ответницата : 546,11лв. - главница; 37,55лв. договорна лихва
и 187,20лв. - дължима застрахователна премия,
финансирана от кредитодателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Исковата претенция следва да бъде уважена по отношение на тези вземания и се
признае за установено съществуването им в полза на кредитора.
Исковата
претенция в останалата част – за сумата от 100,80лв. за пакет услуги по договор за допълнителни
услуги и до пълния претендиран размер на сумата от 237,60лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги, се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като
такава.
С оглед
изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на
ищеца, съразмерно уважената част от иска, разноски за заповедното производство
в размер на 57 лв. (при направени такива в общ размер на 75лв.) и разноски за
исковото производство в размер на 95лв. (при направени такива в общ размер на 125лв.
– 25лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП).
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Т.В.К. с ЕГН **********, настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***следните суми: 546,11лв. – главница; 37,55лв. – договорна
лихва за периода от 30.01.2018г. до 29.05.2018г.; 187,20лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 10.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, които
представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.12.2019г. по ***, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
установяне съществуването на вземане за сумата от 100,80лв. за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги и до пълния претендиран размер на сумата
от 237,60лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.В.К. с ЕГН **********,
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, офис 4, следните суми: сумата от 57лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата
от 95лв., представляваща разноски в исковото производство,
съразмерно уважената част от иска.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: