РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 15.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1073 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищците Р.К.К. и М.Д.С. чрез
пълномощника си адв. С. твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от
нарушение на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. №
3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив, образувано на 11.07.2002 г. по искова
молба на Димитър Костадинов С. (починал на 29.01.2016 г. и оставил за наследник
ищецът М.Д.С.), Р.К.К., На. Д.С., К.Д. И. и С. Д. И. против ответника ****с
правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и предмет ревандикация на
реституиран в полза на ищците земеделски имот.
Твърдят, че пред районния съд са
проведени общо три открити съдебни заседания и с решение от 14.01.2003 г.
ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху собствения им
недвижим имот, предмет на делото.
По въззивна жалба от ответника на
04.03.2003 г. било образувано гр.д. № 627/2003 г. на Окръжен съд – Пловдив, по
което са били проведени три заседания и с решение от 12.07.2004 г. е оставено в
сила първоинстанционното решение.
Решението е обжалвано с
касационна жалба, по която на 30.09.2004 г. било образувано гр.д. № 2359/2004
г. по описа на Върховния касационен съд. Проведени били две открити съдебни
заседания и с Решение № 358 от 01.08.2006 г. въззивното решение в частта му, с
която е бил уважен в осъдителната част искът е било отменено и делото е било
върнато на Окръжен съд – Пловдив за ново разглеждане в отменената част.
С определение от 22.12.2006 г., вземайки
предвид указанията на касационната инстанция, въззивният съд е допуснал
изслушване на съдебно-техническа експертиза. Проведени били тринадесет открити
съдебни заседания, като в последното, проведено на 18.09.2008 г. била
докладвана подадената още на 04.07.2008 г. молба на основание чл. 303, ал. 1,
т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение по отношение на установителната
част на ревандикационния иск.
Тази молба била регистрирана във
Върховния касационен съд на 29.09.2008 г., на която дата било образувано гр.д.
№ 3664/2008 г., а откритото заседание по това дело било насрочено чак след
година и четири месеца – на 28.01.2010 г. С
Решение № 82 от 01.02.2010 г. молбата за отмяна на влязлото в сила
решение била оставена без уважение.
След връщане на делото в Окръжен
съд – Пазарджик били проведени още открити съдебни заседания и с Решение № 789
от 08.06.2010 г., постановено по гр.д. № 1960/2006 г. на Окръжен съд – Пловдив,
е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната част на предявения
ревандикационен иск и е признато на ответника правото на задържане на процесния
имот до заплащане от ищците на разходите за изграждане на обекта в имота.
Против въззивнато решение
постъпили касационни жалби и от двете страни, а ответникът подал и молба за
спиране на изпълнението.
Делото постъпило във Върховния
касационен съд на 16.08.2010 г.
По подадената молба за спиране на
изпълнението на въззивното решение било образувано ч.гр.д. № 342/2010 г. по
описа на Върховния касационен съд, приключило с Определение № 20 от 14.01.2011 г., с което молбата била
оставена без уважение.
По повод касационното обжалване
на въззивното решение било насрочено открито съдебно заседание едва на
15.11.2011 г., като това било единствено провело се такова пред касационната
инстанция при повторно разглеждане на делото от него.
С решение № 339 от 06.04.2012 г.
по гр.д. № 59/2011 г. на Върховния касационен съд решението на Окръжен съд –
Пловдив в частта относно разгледаното от въззивния съд право на задържане в
полза на ответника било обезсилено и делото било прекратено в тази част, а в
частта, с която било потвърдено първоинстанционното решение, решението било
оставено в сила.
С постановяване на това решение
бил поставен окончателен край на делото.
Поради забавено правосъдие ищците
по гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив, сред които и Д. К. С. (баща
на ищеца М.Д.С.) и Р.К.К. подали жалба до Европейския съд за правата на човека
за нарушаване на правото им за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Жалбата била обявена за
недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита според
изискванията на чл. 35, § 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, тъй като липсвали данни жалбоподателите да са провели новоприетите
производства по ЗСВ и/или ЗОДОВ.
Ищците предявили своите права по
Глава IIIа ЗСВ.
При реализиране на тази процедура
с писмо с изх. № 94-00-132/09.06.2015 г. министърът на правосъдието определил,
че за претърпените от тях неимуществени вреди им се дължи обезщетение в общ
размер на 10 000 лв. или по 1 430 лв. на всеки от тях и им било
предложено сключване на споразумение за тази сума, но те отказали, тъй като
сумата била несправедлива и не кореспондирала по никакъв начин на преживяното
от тях по време на неоправдано проточилото се гражданско дело.
Считат, че периодът на разглеждане
на делото – общо 9 години, 8 месеца и 26 дни, надхвърля значително разумния
срок за водене на гражданско дело със сходен предмет, още повече, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.
Сочат конкретни пропуски на съда
при администриране и водене на делото:
При първото въззивно разглеждане
на делото от Окръжен съд – Пловдив: необосновано дългият период от осем месеца
между първото и второ заседание; закъснелият отвод на докладчика по делото –
съдия Б. Д., който е можело да се случи много по-рано, а не след насрочване и
провеждане на първото заседание; постановяване на съдебното решение извън срока
по чл. 190 ГПК (отм).
При второто въззивно разглеждане
на делото от Окръжен съд – Пловдив: лошото администриране на процеса;
безкритично уважаване на всички доказателствени искания на жалбоподателя;
насрочването на множество съдебни заседания без да се предприемат
дисциплиниращи мерки, които да доведат до приключване на производството в
разумен срок; незаконосъобразното приемане за съвместно разглеждане на
възражение на ответника възражение за задържане на процесния имот, довело
по-късно до частично обезсилване на съдебното решение в тази част; допуснати от
съда очевидни фактически грешки в решението, изискващи допълнително време за
отстраняването им.
При първото касационно
производство пред Върховния касационен съд: недоброто администриране на делото,
тъй като същото е насрочено в открито съдебно заседание повече от година и два
месеца след образуването му; поредният отвод на съдия Б. Д. на 15.12.2005 г.,
довел до отмяна на определението за ход на устните състезания и до насрочване
на ново открито съдебно заседание; постановяване на съдебно решение извън срока
по чл. 190 ГПК (отм.); връщане на делото на въззивния съд само, за да се изясни
статутът на изградения върху процесния имот обект, след като подобно уточняване
е било без значение, доколкото се касае за надземна газстанция, чиято
собственост никой не е оспорвал; допуснати от съда очевидни фактически грешки,
които впоследствие съдът е поправил.
При второто касационно
производство: насрочване в открито съдебно заседание твърде късно – девет
месеца след образуване на делото; голямо забавяне при постановяване на
решението – близо четири месеца след предвидения срок по чл. 235, ал. 5 ГПК;
изключително бавното администриране на молбата по чл. 303 ГПК – една година и
четири месеца след образуване на делото, при положение, че в останалата част
производството е било висящо пред Окръжен съд – Пловдив.
Твърдят, че в резултат на
забавеното правосъдие всеки от тях е търпял сериозни неимуществени вреди, а
именно: постоянно и тормозещо ги чувство на неяснота и несигурност досежно
правното положение на недвижимия имот, предмет на гражданското дело; отчаяние,
че конституционно гарантираното им право на собственост ще остане незащитено
като това чувство се е задълбочавало всяка поредна изминала година от делото;
огорчение и загуба на доверието им в съда, психоемоционален стрес при всяко
поредно отлагане на съдебно заседание по делото, както и влагане на усилия и
време в процедурите по обжалване на съдебните решения; разочарование и безсилие
поради обстоятелството, че висящността на гражданското дело ги лишава от
възможността да разполагат с имота си и да го реализират по най-добрия начин с
цел извличане на печалба; безсъние, дълбоко притеснение и тревожност дали
някога гражданското дело ще приключи и дали ще е в тяхна полза изходът; силен
страх, провокиран от прекомерната продължителност на делото, че няма да доживеят
окончателното му приключване и че в крайна сметка няма да получат собствения си
имот, като тази убеденост се е засилила допълнително от това, че в хода на
твърде дълго проточилия се процес са починали всички преки наследници на
първоначалния собственик на имота, сезирали първоинстанционния съд с исковата
молба.
По изложените съображения молят
да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени ответниците Окръжен съд –
Пловдив и Върховен касационен съд да заплатят солидарно на всеки от ищците
обезщетение в размер на 6 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
вследствие нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.04.2012 г. до окончателното й изплащане.
Претендират разноски.
Ангажират писмени и гласни
доказателства.
Ответникът Окръжен съд – Пловдив
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковете като неоснователни.
Счита, че исковете се основават
на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, а не на чл. 2б ЗОДОВ, тъй като не са налице
предпоставките на § 8 и 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ – абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска по чл. 2б ЗОВОД е изчерпването на процедурата по глава
IIIа ЗСВ, а в случая административното производство е било недопустимо, тъй
като ищците не са доказали, че са спазили шестмесечния срок от получаване на
уведомлението от Европейския съд по правата на човека, че жалбата им е обявена
за недопустима поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства
за защита.
По тази причина счита, че съдът
не е обвързан от размера на обезщетението, предложено в хода на
административната процедура.
Оспорва активната
материалноправна легитимация на ищеца М.Д.С., тъй като той не е бил страна в
производството по гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив, а правото да
се претендира обезщетение на неимуществени вреди е лично и не се наследява, ако
приживе наследодателят не е заявил претенцията си.
Отрича разглеждането и решаването на
гражданското дело във въззивната инстанция да е продължило неразумно дълго с
оглед неговата фактическа и правна сложност, необходимостта спорът да се изясни
от фактическа страна, в каквато насока са били указанията на касационната инстанция,
събирането на множеството доказателства, включително по искане на ищците,
направените от страна на ищците искания за отводи на съдебните състави.
Счита, че през цялото
производство пред Окръжен съд – Пловдив от страна на докладчиците по делото са
предприемани своевременни мерки за администрирането му – по всяка молба съдията
докладчик се е произнасял в деня, следващ постъпването й, откритите заседания
са насрочвани през кратки интервали от време – обикновено един месец и само по
искане на страните или при невъзможност на вещите лице – през по-дълъг период
от време, след обявяване на делото за решаване съдът се е произнесъл в
законоустановения 30-дневен срок, а в периода от 18.09.2008 г. до 01.02.2010 г.
делото в окръжния съд е било спряно, тъй като е постъпила молба за отмяна на
влязло в сила решение, която се е разглеждала от Върховния касационен съд.
Оспорва ищците да са претърпели
претендираните от тях неимуществени вреди от забавяне на делото, наличието на
причинно-следствена връзка с периода на разглеждане на делото във въззивната
инстанция, както и размера на търсеното обезщетение като прекомерно завишен с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД.
Не ангажира доказателства.
Ответникът Върховен касационен
съд в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт З.Х.С.
намира исковете за недопустими поради предявяването им след изтичане на
преклузивния шестмесечен срок по § 8 ПЗР ЗИД ЗОДОВ. Счита, че предвид липсата
на доказателства за датата на уведомяване на ищците за решението на Европейския
съд по правата на човека за отхвърляне на жалбата им, срокът за подаване на
заявление по реда на глава IIIа ЗСВ е започнал да тече на датата на обявяване
на решението на Европейския съд по правата на човека или на публикуването му на
интернет-страницата на съда, или най-късно от датата на съставяне на
уведомлението, изпратено на ищците.
При условията на евентуалност
оспорва исковите претенции като неоснователни. Счита, че в производството по
чл. 2б ЗОДОВ съдът следва да осъществи косвен съдебен контрол за валидност и
материална законосъобразност на актовете, поставени в административното
производство, развило се по глава IIIа ЗСВ, тъй като гражданските съдилища,
действащи като процесуални субституенти на държавата, не са участвали в това
административно производство.
Счита, че от периода на
разглеждане и решаване на делото следва да се извади времето, през което делото
фактически е било във Върховния касационен съд по повод постъпила молба за
отмяна на влязло в сила решение, тъй като в тази част исковото производство е
приключило още на 01.08.2006 г., а право на ответника по делото е да използва
извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения.
Не споделя становището на ищците,
че Върховният касационен съд е следвало да даде приоритет на делото по молбата
за отмяна при наличието на висящо производство в останалата част, тъй като
липсват законови изисквания за по-благоприятно третиране на определени лица,
както и твърдението, че делото е било неоправдано забавено заради връщането му
на въззивната инстанция за установяване на статута на изградената в процесния
имот сграда, тъй като по този начин ищците оспорват правилността на решението,
което е недопустимо в производство, развиващо се по реда на чл. 2б ЗОДОВ.
Оспорва твърдението на ищците, че
второто касационно производство е било образувано на 16.08.2010 г., като
поддържа, че на тази дата е започнало отделно частно производство по молба на
ответника за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното въззивно
решение, а неговото приключване на 14.01.2011 г. е било забавено от ответника
поради несвоевременно представяне на доказателства. Поддържа, че това забавяне
не е повлияло на срока за разглеждане на касационната жалба, тъй като тя е била
администрирана паралелно с частното производство.
По отношение на второто
касационно производство, образувано на 17.01.2011 г. и развило се по правилата
на новия ГПК, намира, че продължителността му от 1 година, 2 месеца и 20 дни не
е неразумна, предвид провеждащите се две фази – по допустимост и по същество,
между които има ново насрочване за открито заседание, обичайната
продължителността на касационните производства – около 1 година, и фактическата
и правна сложност на делото.
Оспорва настъпването на описаните
от ищците неимуществени вреди, причинната им връзка с продължителността на
производството по молбата за отмяна, по първото и второто касационно
производство и по частното производство по искането за спиране, както и размера
на претендираното обезщетение.
Намира за неоснователно
доказателственото искане да се изиска и приложи по делото заверен препис от
решение на Министерски съвет за сключване на приятелско споразумение № 570 от
05.02012 г. по делото „И. срещу Б.“, тъй като е неотносимо към правния спор.
Не ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Прокуратурата на Република
България, уведомена на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, не взема становище по
иска. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
От приетото като доказателство по
делото заверено копие на гр.д. № 3258/2002 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, се установява, че производството е инициирано на 11.07.2002 г. с
подаването на искова молба от Д. К. С., Р.К.К., Н. Д.С., К. Д. И. и С. Д. И.против
ответника **** ЕООД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищците са собственици на следния недвижим имот – частта от 3 100 кв.м.,
ситуирана в лицевата страна към ****на поземлен имот № 243 по кадастралната
карта на гр. П.-С. от 2001 г., целият с обща площ от 22 904 кв.м.,
идентичен с нива от 23.900 дка, имот № 1156 по плана за земеразделяне, по
силата на решение № 3360/26.02.1997 г. на О. п. к. – П., с което имотът им е
възстановен в стари реални граници, и да бъде осъден ответникът да им предаде
владението върху него.
С разпореждане от 17.07.2002 г.
исковата молба е оставена без движение за внасяне на държавна такса.
С разпореждане от 19.07.2002 г.
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2002 г.
В проведеното съдебно заседание
исковата молба отново е оставена без движение за индивидуализиране на имота,
предмет на спора.
С разпореждане от 21.10.2002 г.
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2002 г.
Последното заседание пред тази
инстанция е проведено на 19.12.2002 г.
С решение от 14.01.2003 г.
предявеният иск е изцяло уважен.
Решението е обжалвано от ответника
**** ЕООД с подадена от него на 07.02.2003 г. въззивна жалба.
На 28.02.2003 г. след
администриране на жалбата делото е изпратено на Окръжен съд – П..
На 04.03.2003 г. е образувано
гр.д. № 627/2003 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
С разпореждане от 10.03.2003 г.
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2003 г.
В това съдебно заседание са
приети представените с жалбата писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания и делото е отложено за 14.10.2003 г.
На 03.10.2003 г. въззиваемата К.
Д. И. е направила искане за отвод на съдията-докладчик Б. Д., тъй като същата е
участвала в съдебен състав, разглеждал друго дело между същите страни за същия
имот, но на друго правно основание.
С определение от 03.10.2003 г. съдията-докладчик
се е отвел от разглеждане на делото.
С разпореждане от 06.10.2003 г. по
делото е определен нов състав и докладчик по делото.
С разпореждане от 15.10.2003 г.
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2004 г.
В това заседание е уважено доказателствено
искане на процесуалния представител на въззиваемите за прилагане като
доказателство по делото на гр.д. № 7519/2000 г. на Районен съд – Пловдив, по
което е приложено в.гр.д. № 2551/2001 г. на Окръжен съд – Пловдив.
В проведеното на 05.04.2004 г.
съдебно заседание е даден ход по същество.
С решение от 12.07.2004 г. първоинстанционното
решение е оставено в сила.
Въззивното решение е обжалвано от
****ЕООД с касационна жалба от 11.08.2004 г.
На 14.09.2004 г. след
администрирането й делото е изпратено на Върховния касационен съд.
На 30.09.2004 г. е образувано
гр.д. № 2359/2004 г. по описа на Върховния касационен съд.
На 18.11.2004 г. по делото е
постъпила молба от „Сокогаз“ ЕООД за спиране на изпълнението на въззивното
решение.
С разпореждане от 23.11.2004 г.
на молителя са дадени указания за представяне на актуална данъчна оценка на
имота за определяне на надлежно обезпечение по чл. 218б, ал. 3 б. „в“ ГПК (отм).
На 26.11.2004 г. молителят е
внесъл по специалната сметка на Върховния касационен съд сумата от 2 484
лв., представляваща определеното от съда надлежно обезпечение.
С Определение № 117 от 02.12.2004
г. на основание чл. 218б, ал. 6 ГПК (отм.) съдът е спрял изпълнението на въззивното
решение.
Делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание на 02.12.2005 г.
В това съдебно заседание на
основание чл. 120 ГПК (отм.) е била заличена като страна починалата С.Д. И. и
на нейно място по силата на настъпилото процесуално правоприемство са
конституирани наследниците й по закон – Ц.А. Д., М. А. С. и Н. А. П..
Даден е ход по същество и делото
е обявено за решаване.
С определение от 15.12.2005 г. е
отменено протоколното определение, с което е даден ход по същество поради
констатацията, че при разглеждане на делото в състава на съда е взела участие съдия
Б. Д., която се е отвела на основание чл. 12 ГПК (отм.) от разглеждането му във
въззивната инстанция.
Делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание на 10.03.2006 г., в което е даден ход по същество.
С Решение № 358 от 01.08.2006 г.,
постановено по гр.д. № 2359/2004 г. по описа на ВКС, е оставено в сила решението
от 12.07.2004 г., постановено по гр.д. № 627/2003 г. на Окръжен съд – Пловдив,
в частта, с която е уважен искът в установителната му част. В частта, в която е
уважен искът в осъдителната му част, решението е отменено и делото е върнато на
Окръжен съд – Пловдив за ново разглеждане в отменената част със задължителни указания
за изследване на статута на изградения върху терена обект.
На същата дата делото е върнато
на Окръжен съд – Пловдив.
На 11.08.2006 г. е подадена молба
от въззиваемата К. Д. И. за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение на Върховния касационен съд.
Делото е изискано от Окръжен съд
– Пловдив и е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.11.2006 г.
С решение № 1437 от 08.12.2006 г.,
постановено по гр.д. № 2359/2004 г. на Върховния касационен съд, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 358 от 01.08.2006 г.,
постановено по същото дело.
Делото е върнато на Окръжен съд –
Пловдив, където е постъпило на 03.08.2006 г.
Образувано е под № 1960/2006 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив.
По повод подадена от въззиваемата
Ц. А. Д. молба за отвод с определения от 13.12.2006 г. и 18.12.2006 г. съдия Ш.
и съдия Г. са се отвели от разглеждане на делото.
С разпореждания от 13.12.2006 г.
и 20.12.2006 г. на зам.-председателя на Окръжен
съд – Пловдив е определен друг състав, който да разгледа делото.
В изпълнение на задължителните
указания на ВКС с определение от 22.12.2006 г. новият съдебен състав е допуснал
изслушване на съдебно-техническа експертиза и е насрочил делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 08.02.2007 г.
На 18.01.2007 г. по делото е
постъпила молба от вещото лице, с която е заявило, че не може да изготви
експертиза поради служебна ангажираност и моли да бъде заменено с друго вещо
лице.
С разпореждане от 19.01.2007 г.
съдията-докладчик е заменил вещото лице с друго.
С молба от 07.02.2007 г.
новоназначеното вещо лице е подало молба, в която е изложило причини за
несвоевременното изготвяне на заключението, а именно – голям обем на
поставената задача.
В съдебното заседание, проведено
на 08.02.2007 г., в хипотезата на чл. 120 ГПК (отм.) е заличена въззиваемата
страна А. Т. И. поради смъртта му,
настъпила в хода на производството по делото, дадена е възможност на вещото
лице да изготви заключението си и делото е отложено за 07.03.2007 г.
Ход на делото в съдебно заседание
на 07.03.2007 г. не е даден поради направено от управителя на **** ЕООД
възражение за нередовно призоваване. Отменени са процесуалните действия на
съда, извършени в предходното съдебно заседание и делото е отложено за 18.04.2007
г.
С определение № 544 от 12.03.2007
г. е прието за съвместно разглеждане по делото заявеното от жалбоподателя ****ЕООД
възражение за задържане на процесния имот до заплащане на стойността на направените
подобрения.
Със същото определение са приети
представените по делото писмени доказателства, допусната е тройна СТЕ и е
назначена нова единична СТЕ за определяне стойността на процесния имот и
подобренията, направени в него.
С молба от 21.03.2007 г.,
подадена от пълномощника на въззиваемите, са формулирани допълнителни задачи
към допуснатата по делото тройна СТЕ и е поискано прилагането на по делото на
гр.д. № 3675/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив с приложените към него в.гр.д.
№ 1576/2000 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и гр.д. № 1055/2000 г. по
описа на Върховния касационен съд, както и преписка к вх. № 334/23.08.1991 г.
на ОСЗГ – Пловдив.
С Определение № 678 от 22.03.2007
г. съдът е поставил допълнителни задачи на допусната тройна СТЕ и са изискани
за прилагане посочените от въззиваемите граждански дела и преписка от ОСЗГ –
Пловдив.
В съдебно заседание, проведено на
18.04.2007 г. е прието заключението по първоначално назначената СТЕ, приети са изисканите
писмени доказателства и делото е отложено за 04.06.2007 г. за приемане на допуснатите
единична и тройна СТЕ.
В съдебно заседание на 04.06.2007
г. е прието заключението на вещото лице по втората единична СТЕ, като на същото
е поставена допълнителна задача. В заседанието са изслушани и вещите лице по
тройната СТЕ, но заключението не е прието, тъй като не е било подписано от едно
от вещите лица.
В следващото съдебно заседание,
проведено на 05.07.2007 г. е прието заключението по тройната СТЕ и
допълнителното заключение по единичната СТЕ. Приети са представени от въззиваемите
писмени доказателства и е уважено искането на ****ЕООД за издаване на съдебни
удостоверения. По негово искане е допусната допълнителна тройна комплексна –
техническа и оценъчна експертиза.
В следващото съдебно заседание на
10.10.2007 г. е допусната поправка на протокола от съдебно заседание от
04.06.2007 г., докладвани са писма от ОСЗГ – Пловдив с представени преписки,
допуснато е изслушване на нова тройна СТЕ.
В следващото съдебно заседание, проведено
на 22.11.2007 г. е прието заключението по допуснатата допълнителна тройна СТЕ,
докладвана е молба от вещото лице по допуснатата на 10.10.2007 г. нова тройна
СТЕ и му е дадена възможност да изготви заключение по тази експертиза.
Заключението по тази експертиза е
прието в следващото съдебно заседание, проведено на 16.01.2008 г., като на
експертите е поставена допълнителна задача. В това съдебно заседание е прието
писмо от ОСЗГ – Пловдив и са изискани от Община Пловдив писмени доказателства.
В следващото съдебно заседание,
проведено на 04.03.2008 г. е прието допълнителното заключение на новата тройна
СТЕ, приети са изпратените от Община Пловдив писмени доказателства, като от
същата са изискани допълнителни писмени доказателства.
В следващото съдебно заседание на
14.04.2008 г. са приети изпратените от Община Пловдив документи и са изискани
от Поземлена комисия – Пловдив и от Община Пловдив писмени доказателства.
В следващото съдебно заседание,
проведено на 20.05.2008 г., съдът е уважил искането на въззиваемата Ц. Д. за
издаване на съдебни удостоверения.
В следващото съдебно заседание,
проведено на 19.06.2008 г., са приети представени от ОСЗГ – Пловдив писма и е
задължена Община Пловдив да представи по делото удостоверение.
В проведеното на 18.09.2008 г.
съдебно заседание е докладвана молба за отмяна на влязлото в сила решение в
установителната част, подадена от **** ЕООД на 04.07.2008 г., оставено е без
уважение искането на жалбоподателя за спиране на производството до произнасяне
на съда по молбата за отмяна и е постановено делото да се изпрати на Районен
съд – Пловдив за администриране на молбата.
Молбата за отмяна на влязло в
сила решение е постъпила във Върховния касационен съд на 29.09.2008 г., където
е образувано гр.д. № 3664/2008 г.
Делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание на 28.01.2010 г.
С разпореждане от 11.11.2008 г. е
заличен като страна в производството починалият ищец Начо Д.С. и са
конституирани неговите наследници Н. Н. Р. и М. Н. Т..
С решение от 01.02.2010 г. по
гр.д. № 3664/2008 г. по описа на Върховния касационен съд молбата на **** ЕООД
за отмяната на влязлото в сила Решение № 358 от 01.08.2006 г. по гр.д. № 2359/2004
г. по описа на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила решение от
12.07.2004 г. по гр.д. № 627/2003 г. на Окръжен съд – Пловдив в установителната
част, е оставена без уважение.
След връщане на делото от касационната
инстанция Окръжен съд – Пловдив е насрочил делото за разглеждане в открито
заседание на 09.03.2010 г.
В това съдебно заседание ход на
делото не е даден поради нередовно призоваване.
В съдебно заседание, проведено на
16.03.2010 г., се приети постъпили от Община Пловдив писмени доказателства и са
издадени поисканите удостоверения от пълномощника на **** ЕООД.
В следващото съдебно заседание,
проведено на 26.04.2010 г., съдът е приел представени от жалбоподателя писмени
доказателства, оставил е без уважение искането му за допускане на допълнителни
съдебно-технически експертизи и е отложил делото за 10.05.2010 г., за да има
възможност пълномощника на въззиваемите да вземе становище по представените
доказателства.
В съдебното заседание, проведено
на 10.05.2010 г., е прието направеното от „Сокогаз“ ЕООД уточнение на
възражението за задържане и е даден ход
по същество.
С решение № 789 от 08.06.2010 г.
по гр.д. № 1960/2006 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната част
на предявения ревандикационен иск и е признато на **** ЕООД правото на
задържане на имота до заплащане от страна на ищците на разходите за изграждане
на газстанция до размер на 527 лв., а за разликата до пълния заявен размер от
434 000 лв. възражението за задържане е оставено без уважение.
На 15.06.2010 г. по делото е
постъпила молба от пълномощника на въззиваемите за поправка на очевидна
фактическа грешка в решението.
С разпореждане от 16.06.2010 г.
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2010 г.
и с решение № 1148 от 15.07.2010 г. е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решението от 08.06.2010 г.
Срещу въззивното решение са
постъпили касационни жалби от двете страни и молба от ****ЕООД за спиране на
изпълнението.
След администриране на жалбите
делото е изпратено на ВКС на 11.08.2010 г. и е постъпило в регистратурата на
ВКС на 16.08.2010 г.
По молбата за спиране на
изпълнението на въззивното решение е образувано гр.д. № 342/2010 г. по описа на
ВКС.
С разпореждане от 16.08.2010 г. производството
по делото е оставено без движение до представяне на актуална данъчна оценка на
процесния имот.
Съобщението за това е връчено на
„****ЕООД на 27.09.2010 г.
С определение № 20 от 14.01.2011 г.
по гр.д. № 342/2010 г. молбата за спиране изпълнението на въззивното решение е
оставена без уважение.
По постъпилите касационни жалби
на 20.01.2011 г. във Върховния касационен съд е образувано гр.д. № 59/2011 г.
Двете касационни жалби са
допуснати до касация и делото е насрочено в открито съдебно заседание на
15.11.2011 г.
Това съдебно заседание е било
единствено за втората касационна инстанция и в него е даден ход по същество.
С решение № 339 от 06.04.2012 г.
по гр.д. № 59/2011 г. по описа на ВКС е обезсилено Решение № 789 от 08.06.2010 г.,
поправено с Решение № 1148 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 1960/2006 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е признато на **** ЕООД право на
задържане върху имота до заплащане на разходите за изграждане на газстанция в
размер на 567 лв., както и в частта, с която е оставено без уважение
възражението за право на задържане за разликата до пълния заявен размер от 434 000
лв., и е прекратено производството по делото в тези части.
В частта, в която е потвърдено
решението от 14.03.2003 г. по гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив, Решение
№ 789 от 08.06.2010 г., поправено с Решение № 1148 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 1960/2006
г. на Окръжен съд – Пловдив, е оставено в сила.
Установява се от приетото по
делото писмо по жалба № 59142/12 от 19.12.2013 г., изходящо от Европейския съд
по правата на човека и адресирано до К. Д. Г. с адрес: ***, че Д. К. С., Р. К.К.,
Ц. А. Д. М. А. С., Н. А. П., Н. Н. Р. и М. Н. Т., са уведомени, че тяхната жалба
с вх. № 59142/2012 г. Stoev and Others v. Bulgaria, подадена на 05.09.2012 г., е
обявена за недопустима с решение от 12.12.2013 г. на Европейския съд по правата
на човека, тъй като не са изчерпани според изискването на чл. 35, § 1
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи вътрешноправните
средства за защита при нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен
срок, а именно производството по чл. 60а и сл. ЗСВ, в сила от 01.10.2012 г. и/или
исковото производство по новоприетия чл. 2б от ЗОДОВ, в сила от 15.12.2012 г.
Установява се от представената от
Министерството на правосъдието преписка, че Д.К. С., Р. К.К., Ц. А. Д. М. А. С.,
Н. А. П., Н. Н.Р. и М. Н. Т., чрез пълномощника им К. Д. Г. са подали до Инспектората
на Висшия съдебен съвет заявление с вх. № РС-15-80/24.02.2015 г. и е образувано
производство по глава IIIа ЗСВ.
За резултатите от извършената
проверка е съставен констативен протокол от 28.04.2015 г.
Изводите на Инспектората към Висшия
съдебен съвет са, че правото на жалбоподателите за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок е нарушено, тъй като общата продължителност на
производството по гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив е 9 години, 8
месеца и 26 дни, поради което на основание чл. 60е, ал. 2 ЗСВ и Заповед № ЛС-04-2038/29.12.2014
г. на министъра на правосъдието е определено обезщетение в размер на
10 000 лв. общо за всички заявители.
На заявителите е предложено
сключване на споразумение за получаване на обезщетение за нарушение на правото
им на разглеждане и решаване на гражданското дело в разумен срок, което те не
са приели в предоставения им едномесечен срок и с това процедурата по глава
IIIа ЗСВ е била приключена без сключване на споразумение.
Между страните няма спор, а и се
установява от Удостоверение за наследници с изх. № 7016/06.12.2016 г., издадено
от Община Пловдив, че Д. К. С. е починал на 29.01.2016 г., а негов наследник по
закон е синът му и настоящ ищец М.Д.С..
По делото е прието Решение № 570
от 05.07.2012 г. на Министерски съвет за сключване на приятелско споразумение
по делото „И. срещу Б.“ (Жалба № 25966/07), взето на основание чл. 39 Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, с което от жалбоподателката е
прието предложението за сключване на приятелско споразумение по дело „И. срещу
Б.“ (Жалба № 25966/07), с което Министерството на правосъдието се е задължило
да изплати на К. Д. И. обезщетение в
размер на 2 900 евро за претърпените от нея неимуществени вреди,
образувано по жалбата й за забавено правосъдие по гр.д. № 3258/2002 г. на Районен
съд – Пловдив, разгледана и уважена от Европейския съд по правата на човека на
09.10.2012 г.
От показанията на разпитания по
делото свидетел К.Л. К., син на ищцата Р.К.К., се установява, че гражданското дело,
по което майка му и други негови роднини са били ищци, се водело десет години –
от 2002 г. до 2012 г. Свидетелят споделя, че майка му се е чувствала много зле
от делото – постоянно обсъждала с баща му делото и постановените по него
решения, говорели постоянно по телефона с другите роднини за решенията по
делото, не била сигурна в изхода от делото и пиела успокоителни, споделяла, че
не знае какъв ще е изходът от делото, че няма
сигурност в тази държава. Когато се събирали на вечеря и са говорили за
делото тя се разстройвала и много често плачела. Тъй като не била добре
финансово, разчитала много на имота.
От показанията на разпитания по
делото свидетел К. Д. Г., се установява, че му е добре известно гр.д. №
3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив, тъй като е внук на К. Д. И., която е
била страна по делото, и е роднина на останалите ищци, а и интерес към делото
проявявал, тъй като по това време е учил право и е представлявал баба си пред Европейския
съд по правата на човека по делото „И. срещу Б.“, приключило с присъждане на
обезщетение за забавено правосъдие в размер на 2 900 евро. Представлявал е и останалите си роднини –
ищци по гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив, пред Европейския съд по
правата на човека след приключването му през месец април 2012 г.
Жалбата до Европейския съд по
правата на човека подал от името на ищците по гр.д. 0 3258/2002 г. на Районен
съд – Пловдив около 04-05.09.2012 г., като тогава все още нямало вътрешноправно
средство за защита по ЗСВ.
Около две години по-късно – на 29.12.2014
г. свидетелят открил в пощенската си кутия писмо от Европейския съд по правата
на човека с изходяща дата от регистратурата на съда – 19.12.2013 г., от
съдържанието на което ставало ясно, че жалбата на роднините му, сред които настоящата
ищца Р.К.К. и бащата на ищеца М.С. – Д.К. С., е била обявена за недопустима
поради неизчерпване на вътрешноправния ред за защита.
Според свидетеля през тази една
година от изпращане на писмото до намирането му в пощенската кутия никой не го
е търсил за обратна разписка. Направил
справка в пощата и установил, че в този период от време не е имало препоръчани
пратки за него.
Запознал се с практиката на Върховния
административен съд, според която щом писмото не е с обратна разписка от
момента на неговото получаване или заявяване, че е получено, започват да текат
сроковете за осъществяване на процедурата по ЗСВ.
Свързал се с роднините си,
включително с ищцата Р.К.К. и с бащата на ищеца М.Д.С. и подал заявление пред
Инспектората на Висшия съдебен съвет през месец февруари 2015 г., в отговор на
което получил предложение от Министерството на правосъдието за заплащане на
обезщетение за забавеното правосъдие общо в размер на 10 000 лв. за всички
заявители.
След като се консултирал с колеги
и знаейки за присъденото в полза на баба му обезщетение в размер на 2 900 евро,
предложил на роднините си да не се приемат това предложение и да се изготви
искова молба срещу Окръжен съд – Пловдив и Върховен касационен съд за
справедливо обезщетяване от забавено правосъдие.
През месец януари 2016 г. починал
Димитър Костадинов С., поради което исковата молба била подадена от сина му М.Д.С..
Свидетелят си спомня, че делото
пред Районен съд – Пловдив започнало през 2002 г. и сравнително бързо – за
около 7-8 месеца, било постановено решение. По време на цялото производство
роднините на свидетеля, сред които ищцата Р.К.К. и бащата на ищеца М.Д.С. се
събирали много често и обсъждали развитието на делото. Д. К. С. много често се
обаждал на свидетеля, за да получи информация за делото, оплаквал се, че не
може да спи от забавянето на делото. Споделял му, че може да не могат да
ползват имота никога, а той е техен, включително че е получавал закани от едноличния
собственик на ответника **** ЕООД Г. Мърков, че едва ли не неговите деца и
внуци ще продължат делото.
Забавянето на делото с години
довело до загуба на доверието в съдебната система от страна на Д. К.
С., който се страхувал, че няма да доживее края на делото.
Свидетелят заявява, че настоящият
ищец М.Д.С. не живеел с баща си, а в две отделни домакинства, но били
изключителни близки, тъй като М.Д.С. бил единствено негово дете. Той също
постоянно се вълнувал от това какво ще се случи с делото, тъй като баща му се
оплаквал и на него. Ищецът също много често се обаждал на свидетеля и искал от
него съвети, притеснен от това дали ще могат да получат мястото, евентуално
при продажба да реализират печалба от
имота, дали ще могат да го ползват, кога ще свърши делото.
Според свидетеля цялата сага,
продължила толкова години, измъчила както Димитър Костадинов С., така и синът
му М.Д.С., будела дълбоко притеснение у тях, причинила им безсънни нощи и стрес.
Впоследствие Д. К. С. бил диагностициран с тумор на мозъка и няколко години след приключване на делото
починал.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на всеки от ищците обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, ведно със законната лихва за забава от преустановяване
на нарушението до окончателното изплащане на задължението.
В тежест на ищците е при
условията на пълно и главно доказване да установят наличието на всички елементи
от фактическия състав на твърдяното от тях накърнено субективно материално
право: неоправдано забавяне на съдебното производство по гр.д. № 3258/2002 г.
на Районен съд – Пловдив във въззивната и касационната инстанция, настъпването
на твърдените от тях неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между
причинените вреди и неоправданото забавяне на съдебния процес.
Разглеждането и решаването на
делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд е основно право,
гарантирано от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а
накърняването му ангажира имуществената отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и юридически лица.
До датата на влизане в сила на
ЗИД ЗОДОВ, обн. ДВ бр. 98 от 11.12.2012 г., този иск се основава на прякото
действие на Конституцията на Република България и на Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи и се разглежда по общия исков ред.
С приемането на чл. 2б ЗОДОВ
(обн. ДВ бр. 98 от 11.12.2012 г.) се създаде ефективен вътрешноправен механизъм
за адекватно обезщетяване на лицата, засегнати от правото да се гледа делото в
разумен срок. Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е материалноправна и има действие занапред.
След влизането й в сила обезщетението за вреди от забавено правосъдие може да
се търси само по реда на ЗОДОВ, а не по общия ред – чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ.
С ДВ бр. 50 от 03.07.2012 г. е
създадена глава ІІІа ЗСВ, предвиждаща административен ред за разглеждане на
заявления срещу нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ
гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по
приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава ІІІа
ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Административната процедура е
процесуална предпоставка за допустимост
на гражданския иск за обезщетение за причинените вреди от забавено правосъдие –
ако заявлението е отхвърлено като неоснователно или определеният размер на
обезщетението е недостатъчно според увредения.
Разпоредбите на §
8 и § 9 ПЗР ЗИД ЗОДОВ дават право на лицата, чиито жалби пред Европейския съд
по правата на човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените
вътрешноправни средства за защита и производствата по тях са все още висящи
пред националните инстанции, да подадат искове за обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ в 6-месечен срок от влизането в
сила на закона или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по
правата на човека, а на лицата, чиито жалби пред Европейския съд по правата на
човека са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни
средства за защита и производствата по тях са приключили пред националните
инстанции, и лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са
приключили към датата на влизане в сила на този закон и не са изтекли повече от
6 месеца от постановяването на окончателния акт – да подадат заявления за
обезщетение по реда на глава ІІІа ЗСВ в 6-месечен срок от влизането в сила на
закона или от уведомяването им от регистратурата на Европейския съд по правата
на човека.
Производството по
присъждане на обезщетение от бавно правосъдие, регламентирано в глава ІІІа ЗСВ
и чл. 2б ЗОДОВ, представлява едно цяло, включващо административна и съдебна
част, като до съдебната част се стига, само ако пострадалият остане недоволен
от предложеното му обезщетение, а
направеното в административното производство предложение за размера на
дължимото обезщетение обвързва и съда – Решение № 76 от 11.04.2016 г.,
постановено по гр.д. № 5721/2015 г. на ВКС.
От друга страна
актовете на Инспектората на Висшия съдебен съвет и на Министъра на
правосъдието, постановени в производството по глава ІІІа ЗСВ, не са
индивидуални административни актове (в този смисъл Определение № 10563 от
11.10.2015 г., постановено по адм.д. № 9171/2013 г. на ВАС, І отд.) и по отношение
на тях косвеният съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК е недопустим,
поради което за настоящия правен спор е без значение дали за ищците е изтекъл
шестмесечният срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ.
За пълнота съдът
намира за необходимо да посочи, че в случая ищците са спазили предвидения в
закона срок за иницииране на процедурата по глава ІІІа ЗСВ.
Налице е
хипотезата на § 8, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗОДОВ, тъй като с писмо от 19.12.2013 г.,
изходящо от Европейския съд по правата на човека и адресирано до пълномощника им
К. Д. Г., ищците са уведомени, че жалбите им са отхвърлени поради неизчерпване
на новосъздадените вътрешноправни средства за защита, а производството по гр.д.
№ 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив е приключило.
Установи се от показанията
на разпитания по делото свидетел К. Д. Г., които съдът възприема, тъй като са
логични, последователни и непредубедени, че писмото не е било изпратено с
обратна разписка и е узнал за същото на 29.12.2014 г., намирайки го в пощенската
си кутия. Едва в този момент ищците обективно са могли да узнаят за
съдържанието на писмото, поради което от този момент насетне за тях е започнал
да тече срокът за подаване на заявление по реда на глава ІІІа ЗСВ. Подавайки
заявлението на 24.02.2015 г. ищците са спазили законовия срок.
Установено е по делото с оглед
представените писмени доказателства – преписка по заявление с вх. №
РС-15-80/24.02.2015 г., че отправеното до ищците предложение за обезщетяване не
е прието в дадения едномесечен срок, поради което административната процедура е
изчерпана, а исковете са процесуално допустими.
Практиката на Европейския съд по
правата на човека допуска при определени обстоятелства наследниците на
непосредствено засегнатото от нарушение на Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи лице да претендират, че са „непряка“ („косвена“) жертва
на неразумната продължителност на делото.
В решението по делото **** (№
48335/99) съдът намира, че правилата за допустимост трябва да се прилагат с
известна степен на гъвкавост и без прекален формализъм, а понятието за жертва
трябва да се тълкува автономно и независимо от вътрешните разбирания – точно
като тези досежно интереса или правоспособността за действие. Поради това съдът
е приел, че жалбоподателката може да претендира, че е жертва по отношение на
оплакването за продължителността на производството.
По делата **** (№ 55929/00) и ****
(№ 17671/02) жалбите до Европейския съд по правата на човека са внесени след
смъртта на преките жертви от наследници, които не са участвали лично в
производствата пред националните съдилища. Съдът е приел, че жалбоподателите
като наследници имат статуса на жертви, поради наличието на материален интерес
от изхода на спора.
От друга страна националното ни
законодателство допуска да се наследяват
лични права, каквито са претендираните неимуществени вреди вследствие нарушение
на правото на разглеждане на делото в разумен срок, ако те са своевременно
заявени от пострадалия преди смъртта му. Няма съмнение, че ако приживе
пострадалият е предявил иск за обезщетение на причинените му неимуществени
вреди, процесът може да бъде продължен от неговите наследници, но ако не е
предявил иск, неговите наследници могат да претендират обезщетение само за
собствените си неимуществени вреди, но и не за тези на наследодателя си.
Изхождайки от това утвърдено в
практиката разбиране и съобразявайки обстоятелството, че производството по
присъждане на обезщетение за вреди от бавно правосъдие в неговите две фази –
административна и съдебна, се разглежда като едно цяло с оглед идентичността на
страните в двете фази и общата цел на производството, като до съдебната част се
стига, само когато пострадалият е останал недоволен от предложения размер на
обезщетение, съдът намира, че в случая е налице хипотеза, в която приживе
пострадалият от бавно правосъдие Д. К. С. е предявил иск за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди. Подавайки на 24.02.2015 г. заявление до Инспектората
на Висшия съдебен съвет с искане за обезщетяване на вредите, причинени от
забавено разглеждане на гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив, бащата
на настоящия ищец Д. К. С. е заявил своята претенция за обезвреда по единствения
установен за това ред, а именно – по реда на глава ІІІа ЗСВ. Не се установи по
делото заявителите, сред които Д. К. С., да са приели предложеното им от
Министерство на правосъдието обезщетение в размер на 10 000 лв., поради
което административната фаза на производството е била изчерпана и е бил открит
пътя за следващата – съдебната фаза. Единствено смъртта на Д. К. С. на
29.01.2016 г. му е попречила да вземе участие в настоящата фаза на
производството, а правото му на иск е преминало в патримониума на сина му и
негов единствен наследник – М.Д.С.. Налице е своеобразно процесуално
правоприемство в процеса, при което настоящият ищец е продължил започнатото от
баща му производство по обезщетяване на вредите от забавено правосъдие.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Разглеждането и решаването на
едно дело в разумен срок е основополагащ
принцип, присъщ на всеки наказателен, граждански или административен процес.
Преценката дали срокът е разумен винаги
е конкретна и зависи от особеностите на всеки отделен случай, като се отчита общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса, поведението на компетентните
органи, както и всички други факти, имащи значение за правилното решаване на
спора, включително значението на делото за лицето. При преценката за разумността
на срока следва да се търси баланс между интересите на лицето възможно
най-бързо да получи решение на правния спор и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на производството.
Гр.д. № 3258/2012 г. на Районен
съд – Пловдив е образувано на 11.07.2002 г. с подаване на исковата молба и е
приключило с постановяване на окончателния съдебен акт на 06.04.2012 г. или
делото е продължило общо 9 години, 8 месеца и 26 дни.
Същото е с фактическа и правна
сложност. Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС и касае ревандикация на
недвижим имот, възстановен по силата на земеделската реституция. По делото
участват множество лица на страната на ищеца. Специфични са фактите, които е
следвало да бъдат установени по делото и които са обосновали нуждата от
събиране на доказателства за изясняване на правния спор: признато по съдебен
ред право на собственост на трето лице по отношение на спорния имот, прехвърляне
на правото на собственост на друго лице, апортиране на процесния имот в
ответното дружество, извършено строителство върху процесния терен и спорен статут
на сградата.
По делото не се установи процесуално
поведение на ищците и техните пълномощници, което да е упражнено
недобросъвестно и по този начин те самите да са допринесли за забавяне на
производството. Упражнявайки правото си да искат отвод на съдия от съдебния състав,
разглеждащ делото във въззивната инстанция, и да ангажират доказателства –
изискване на писмени документи от трети неучастващи по делото лица, поставяне
на въпроси към допуснати по делото експертизи и снабдяване със съдебни
удостоверения, ищците са действали добросъвестно и по никакъв начин не са
допринесли за неоправданото отлагане на делото и за забавянето му, още повече,
че ангажирането на доказателства във второто въззивно разглеждане на делото е
било продиктувано от приетото за разглеждане в тази инстанция възражение за
право на задържане от насрещната страна в производството и е било средство за
защита срещу тази претенция на ответника.
От друга страна процесуалното
поведение на компетентните органи – Окръжен съд – Пловдив и Върховен касационен
съд, е допринесло съществено за забавяне на производството по делото.
Пред Окръжен съд – Пловдив делото
е разглеждано два пъти.
Продължителността на първото въззивно
производство е малко повече от година и шест месеца. Делото е образувано на
04.03.2003 г. Проведени са две съдебни заседания – на 27.05.2003 г. и на
28.01.2004 г. Насроченото между тях открито заседание за 14.10.2003 г. не е било
проведено поради направен отвод на съдия Бонка Дечева. Налице е необосновано
забавяне на съда при насрочване на заседанията по делото, тъй като не се
установи да е имало някаква конкретна причина, налагаща такъв дълъг период от
време между двете съдебни заседания. Забавяне има и при постановяване на съдебния
акт, който е изготвен повече от два месеца след предвидения в чл. 190 ГПК (отм.)
срок.
При второто въззивно разглеждане
на делото в окръжния съд делото е продължило две години и шест месеца (като се
изключи периодът от време, когато делото е било във Върховния касационен съд за
произнасяне по молбата за отмяна на влязло в сила решение). Проведени са седемнадесет
отрити съдебни заседания. Вярно е, че те са насрочвани през кратък интервал от
време – обикновено в рамките на месец-два, но в същото време съдът не е предприел
никакви мерки да дисциплинира страните и другите участници в процеса и да го организира
така, че да приключи в един разумен срок. Налице е лошо администриране на
процеса поради безкритично уважаване на всички доказателствени искания на жалбоподателя.
В резултат на това е допуснато изслушване на няколко единични и тройни
съдебно-технически и оценъчни експертизи и събиране на множество писмени
доказателства от трети неучастващи по делото лица.
Заседанията, проведени на
08.02.2007 г., 18.04.2007 г., 10.10.2007 г. и 22.11.2007 г., са отложени поради
несвоевременно изготвени заключения на вещите лица, а заседанията на 07.03.2007
г. и 09.03.2010 г. – поради нередовно призоваване на жалбоподателя. Отговорността
за забавянето в този случай също е на съда, тъй като той е ръководният орган,
който следва да осигури дисциплината, редовното призоваване на страните и
вещите лица така, че производството да приключи в разумен срок.
Пред Върховния касационен съд
делото е разглеждано два пъти.
Продължителността на
производството при първото касационно разглеждане на делото е малко повече от
две години и два месеца. Налице е забавено и не добро администриране на делото.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание повече от година
и два месеца след образуването му, а в съдебното заседание, проведено на 02.12.2005
г., съдът не е съобразил, че в състава му е участвал съдия, който се е отвел от
разглеждане на делото във въззивната инстанция. Това обстоятелство е станало
причина с определение от 15.12.2005 г. да бъде отменено определението, с което
е даден ход на делото по същество, и е довело до ново насрочване в открито
съдебно заседание четири месеца по-късно – на 10.03.2006 г., когато делото
отново е било обявено за решаване. Решението по делото е постановено на
01.08.2006 г., което освен, че е извън срока по чл. 190 ГПК (отм.), е довело до
допълнително забавяне на процеса с близо четири месеца.
При второто разглеждане на делото
от Върховния касационен съд продължителността на процеса е около една година и
осем месеца, но в рамките на около пет месеца от този период от време е било проведено
самостоятелно производство по молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение. При второто касационно
разглеждане на делото е налице забавяне на производството при насрочването му в
открито съдебно заседание на 15.11.2011 г., т.е десет месеца след образуването
му на 20.01.2011 г., както и при постановяване на съдебния акт – решението е
изготвено почти четири месеца след предвидения в чл. 235, ал. 5 ГПК срок.
В производството по отмяна на влязлото
в сила решение от 12.07.2004 г., постановено по в.гр.д. № 627/2003 г. на
Окръжен съд – Пловдив в установителната част, развило се пред Върховния
касационен съд, също е налице забавяне, дължащо се на лошо администриране на
процеса. Делото е образувано на 29.09.2008 г., а е насрочено за 28.01.2010 г.,
т.е. една година и четири месеца по-късно. В случая съдът е следвало да бъде
по-прецизен като съобрази обстоятелството, че се касае за отмяна на част от
влязло в сила решение, което в останалата част е все още висящо пред въззивната
инстанция и да насрочи делото за разглеждане във възможно най-кратък срок от
време.
С оглед предмета на делото –
ревандикация на наследствен имот, възстановен по реда на земеделската
реституция, съдът намира, че за ищците делото е било от съществено значение,
още повече, че имотът се намира в рамките на града, на привлекателно място, към
момента на завеждане на делото е бил застроен и ищците са могли да реализират
значителни доходи от него, а и както се установи от показанията на свидетелите са
разчитали на възможността да го използват, за да подобрят имущественото си
състояние.
По изложените съображения съдът
намира, че по настоящото дело се установи по безспорен начин, че ответниците
Окръжен съд – Пловдив и Върховен касационен съд не са обезпечили в достатъчна
степен приключването на гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив в разумен
срок. Съобразявайки общата продължителност на делото – почти десет години, и
търсения баланс между интересите на ищците възможно най-бързо да бъде
прекратена правната несигурност, обусловена от наличието на съдебен спор и
необходимостта от пълно изясняване на фактическата обстановка и внимателното
проучване на фактите и доказателствата, съдът намира, че продължителността на
разглеждане и решаване на делото е прекомерна и не покрива стандартите за
разумен срок, формирани в практиката на Европейския съд по правата на човека.
Налице е нарушение на правото на ищците по чл.
6, § 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, което е
основание за ангажиране съгласно чл. 2б ЗОДОВ на имуществената отговорност на
държавата за обезвреда на причинените им вреди.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ на
обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Обезщетението за неимуществените
вреди съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане, продължителност и
степен на интензитет. Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди служи още икономическия растеж, стандарта на живот и
средностатистическите показатели за доходи. Същевременно размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Съдът намира, че от ангажираните
от ищците гласни доказателства по делото се установи с необходимата
категоричност, че са претърпели неимуществени вреди в резултат от бавното
правосъдие по гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив, макар според
последователната практика на Европейския съд по правата на човека да не се
изисква доказване на конкретни вреди у пострадалите лица, тъй като същите се
предполагат.
Разпитаните по делото свидетели К.
Л. К. и К. Д. Г., чиито показания съдът възприема изцяло, въпреки
заинтересоваността на свидетеля К., тъй като са непосредствени, логични,
последователни и детайлни, установиха, че ищците са претърпели неимуществени
вреди в резултат от продължителността на проведеното гражданско производство.
Ищцата К. се чувствала много зле
заради делото, обсъждала го непрекъснато със съпруга и роднините си, не била
сигурна в изхода му, наложило се да пие успокоителни лекарства, разстройвала се
и често плачела. Тъй като не била добре финансово, разчитала много на имота.
Вреди от забавяне на
производството търпял и Д. К. С. – баща на ищеца М.Д.С., който също бил неспокоен
и притеснен от факта, че делото се бави, често го обсъждал с другите ищци по
него и със свидетеля Г. и не знаел дали ще дочака края на делото и дали ще може
да ползва собствения си имот. Бил несигурен и отчаян от правосъдието.
Ищецът по настоящото дело М.Д.С.
като единствено дете на Д. К. С. бил в много близки отношения с баща си. Макар
да не живял в едно домакинство с него, живо се интересувал от хода на делото, а
баща му често му споделял безпокойството си от забавянето на делото.
Бавното правораздаване се
отразило крайно негативно върху начина на живот на ищците, тъй като ежедневието
им е било изпълнено с разговори за хода на делото, с безпокойство и притеснение
дали те самите ще дочакат края на делото и дали ще могат да ползват имота. Негативните
изживявания на ищците са имали особено засилен
интензитет, като се има предвид продължителнияг период от време, през който са
били подвластни на тези емоции.
С оглед изложеното дотук и като
съобрази размера на обезщетението, получено от К. Д. И. за причинените й неимуществени
вреди от забавяне на същото гражданско производство, съдът намира, че заявените
от ищците претенции следва да бъдат уважени в пълен размер.
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците обезщетението за причинените им неимуществени
вреди солидарно с оглед разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, тъй като увреждането е
причинено от неколцина. Всеки ответник е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат и съпричастността му в настъпване на вредите не може да се
разграничи, поради което двамата ответника при условията на солидарност в
качеството им на процесуални субституенти на държавата следва да понесат
имуществената отговорност за неоправданото забавяне на разглеждането и решаването
на гр.д. № 3258/2002 г. на Районен съд – Пловдив.
Исковете като основателни следва
да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от преустановяване на увреждането
06.04.2012 г., на която дата производството по гр.д. № 3258/2002 г. на Районен
съд – Пловдив е приключило с краен съдебен акт, до окончателното изплащане на
сумите.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на всеки от ищците
сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Направеното от пълномощника на
ответника Окръжен съд – Пловдив възражение за прекомерност на заплатеното от
ищците адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 630 лв.,
но тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност, голям обем и
специфични особености съдът намира, че действително заплатеното възнаграждение
на адвокат от всеки от ищците в размер на 1 260 лв. не е прекомерно.
По изложените съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Окръжен съд – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 167, представляван от и.ф. председател А. Р., и Върховен
касационен съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от
председателя Лозан Панов, да заплатят солидарно на Р.К.К., ЕГН ********** *** –
чрез адв. Г.С., обезщетение за претърпените неимуществени вреди – притеснение,
безсъние, отчаяние, психоемоционален стрес и други, от нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи на гр.д. № 3258/2002 г. по описа на
Районен съд – Пловдив в размер на 6 000 (шест хиляди) лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Окръжен съд – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 167, представляван от и.ф. председател А. Р., и Върховен
касационен съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от
председателя Л. П., да заплатят солидарно на М.Д.С., ЕГН ********** (наследник
на починалия на 29.01.2016 г. Д. К. С.) със съдебен адрес:*** – чрез адв. Г.С.,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – притеснение, безсъние,
отчаяние, психоемоционален стрес и други, от нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи на гр.д. № 3258/2002 г. по описа на
Районен съд – Пловдив в размер на 6 000 (шест хиляди) лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Окръжен съд – Пловдив с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от и.ф. председател А. Р.,
и Върховен касационен съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван
от председателя Л. П., да заплатят на Р.К.К., ЕГН ********** *** – чрез адв. Г.С.,
разноски по делото в размер на 240 лв. държавна такса, 1 260 лв.
адвокатско възнаграждение и 2,50 лв. за съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Окръжен съд – Пловдив с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, представляван от и.ф. председател А. Р.,
и Върховен касационен съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван
от председателя Л. П., да заплатят на М.Д.С., ЕГН ********** *** – чрез адв. Г.С.,
разноски по делото в размер на 240 лв. държавна такса, 1 260 лв.
адвокатско възнаграждение и 2,50 лв. за съдебно удостоверение.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: